№ 400
гр. Бургас, 09.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на девети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Гражданско дело №
20232100101126 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ИФ
фаворит“ ООД против Община Приморско, с искане да се приеме за
установено, че общината не е собственик на част от къмпинг „Китен“, заснета
в КК като имоти с идентификатори 37023.501.559, 37023.501.531 и
37023.501.530 и на построените в тези имоти сгради, бунгала и подобрения,
част от туристическата инфраструктура на къмпинга.
В исковата молба ищецът посочва, че в резултат на апортна вноска в
капитала му, извършена от „Лазурен бряг“ АД, е станал собственик на всички
сгради, съоръжения и благоустройствена инфраструктура на къмпинга. Преди
това къмпинг „Китен“ бил придобит от „Лазурен бряг“ АД в резултат на
преобразуване и приватизация на ДП „Балкантурист“.
Твърди се, че в КК къмпингът е нанесен като имоти с отделни
идентификатори, а именно 37023.501.559, 37023.501.531, 37023.501.530,
37023.21.28 и 37023.21.29.
Ищецът сочи, че ответникът предприел действия, с които не зачита
правото на собственост на ищеца върху сгради, бунгала и останалите обекти
от туристическата инфраструктура на къмпинга, като се позовал на акт за
частна общинска собственост №86/14.02.2022 год., акт за частна общинска
собственост №1763/08.10.2013 год. и акт за публична общинска собственост
№2055/04.05.2015 год., а именно провел процедура за отдаване под наем на
част от къмпинга, заснета като имот с идентификатор 37023.501.559, поканил
ищеца да освободи и предаде горния имот и препятствал нанасянето в КК на
част от обектите в къмпинга.
Твърди се, че въпреки съставените актове за частна и публична
собственост, общината никога не е била собственик на реалните части от
къмпинга. Заявява се, че къмпингът е създаден от ДП„Балкантурист“,
включен е в търговското дружество с държавно имущество „Лазурен бряг“
ЕАД и впоследствие е апортиран в капитала на „ИФ фаворит“ ООД.
1
Правният интерес на ищеца от предявяването на иска е обоснован с
допълнителна молба от 13.11.2023 год., в която се позовава на фактическото
положение (владее и ползва имотите и подобренията в тях), както и с оглед
възможността да ги придобие по давност, ако не са негова собственост. Сочи,
че предходният спор между страните, разрешен с окончателен съдебен акт, но
касае други имоти с пл.№№31 и 126, заснети в КК с идентификатори
37023.21.28 и 37023.21.29, а отделно всички действия на ответника, с които
оспорва правата на ищеца, са предприети след постановяване на решението.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
претенцията се оспорва като недопустима и неоснователна.
Заявява се, че праводателите на страните – „Лазурен бряг“ АД и
Община Царево, са обвързани от влязло в сила решение №224/14.01.2000 год.
по в.гр.д.№57/99 год. на БАС, с което правото на собственост на „Лазурен
бряг“ АД върху земята на къмпинг „Китен“ с площ от 37 500 дка е установено
спрямо Община Царево, като в същото решение имотите, предмет на
установителния иск, са индивидуализирани като имоти с пл.№№31 и 126.
Твърди се, че както в предходния процес, така и в настоящия, ищецът
основава правата си на АДС №262/25.09.1996 год., не навежда никакви нови
придобивни основания, а от 1999 год. до сега имотите, които са образували
къмпинг „Китен“ не са се променили.
Ответникът твърди, че в исковата молба не е обоснован правен интерес
от предявяването на иска – не се посочва притежавано от ищеца
самостоятелно право на собственост, което се оспорва от общината, нито
ищецът се позовава на фактическо състояние или на евентуална възможност
за придобиване на нови вещни права. Поддържа се, че ответникът не оспорва
правата върху къмпинга, признати с влязлото в сила решение.
На второ място се поддържа, че е налице абсолютна отрицателна
процесуална предпоставка за воденето на процеса, а именно влязло в сила
решение, с което е разрешен спор за собственост на същите имоти,
представляващи къмпинг „Китен“.
Поради липса на обоснован правен интерес и формирана СПН, се моли
за прекратяване на производството като недопустимо.
В случай, че искът се разгледа като допустим, в отговора са изложени
съображения за неговата неоснователност.
