Решение по дело №661/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, представлявана от председателя на Управителния съвет на АПИ – инж. Я. Й. срещу Решение № 20/19.01.2024г. постановено по АНД № 132/2023г. по описа на Районен съд Девня.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде потвърден ЕФ.

В касационната жалба подробно са изложени доводи относно материалната незаконосъобразност на въззивното решение. Посочено е: 1)че не е мотивирана, частта от решението, в която е приета фактическата обстановка; 2)че неправилно е прието, че към спора е приложимо Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Л. П. и Р. П., като е цитирано Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Л. П. и е направен извод за неприложимост на чл.34 от ЗАНН по отношение на Електронните фишове издадени по ЗДвП; 3)че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП и регламентираните в нея административни наказания и 4) че неправилно съдът е приел за несъответна на чл.9а от Директива 62/1999 ЕО на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Ответникът, чрез процесуален представител в писмени становища с.д. 5648/18.04.2024г. и с.д. 1242/22.01.2025г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на сторените по делото разноски.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 20/19.01.2024г. постановено по АНД № 132/2023г. по описа на Районен съд Девня.

С оспореното решение е отменен Електронен фиш № ********** издаден от АПИ и АПИ е осъдена да заплати на „Мото транс 2004“ЕООД, представлявано от управителя Б. С. Ч. разноски за воденето на делото в размер на 550 лева.

С Електронния фиш на „Мото транс 2004“ЕООД е наложена на основание чл. 187а, ал.2, т.3 вр. чл. 179, ал.3б от ЗДвП „Имуществена санкция“ в размер [рег. номер]. за нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП.

За да се произнесе с Решение № 20/19.01.2024г. по АНД № 132/2023г. по описа на Районен съд Девня, въззивният съд е констатирал, че Електронният фиш е издаден на дружеството за следното констатирано нарушение: в 15.24ч. на 30.03.2021г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10071 – елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата било установено, че моторно превозно средство собственост на „Мото транс 2004“ЕООД, ППС влекач с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 21 000кг., брой оси 6, категория Евро 4, в състав с ремарке, обща допустима техническа маса 50 000кг., общ брой оси 5, се движи по път А – 2, км.399 + 703, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, конкретно – няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. За констатираното нарушение е издаден ЕФ на 03.02.2023г.

Въззивният съд е констатирал, че: 1.) към момента на издаване на EФ не е предвидена изрична възможност за издаването му в разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП; 2) EФ е издаден след изтичане на срока по чл.34 от ЗАНН, като за направеното тълкуване в този аспект се позовал на ТП № 1/ 27.02.2015г. по ТД № 1/2014г. на ОСНК на ВКС и ОС на ІІ колегия на ВАС; 3) санкционната разпоредба на чл. 179, ал.3 б от ЗДвП не е в съответствие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, като цитирал решения на СЕС по дела С-497/15, С – 498/15, С-384/17, и др. и аргументирал относимостта на решенията на СЕС към настоящият спор и отменил ЕФ, като присъдил на въззивника разноските за воденото дело.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Касационната инстанция констатира, че фактите са установени от въззивния съд при съобразяване на представените доказателства.

Оплакванията пред касационната инстанция са: 1)Мотивирана ли е частта от решението, в която е приета фактическата обстановка?; 2)Правилно ли е прието от районният съд, че към Електронния фиш са приложими чл.34 от ЗАНН и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд, докладвано от съдиите Л. П. и Р. П.?; 3) Съдът правилно ли е тълкувал разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП и регламентираните в нея административни наказания, както и липсата на възможност към момента на издаването на ЕФ за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП да бъде издаден такъв? и 4) Правилно ли съдът е приел за несъответна на чл.9а от Директива 62/1999 ЕО разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП?

Съдът намира за неоснователно първото оплакване на касационният жалбоподател. То по смисъла си е за необоснованост на въззивното решение. Касационната инстанция констатира, че решението на въззивния съд съдържа в пълнота мотивите относно приетата фактическа обстановка. Районният съдия е посочил кой факти приема за установени и на какви доказателства основава изводите си. Освен това, предвид съдържанието на чл.348 от НПК, необосноваността на решението не представлява касационно основание.

