Решение по дело №51607/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14262
Дата: 22 август 2023 г. (в сила от 22 август 2023 г.)
Съдия: Йоана Милчева Генжова
Дело: 20221110151607
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14262
гр. София, 22.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20221110151607 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на М. П. С., чрез пълномощника адв. Б.
З., срещу „********************“ ЕООД, с която е предявен частичен
осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за връщане на
платени по нищожен договор за предоставяне на поръчителство №********
суми в размер на 10 лева – частична претенция от общо 600 лева, платени по
договора за предоставяне на поръчителство.
В исковата молба се твърди, че на 11.02.2021 г. ищцата сключила с
трето за спора лице - „*******************“ АД, договор за предоставяне на
паричен заем № ******** в размер на 1500 лева. В чл. 4 от договора за заем
било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с
гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на посочени в
договора условия или банкова гаранция (в размер от сумата по процесния
договор), което съставлявало изискване за получаване на кредит и не се
предоставял избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво да
бъде това обезпечение, като посочените условия били неосъществими за
ищеца. Чрез поставянето на изисквания, които длъжникът не можел да
изпълни, кредиторът целял да го насочи към единствената форма на
обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да
1
предостави – обезпечение от одобрено от заемодателя
„*******************“ АД дружество, което било свързано и с
допълнителни разходи по договора за кредит. Твърди, че на датата на
сключване на договора за кредит, сключил с ответника договор за
предоставяне на поръчителство № ********, по силата на който
„********************“ ЕООД поело задължението да обезпечи пред
„*******************“ АД изпълнението на задълженията на ищеца по
договора за заем, като обезпечението се изразявало в наличие на парични
средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя.
Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да
заплати на ответното дружество сума в размер на 600 лева, която била
разсрочена за плащане заедно с месечната вноска по договора за заем.
Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да
предоставя дължимите парични суми на „*******************“ АД, което
пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от
„********************“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния
договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство,
възнаграждението се дължало в полза на поръчителя, като
„*******************“ АД единствено било овластено да приеме плащането
– фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след
това да предаде на поръчителя. Предвид това, именно ответникът бил
материално легитимиран да отговоря по процесната претенция. Твърди, че
задължението за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство
било изцяло погасено. Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със
сключването му се цели допълнително оскъпяване на договора за кредит,
допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК, а и от съдържанието на договора не можело да се направи извод за
това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР по
договора за кредит. В съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в
договора следвало да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще
направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Заплащането на сумата
по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
2
договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е
недействителен като сключен без основание, тъй като в полза на потребителя
не се предоставяла услуга, а единствено било уговорено, че задължението му
от едното дружество ще бъде прехвърлено към другото, като навежда доводи,
че двете дружества са свързани. Релевира и довод, че с договора за
поръчителство не се цели реално обезпечаване задълженията по договора за
заем, а се цели допълнително оскъпяване на договора за заем и допълнително
възнаграждение за заемодателя, вземането по който е обезпечено с процесния
договор за възлагане на поръчителство, с оглед на което последният бил
нищожен и поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица недействителност на целия договор.
Поради изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 10 лева – частична
претенция от общо 600 лева, представляваща платени суми по нищожен
договор за поръчителство, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г. до
окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът „********************“ ЕООД, чрез пълномощника
юрисконсулт М.К., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове,
като навежда доводи за недопустимост на предявения иск за прогласяване
нищожността на договора и моли производството по същия да бъде
прекратено. Счита предявените искове за неоснователни и моли същите да
бъдат отхвърлени.
С определение от 05.07.2023г. е допуснато изменение на размера на
предявения осъдителен иск, като същият да се счита предявен за сумата в
размер на 98,89 лева.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид становището на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от
ГПК, приема за установено следното:
Не е спорно между страните по делото, че между тях е сключен на
11.02.2021г. договор за предоставяне на поръчителство №********, с който
ответникът се задължил да сключи договор за поръчителство с
3
„*******************“ АД, по силата на който да отговаря солидарно с
потребителя за изпълнението на всички негови задължения, възникнали
съгласно договор за паричен заем №********, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен
заем.
Не е спорно между страните също така, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство е сключен въз основа на клауза от договор за
паричен заем №********, сключен между ищеца и „*************“ АД,
поради което двата договора следва да бъдат разглеждани в тяхната
взаимовръзка.
Съдът намира, че е налице поддържаното от ищеца основание за
нищожност на клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение за
предоставяне на обезпечение, както и за нищожност на сключения въз основа
на нея между страните по настоящото дело договор за предоставяне на
поръчителство №********/11.02.2021г.
Съдът намира, че уговореното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство представлява разход по кредита, който
неправилно не е бил включен като такъв в ГПР по договора за потребителски
кредит. Съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя
се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е
задължително условие за получаване на кредита.
Видно от представения по делото договор за паричен заем
№********/11.02.2021г., чл.4, заемателят се е задължил в срок до три дни,
считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, отговарящи
на посочените в договора условия, банкова гаранция или одобрено от
заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Съдът намира, че въведените в договора условия към изискваното
обезпечение, както и срокът за предоставянето му – 3-дневен от сключване на
договора, създават значителни затруднения за длъжника за изпълнение на
договора. Посочената уговорка влиза в противоречие с предвиденото в чл.16
4
от ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване, съответна на получените гаранции. В случая договорът за кредит и
договорът за поръчителство са сключени едновременно и двете дружества
„*******************“ АД и „********************“ ЕООД са били
представлявани от едно и също лице при сключването им, като съгласно
договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението по този
договор е в размер на 598,18 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от
които в размер на 54,38 лева, на „*******************“ АД, което е
овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за
заплащане на възнаграждението по този договор. Следователно
възнаграждението за поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да
бъде посочено в договора за кредит и включен в ГПР, доколкото сключения
договор за предоставяне на поръчителство и разходите по него са пряко
свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва
да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи –
нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Така уговореното
възнаграждение по същество има за цел да увеличи размера на
възнаградителната лихва по договора, като по този начин се цели заобикаляне
на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според която годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. В случая от
изслушаното и прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, се
установява, че ако към параметрите на договора се включи и таксата към
дружеството поръчител, то ГПР би бил в размер на 570,26%, т.е. многократно
надвишаващ установения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален
размер. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Следователно договорът за предоставяне на поръчителство между
„********************“ ЕООД и М. П. С., който е сключен на основание
клауза от договор за потребителски кредит, която противоречи на
императивна законова норма, се явява нищожен на основание чл.26, ал.1,
5
предл. 1 от ЗЗД, поради което платеното по този договор възнаграждение
подлежи на връщане като платено при начална липса на основание.
От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че ищцата е платила на ответника възнаграждение по договора в
размер на 98,89 лева, поради което предявеният осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е основателен и доказан и следва да бъде
уважен в пълния му предявен размер, съгласно увеличението на иска,
допуснато с определение от 05.07.2023г.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 850 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
„********************“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление гр. ***********************, да заплати на М. П. С., ЕГН
**********, с адрес гр. ********************, сумата в размер на 98,89
лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по
договор за предоставяне на поръчителство №********/11.02.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 23.09.2022г. до окончателното плащане, както и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 850 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6