№ 330
гр. С., 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело
№ 20221800500264 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 17 от 06.02.2022 г. по гр. д. № 685 / 2021 г. С.ският
районен съд е признал за установено на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415
ГПК вр. чл. 213 ал. 1 КЗ (отм.) и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.П.И. дължи на ЗК
„Л.И.“ АД сумата от 662,17 лв., представляваща регресно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 0000-1261-15-277157 (за
ПТП от 04.08.2015 г. на главен път И. - С.), ведно с мораторната лихва от
238,24 лв. за периода от 23.01.2017 г. до 10.12.2020 г., както и законната лихва
от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК на 10.12.2020 г. до окончателното
изплащане, за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 61892 /
2020 г. на Софийски районен съд.
С решението ответникът А.П.И. е бил осъден да заплати на ищеца ЗК
„Л.И.“ АД направените разноски от 265 лв. по исковото производство и е
признал вземане на заявителя за разноски от 150 лв. по заповедното
производство.
1
Решението е обжалвано от ответника по делото. Изложени са
съображения за неговата неправилност (необоснованост).
С отговора по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. С нея се обжалва
валидно решение на първоинстанционен съд.
Решението обаче е частично неправилно и частично недопустимо.
По отношение на главния иск то е постановено в съответствие с
ангажираните от страните доказателства. Ето защо на основание чл.272 ГПК
Софийският окръжен съд препраща към мотивите на районния съд както
относно установената по делото фактическа обстановка, така и относно
направените въз основа на нея правни изводи.
Отговорите на релевантните доводи, развити във въззивната жалба, се
съдържат в мотивите на първоинстанционния акт. Тези доводи са били
наведени още с отговора на исковата молба. Фактическите и правните
съображения на районния съд са съответни на събраните по делото
доказателства и на закона.
По делото се установява, че на 04.08.2015 г. свидетелката Е.С. е
управлявала лек автомобил по пътя от гр. И. към гр. С., като при движението
автомобилът е попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно. Така на превозното средство са били нанесени множество
увреждания. Ремонтът на автомобила е бил поет от ищеца ЗК „Л.И.“ АД. Той
е платил цената от 662,17 лв. по сметка на търговското дружество, извършило
ремонта. Вещото лице по приетата автотехническа експертиза също оценява
щетите на 662,17 лв. по средни пазарни цени. С експертизата се установява и
причинната връзка между механизма на ПТП и уврежданията по автомобила,
които са били обезщетени от ищеца. Не се спори, че пътният участък, на
който е станало процесното ПТП, е част от републиканската пътна мрежа. В
този случай отговорността за състоянието на пътното платно е за държавата в
лицето на ответника. Следвателно за застрахователя е възникнало регресно
вземане за 662,17 лв. Няма никакви доказателства вредите да са били
съпричинени от водача на превозното средство.
Плащането на цената на ремонта е било извършено 15.09.2016 г., от
2
която дата за ищеца е възникнало и правото на регрес. Заявлението по чл. 410
ГПК е било подадено на 10.12.2020 г., тоест преди изтичането на
петгодишния давностен срок по чл. 110 ГПК. Следователно възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
По ликвидационната преписка ищецът е начислил и ликвидационни
разходи от 10 лв., които обаче не се претендират по делото. Претендира се
единствено стойността на вредите.
Изводът е, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено в
частта по главния иск.
Ответникът дължи и законната лихва върху главницата от завеждане на
заявлението по чл. 410 ГПК на 10.12.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът има право и на мораторна лихва от поканата, получена от
ответника на 23.01.2017 г. По този иск районният съд е присъдил заявените с
исковата молба 238,24 лв. за периода 23.01.2017 г. – 10.12.2020 г. Тук
решението подлежи на сериозна ревизия.
В заповедното производство претенцията на заявителя е била за
мораторна лихва от 201,59 лв. за периода 23.02.2017 г. до 27.11.2020 г. Със
заповедта по чл. 410 ГПК заповедният съд е уважил направеното искане за
посочените сума и период. С исковата молба обаче ищецът е разширил като
начален и краен момент периода, за който е било начислено вземането, и е
завишил неговия размер. Той е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК за
сумата 238,24 лв. за времето от 23.01.2017 г. до 10.12.2020 г. Установителният
иск следва да е идентичен по основание и размер на претенцията в
заповедното производство. С исковата молба не е бил предявен
самостоятелен (по правило осъдителен) иск за разликата над 201,59 лв. до
238,24 лв. и за времевите отрязъци от 23.01.2017 г. до 22.02.2017 г. и от
28.11.2020 г. до 10.12.2020 г. Ето защо в посочените части решението следва
да бъде обезсилено, а производството – прекратено.
Така предмет на исковото производство остава иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 201,59 лв. за периода 23.02.2017 г. – 27.11.2020 г.
Предвид направено с отговора на исковата молба възражение, вземането е
било погасено по давност за периода от 23.02.2017 г. до 09.12.2017 г. съгласно
чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така исковата претенция ще е основателна само за
периода 10.12.2017 г. – 27.11.2020 г. За този период размерът на вземането за
3
мораторна лихва възлиза на 199,38 лв., изчислен от въззивния съд на
основание чл. 162 ГПК и с помощта на електронен калкулатор
(https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html).
В резултат на изложените в предходния абзац съображения
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено по иска за
мораторна лихва за сумата 199,38 лв. и за периода от 10.12.2017 г. до
27.11.2020 г. За разликата до 201,59 лв. и за периода от 23.02.2017 г. до
09.12.2017 г. то подлежи на отмяна, а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – на
съответното отхвърляне.
С оглед частичната правилност, частичната неправилност и частичната
недопустимост на първоинстанционното решение, същото ще следва да бъде
ревизирано и в частта за разноските.
На първо място, исканите и присъдени разноски в заповедното
производство възлизат на 75 лв., а не на 150 лв., както е приел
първонистнационният съд, разглеждащ установителните искове. На следващо
място, установителен иск за разноски, направени в заповедното
производство, е недопустим. Те се разпределят по реда на чл. 78 ГПК от съда,
разглеждащ исковете (главни и акцесорни) по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК.
Именно исковият съд е компетентен да издаде и изпълнителен лист за
присъдените разноски за двете производства (заповедно и исково). Тези
разяснения са дадени с т. 10в и т. 12 от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК. Ето защо въззивният съд следва да обезсили решението в частта, с
която в полза на ищеца е била призната дължимостта на разноски от 150 лв.
за заповедното производство, и да му присъди пропорционални разноски от
74,81 лв.
За първоинстанционното исково производство ищецът е направил
разноски от 266 лв. за държавна такса, експертиза и възнаграждение на
свидетел (75 лв. + 150 лв. + 41 лв.) Районният съд е приел доказани разноски в
по-нисък размер, а именно 265 лв. Освен това разноски за юрисконсултско
възнаграждение, каквото искане е било своевременно направено, не са били
присъждани. Ищецът не е подал молба по чл. 248 ГПК, поради което и за да
не влошава положението на ответника – въззивник пред настоящия съд,
въззивната инстанция следва да приеме, че разноските на ищеца пред
районния съд са в размер именно на 265 лв. Общата цена на предявените
4
искове е 900,41 лв. Съразмерно на уважената част от исковете за общо 861,55
лв., ответникът е задължен за разноски от 253,56 лв. От своя страна
ответникът е направил пред първата инстанция разноски за юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер въззивният съд определяна 100 лв. на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Съразмерно на отхвърлената и на недопустимата
част от исковете за общо 38,86 лв., ищецът дължи разноски от 4,32 лв. Между
насрещните вземания за разноски в първоинстанционното исково
производство може да бъде извършено прихващане. Като краен резултат
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски от 249,24
лв.
Пред въззивната инстанция въззивникът е направил разноски в общ
размер на 150 лв. за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Пропорционално на уважената част от жалбата въззиваемата страна му дължи
6,47 лв. Разноските на въззиваемия са от 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като от тях жалбоподателят е задължен за 95,68 лв. След
прихващане на насрещните вземания, в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат възложени 89,21 лв.
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 и чл.270, ал.3
ГПК Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17 от 06.02.2022 г. по гр. д. № 685 / 2021
г. на С.ския районен съд В ЧАСТИТЕ, с които съдът е признал за установено
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 213 ал. 1 КЗ (отм.) и вр. чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че А.П.И. дължи на ЗК „Л.И.“ АД сумата от 662,17 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 0000-1261-15-277157 (за ПТП от 04.08.2015 г. на главен път И. -
С.), ведно с мораторна лихва в размер на 199,38 лв. за периода от 10.12.2017
г. до 27.11.2020 г., както и законна лихва върху главницата от завеждане на
заявлението по чл. 410 ГПК на 10.12.2020 г. до окончателното изплащане,
за които вземания е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 61892 / 2020 г. на
Софийски районен съд.
5
ОТМЕНЯ Решение № 17 от 06.02.2022 г. по гр. д. № 685 / 2021 г. на
С.ския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.П.И. дължи
на ЗК „Л.И.“ АД мораторна лихва за разликата над 199,38 лв. до 201,59 лв. и
за периода от 23.02.2017 г. до 09.12.2017 г., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И.“ АД срещу А.П.И. установителен
иск за мораторна лихва с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 199,38 лв. до 201,59 лв. и за периода от
23.02.2017 г. до 09.12.2017 г.,
за която част от вземането е била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.01.2021 г. по ч. гр. д. № 61892 /
2020 г. на Софийски районен съд.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 17 от 06.02.2022 г. по гр. д. № 685 / 2021 г. на
С.ския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено на
основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А.П.И. дължи
на ЗК „Л.И.“ АД мораторна лихва за разликата над 201,59 лв. до предявения
размер от 238,24 лв. и за периодите от 23.01.2017 г. до 22.02.2017 г. и от
28.11.2020 г. до 10.12.2020 г., като ПРЕКРАТЯВА производството по делото
в тези му части.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 17 от 06.02.2022 г. по гр. д. № 685 / 2021 г. на
С.ския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е признал за установено, че
А.П.И. дължи на ЗК „Л.И.“ АД разноски за заповедното производство в
размер на 150 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.П.И. – гр. С., БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД – гр. С., ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
74,81 лв., представляваща разноски по ч. гр. д. № 61892 / 2020 г. на Софийски
районен съд (заповедно производство).
ОТМЕНЯ Решение № 17 от 06.02.2022 г. по гр. д. № 685 / 2021 г. на
С.ския районен съд В ЧАСТТА, с която съдът е осъдил А.П.И. да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД разноски за исковото производство в размер на 265 лв., като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.П.И. – гр. С., БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗК
6
„Л.И.“ АД – гр. С., ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 104,
ал. 2 ЗЗД (по компенсация) разноски от 249,24 лв. за първоинстанционното
исково производство.
ОСЪЖДА А.П.И. – гр. С., БУЛСТАТ *********, да заплати на ЗК
„Л.И.“ АД – гр. С., ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 104,
ал. 2 ЗЗД (по компенсация) разноски от 89,21 лв. за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7