Поддържа се, че липсва идентичност между имотите, описани в АДС
№262/25.09.1996 год. и тези, предмет на акт за частна общинска собственост
№86/14.02.2022 год., акт за частна общинска собственост №1763/08.10.2013
год. и акт за публична общинска собственост №2055/04.05.2015 год. Твърди
се, че процесните имоти не попадат в терена, описан в АДС №262/25.09.1996
год., т.е. те са извън имоти с пл.№№31 и 126 с площ от 32 532 кв.м. Посочва
се, че имоти с идентификатори 37023.501.559, 37023.501.531, 37023.501.530
са нанесени в КК и са записани в КР като собствени на общината. Дори и да
2
се приеме, че основанията за придобиване на собствеността, вписани в АДС,
са погрешни, то общината ги е придобила по силата на правоприемство от
Община Царево и Държавата, на осн.§7 ал.1 т.4 от ЗМСМА, чл.2 ал.1 т.5 от
ЗОбС или на осн.§42 от ПЗР на ЗИДЗОбС, обн.ДВ бр.96/05.11.1999 год., като
имоти, отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините. При условията на евентуалност се заявява, че имотите са
придобити от общината на осн.чл.79 от ЗС, в резултат на 10-годишна
придобивна давност, изтекла в полза на праводателите на Община
Приморско. Ако се установи, че в имотите са налице някакви обекти, то те
също са придобити от ответника на осн.чл.92 от ЗС като приращения.
Преди да разгледа отрицателния установителен иск за собственост,
съдът е задължен да провери неговата допустимост по реда на чл.130 от ГПК:
С отрицателния установителен иск могат да се защитават права (на
ищеца) и фактически състояния – ТР №8/27.11.2013 год. по т.д.№8/12 год.
ОСГТК ВКС.
При предявяване на такъв иск, ищецът доказва твърденията, с които
обосновава правния си интерес, а ответникът трябва да изчерпи и да докаже в
процеса всички основания, на които правото му е могло да се породи.
За да бъде поставен ответникът в положение, в което да доказва своето
придобивно/и основание/я, ищецът трябва да обоснове правен интерес от
предявяването на иска, а такъв е налице ако ищецът заяви свое самостоятелно
право на собственост върху същия обект, различно от спорното, чието
съществуване се отрича от ответника; при конкуренция на твърдяни от двете
страни вещни права върху един и същ обект; за защита на фактическо
състояние – смущаване на владението (без да се отнема) преди да са изтекли
шест месеца от установяването му, от лице, което неоснователно претендира,
че е собственик; както и когато ищецът има възможност да придобие имота на
оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от
ответника права.
Въпреки дадените указания ищецът не е изложил факти, от които да
бъде извлечен правния му интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск.
В обстоятелствената част на исковата и последващите молби ищецът
обосновава право на собственост върху сградите, бунгалата и
инфраструктурата на къмпинга, находящи се в процесните имоти, даващи му
право да използва прилежащия терен по предназначението му – за къмпинг,
но не и върху самите недвижими имоти. От съдържанието на
административната преписка за предаването на имот с идентификатор
37023.501.559 и от постановените решения от АдмС Бургас и ВАС става ясно,
че ищецът претендира, че е собственик на сградите, както и че е ползвал
терена по силата на споразумение №99/15.06.2021 год., сключено с Община
Приморско. В производството по заснемане на сградите и нанасянето им в КК
ищецът отново заявява собственически права върху тях, но не и върху терена,
3
който е заснет и нанесен в КККР като собствен на общината. В нито един
момент не се заявява, че трите процесни имота са били апортирани в капитала
на дружеството от праводателя му „Лазурен бряг“ АД, а такъв апорт се
твърди за сградите, постройките и пр. от инфраструктурата на къмпинга,
който къмпинг се стопанисвал и управлявал от ищеца. Не е достатъчно в
исковата молба да се осъществи позоваване на съществуващо фактическо
положение или на възможност за придобиване по давност, необходимо е ясно
да се очертаят фактите, предоставящи на ищеца качеството на владелец, т.е.
на лице, което упражнява фактическа власт в значителен период от време (5
или 10 години), изключваща фактическата власт на ответника върху терена, и
с намерението за своене, т.е. за придобиване, което в случая очевидно не е
така, тъй като от данните по делото явства предоставяне на ползването от
общината по силата на изрично споразумение между страните.
В обобщение съдът намира, че ищецът не заявява наличие на свое право
на собственост върху спорния предмет (три недвижими имоти – терени), нито
заявява конкретни факти, от които да се счете, че е владелец на същите, ето
защо няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск
спрямо Община Приморско.
Предявената претенция е недопустима и производството по нея следва
да се прекрати.
Мотивиран от горното, на основание чл.130 от ГПК Бургаският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1126/2023 год. поради
недопустимост на иска.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд Бургас в седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
4