Второто и третото оплакване следва да бъдат разгледани заедно. Същите са неоснователни. Касационната инстанция намира за правилни изводите на въззивния съд, че към момента на установяването на деянието и към момента на издаването на ЕФ за АНО не е съществувала възможност да издава ЕФ за нарушения по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Този извод е направен от въззивния съд при правилното тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж.1 ал.1 от ЗДвП, в която са разписани правомощията на органа да издава ЕФ, във взаимовръзката й с нормата на чл.179 от ЗДвП и конкретно на чл.179, ал.3б от ЗДвП, в които са посочени деянията, за които могат да се налагат административни наказания.

Разпоредбата на чл. 189ж., ал.1 от ЗДвП в приложимата й редакция, както към момента на установяването на деянието, така и към момента на издаването ЕФ, предвижда следното: „(Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) (1) При нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“

От съдържанието на чл. 189ж., ал.1 от ЗДвП следва, че за посочената в разглеждания пред въззивния съд ЕФ дата на извършване на нарушението, издаването на ЕФ е ограничено само до нарушенията по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП и не е предвидена възможност за издаване на ЕФ за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП. Този извод се подкрепя и от направеното допълнение на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП публикувано в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., в следния смисъл „При нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.“

Едва от датата на влизане в сила на допълнението на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (13.02.2024 г.) е налице възможност за нарушенията по чл.179, ал.3б от ЗДвП да се издават ЕФ.

Преди тази дата за установено нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало ангажирането на отговорността на дееца да се осъществи чрез провеждането на административнонаказателна производство, като първо бъде съставен АУАН и на следващ етап при индивидуализирането на нарушителя и доказването на състава на нарушението, да бъде издадено НП.

От горното следва, че към административното нарушение чл.179, ал.3б от ЗДвП извършено към 2020г., предвид изискването за налагането на наказанието, както към момента на осъществяването на деянието, така и към момента на издаването на ЕФ, чрез издаване на НП е приложима разпоредбата на чл.34 от ЗАНН.

Четвъртото оплакване в касационната жалба е неоснователно. Въззивният съд е дал правилно тълкуване на чл.179, ал.3б от ЗДвП в аспекта на чл.9а от Директива 62/1999 ЕО.

За да се произнесе в този смисъл, касационната инстанция съобрази разпоредбите на Член 267 (предишен член 234 от ДЕО) от ДФЕС които предвиждат, че „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: „валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.“ и „Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.“ (текстът възпроизведен от https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex %3A12016ME%2FTXT), както и, че Член 23 от КОНСОЛИДИРАНИЯ ТЕКСТ НА СТАТУТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/ upload/docs/application/pdf/ 2016-08/tra-doc-bg-div-c-0000-2016-*********-05_00.pdf) регламентира, че „В случаите на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз решението на Съда или правораздавателния орган на държава членка, с което се спира производството пред него и въпросът се отнася пред Съда, се съобщава на Съда от съответния съд или правораздавателен орган. След това решението се съобщава от секретаря на Съда на страните, държавите членки и Комисията, както и на институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, която е приела акта, чиято действителност или тълкуване се оспорва.“, както и, че съгласно Член 91 от Консолидиран текст на Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 година (достъпен на [интернет адрес]) „Съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване.“.

На цитираните разпоредби от общностното право, налагащи задължителност на решението на СЕС по отношение на националните съдилища и администрации, Съдът намира че следва да приложи даденото от СЕС тълкуване в решението по дело C-61/23 по настоящия спор. (в този смисъл Матисен, П.С.Р.Ф., Европейско право. Въведение. Осмо преработено и допълнено издание, Сиела – СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ, София, 2007, стр.266 „Когато Съдът предостави тълкуване на дадена разпоредба на правото на Общността, това тълкуване трябва да се приеме и да се прилага от всички национални съдилища.“)

С оглед горното касационната инстанция следва да постанови касационното решение в светлината на даденото тълкуване в решение на СЕС от 21 ноември 2024 година по дело C-61/23, ECLI:EU:C:2024:974 („Екострой“ ЕООД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“), съгласно което: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.“

