Решение по гр. дело №11017/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23275
Дата: 18 декември 2025 г.
Съдия: Валерия Боянова Ватева
Дело: 20231110111017
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23275
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА
при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело №
20231110111017 по описа за 2023 година
Предмет на делото e предявен от *** срещу И. Р. Р. с ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 за установяване дължимостта на сумa, за която е
издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 693/2023г. на СРС, 70 състав. Претендира
законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и
разноски в настоящото производство. Претендира разноски за исковото и заповедното
производство.
Ответницата И. Р. Р. в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда
конкретни аргументи, включително за недължимост на вземанията поради нищожност на
Договора за предоставяне на поръчителство № *** и Договор за паричен заем № *** поради
противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Представен е договор за паричен заем № ***, от който се установява, че на ***, между ***
/заемодател/ и И. Р. Р. /заемополучател/, е сключен договор за паричен заем, по силата на
който заемодателят предоставя на заемополучателя сума в размер на 2200 лв., при фиксиран
ГЛП – 40.00 %, ГПР – 48.88 %. Общо дължимата сума е в размер на 2 462.18 лв., състояща се
от размера на заемната сума и този на възнаградителната лихва.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, същият има силата на разписка за получената сума.
В чл. 4 е уговорено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения – 1. две
физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да
1
представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов
договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ***; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други
банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от „редовен“, 2. банкова гаранция с бенефициер –
заемодателя или 3. Одобрено от заемодателя дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
Приложен е договор за предоставяне на поръчителство № ***, сключен на ***, между ***
/поръчител/ и И. Р. Р. /потребител/, по силата на който, потребителят възложил, а
поръчителят се съгласил да сключи договор за поръчителство с ***, по силата на който да
отговаря солидарно с потребителя пред ***, за изпълнението на всички задължения на
потребителя по договора за заем, срещу възнаграждение в размер на 1681,82 лв., платимо
разсрочено на вноски, които са дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по
процесния договор за паричен заем. Уговорено е, че *** е овластено да приема вместо
поръчителя изпълнение на задължението на потребителя към поръчителя.
В чл. 2 от договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че същият влиза в сила, в
случай че потребителят не изпълни задължението си да представи две лица поръчители или
банкова гаранция.
Представен е и погасителен план.
Приет е по делото документ, установяващ искане за плащане до *** от ***, относимо към
договора за заем, сключен с ответницата.
Приложено е доказателство /платежно нареждане/, от което се установява, че към 04.07.2022
г., *** е прехвърлило в полза на ***, сума в размер на 2233,22 лв., с основание за плащане –
кредит ***.
Приложен е рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 02.03.2020 г., по
силата на който, *** /цедент/ прехвърлил вземанията си , индивидуализирани в Приложение
№ 1 към договора, видно от което, е прехвърлено и вземането спрямо ответницата, в полза
на *** /понастоящем/.
Представено е и потвърждение за извършената цесия.
Има приложено уведомление за извършената цесия, адресирано до И. Р. Р., без доказателства
за реално връчване.

С Решение № 910/18.01.2025 г. по гр.д. 21077/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, е признато
за установено, по предявения от И. Р. Р., ЕГН ********** срещу ***, ЕИК *** и ***, ЕИК
***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, че договор за предоставяне на
поръчителство № *** от ***, сключен между страните, е нищожен, както и че договор за
паричен заем № *** от ***, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
2
ЗПК.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на сума, за която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. 693/2023
г. по описа на СРС, 70 състав.
Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Искът е с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 99 ЗЗД, предвид извършения
отказ от останалите искове с молба от 26.09.2025 г. Основателността на иска предпоставя
установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните
обстоятелства: 1/ възникването на валидно правоотношение между *** и ответника по
Договор за паричен заем № ***/*** 2/ предоставянето на заемната сума на ответника; 3/
валиден договор за предоставяне на поръчителство, сключен между *** и И. Р. Р. и
изпълнение по него; 4/ прехвърляне на вземанията по договора за поръчителство в полза на
ищеца; 5/ уведомяване на длъжника за цесията. При доказване на горните факти в тежест на
ответника е да установи плащане на задълженията, както и изпълнение на задълженията си.
В случая се установява по делото сключването на процесния договор за паричен заем между
*** в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател. Не се спори и относно
предаването на заемната сума от 2200 лв. на заемателя. Не е спорно също, че между *** и И.
Р. Р. е сключен договор за предоставяне на поръчителство № *** във връзка с процесния
договор за заем.
Доколкото с Решение № 910/18.01.2025 г. по гр.д. 21077/2023 г. по описа на СРС, 34 състав, е
признато за установено, по предявения от И. Р. Р., ЕГН ********** срещу ***, ЕИК *** и
***, ЕИК ***, иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, че договор за
предоставяне на поръчителство № *** от ***, сключен между страните, е нищожен, както и
че договор за паричен заем № *** от ***, е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съдът намира, че по делото липсва активна материалноправна
легитимация на ищеца. Това е така, защото предмет на настоящия иск е вземането, което е
било цедирано от *** в полза на ***. Тъй като обаче договорът за предоставяне на
поръчителство е приет за нищожен, то поръчителят е извършил плащане по него /което се
установява от банковото извлечение, като същото се приема за надлежно доказателство,
удостоверяващо плащане/ без основание.
За разлика от хипотезите, при които кредитополучателят дължи на кредитора чистата
стойност по кредита, макар договорът да е признат за нищожен, в случая поръчителят не се
легитимира като носител на права, тъй като нищожният договор за поръчителство не
произвежда действие.
Поради това поръчителят не е платил на валидно правно основание, в негова полза не е
3
възникнало правото по чл. 143 ЗЗД, не е имал и правен интерес да изпълни чуждото
задължение.
Предвид извода за нищожност на договора за поръчителство, то с представения договор за
цесия, ищецът не установява да е активно материално легитимиран да получи
претендираното вземане. Предвид изложеното искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен.

По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответницата, но същата не представя
доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ***, ЕИК *** срещу И. Р. Р. с ЕГН
********** установителен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата 1365 лева,
представляваща главница по Договор за паричен заем № ***, сключен с И. Р. Р., която сума е
платена от***, в качеството на поръчител, и прехвърлена с договор за цесия в полза на
ищеца, и за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по частно гр. дело 693/2023 г. на СРС, 70 състав, като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА производството по исковете с предявени по реда на чл. 422 ГПК, с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите – 198,68 лева договорна лихва,
211,22 лева мораторна лихва и 548,76 лева главница по договор за кредит № *** от ***, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно
гр. дело 693/2023 г. на СРС, 70 състав.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, а в
прекратителната част – в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4