№ 10181
гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
при участието на секретаря В. Т. Е.
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело №
20211110150640 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Ж. В. Б. срещу Р. Д. П. и К.
Д. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следния съсобствен
недвижим имот, а именно: апартамент № 32, находящ се в гр. София, АДРЕС, състоящ се
от стая, хол, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 68,76 кв. м., при съседи
на жилището по документ за собственост: изток – улица, запад – стълбище, север – коридор,
юг – зелена площ, отгоре – ап. 38 – държавен, отдолу – ап. 26 – държавен, заедно с
принадлежащите: таванско помещение № 32 с полезна площ 5,52 кв. м. и 1,063 % идеални
части от общите части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, в което е построена сградата, при съседи на таванското помещение: изток – таван
№ 31 – държавен, запад – таван № 33 – държавен, север – таван № 35 – държавен, юг –
коридор, който апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София,
одобрени със Заповед № РД-18-14/ 06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи
самостоятелния обект, от 23.06.2016 г., адрес на имота: гр. София, АДРЕС, ап. 32, който
самостоятелен обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ********************,
с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор *******************, с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост: 68,76 кв.
м., с прилежащи части: таванско помещение № 32 с площ от 5,52 кв. м. и 1,063 % идеални
части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ********************, под обекта: *******************, над обекта:
1
******************.
В исковата молба се твърди, че процесният недвижим имот бил придобит по силата на
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти, сключен на 18.06.1991 г., от Д.С. П. и И.Р. П.а в режим на съпружеска имуществена
общност. Бракът между двамата купувачи бил прекратен с развод, постановен с Решение от
19.11.2010 г. по гр. д. № 5067 по описа за 2009 г. на Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 88 състав, влязло в сила на 19.11.2010 г. С прекратяването на брака съпружеската
имуществена общност била трансформирана в обикновена съсобственост между двамата
бивши съпрузи при равни дялове. След смъртта на съсобственичката И.Е. нейната ½
идеална част била наследена от наследниците й по закон – ответниците Р. П. и К. Б. при
равни части. На 21.05.2011 г. ищцата сключила граждански брак със съсобственика Д. П..
След смъртта му, настъпила на 20.03.2019 г., неговата ½ идеална част била наследена при
равни квоти от законните му наследници – ищцата (преживяла съпруга) и двамата
ответници (негови деца). Така процесният апартамент станал съсобствен между страните
при следните квоти: за Ж. Б – П.а – 2/12 идеални части, за Р. П. – 5/12 идеални части и за К.
Б. – 5/12 идеални части. Моли съда да допусне до делба процесния недвижим имот и да
прекрати съсобствеността между страните. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците Р. Д. П. и К. Д.
Б. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата и от двамата
чрез адв. Г. К.. Процесуалният представител не оспорва предявения иск за делба, като
изразява становище, че същият е допустим и основателен. Не оспорва, че между страните е
налице съсобственост при посочените в исковата молба квоти. Изразява готовност за
доброволно уреждане на спора.
В съдебно заседание ищцата Ж. В. Б., редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв. Стоименова. Процесуалният представител поддържа исковата молба
и оспорва отговорите на ответниците относно твърденията им, че ищцата се била отказала
от претенциите си към процесния имот. В хода на устните състезания моли съда да
постанови решение, с което да допусне до делба посочения в исковата молба недвижим имот
между страните при посочените квоти. Претендира направените по делото разноски, за
които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
от ответницата адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ответниците Р. Д. П. и К. Д. Б., редовно призовани, се
представляват от адв. К., като ответницата К. Б. се явява лично. Процесуалният
представител поддържа отговорите на исковата молба. В хода на устните състезания моли
съда да допусне делбата при законовите квоти. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното.
2
Производството е по иск за делба във фазата по допускането й.
