Р
Е Ш Е
Н И Е № 3103
Гр. Пловдив, 12.08.2011 година
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти Граждански състав, в публично заседание на
дванадесети август през две хиляди и
единадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина
Тодорова
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1058 по описа за 2011 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна квалификация чл.128 КТ чл.221, ал.1 КТ, вр. чл.327, т.2 от КТ;
чл.224 КТ и акцесорни по чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на Г. Д. И. , ЕГН ******от гр.П., против “Транс сити” АД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. Кукленско шосе
№ 21-В, представлявано от А.
Б.-у.
Ищецът твърди, че е работи при ответника
– “Транс сити” АД - Пловдив, по трудов
договор на длъжността “к. ” на пълно работно време от 8 часа и с ОТВ от 180лв.,
което от 2010г. било увеличено последно на 450лв. Твърди, че през 2010г.
работодателят редовно забавял изплащането на ТВ, като от м.юли 2010г. изплащал
само част от него от 40% и със закъснение. В резултата поради неизплащане на
трудово възнаграждение на осн.чл.327, т.2 от КТ по заявление на ищеца със
Заповед № 98/15.11.2010г. трудовия договор бил прекратен. Тъй като не й били
изплатен в пълен размер дължимите трудови възнаграждение за периода м.юли
2010г. – м.ноември 2010г., а и не й било изплатено обезщетение по чл.221 КТ в
размер на БТВ за един месец и това до момента не е направено. Въз основа на
така очертаната обстановка се иска осъждане на ответника да заплати следните
суми: ТВ за м.юли 2010г.- 115,03лв. с
лихва от 5,52лв. за периода 01.08.10г.-17.01.2011г.; ТВ за м.август 2010г.-
151,70лв. с лихва от 5,97лв. за периода 01.09.10г.-17.01.2011г.; ТВ за м.септември
2010г.- 140,0лв. с лихва от 4,42лв. за периода 01.10.10г.-17.01.2011г.; ТВ за
м.октомври 2010г.- 501,57лв. с лихва от 11,06лв. за периода
01.11.10г.-17.01.2011г.; ТВ за м.ноември 2010г.- 204,55лв. с лихва от 2,77лв.
за периода 01.12.10г.-17.01.2011г.; както и обезщетени по чл.221 КТ от
490,97лв. с лихва от 8,89лв. за периода 15.11.10г.-17.01.2011г. и сумата от
239,97лв. -обезщетени по чл.224 КТ за 11 дни неизползван отпуск с лихва от
4,33лв. за периода 15.11.10г.-17.01.2011г. и разноски.
В писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК ответникът
не оспорва обстоятелството, че страните са се намирали в трудово
правоотношение, както и то да е прекратено на посоченото основание, като
оспорва предявените искове по размер. Твърди, че всички дължими суми за ТВ и
обезщетения са изплатени на ищеца.
В о.с.з. на 09.03.2011г. ищецът, чрез
пълномощника си а.С. подържа исковете.
В
о.с.з. ответникът, не изпраща представител, не взема отношение.
Страните не спорят, а и от представеното представено
копие от Трудов договор №51/03.07.2007г.
Доп. Споразумение 06.07.2007г. към ТД и Доп. Споразумение към ТД от
06.07.2007г. (л.9,10 и 11), последното сключено на 07.02.2010г. осн. 67,
ал.1,т.1 КТ между “Транс сити” АД - Пловдив
и Г. Д. И. , се установява между тях
да е съществувало трудово правоотношение за неопределено време, по силата на
което ищецът е заемал длъжността “к. ”, на пълно работно време от 8 часа, като от 07.01.2009г. е с ОМВ от
280,0лв., а от 07.02.2010г. е с ОМВ от 450,0лв. Установява се също в т. 10 от
ТД да е договорен размер на платен год.отпуск от 20 раб.дни годишно. От
представената Заповед № 98/15.11.2010г. на работодателя ,,Транс сити” АД (л.12) се
установява със същата на работника да прекратено трудовото
правоотношение на осн. чл.327, т.2 КТ –
поради забавяне изплащането на трудови възнаграждения, считано от същата дата.
В същата заповед е записано от работодателя, на Г. И. да се изплатят: обезщетение по чл.224 КТ за
останал неизползван отпуск от 11 дни за 2010г. и обезщетение по чл.221 КТ. Така
съдът приема за установено по делото, че в процесния период м.юли 2010г. –
м.ноември 2010г. да е работил в
ответното дружество по безсрочен ТД, който е прекратен на 15.11.2010г. на осн.