В съображение 41, 42, 43, 44, 45, 47, 48, 50 и 53 от решение на СЕС от 21 ноември 2024 година по дело C61/23 (които за пълнота и яснота на изложението, следва да бъдат възпроизведени в цялост) решаващият състав на СЕС е посочил, че „Съгласно постоянната съдебна практика при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirl-Gp, C-497/15 и C-498/15, т. 39 и цитираната съдебна практика)“; „Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на правото на Съюза в областта на приложимите санкции (решение от 4 май 2023 г., Agenia Naional de Integritate, C40/21, EU:C:2023:367, т. 49 и цитираната съдебна практика).“; “ Така санкционните мерки, предвидени в съответното национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната и че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirl-Gp, C497/15 и C498/15, EU:C:2017:229, т. 40 и цитираната съдебна практика). По-специално строгостта на наложената санкция трябва да бъде в съответствие с тежестта на нарушението, което има за цел да санкционира (решение от 4 май 2023 г., Agenia Naional de Integritate, C-40/21, EU:C:2023:367, т. 51 и цитираната съдебна практика).“; „Що се отнася до преследваните цели с Директива 1999/62, от съображение 1 от нея следва, че те се състоят както в хармонизацията на системите на събиране на такси, така и в създаването на справедливи механизми за налагане на такси на превозвачите за покриване на разходите на инфраструктурата с оглед на отстраняване на нарушенията на конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки.; “В този контекст Съдът приема, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност (решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirl-Gp, C-497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 42 и цитираната съдебна практика).“; „Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Link Logistik N&N, C-384/17, EU:C:2018:810, т. 45).“; „В случая член 179, алинеи 3—3б от ЗДвП предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв.“; „Следователно единственото предвидено в тази система адаптиране на размера глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му. Това адаптиране обаче, което е лишено от каквато и да било връзка с поведението на ползвателя на превозното средство или водача му, не отчита характера и тежестта на извършеното нарушение. Така по-специално при налагането на наказанието сезираният съд не може да вземе предвид разстоянието, изминато от превозното средство, без водачът да е заплатил дължимата пътна такса, тъй като размерът на глобата, с която се санкционира неизпълнението на задължението за плащане, е фиксиран и не се променя нито в зависимост от изминатите без разрешение километри, нито според това дали нарушителят е заплатил предварително размера на ТОЛ таксата за даден маршрут. Освен това адаптирането е изключено, дори ако разстоянието може да бъде изчислено впоследствие.“ и „При тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, както предвижда разглежданата в главното производство система от наказания, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (вж. в този смисъл решение от 22 март 2017 г., Euro-Team и Spirl-Gp, C-497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229, т. 49 и цитираната съдебна практика).“

Видно от горното, съгласно цитираното решение на СЕС, националното законодателство и конкретно заложеното в чл. 179, ал.3б от ЗДвП административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500лв. за нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП е недопустимо, предвидено е в противоречие с разпоредбите на Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., като непропорционално, поради което и не следва да бъде прилагано по отношение на частните субекти.

В аспекта на тълкуването дадено в решението по дело C-61/23 на СЕС, Съдът намира, че с ЕФ е наложено наказание, регламентирано в противоречаща на Общностното право норма, поради което е неправилно.

Правилно се явява решението, с което ЕФ е отменен, поради което следва да бъде оставено в сила.

Направено е искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, което предвид изхода на спора и по арг. от чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. чл.143, ал.1 от АПК следва да бъде разгледано по същество. Настоящата инстанция констатира, че процесуалният представител на ответника е представил писмено становище по касационната жалба с.д. 5648/18.04.2024г. с приложена към него съдебна практика и писмено становище с.д. 1242/22.01.2025г.. В становищата е направен анализ на фактите и са изложени съображения по тълкуването на относимите към настоящия спор норми. Съдът констатира, че със с.д. 5649/18.04.2024г. е представен списък на разноските от процесуалният представител на ответника по касация, както и договор за адвокатска защита и съдействие от кочан, заверен от адвокатска колегия и пълномощно. Налага се извод за извършен разход за възнаграждение на адвоката преди приключването на делото пред настоящата инстанция. Предвид изложеното на „Мото транс 2004“ЕООД следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер от 600 (шестстотин лв.) лева. Задължено за заплащане на разноските по арг. от чл.143, ал.1 от АПК вр. §1, т.6 от АПК е юридическото лице.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20/19.01.2024г. постановено по АНД № 132/2023г. по описа на Районен съд Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на „Мото транс 2004“ЕООД, представлявано от управителя Б. С. Ч. разноски в размер от 600 (шестстотин лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.