№ 5099
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Й. С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110155134 по описа за 2024 година
Предмет на делото е предявеният от ,,Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК
********* срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* установителен иск с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 411 КЗ за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 213, 88 лв., ведно със
законната лихва от 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща
регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които
ответното дружество, в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на
МПС, не е възстановило.
Ищецът основава исковата си претенция с твърденията, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е
настъпило пътнотранспортно произшествие на 09.12. 2023 г. в гр. В., при
което вследствие виновното поведение на водач на МПС (АВТ.МАРКА) с рег.
№ * **** ** с валидна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с
ответното дружество, са нанесени имуществени щети върху лек автомобил
марка и модел (АВТ.МАРКА), с рег. № * **** ** в размер на 2 198, 88 лв. за
което ПТП е образувана щета при ищеца и същият е заплатил горепосочената
сума като застрахователно обезщетение на собственика на увреденото МПС.
1
Поддържа, че до ответника е изпратена покана за заплащане на сумата, заедно
с 15 лв. ликвидационни разходи, като същият е отказал изплащане.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва се механизма на
настъпилото ПТП. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето,
застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор
за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който
и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
С доклада по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на 09.12.
2023 г. в гр. В. на ул. ,,А. А. С.“ между водач на МПС марка и модел
(АВТ.МАРКА) с рег. № * **** ** с валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена с ответното дружество, и на лек автомобил марка и
модел (АВТ.МАРКА), с рег. № * **** ** с валидна застраховка „Каско” при
ищеца, както и че ищецът е изплатил сумата в размер на 2 198, 88 лв.
представляваща застрахователно обезщетение и 15 лв. за ликвидационни
разходи. До ответника е изпратена покана за заплащане на сумата в общ
размер от 2 213, 88 лв., като същият е отказал изплащане.
Съдът намира за установено, че на 09.12.2023 г. около 12 часа в гр. В.
водачът на МПС марка и модел (АВТ.МАРКА) с рег. № * **** ** предприема
маневра за излизане от бензиностанция ОМВ, вследствие на което не пропуска
движещият се по ул. ,,А. А. С.“ лек автомобил (АВТ.МАРКА), с рег. № * ****
2
** и реализира ПТП с него, като му нанася имуществени щети. За да направи
този извод, съдът взема предвид отбелязванията върху съставения двустранен
протокол за произшествието, който макар да не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства,
като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП
относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона
предпоставки /липса на спор между участниците в ПТП относно
обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети,
които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл. 5, ал. 1 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и
Гаранционния фонд /ред. до изм. бр. ДВ 19 от 2017 г. /, вр. чл. 125а, ал. 2
ЗДвП/, то отразеното в него съответства на заключението по съдебно –
автотехническата експертиза, неоспорено от страните, което се кредитира от
съда като обективно и компетентно дадено. Механизмът на процесното ПТП
се установява и от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпит по делегация на свидетел – участник в процесното ПТП. Съдът
кредитира показанията му като логични, последователни, вътрешно
непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
При така установените факти съдът стига до еднозначен правен извод,
че вина за настъпване на произшествието има водачът на МПС марка и модел
(АВТ.МАРКА) с рег. № * **** **, който при маневра за излизане от
бензиностанцията не се е съобразил с пътен знак Б2 – Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство и не е пропуснал правомерно движещия
се по пътя с предимство лек автомобил. Не е спорно между страните, че МПС
марка и модел (АВТ.МАРКА) с рег. № * **** ** към датата на настъпване на
процесното ПТП е с валидна застраховка ГО при ответника.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.
411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл. 411 КЗ включва платеното
3
застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на
ответника на претендираното основание не може да надвишава
застрахователната сума /чл. 386, ал. 1 КЗ/ и действителната стойност на
вредата /чл. 386, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на застрахователното събитие - действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
От приетото и неоспорено от страните заключение по съдебно -
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че средната пазарна стойност по
възстановяване на нанесените вследствие на процесното ПТП щети върху
автомобила, предмет на сключената при ищеца имуществена застраховка,
възлиза на сумата от 5628,80 лева. Относно ликвидационни разноски сумата в
размер на 15 лева съдът намира този размер за обичаен и установен на
основание чл. 162 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че искът за
главница е изцяло основателен.
Не се доказа (при тежест на ответника) водачът на автомобила, предмет
на сключена при ищеца застраховка, към датата на събитието, да е нарушил
ЗДвП, от което съдът да направи извод за съпричиняване на вредоносния
резултат.
По разноските:
При изхода на делото право на разноски има ищецът в размер на 969,95
лв. за исковото производство, съгласно представените доказателства и списък
и в размер на 652,61 лв. за заповедното производство
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основаниe чл. 422 ГПК, вр. чл. 411
КЗ, че ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* дължи на ,,Дженерали Застраховане“
АД, ЕИК ********* сумата в размер на 2 213, 88 лв., ведно със законната
лихва от 18.07.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, които ответното
дружество дължи в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на МПС
(АВТ.МАРКА) с рег. № * **** **, причинени на лек автомобил марка и модел
(АВТ.МАРКА), с рег. № * **** **, които вземания са предмет на издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
43880/2024 г. по описа на СРС, 174 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на ,,Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********
сумата в размер на 969,95 лв., представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
********* да заплати на ,,Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********
сумата в размер на 652,61 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5