чл.327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения. А при
прекратяване на ТД да е остонол неизползван от ищеца полагаем се платен годишен
отпуск от 11дни.
По делото е изслушана и приета
ССЕ изготвена от в.л.Б. В., която съдът кредитира като компетентна и
безпристрастна и основана на проверени ведомости за заплати в ответното
дружество. Видно от констативно -съобразителна
част на същата на ищеца са начислени брутни трудови възнаграждения по
ведомост за заплати на база БТВ за процесния период, а след приспадане на
удръжки и изплатени: 361,16лв. с РКО за заплата за м.07.2010г.; 476,36лв. с РКО
за заплата за м.08.2010г.; 440,21лв. с РКО за заплата за м.09.2010г.; са
неизплатени възнаграждения в суми за получаване, съответно: за м.07.2010г. –
115,03лв. за отработени 22 р.дни; за м.08.2010г. – 151,70лв. за отработени 22
р.дни; за м.09.2010г. – 140,22лв. за отработени 14 р.дни и 6пл.отпуск; за
м.10.2010г. – 501,57лв. за отработени 10р.дни и 11пл.отпуск; за м.11.2010г. –
164,73лв. за отработен 10 р.дни. В заключение е посочено, че по ведомост за
заплати в ответното дружество на ищеца има начислени и неизплатени трудови
възнаграждения в общ размер от 1073,25лв., за месеците юли, август, септември,
октомври и ноември 2010г., които не са получени като са неизплатени. Видно от
таблица и от т.5 и 6 на констативно-съобразителна част на ССИ , върху горните
останали неизплатени части от ТВ законната лихва за забава, изчислена за
периодите от 25-то число на месеца (съгласно ВПРЗ), следващ този на полагане на
труда до завеждане на ИМ – 17.01.2011г. е в общ размер на 21,22лв., в това
число: 4,67лв. - в/у ТВ за м.07.10г.; 4,85лв. - в/у ТВ за м.08.10г.; 3,29лв. -
в/у ТВ за м.09.10г.; 7,38лв. - в/у ТВ за м.10.10г. и 1,03лв. - в/у ТВ за
м.11.10г. В т.2 и 3 от заключението по ССЕ в.л. Войводов сочи, че размерът на
последното получено от ищеца трудово възнаграждение за пълен работен месец
август 2010г. е 515,82лв., в това число ОТВ от 563лв. и за прослужено време
1,8% - 10,13лв. , като обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е в брутен размер на
515,82лв., а обезщетение по чл.224, ал.1 КТ е в брутен размер на 215,97лв.,
които суми не са начислени и са останали неизплатени. За неизплатените
обезщетения лихвата за забава за периодите от 15.11.2010г. до завеждане на ИМ –
17.01.2011г., са в размери съответно: 9,04лв. в/у сумата за обезщетение по
чл.221, ал.1 КТ и 3,79лв. в/у сумата за
обезщетение по чл.224, ал.1 КТ.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът формира и правните си изводи. Работодателят
е изпълнил задължението си по чл.128, т.1 КТ, като е начислил във ведомост за
заплати трудовите възнаграждения на ищеца за периода м.07.2010г. –
14.11.2010г., но е изпълнил задължението си за заплащане само на част от ТВ за
месеците юли, август и септември 2010г. изплатени с РКО- преди завеждане на
искова молба, но не е изпълнил задължението си да изплати останалата част от
начисленото ТВ за месеците юли, август и септември 2010г. и изцяло ТВ начислени
за м. октомври и за м.ноември 2010г. до 14.11.2010г. До колкото принципна
разлика между възнаграждение за действително положен труд и такова за времето в
което работника ползва платен годишен отпуск законът не прави, то все за
задължение за заплащане на трудови възнаграждения се касае, които ответникът е
начислил. За времето през което работника ползва неплатен отпуск трудово
възнаграждение не се дължи от работодателя. Всъщност страните и не спорят по
обстоятелствата относно това дали за процесния период са начислени на ищеца
трудови възнаграждения, а само дали са изплатени такива и в какъв размер се
дължат. В тази връзка съдът намира основателни направените от ответника
удръжки, а размера на дължимите от него трудови възнаграждения следва да се
съобрази с това, което дължи като сума за изплащане, а не в размер на
уговореното с трудовия договор БТВ. Настоящия съдебен състав счита, че
удръжките, които работодателят следва да направи за ДОД и ДОО и други
предвидени в КСО не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл.
128 КТ на работника. Те са публично правно задължение към държавата и
следователно размерът им се приспада от общо начисленото на работника брутно
трудово възнаграждение. Те са на общо основание тези, които работодателят
(осигурителят) дължи във всички случаи - когато трудовото възнаграждение е
получено от работника, но и когато то не е получено реално. Уговореното трудово
възнаграждение е дължимо от работодателя, но до размера на сумата за
получаване, тъй като ответникът е изпълнил задължението си по КТ да начисли
трудово възнаграждение на работника, респективно по начислено такова да изчисли
и приспадне законово регламентирани удръжки, внасянето на които от името и за
сметка на работника е негово задължение по КСО. Тъй като няма данни работникът
да е получил в пълен размер начислените му ТВ за процесните месеци и до
момента, то исковете по чл.128 КТ са
доказани по основание. По тези съображения съдът намира иска за неизплатени
трудови възнаграждения за частично основателен до размера на общо 1073,03лв., и
за периода от 01.07.2010г до 14.11.2010г. и за месеците юли, август, септември,
октомври и ноември 2010г., в сума за получаване, в това число: за м.07.2010г. – 115,03лв.; за м.08.2010г. –
151,70лв.; за м.09.2010г. – 140,0лв. (до който размер ищецът сам е ограничил
претенцията си); за м.10.2010г. – 501,57лв. и за м.11.2010г. – 164,73лв., която обща сума ще се осъди ответникът да заплати на И.,
ведно със законната лихва считано от 17.01.2011г. до окончателното плащане а
над тази сума и до пълния претендиран размер от
общо 1112,85 лв. и за ТВ за м.11.2010г. над размера от 164,73лв.
до претендираните 204,55лв., както и за законната лихва от 17.01.2011г., исковете са неоснователни и като такива ще се
отхвърлят.
По отношение на акцесорните искове за лихви за забава за периодите от първо число на месеца, следващ
този на полагане на труда до депозиране на искова молба -17.01.2011г., съдът
намира следното: Съгласно чл.245 КТ работодателят дължи неизплатени части от ТВ
на работника в едно със законната лихва от дата на която е следвало да плати до
окончателното плащане. В трудовия договор страните не са договорили срок за
плащане на трудови възнаграждения, при което липсата на изрична уговорка ще се
замести със законовата норма – трудовото възнаграждение се заплаща ежемесечно.
Най ранната дата на изпадане на работодател в забава е първо число на месеца следващ
този на полагане на труда. По делото обаче не само няма твърдения за това, кога
е следвало да се изплащат трудови възнаграждения, но и според заключение на
неоспорена ССЕ има данни за срокове за изплащане въведени с ВПРЗ, каквито при
всеки работодател има въведени през 2008г., според което ТВ се изплащат до
25-то число на месеца следващ този на полагане на труда. Ищецът от своя страна
не е оспорил заключение по ССЕ, в частта на
изпадане на ответника в забава именно от 25-то число на следващия месец.
Такова своевременно изпълнение на задължението му за заплащане на трудови
възнаграждения не се установи по делото. Въз основа на горните съображение,
съдът намира, че общия размер
на обезщетението за забавено плащане на процесните трудови възнаграждения е този установен в заключение по ССЕ, а
именно сумата от общо 21,22лв. и за периодите от 25-то число на месеца, следващ
този на полагане на труда до 17.01.2011г., в
това число: 4,67лв. - в/у ТВ за м.07.10г.; 4,85лв. - в/у ТВ за м.08.10г.;
3,29лв. - в/у ТВ за м.09.10г.; 7,38лв. - в/у ТВ за м.10.10г. и 1,03лв. - в/у ТВ
за м.11.10г. Която обща сума и ще се осъди също ответникът да заплати, представляваща
обезщетение за забавено плащане на неизплатените трудови възнаграждения за
процесния период, като за разликата до пълния претендиран размер от общо
29,64лв. в това число: 5,52лв. - в/у ТВ за м.07.10г.; 5,97лв. - в/у ТВ
за м.08.10г.; 4,32лв. - в/у ТВ за м.09.10г.; 11,06лв. - в/у ТВ за м.10.10г. и
2,77лв. - в/у ТВ за м.11.10г. и за лихви за забава за
трудови възнаграждения за периодите от първо до 25-то число на месеците,
следващи този на полагане на труда, исковете са неоснователни и като такива ще
се отхвърлят.