От представен по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти от 18.06.1991 г. се установява, че на посочената дата и въз
основа на Заповед № ДИ-03-917 от 15.06.1991 г. на председателя на ИК на ОбНС – Люлин,
на Д.С. П. и И.Р. П.а бил продаден апартамент № 32, находящ се в гр. София, АДРЕС,
собственост на държавата (ведомствен на Комбинат „Електрон“), ведно с избено помещение
№ 32 и 1,063 % идеални части от общите части на сградата и толкова идеални части от
правото на строеж върху мястото, в което била построена същата. В т. 5 от договора било
посочено изрично, че съгласно чл. 18 от Закона за собствеността същият прехвърлял
правото на собственост върху недвижимия имот, като нотариална форма не била
необходима.
С решение № ІІІ-88-243 от 19.11.2010 г., постановено по гр. д. № 5067 по описа за 2009
г. на Софийски районен съд, Трето гражданско отделение, 88 състав, бил прекратен по
взаимно съгласие бракът между Д.С. П. и И.Р. П.а. Съгласно сключеното между съпрузите
споразумение, одобрено от съда, семейното жилище, находящо се в гр. София, АДРЕС, ап.
32, придобито в режим на съпружеска имуществена общност, се предоставяло за ползване
на И. П.а. Освен това след развода съпругата щяла да носи предбрачното си фамилно име –
Е.. Видно от отбелязване върху решението, същото влязло в сила на 19.11.2010 г.
От представено с исковата молба удостоверение за сключен граждански брак, бланков
№ 406413, издадено от Община Разлог, се установява, че на 21.05.2011 г. Д.С. П. сключил
граждански брак с ищцата Ж. В. Б, която след брака щяла да носи фамилното име Б..
Видно от удостоверение за наследници изх. № РОК21-УФ01-151/1 от 21.04.2021 г.,
издадено от Столична община, район „Овча купел“, Д.С. П. починал на 20.03.2019 г. и
оставил следните свои наследници по закон: ищцата Ж. Б. (съпруга), ответникът Р. П. (син)
и ответницата К. Б. (дъщеря).
От изготвена по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. справка се установява, че
съсобственикът И.Р. Е. починала на 13.09.2019 г. и била наследена от ответниците К. Б.
(дъщеря) и Р. П. (син) като нейни законни наследници.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
За да бъде постигната крайната цел на делбеното производство, а именно прекратяване
състоянието на съсобственост върху общата вещ, е необходимо на първо място да бъде
установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои
лица и какви са техните права в съсобствената вещ. Затова в първата фаза на делбеното
производство по категоричен начин следва да бъдат доказани следните обстоятелства: дали
правото на собственост върху имуществото, предмет на делбата, принадлежи на
съделителите в съсобственост, на какво основание е възникнала съсобствеността и
съществува ли реално към момента на приключване на устните състезания имуществото,
чиято подялба се иска.
3
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че
процесният недвижим имот бил придобит на 18.06.1991 г. от съпрузите Д.С. П. и И.Р. П.а
по силата на сключен с Общински народен съвет „Люлин“ договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Не се оспорва обстоятелството,
че жилището било придобито от двамата в условията на съпружеска имуществена общност.
Съгласно чл. 18 ЗС, в редакцията му към датата на сключване на процесния договор за
продажба, прехвърляне правото на собственост или учредяване на друго вещно право върху
недвижим имот в случаите, предвидени в този раздел, се извършвало писмено. Нотариална
форма не била необходима. С оглед цитираната разпоредба съдът намира, че представеният
договор за продажба представлява годно доказателство за установяване принадлежността на
правото на собственост върху процесния апартамент в патримониума на наследодателите на
страните Д. П. и И. П.а.
Със съдебно решение от 19.11.2010 г. бракът между собствениците бил прекратен по
взаимно съгласие. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 СК предвижда, че с прекратяването на брака
се прекратявала и съпружеската имуществена общност. Съществувалата до този момент
бездялова съсобственост върху процесното жилище се трансформирала в обикновена
такава, като съгласно чл. 28 СК дяловете на съпрузите са равни. Следователно, с влизане в
сила на решението за развода Д. П. и И.Е. придобили по ½ идеална част от апартамента.
