Решение по дело №198/2020 на Окръжен съд - Шумен

                                    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260037

                                    

                                          гр. Шумен   5.10.2020г.                                          

                                           

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                  

Шуменският  окръжен  съд в открито заседание на двадесет и девети октомври    две хиляди и  двадесета  година , в състав:                                                                           

                                                                       Окръжен съдия: Азадухи Карагьозян                                              

 

  при секретаря    Галина Георгиева , при участието на прокурора Орлин Куздов, като разгледа докладваното от  окръжният  съдия гр. дело №198  по описа  за   2020г.   за да се произнесе , взе предвид следното:

            Иск с правно основание чл.5   от ЗЛС.

 В исковата си молба до съда , ищцата Д.М.Р. твърди ,че ответницата М.К.Г. била нейна дъщеря. Те двете живеели  съвместно в жилище, собственост на ищцата в гр.Ш. . Ответницата била завършила  икономика   и била защитила  магистърска степен  с отличие. Ответницата от 2000г.  започнала да проявява прогресиращо развитие на странности в поведението си. Постъпила на лечение в Държавна психиатрична болница „Царев брод” с диагноза „Шизофрения. Параноидна форма“. Била лекувана   в специализирани болници в С., В., Р.. От 2005-2006г.  здравословното състояние на ответницата прогресивно се влошавало, тя се поставяла  в пълна изолация в стаята, в която живеела — затъмнявала прозорците ,вратите ,включително и ключалката ,заключвала се и не допускала   никой  в стаята, включително и майка си . Не контактувала с роднини, близки, съседи .Заявявала ,че всички  са против нея, че я мразят и й завиждат, че ще и навредят.  Между ищцата и ответницата  съществувала много близка връзка . Първоначално проявявала  ревност към майка си от нейната майка, леля си и сестра си. В последствие започнала да мрази всички  и открито демострирала отношението си към тях.  Ищцата непрекъснато се къпела и перяла , държала изпраните дрехи да са на простира, далече от тези на майка й  . В определени периоди хвърляла всички дрехи в казаните, без да каже причините.  Тя не можела да борави с пари, да пазарува, да плаща сметки. През 2006г. тя получила наследство от починалият си баща , като за кратък период от време раздала всичките пари в размер на 17 000лв., получени от продажбата на имот и други налични такива, без близките й да знаят на кого ги е раздала .Тя теглела пенсията си от банкомат и също я раздавала. През определени периоди проявявала маниакалност към видове храни ,хранене и твърдяла ,че била дебела. Отказвала да си пие лекарствата ,твърдяла ,че е здрава . Отивала в ТЕЛК и НОИ и заявявала ,че иска прекратяване на пенсията си поради заболяване, тъй като била здрава. От 2013г. състоянието й се влошило , и започнала ежегодно ,за по-продължителни периоди от време да постъпва на лечение в ДПБ“Царев брод“ . Отказвала доброволно да влиза в болницата , тъй като била здрава. На 23.12.2019г. в присъствието на майка си изнесла от дома 2900лв., златни бижута и злато , за които твърдяла ,че е хвърлила в казана , а после ,че е дала на клошар. Напълнила сакове с всичките си дрехи ,обувки ,чанти ,и ги изхвърлила в казаните. Също така изхвърлила книгите на майка си ,прахосмукачка ,кафе машина и др. Това наложило настаняването й в ДПБ“Царев брод“ от където била изписана на 8.05.2020г. без подобрение. От тогава се изолирала в стаята си - проявявала агресивност, конфликтност, живеела в свой собствен свят. Отказвала да взема лекарства, наличните лекарства ги унищожвала , отказвала  да влезе в болнично заведение на лечение. Унищожила  всичките си документи.     Изтеглила  всички събрани пари от пенсии докато е била на лечение около 800лв. Обяснявала на органите на реда ,че  е здрава и няма нужда от лечение. Ответницата не била в състояние да се грижи за своите работи в свой интерес. Тя нямала деца и не била омъжена и нейната майка била единствената й роднина по права линия. Обличала се неподходящо,странно,което майката научавала от полицаите.

     Поради това ищцата  моли съдът да постанови решение по силата на което ответницата  да бъде поставена под пълно запрещение, при условията на евентуалност под ограничено запрещение.

  Ответницата в срок не е депозирала отговор на исковата молба . В съдебно заседание не взема ясно становище по иска.