По иска по чл.221, ал.1 КТ за
заплащане на сумата от 490,97лв. Безспорно е установено по делото, че ответникът
е бил в забава за изплащане на трудови възнаграждения на Г. И., след като и към
момента има неизплатени такива за периода м.юни-м.ноември 2010г., при което
налице е основанието за прекратяване от негова страна на трудовото му
правоотношение с ответното дружество по реда и на осн.чл.327, т.2 КТ – поради
забавяне изплащане на трудови възнаграждения. Това обстоятелство е и признато
от ответника. Нещо повече в издадената от ответника Заповед № 98/15.11.2010г е
разпоредено на ищеца да се заплати обезщетение именно на основание чл.221, ал.1 КТ. Ответникът не се установи да е начислил в брутен размер обезщетение по
чл.221 КТ на И., а то е в размер на 515,82лв. -според неоспореното от ищеца
заключение по ССЕ - последното начислено БТВ за пълен работен месец преди
уволнението и в този смисъл е база за определяне на обезщетенията по КТ,
съгласно чл.228 КТ. При което искът по чл.221, ал.1 КТ е доказан по основание и
по размера и размера на 490,97лв., до който размер ищецът сам е ограничил
претенцията си заплащане на обезщетение по чл.221 КТ при прекратяване на ТД на
осн. чл. 327, т.2 КТ – поради забавяне изплащане на трудови възнаграждения, и
като такъв ще се уважи за пълния претендиран размер.
По иска по чл.224, ал.1 КТ за
заплащане на сумата от 239,97лв. Безспорно е установено по делото, че между
страните е съществувал безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено
считано от 15.11.2010г. . При прекратяването му е останал неизползван платен
годишен отпуск за срока на договора от 11 р. дни, което обстоятелство
ответникът е признал в издадената от
него Заповед №
98/15.11.2010г., като със същата е разпоредено на
ищеца да се заплати обезщетение именно на основание чл.224, ал.1 КТ, за
останали 11 дни неизползван отпуск за
2010г. Ответникът не се установи да е начислил в брутен размер обезщетение по
чл.224 КТ на И., а то е в брутен размер на 215,97лв. -според неоспореното от
ищеца заключение по ССЕ, изчислено на база последното начислено БТВ за пълен
работен месец преди уволнението и в този смисъл е база за определяне на
обезщетенията по КТ, съгласно чл.228 КТ. При което искът по чл.224, ал.1 КТ е
доказан по основание и частично по размер до размера на сумата от 215,97лв.,
която и ще се осъди ответникът да заплати, а над този размер и до пълния
претендиран такъв от 239,97лв. искът е неоснователен и ката такъв ще се
отхвърли.
По отношение на
акцесорните искове за лихви за забава за обезщетения по чл.221КТ и чл.224, ал.1 КТ за периодите от 15.11.2010г. до депозиране на искова молба -17.01.2011г.,
съдът намира следното: Действително ответникът е в забава за изплащане на тези
обезщетение от дата на прекратяване на трудовия договор, при което законната
лихва ще се определи за периодите дата на прекратяване на ТД - 15.11.2010г. от
подаване на искова молба -17.01.2011г.
до окончателното плащане. Същата обаче, съдът намира че следва да се определи
на база на установените по-горе размери за обещтенията. По специално на база на
претендирания от ищеца размер за обезщетение по чл.221, ал.1 КТ от 490,97лв.
Тъй като в ССЕ е изчислена лихва за забава върху обезщетение по чл.221, ал.1 КТ
от 515,82лв., то съдът не кредитира заключението по ССЕ в тази част, до колкото
не е съобразено с данните по делото. При това положение лихвата за забава върху
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ от 490,97лв., изчислена от съда с “епи”
калкулатор за същия период е в размер на 8,89лв., точно в който размер е и
претенцията на ищеца. Обезщетението за забава върху сумата от 215,97лв.,
представляваща е в размер на 3,79лв., съгласно ССЕ за 15.11.2010г.
-17.01.2011г. , до който и размер акцесорния иск по чл.86 ЗЗД е
основател и доказан и ще се уважи, а над него до пълния претендиран размер от
4,33лв. е неоснователе и като такъв ще се отхвърли. Като не се установи
ответникът да изплатил на ищеца обезщетение по чл.224 КТ в размер на 215,97лв.
и обезщетение по чл.221 КТ в размер на 490,97лв., сам дата на депозиране на
искова молба и до момента, то тези и суми ще се присъдят ведно със законната
лихва, считано от 17.01.2011г. до окончателното плащане.
При този изход на делото и на осн. чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право на
разноски, ще се осъди ответникът да му заплати направените по делото разноски в
размер на 615,31лв.по съразмерност с уважената част от исковете, за адвокатско възнаграждение, при представени
доказателства за направени такива от 640лв.. Ответникът не е претендирал разноски, и
такива не следва да му се присъждат, тъй като съдът не дължи произнасяне по
незаявени претенции, в това число и за разноски.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК, дължимите държавни такси за производството следва да се
възложат на ответника, като се осъди същия да заплати на ПРС в полза на Държавата по сметка на съдебната
власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет -държавна такса в размер на 52,55лв. , както и 38,46 лв. разноски за ССЕ
по съразмерност при изплатени такива от 40лв. от БС.