На 21.05.2011 г. съсобственикът Д. П. встъпил в граждански брак с ищцата. След
неговата смърт, настъпила на 20.03.2019 г., правото на собственост върху притежаваната от
него ½ идеална част от процесното жилище било придобито от законните му наследници –
ищцата Ж. Б. (преживяла съпруга) и ответниците Р. П. и К. Б. (негови деца). Съгласно чл. 5,
ал. 1 ЗН децата на починалия наследяват по равни части, а разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН
предвижда, че съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Следователно, всяка
от страните придобила по 1/6 идеална част от процесния имот по наследство от починалия
съсобственик Д. П..
На 13.09.2019 г. починала и съсобственичката И.Е., която била наследена от
ответниците К. Б. и Р. Петров като нейни деца и законни наследници. Двамата получили
притежаваната от наследодателя ½ идеална част от имота при равни квоти или всеки
придобил по ¼ идеална част по наследство от И.Е.. Така ищцата Ж. Б. останала собственик
на 2/12 идеални части, получени по наследство от починалия й съпруг Д. П., а ответниците
придобили по 5/12 идеални части от жилището (по 2/12 идеални части по наследство от
техния баща Д. П. + по 3/12 идеални части по наследство от тяхната майка И.Е.).
При тези данни се налага изводът, че са налице предпоставките за допускане
извършването на съдебна делба на процесния недвижим имот между страните по
настоящото дело при посочените квоти и на посоченото основание – наследяване, поради
което предявеният иск за делба се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Процесуалните представители на страните са поискали присъждане на направените по
4
делото разноски, за които са представили списъци по чл. 80 ГПК. Съгласно чл. 355 ГПК
разноските в делбеното производство се заплащат от страните съобразно стойността на
дяловете им, т.е. разноските, направени с оглед нормалното развитие на делбеното
производство остават за сметка на страните така, както са ги направили. Разноски по
правилата на чл. 78 ГПК се присъждат само по присъединените във втората фаза на
делбеното производство искове, т.е. по всички оспорвания, които са въведени в спорния
предмет и които са били приети за основателни; а в първата фаза с решението по чл. 344
ГПК – само когато искът за делба е отхвърлен или делбата е допусната при посочените от
ответника квоти с оглед уважено негово възражение. С оглед изложеното настоящият
съдебен състав намира, че разноски не следва да бъдат присъждани на никоя от страните.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, а именно:
апартамент № 32, находящ се в гр. София, АДРЕС, състоящ се от стая, хол, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 68,76 кв. м., при съседи на жилището по
документ за собственост: изток – улица, запад – стълбище, север – коридор, юг – зелена
площ, отгоре – ап. 38 – държавен, отдолу – ап. 26 – държавен, заедно с принадлежащите:
таванско помещение № 32 с полезна площ 5,52 кв. м. и 1,063 % идеални части от общите
части на сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е
построена сградата, при съседи на таванското помещение: изток – таван № 31 – държавен,
запад – таван № 33 – държавен, север – таван № 35 – държавен, юг – коридор, който
апартамент представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор **************
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед
№ РД-18-14/ 06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащи самостоятелния обект, от
23.06.2016 г., адрес на имота: гр. София, АДРЕС, ап. 32, който самостоятелен обект се
намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ********************, с предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор *******************, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост: 68,76 кв. м., с
прилежащи части: таванско помещение № 32 с площ от 5,52 кв. м. и 1,063 % идеални части
от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
********************, под обекта: *******************, над обекта:
******************,
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: Ж. В. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.
Благоевград, АДРЕС, Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС, и К.
Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, АДРЕС,
ПРИ КВОТИ:
5
2/12 идеални части за Ж. В. Б.;
5/12 идеални части за Р. Д. П. и
5/12 идеални части за К. Д. Б..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6