   Прокурорът счита предявеният иск за основателен.

   Искът е основателен и доказан.

 От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна : Видно от удостоверение за семейно положение ,съпруг/а и деца ищцата Д.М.Р. е майка на  ответницата М.К.Г..     Съгласно приложената етапна епикриза№8766/2019г.   издадено от ДПБ –Ц. б.   ответницата е постъпила на лечение в болницата на 24.12.2019г.  с диагноза параноидна шизофрения  и била изписана на 8.05.2020г. 

От показанията на разпитаните по делото  свидетелка  С. К.Г. , сестра на ответницата   се установява ,че ответницата се разболяла през 2000г. Системно не  си пиела лекарствата ,държала се агресивно с майка си и сестра си , викала и крещяла ,с нея не можело да се комуникира. Не приемала лекарства и от близките си хора.  Тя нямала никакви социални контакти с никого ,не излизала от дома си , затваряла се в стаята си и не искала да общува с никого. Прозорците на стаята й били покрити с чаршафи и тя живеела на тъмно. Тя не можела да се грижи за себе си и грижи за нея полагала майка й. Отказвала да се храни и това било още от както била студентка. Не можела сама да си пазарува и сама да прецени какво й е необходимо , подарявала пари и ценности на непознати. Изхарчила безцелно получените в наследство от баща й 17 000лв. Отказвала да постъпва на лечение в болница и вече влизала в болница всяка година. Тази година почти цялата била в болницата, а когато си била в къщи отказвала да си пие лекарствата. Майка й не можела да се справи с тази ситуация и тя била болна от онкологично заболяване. Свидетелките  Д.С.Г. ,съседка на страните , В.С.С. , също съседка на страните свидетелстват ,че ответницата била болна от около 10-12г. Живеела с майка си ,която се грижела за нея. Ответницата викала и крещяла и се държала агресивно с майка си. Ежегодно постъпвала на лечение в болница и не си пиела лекарствата. Имала неадекватно държане ,изхвърляла на боклука вещи от дома си.

С оглед непосредственото впечатление от здравословното състояние на ответницата , същата бе разпитана в съдебно заседание. Същата заяви ,че била постъпвала на лечение в болница многократно , тъй като не приемала изписаните й лекарства, унищожавала документи , изхвърляла вещи, пари и ценности  от дома си нейни и на майка й. Счита ,че има нужда от лечение. Карала се с близките си, викала и крещяла. Счита , че има нужда някой да се грижи за нея.   

 От заключението на вещото лице по назначената съдебно-прихиатрична експертиза ,възприето от съда се установява ,че ответницата страда от параноидна шизофрения ,параноидно-халюцинаторен синдром , хронично протичане . Промяна на личността . със същата диагноза се води на диспансерен учет в ДПБ с.Ц. б.. 