По изложените съображения ПРС, ХVгр. с.,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “Транс сити”
АД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. Кукленско шосе № 21-В, да заплати на Г. Д. И. , ЕГН ******от гр.П., бул. “И.” №........, Сумата от общо 1073,03лв. (хиляда и седемдесет и три лева и три
ст.), представляваща незаплатени трудови възнаграждения за периода от 01.07.2010г до 14.11.2010г. и за месеците
юли, август, септември октомври и ноември 2010г., в сума за получаване,в
това число: за м.07.2010г. – 115,03лв.; за м.08.2010г. – 151,70лв.; за
м.09.2010г. – 140,0лв.; за м.10.2010г. – 501,57лв. и за м.11.2010г. –
164,73лв., ведно със законната лихва върху общата сума, считано от 17.01.2011г.
до окончателното плащане, както и Сумата от общо 21,22лв. (двадесет и един лева и 22 ст.),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периодите
от 25-то число на месеца, следващ този на полагане на труда до 17.01.2011г., в
това число: 4,67лв. - в/у ТВ за м.07.10г.; 4,85лв. - в/у ТВ за м.08.10г.;
3,29лв. - в/у ТВ за м.09.10г.; 7,38лв. - в/у ТВ за м.10.10г. и 1,03лв. - в/у ТВ
за м.11.10г., като Отхвърля исковете по чл.128 КТ над
сумата от 1073,03лв. и до пълния претендиран размер от общо 1112,85 лв. и за ТВ за м.11.2010г. над
размера от 164,73лв. до претендираните 204,55лв. и за законната лихва от
17.01.2011г., както и иска по чл.86 ЗЗД, вр. чл.128 КТ над размера от общо 21,22лв. и до пълния
претендиран размер от общо 29,64лв. в
това число: 5,52лв. - в/у ТВ за м.07.10г.; 5,97лв. - в/у ТВ за м.08.10г.;
4,32лв. - в/у ТВ за м.09.10г.; 11,06лв. - в/у ТВ за м.10.10г. и 2,77лв. - в/у
ТВ за м.11.10г. и за лихви за забава за трудови възнаграждения за периодите от
първо до 25-то число на месеците, следващи този на полагане на труда, като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Транс сити”
АД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. Кукленско шосе № 21-В, да заплати на Г. Д. И. , ЕГН ******от гр.П., бул. “И.” №......, Сумата от 490,97лв. (четиристотин и деветдесет лева и 97 ст.), представляваща неизплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ, при прекратяване на трудовия договор на осн. чл. 327, т.2 КТ – поради
забавяне изплащане на трудови възнаграждения, ведно със законната лихва,
считано от 17.01.2011г. до окончателното плащане, както
и Сумата от 8,89лв. (осем лева и 89 ст.),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.11.2010г. до 17.01.2011г.
ОСЪЖДА “Транс сити”
АД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. Кукленско шосе № 21-В, да заплати на Г. Д. И. , ЕГН ******от гр.П., бул. “И.” №........, Сумата от 215,97лв. (двеста и петнадесет лева и 97 ст.), представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 КТ, за останал неизползван отпуск при прекратяване на трудовия договор, ведно
със законната лихва, считано от 17.01.2011г. до окончателното плащане, както и Сумата
от 3,79лв. (три лева и 79 ст.),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.11.2010г. до 17.01.2011г., като Отхвърля
исковете по чл.224 КТ и чл.86 ЗЗД над
тези размери и до пълните претендирани такива от 239,97лв. -обезщетени по
чл.224 КТ и от 4,33лв. лихва за периода 15.11.10г.-17.01.2011г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА “Транс сити”
АД ЕИК *********, с адрес на управление гр.Пловдив, ул. Кукленско шосе № 21-В, да заплати на Г. Д. И. , ЕГН ******от гр.П., бул. “И.” №......., Сумата от 615,31лева (шестстотин и петнадесет лева и 31ст.) разноски за
производството, А на ПРС сумата от 72,55 лева (седемдесет и два лева и 55 ст.) - държавна такса, както и Сумата
от 38,46лв. (тридесет и осем лева и 46ст.) разноски за ССЕ по съразмерност, в полза на Държавата по сметка
на съдебната власт - бюджетната сметка на Висш съдебен съвет.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а
копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ /п/
( Валентина Иванова)
Вярно с оригинала!
ЕЛ
ина Иванова)