№ 23124
гр. София, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:**
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от ** Гражданско дело № 20251110121673 по
описа за 2025 година
Л. Д. П. е предявила срещу „**“ ЕАД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: 6738,94 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит
и 1074,13 лева, представляваща договорна лихва за периода 30.10.2008 г. - 13.02.2011 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 12.03.2012 г. на основание влязла в сила заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6416/2011 г. на СРС, 69
състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ** на * **, като погасени по давност.
Ищцата твърди, че в полза на „**“ ЕАД бил издаден изпълнителен лист от 12.03.2012
г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 6416/2011 г. на СРС, 69 състав, въз основа на който ищцата е осъдена да
заплати на заявителя следните суми: 6 738,94 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит, и 1 074,13 лв., представляваща договорна лихва за периода от
30.10.2008 г. до 13.02.2011 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищцата
било образувано изп. дело № ** на * **. Посочва, че на 15.05.2012 г. била издадена покана за
доброволно изпълнение, а на 30.06.2015 г. ответното дружество било конституирано като
взискател по делото. Излага, че по изпълнителното дело не са постъпвали суми за
погасяване на задълженията по изпълнителния лист. Ищцата твърди, че за период, по-дълъг
от пет години, ответникът в качеството на взискател не е извършвал никакви изпълнителни
действия по горепосоченото изпълнително дело, с оглед на което вземанията по
изпълнителния лист следва да се считат за изтекли по давност. Излага, че в случая е налице
и хипотезата на перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, след чието настъпване всички
предприети изпълнителни действия не следва да прекъсват давността на вземанията по
1
изпълнителния лист. Счита, че изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено и поради
липса на секвестируемо имущество съгласно чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на процесния
изпълнителен лист срещу ищцата е образувано изп. дело № ** на * **. Посочва, че делото е
образувано на 10.05.2012 г. по молба на предишния взискател „**“ ЕАД, което представлява
и първото действие по принудително изпълнение, което е прекъснало погасителната давност
на вземанията по изпълнителния лист, доколкото с молбата за образуване взискателят
възложил на * ** правомощията по чл. 18 З*. Счита, че независимо от извършените
действия по изпълнение след образуване на делото давността е започнала да тече едва след
влизането в сила на ТР № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК на 26.06.2015 г. След тази дата
погасителната давност е прекъсвана многократно с предприемане в периода от 17.07.2015 г.
до 18.03.2024 г. на множество действия по принудително изпълнение. Счита, че
настъпването на перемпция по процесното изпълнително дело е без правно значение за
прекъсването на погасителната давност. Твърди, че за периода 13.03.2020 г. - 20.05.2020 г.
давността за вземанията е била спряна, с оглед на което от общия срок, в който давността е
текла, следва да се приспадне период от общо 69 календарни дни. С тези съображения счита,
че към датата на подаване на исковата молба в съда давността на вземанията по процесния
изпълнителен лист не следва да се счита за изтекла.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
2
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че ППВС № 3/1980 г. следва да се счита изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 6416/2011 г. на СРС, 69
състав, с който Л. Д. П. е осъдена да заплати на „**“ ЕАД сумата 6738,94 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит от 03.09.2008 г. и
1074,13 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.10.2008 г. - 13.02.2011 г.
Въз основа на него на 10.05.2012 г. е образувано изп. д. № ** на * **. С молбата за
образуване на делото взискателят е възложил на * всички действия по чл. 18 З*. На
15.05.2012 г. са наложени запори върху сметки на длъжника в банки. На 16.10.2012 г. е
наложена възбрана върху имот, собственост на длъжника. На 30.07.2014 г. е наложен запор
върху пенсията на длъжника. С молба от 17.07.2015 г. „**“ ЕАД е поискало да бъде
конституирано като взискател по изп. дело и е възложило на * всички действия по чл. 18 З*.
С молба от 05.06.2017 г. взискателят е поискал извършването на опис, оценка и публична
продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника. С молба от 25.10.2022 г.
3
взискателят е поискал налагането на запор върху трудово възнаграждение и движимо
имущество на длъжника, както и възбрана върху недвижимото му имущество. С молба от
01.03.2024 г. взискателят е поискал налагането на запор върху трудово възнаграждение и
банковите сметки на длъжника, както и възбрана върху недвижимото му имущество.
Не се установява в рамките на двугодишния период от молбата за извършване на
изпълнителни действия на 05.06.2017 г. да са предприемани изпълнителния действия,
водещи до прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следваща молба на взискателя за извършване на
изпълнителни действия е подадена на 25.10.2022 г. Поради това следва, че изп. д. ** на * **
се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 05.06.2019 г. (с изтичането
на две години).
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № ** на * ** давността относно вземането не е текла и същата е
продължила да тече след перемирането му на 05.06.2019 г. Извършените изпълнителни
действия след тази дата са извършени по перемирано изп. дело, поради което и не са годни
да прекъснат давността. В резултат на това 5-годишната давност за вземанията, предмет на
изпълнителен лист от 12.03.2012 г., е изтекла на 05.06.202024 г. Приложимата в случая е
именно 5-годишната давност, тъй като при установяване на вземане със съдебно решение
или с влязла в сила заповед за изпълнение, давността върху вземането е винаги 5-годишна,
независимо от вида на вземането. Действително в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само
вземанията, установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се
приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. В определение
по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за
изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение".
Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата
в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 12.03.2012 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност, поради което и предявеният отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в
размер на 500 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК,
че Л. Д. П., ЕГН **********, не дължи на „**“ ЕАД, ЕИК * следните суми: 6738,94 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит и 1074,13 лева,
4
представляваща договорна лихва за периода 30.10.2008 г. - 13.02.2011 г., за които суми е
издаден изпълнителен лист от 12.03.2012 г. на основание влязла в сила заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6416/2011 г. на СРС, 69
състав, въз основа на който е образувано изп. дело № ** на * **, като погасени по давност.
ОСЪЖДА „**“ ЕАД, ЕИК * да заплати на адв. И. А. Н., САК личен № **, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5