От проведеният първичен психиатричен преглед с динамично интервю, анализите на анамнестичните данни и най-вече на тези от медицинската документация, допълнително издирената информация, надлъжният и напречен срез на страданието, предполагат подкрепа на диагностичната теза за непрекъснат ход на Параноидна шизофрения, параноидно- халюцинаторен синдром с промяна на личността, с каквато диагноза е уточнена още в началото на заболяването.Според експертизата няма място за диференциално - диагностични разсъждения.В медицинската документация ответницата е описана като форма на Параноидна шизофрения с хроничен ход на протичане и промяна на личността. Началото на заболяването е остро, с парноидно-халюцинаторна симптоматика /налудни идеи за злонамереност, отношение, преследване, унищожение, инсценировка, застрашеност и т.н., както и импониращи им халюцинации./ и дезорганизирано поведение. Ответницата още тогава е некритична към поведението и заболяването си, не съдейства за лечението, каквото тя на практика и не провежда в извън болнични условия. Тези обстоятелства, в съчетание с естествения ход на психозата /наследствено обремена с Шизофрения/ са обусловили хроничния ход на заболяването и личностовия дефект /личностова промяна/, вероятно още в ранния етап на заболяването. Както е известно, характерни за шизофренното психично разстройство са фундаменталните отклонения в мисленето, възприятията и афекта или т. нар. първорангови симптоми, които са качествено (болестно) променени. Съзнанието също е частично разстроено от резидуалната психотичната продукция. При ответницата съжденията протичат патологично и определят качествената неадекватност на отразяване на реалната действителност, губи се реална свързаност със заобикалящия го свят. Смисловата връзка между отделните мисловни съдържания се проецира и изгубва. Нарушена е възможността за прогнозиране, критичността. При тези обстоятелства при привидно съхранени интелектуални възможности, неадекватно се отразява реалната действителност. Ответницата не може да схване смисъла на действията си и техните морални и правни последици, реагира с реакциите и мотивите на една болестно променена личност. В резултат на емоционалното си обедняване и волева извратеност няма реална свързаност със заобикалящия я свят т.е. освен мисловните са нарушени ии емоционално- волевите слособности. Особено съществена е промяната на личността , която се характеризира с емоционално обедняване, мнителност и постоянна склонност към изопачено възприемане на околните; превратно тълкуване; борбено и непреклонно чувство за собствена правота, несъобразено с реалната ситуация; преживяване на изключителна собствена значимост; свръхангажираност с конспиративни обяснения на събитията от непосредственото обкръжение, изкривена оценка на заобикалящото я, импулсивно и странно поведение.Шизофренният процес е изтрил преморбидните качества на личността. В резултат на това ответницата противопоставя своето " Аз" на цялата обкръжаваща среда и влиза в конфликт с нея. В мотивацията на цялото поведението на ответницата са настъпили качествени промени, обичайните й действия се дезорганизират, смисловата връзка между отделните мисловни съдържания се проецира и изгубва.Резидуалната психотична симптоматика, тъй като фасадата на личността прикрива откъслечни налудности и емоционални нарушения и шизофреният тип на промяна на личността на ответницата възпрепятствува устойчивата социална адаптация, липсва необходимата активност и вътрешна организираност за да може ответницата да се грижи пълноценно за своите работи.Налице са липса на интереси и междуличностови контакти. Ответницата отдавна има професионална и трудова отстроеност, за което е присъдена група инвалидност. Тъй като, динамиката на боледуването на осв.Г. е такава, че при нея са нарушени качествено всички сфери на психичния живот /налице трайно разстройство на мисленето, емоцииите и волята/ , ходът е хроничен и е налице личностова промяна, както и трудова, семейна и социална дезадаптация, то експертизата приема, че тя не би могла пълноценно да се грижи за себе си, за своите работи и да защитава интересите си, както и да преценява своите действия. Осв.М.К.Г. с ЕГН **********,*** страда от Параноидна шизофрения, параноидно-халюцинаторен синдром, хронично протичане. Промяна на личността. Със същата диагноза се води на диспансерен учет в ДПБ с.Ц. б..

Тъй като, това психично заболяване се характеризира с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието и интелектуални възможности, то способността на ответницата да възприема, анализира, оценява и правилно да реагира на фактите и обстоятелствата от действителността и на действията на другите лица и да определя и контролира собственото си поведение на тези факти и действия са безспорно нарушени и е пречка тя да се грижи сама за своите нужди и отговорности.

Следователно осв.Г. страда от душевна болест по смисъла на чл.5 от ЗЛС и не може да се грижи за своите работи и и да защитава своите интереси. Експертизата се ориентира към заключение за пълно запрещение, което бе подкрепено от проведен телефонен разговор с лекуващия лекар на ответницата. Както бе посочено в предходния абзац, Параноидната шизофрения е душевно заболяване в тесен смисъл на думата, което се характеризира с фундаментални и строго специфични нарушения в мисленето и възприятията, в емоциите и волята, при запазена яснота на съзнанието и интелектуални възможности.При осв.Г. ходът на заболяването е храничен, с очертана промяна на личността, изводимо от липсата на инсайт и несъдействието за лечение, както и от естествения ход на психозата.При тези обстоятелства, прогнозата на заболяването при нея е неблагоприятна но отношение на обратен оздравителен процес.

Катамнезното проследяване на психозата при осв.Г. сочи ранен дебют на заболяването, с фундаментални отклонения в мисленето, възприятията и афекта или т. нар. първорангови симптоми на Шизофрения, хроничен ход на протичане, пълно отсъствие на инсайт, с изразена личностова промяна в шизофренен стил с прогресиращо развитие на странности в поведението, невъзможност за справяне със социални изисквания и упадък на цялостната житейска дейност.Типът на протичане на психозата при осв.Г. е хроничен, с очертана личностова промяна със странно и нелепо поведение, към което е с некритична, податлива на манипулация.Тези обстоятелства обуславят невъзможност за справяне със социалните изисквания.

3аболяването от което страда осв.Г. - Параноидната шизофрения и типът на протичане при нея предполага редовен прием на поддържаща терапия.Всяко спиране на терапията обуславя обостряне на симптоматиката с параноидно-халюцинаторен и възбуден облик и поредна хоспитализация обичайно след намесата не МВР, тъй като отсъства критичност.

Ответницата е лекувана повече от десет пъти в различни психиатрични заведения в страната с дг.Параноидна шизофрения, параноидно-халюцинаторен синдром. Само за последната година е постъпвала два пъти - м.декември 2019 г.- м.май 2020 г. и м.юли 2020 до момента на освидетелстването.

   При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи : Ищцата с исковата си молба е предявила иск с правно основание чл.5   от ЗЛС ответницата да бъде поставена под пълно или под ограничено запрещение. Основание за поставяне под запрещение е кумулативното наличие на двата критерия-медицински-наличието на слабоумие или душевна болест и юридически- неспособността/съответно ограничената способност/  на лицето ,поради това негово състояние да се грижи за работите си .  В случая състоянието на ответницата следва да се квалифицира като душевна болест по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗЛС  ,тъй като същата страда от параноидна шизофрения , параноидно-халюцинаторен синдром , хронично протичане,  което не й позволява да възприема , анализира и оценява фактите и обстоятелствата от действителността и действията на други лица и да определя и контролира собственото си поведение на тези факти и действия и това е пречка тя да се грижи сама за своите работи и да защитава интересите си.    Това се установява по категоричен начин от съдебно-психиатричната експертиза ,което заключение съдът приема като обосновано. Съдържащите се в него констатации се подкрепят от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства.      Ответницата е била на лечение в ДПБ с.Ц. б. за период от пет месеца , изписана за кратко и отново е постъпила на лечение в болницата. Същата не приема изписаните й лекарства извън болничното заведение, като отказва да ги приема и от своите близки и това  се отразява особено негативно на здравословното й състояние и на поведението й.  Същата  има нужда от непрекъснати грижи и контрол ,тъй като всекидневно  отказва да се храни и това нейно поведение непосредствено застрашава живота и здравето й . Тя е напълно зависима от грижите на своята майка , не може да се справи сама  и има нужда от непрекъснат контрол с оглед съхраняване на здравето и живота й. Извън болничното заведение, поради  поведението на ответницата не може да се провежда нужното предвид заболяването й непрекъснато медикаментозно лечение. Единственият човек който до сега се е грижил за ответницата е нейната майка , която по настоящем е на 74г. , страда от окологично заболяване и не е ясно кой ще поеме грижите и отговорността за ответницата, като нейната сестра категорично не желае да се ангажира с грижи за нея. Самата ответница също  счита , че има нужда някой да полага грижи за нея.

Налице са медицинският  и юридическият критерий, чието наличие  налага поставянето на ответницата под пълно запрещение.

  Поради това следва предявеният иск по чл.5, ал.1 от ЗЛС да бъде уважен   като на ответницата  бъдат определени настойник, заместник настойник и двама съветници от органа по настойничество и попечителство при Община Шумен, която е общината по постоянния адрес на ответницата.

Предвид здравословното състояние на ответницата ,съдът счита , че на осн.чл.337 ал.2 ГПК , следва да й се назначи временен попечител в лицето на нейната майка  Д.М.Р..

  Водим от горното, съдът                                  

                                              

                                               Р  Е  Ш  И:

 

НАЗНАЧАВА на основание чл.337 ал.2 ГПК , Д.М.Р. с ЕГН ********** *** за временен попечител на М.К.Г. с ЕГН ********** *** , до произнасяне на органа по настойничество и попечителство , която да се грижи за личните и имуществените интереси на  М.К.Г..

В тази част решението има характер на определение , което е окончателно и не подлежи на обжалване.        

 Поставя под пълно запрещение М.К.Г. с ЕГН ********** ***, в момента на лечение в ДПБ с.Царев брод .

Решението може да се обжалва пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при Община гр. Ш. , за назначаване на настойник, заместник настойник и двама съветници по реда на чл.156  от Семейния кодекс.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд гр.Варна.                                                    

 

                                           

                                                    ОКРЪЖЕН  СЪДИЯ: