ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 732
гр. Перник, 14.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Гражданско дело №
20241700100380 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Размяната съдебни книжа е извършена и по първоначални иск и по
насрещния иск.
По съображения изложени в исковата молба ЕТ Т. Д., представляван от
Т. П. Д., чрез адвокат А. С., моли да бъде признато за установено, че не дължи
сумата 33102,49лв., в това число главница и лихви за забава /която е размер
към 01. 03. 2018г./ на Агенция за събиране на вземания ЕАД, произтичаща от
договор за потребителски кредит № 1115 / 25. 04. 2008г., сключен между ЕТ и
УниКредит Булбанк АД и прехвърлена на Агенция за събиране на вземания
ЕАД, с договор за цесия от 01. 03. 2018г., тъй като сумата е погасена по
давност.
Насрещната страна Агенция за събиране на вземания ЕАД, чрез
юрисконсулт К. А., е депозирала писмен отговор и насрещен иск срещу ЕТ Т.
Д., представляван от Т. П. Д..
С писмения отговор изразява становище, че искът е недопустим поради
липса на правен интерес и преждевременно предявяване. Оспорва, че същият
е погасен по давност.
По съображения изложени в насрещния иск моли да се признае за
установено, че ЕТ Т. Д., представлявано от Т. П. Д., дължи на Агенция за
събиране на вземания ЕАД, произтичащи от договор за потребителски кредит
№ 1115 / 25. 04. 2008г., Анекс 1 от 19. 03. 2010г., Анекс 2 от 18. 05. 2011г. и
1
Анекс 3 от 29. 10. 2014г.., сключен между ЕТ и УниКредит Булбанк АД и
прехвърлени на Агенция за събиране на вземания ЕАД, с договор за цесия от
01. 03. 2018г., следните суми :
-5130,75лв. – главница;
-26960,66лв. – договорна /възнаградителна/ лихва;
-21057,21лв. лихва /обезщетение/ за забава, за периода от 06.11.2017г. до
01.08.2024г. /датата на депозиране на исковата молба/;
-законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
насрещния иск окончателното й изплащане, като ЕТ бъде осъден да заплати на
Агенция за събиране на вземания ЕАД тези суми.
Моли да му бъдат присъдени и направените по делото разноски.
ЕТ Т. Д., представлявано от Т. П. Д., чрез адвокат С. е зепозира писмен
отговор, с който оспорва насрещния иск като неоснователен и недоказан и
моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Исковата молба се явява процесуално допустима, а възраженията на
ответната страна по първоначалния иск за недопустимост на същия се явяват
неоснователни. Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1,
предложение последно от ГПК. Ищцата обуславя правния си интерес с
твърдението, че това й задължение е вписано в Централния кредитен
регистър, но то е погасено по давност. Следователно така предявения
отрицателен установителен иск се явява процесуално допустим.
Ищцата основава иска си на твърдението, че той е погасен по давност.
Насрещният иск макар да има формулиран установителен и осъдителен
петитум, същност е един – осъдителен иск с право основание чл. 430, ал.1 и
ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД. Установяването на задължението следва да
стане само в мотивите на съдебното решение, а не и в диспозитива на
съдебното решение. Предявеният осъдителен иск също се явява процесуално
допустим.
По делото не се спори, че Т. П. Д., дължи на Агенция за събиране на
вземания ЕАД, вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит №
1115 / 25. 04. 2008г., Анекс 1 от 19. 03. 2010г., Анекс 2 от 18. 05. 2011г. и Анекс
3 от 29. 10. 2014г.., сключен между ЕТ и УниКредит Булбанк АД и
впоследствия прехвърлени от банката на Агенция за събиране на вземания
2
ЕАД, с договор за цесия от 01. 03. 2018г., поради което съдът приема, че тези
обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Т. П. Д. следва да установи размера на задължението си към 01. 03.
2018г., а Агенция за събиране ва вземанията следва да установи размера на
вземането си към датата на предявяване на исковата молба. Съдът указва на
страните, че тези обстоятелства се установяват със заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, каквато никоя от страните не е
поискала.
Спори се по отношение на обстоятелствато дали вземането е погасено
по давност или не.
ЕТ Т. Д., представляван от Т. П. Д., следва да докаже, че то е погасено
по давност, а Агенция за събиране на вземанията следва да докаже, че то не е
погасено по давност и съществува и към настоящия момент.
Погасяването по давност е твърдение за бездействие на кредитора,
поради което ЕТ Т. Д. не следва нищо друго да доказва.
Непогасяването на задължението, означава, че Агенция за събиране на
вземанията след да ангажира доказателства за извършването на действия,
които водят до прекъсване на давността, а такива не са ангажирани.
Съдът намира, че представените с исковата молба писмени
доказателства както и тези представени от насрещния иск, следва да бъдат
приети.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага представените с исковата молба писмени
доказателства, както и тези представени с насрещния иск.
На основание чл. 146, ал.3 от ГПК, съдът предоставя възможност на
страните да изразят становището си във връзка с дадените указания и проекто
- доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им указва, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по – късно, освен в случаите на чл. 147 от
ГПК.
3
Напътва страните да постигнат спогодба, ако имат такова желание и
възможност, като им указва, че при приключване на делото с такава, на
основание чл. 78, ал.9 от ГПК, половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца.
На основание чл. 140, ал.3 от ГПК, насрочва съдебно заседание за 26.
11. 2024г. от 14.30ч., за която дата и час да се призоват страните.
На ищеца по насрещния иск АСВ ЕАД да се изпрати и препис от
писмения отговор на ответника по този иск.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4