Определение по дело №3155/2018 на Районен съд - Стара Загора

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

07.01.2019 г.

            Старозагорски районен съд, Гражданско отделение, пети състав, в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева

като разгледа гр.д. № 3155 по описа на СтРС за 2018 г. намери следното:

 

            Извършена е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК.

            Предявените искове са редовни и допустими.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е допустимо.

Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени копия на писмени доказателства.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът 

            Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

 

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 417/2018 г. по описа на РС Стара Загора.

 

НАСРОЧВА о.с.з. за 08.02.2019 г. от 10.00 ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и от отговора на исковата молба.

С оглед процесуална икономия по делото освен изпращане на нарочни съобщения с приложенията към тях страните да се уведомят и по телефона, чрез техните адвокати, за което да се състави протокол от длъжностното лице.

 

ПРОЕКТО - ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

 

Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.

 

Образувано е по искова молба на „Ай Ти Еф Груп“ АД против П.С.С., с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1.    Главница в размер на 260 лв. (двеста и шестдесет лева), ведно със законна лихва за забава от датата на подаване до районния съд на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане на задължението.

2.  Такса за ползване на кредит в размер на 78 лв. (седемдесет и осем лева) за периода от 31.12.2013 г. до 30.01.2014 г.

3.  Неустойка по чл. 16 от Общите условия в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева).

Претендирани са разноски по настоящото производство и по ч.гр.д. № 417/2018 г. на РС Стара Загора.

 

В исковата молба ищцовото дружество твърди, че е подало срещу ответника П.С.С. Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. дело № 417/2018 г., по описа на Районен съд - Стара Загора, Гражданска колегия, XV състав. Ответникът бил уведомен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК предявява настоящия установителен иск срещу П.С.С..

На 30.12.2013 г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, в качеството си на кредитодател и П.С.С., в качеството си на кредитополучател бил сключен Договор за кредит № 30400.

Договарянето между страните се осъществи чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт и телефон), като договорът за кредит се сключил във формата на електронен документ и правоотношението се реализирало при спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ и електронния подпис и приложимите към сключения договор за кредит Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД.

Сключването на договора за кредит между ищеца и ответника било извършено по инициатива на Кредитополучателя - П.С.С.. За да получи кредит, ответникът е попълнил Заявка за кандидатстване, намираща се на Уеб сайта на ,АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД www.smilecredit.bg, като в заявката П.С.С. е предоставил доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност като: трите си имена, ЕГН, Адрес /постоянен и настоящ/, Лична карта, Месторабота, Мобилен телефонен номер, актуална електронна поща, предпочитания от него начин за получаване на сумата по кредита. Ответникът е посочил, че желае да получи заема чрез системата „ePay.bg", която представлява електронна система за разплащания. В края на Заявката за кандидатстване и с оглед успешното и попълване ответникът е потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, приложими към договора за кредит, като приемането на Общи условия било необходимо условие за изпращане на заявката.

След подаване на Заявката за кандидатстване от страна на П.С.С., същият е получил от ищеца ПИН код под формата на кратко електронно съобщение (CMC) на посочения от него в заявката телефонен номер, както и линк на посочената от него електронна поща. С краткото електронно (CMC) съобщение и линка на електронната поща се удостоверявало, че лицето, което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало заявката за кандидатстване и именно това са неговите лични данни. След получаване на линка П.С.С. е потвърдил заявката си за кандидатстване за кредит, като е активирал въпросния линк, при което се зареждал част от уеб сайта на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД - smilecredit.bg, където той е въвел ПИН кода на заявката и е потвърдил искането си за получаване на кредита при сроковете и условията съгласно заявката.

След успешното потвърждаване на заявката „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД е разгледал предоставената от П.С.С. информация и въз основа на тази информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил П.С.С. за искания от него кредит. След одобряване на кредита дружеството е изпратило на електронната поща на П.С.С. договор за кредит № 30400/30.12.2013 г., заедно с Общите условия, като в мейла е прикачил два броя линка - „Приеми договора" и „Откажи договора". С оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за съгласието на ответника с договора за кредит и Общите условия П.С.С. е активирал линка „Приеми договора".

Съгласно сключения между страните Договор за кредит № 30400/30.12.2013 г. П.С.С. е получил от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД паричен заем в размер на 260 лева, като тази сума била преведена на 30.12.2013 г. по микросметка на кредитополучателя в системата на "ePay.bg".

Съгласно сключения между страните договор за кредит № 30400/30.12.2013 г. П.С.С. е получил заем в размер на 260 лева, като се е задължил да върне дължимата сума заедно с уговорената такса за ползване на кредита в размер на 78 лева в срок от 30 дни от 31.12.2013 г, до 30.01.2014 г. и при условията договорени между страните.

Съгласно т. 16.1 от Общите условия при забава на което и да е парично задължение Кредитополучателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на 30 (тридесет) лева за забава до 3 (три) дни от датата на падежа и неустойка за неизпълнение в размер на 90 (деветдесет) лева за забава над 3 (три) дни от датата на падежа. Съгласно т. 16.5, изр. 2 от Общите условия при продължаваща забава на плащането всяка една от неустойките за неизпълнение се дължи независимо една от друга и се кумулират, ако са налице условията за тяхното начисляване. Тъй като Кредитополучателят бил в забава за плащане на своите парични задължения в срок от повече от 4 години, считано от датата на падежа, то същият дължи кумулативно и двете горепосочени неустойки в общ размер от 120 лева.

 

По делото е постъпил отговор по реда на чл. 131 от ГПК.

 

Оспорва се съществуването въобще на заем между страните, тъй като единствените доказателства за възникване и реализиране на кредитното правоотношение са неподписани бланки на договор за кредит, Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД към договори за кредит и разпечатка н електронен документ за извършено плащане.

Така представените документи не доказвали волеизявление на ответника за сключване на договор, както и цялата сложна фактическа обстановка, описана в исковата молба. Освен това претенцията за неустойка по чл.92 ЗЗД в размер на 120.00лв. била погасена по давност.

 

При така изложените твърдения съдът намира, че е сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, които следва да се квалифицират по следния начин:

 

По иска за 260 лева главница - по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 240 ал. 1 от ЗЗД; чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит и чл. 6 и сл. от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

В тежест на ищеца е да докаже, че между страните е била налице валидна облигационна връзка – договор за потребителски кредит, по която е предадена заемната сума, предмет на договора, на ответника, както и че са спазени особените изисквания на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

В настоящия случай особеният представил оспорва да съществува въобще заемно правоотношение, а и именно да е налице съгласие на ответника с условията на Договора за кредит № 30400, както и че е получена сумата от 260 лева.

 

В този случай в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване на изявления, отправени съгласно Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, се прилага чл. 293 ТЗ, а за електронни изявления - Законът за електронния документ и електронния подпис - ЗЕДЕП. Изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

 

Ето защо ищеца следва да докаже изпращането на електронно съобщение до ел. поща на ответника и приемането на условията по договора, както и изпращане на текстови съобщения до телефон, посочен като собствен на ответника, а така също и получаване на сумата от 260 лева от страна на ответника.

 

По иска за 78 лева – по чл. 240 ал. 2 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена възнаградителна лихва (наречена такса за ползване на кредита) в потребителския кредит и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата.

 

По иска за 120 лева – по чл. 92 от ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.

В тежест на ищеца е да докаже, че е уговорена неустойка в потребителския кредит при посочените в исковата молба условия, че е настъпила нейната изискуемост и същата не противоречи на императивни правни норми, както и нейният размер.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или насрещните си възражения за недължимост на сумата, а именно релевираното възражение за давност.

 

НАПЪТВА страните към спогодба, като указва, че съгласно чл. 78 ал. 9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: