РЕШЕНИЕ№
гр... София, 26.11. ..2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
.. Софииският градски . съд .наказателна ..колегия 32-ри наказателен състав в
публичното заседание на........ двадесет и шести ноември... …………….........................................
двехиляди и осемнадесета................................................година в състав:
Председател:......
Десислав Любомиров.............…..
Членове:... .. Атанас
Н.Атанасов……..........
.... мл.с.Габриела Лазарова ............
при секретаря... Албена Ламбева………...….…...……….....……………… в присъствието на
прокурора............ Андрей Янкулов.........................................като разгледа докладваното от
…... съдията Любомиров…….......................частно наказателно. дело № 5246 по описа
за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:...................................................................
Производството е по чл.16 и сл. от ЗЕЕЗА.
Постъпило е искане от прокурор при СГП на основание чл.14,, ал.4,
т.5 от ЗЕЕЗА, с оглед искане от съдебните власти на Китайската народна
република на основание чл. 8 от Договора за екстрадиция между Република
България и КНР за екстрадиция на китайския гражданин Y.J.(Я.Д.),
роден на ***г., издирван за наказателно преследване във връзка с престъпленията
пасивен подкуп и незаконно преминаване на граница.
Исканото
лице Я.Д. е дало съгласие в съдебно заседание на
26.11.2018г. за незабавна екстрадиция в Китайската народна република.
Съдът,
след като съобрази постъпилото
искане за екстрадиция от съдебните власти на Китайската народна република, материалите по делото и съгласието
на Я.Д., за
незабавна екстрадиция, намира следното:
Постъпило е искане от
съдебните власти на Китайската народна република на основание чл. 8 от Договора
за екстрадиция между Република България и КНР за екстрадиция на китайския
гражданин Y.J.(Я.Д.), роден на ***г.,
издирван за наказателно преследване във връзка с престъпленията пасивен подкуп
и незаконно преминаване на граница. искането е подадена от компетентен по смисъла на чл.9,
ал.1 от ЗЕЕЗА и чл.6 от Договора за екстрадиция между Република България и
КНР орган на молещата държава. Към нея са
приложени текстовете от приложимите закони на КНР, включително за
давността, компетентните органи по наказателно преследване, възможностите за
смекчаване на отговорността при съответно посткриминално поведение, изпълнение
на наказанията, копия от решение за арест, издадено от
Народната прокуратура на провинция Д. и заповед за арест, издадена от Бюрото за
обществена сигурност на Ш.. Въз основа на тези документи, които са придружени с превод на български
език съгласно чл.9, ал.4 от ЗЕЕЗА, се установява, че китайския
гражданин Y.J.(Я.Д.) е издирван
от китайските власти за провеждане на наказателно преследване по подозрения за
получаване на подкупи в размер на 1 425 000 китайски юана (около 353 000 лв.) в
периода 1995 - 2005г., като ръководител на администрацията на язовир Чангджао,
директор на Бюрото на финансите и изпълнителен заместник - градоначалник на
окръг С. - престъпление по чл. 385 от НК на КНР. Според законите на КНР за
такова престъпление може да бъде осъден на наказание лишаване от свобода от три
до десет години, да бъде глобен или да му бъде конфискувано имуществото, като
смъртната присъда не е приложима. Наред с това същият е издирван и във връзка с
информация за незаконно преминаване на границата - китайските власти подозират Я.,
че е придобил с измама паспорт на КНР под самоличността на „Л.Ф.“, с който е
преминавал границата 23 пъти незаконно в периода февруари 2009г. - април
2017г., като е посещавал различни държави, включително и се е установил в
България с фалшивата си самоличност - престъпление по чл. 322 от НК на КНР , за
което може да бъде осъден на лишаване от свобода за срок не повече от една
година, наказателно задържане или публичен надзор и глоба.
С оглед на това, съдът намира, че липсват
основанията по чл.7 от ЗЕЕЗА и по чл.3
от Договора за екстрадиция между Република България и КНР , за
отказ на екстрадицията. Престъпленията за които е издирван Я.Д., който е китайски гражданин, не са политически или свързани с такива престъпления,
нито са военни престъпления. Същите не са амнистирани, а наказателното преследване
не е погасено по давност според законодателството на българската и на молещата
държава. Република България не е давала право на убежище на Я.Д.. Срещу последния ще бъде проведено наказателно
преследване за криминални деяния, като няма основание да се счита, че то ще е
съдено от извънреден съд. Няма данни въз основа на които да се приеме, че при това
наказателно преследване съществува риск положението на лицето да бъде утежнено
на основания като раса, религия, гражданство, етническа принадлежност, пол,
гражданско състояние или политически убеждения. Съдът намира, че правата на
исканото лице свързани с наказателното производство, са гарантирани съгласно изискванията на
международното право. Липсват и данни в Република България за същото престъпление
да има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска. Няма
основание да се счита, че Я.Д. ще бъде
подложен в молещата държава на насилие, изтезание, или на жестоко, нечовешко
унизително наказание. Напротив, видно от постъпилите с искането документи,
правата на искането лице свързани с наказателното производство са гарантирани,
включително и начините по които може да бъде смекчено наказанието при
постановяване на осъдителна присъда. Категорично е посочено, че за
престъпленията описани в молбата за екстрадиция смъртното наказание е
неприложимо.
Съдът намира, че не са налице основания за отказ на
екстрадицията и по чл. 8 от ЗЕЕЗА, тъй като с оглед изложеното по-горе и
съобразно становището на прокуратурата е видно, че Я.Д. не е привлечен като
обвиняем и не е подсъдим в Република
България за престъпленията за които е осъден в молещата държава. Именно поради
липсата на образувано срещу него наказателно производство, няма как последното
да е прекратявано преди получаването на молбата за екстрадиция. Нещо повече,
извършените от него деяния не са подсъдни на българският съд, тъй като не
попадат в приложното поле на чл.5 и чл.6 от НК на Р.България и не са такива, които
да не позволят според българското законодателство, провеждането на наказателно
производство. Същевременно българското законодателство позволява да се
екстрадира Я.Д..
Съдът намира, че липсват основания за отлагане на екстрадицията или за временна такава, съгласно нормата на
чл.18, ал.1 от ЗЕЕЗА. По делото няма
представени доказателства за това срещу исканото лице да има висящо наказателно
производство или влязла в сила присъда за различно престъпление от това за
което се иска екстрадиция.
Въз основа на изложеното съдът приема, че са налице
условията за предаване на китайския гражданин Я.Д. на съдебните власти на Китайската народна република. Същият е издирван за престъпленията
пасивен подкуп и незаконно преминаване на граница. Молбата за екстрадиция отговаря на изискванията
на чл.9 от ЗЕЕЗА. С оглед изложеното по-горе съдът приема, че са налице
условията за предаване по чл.5 и чл.6 от ЗЕЕЗА. При липсата на основания за
отказ по чл.7 или чл.8 от същият закон и с оглед изразеното съгласие от Я.Д. за незабавна екстрадиция, следва да се постанови предаване на исканото
лице.
Мотивиран така и на основание чл.17, ал.7 от ЗЕЕЗА съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
ЕКСТРАДИЦИЯ в Китайската народна република на Я.Д., мъжки пол,
китайски гражданин, роден в окръг С., град Ш., провинция Д., на 11.12.1956г., притежаващ и използващ
фалшива самоличност на лице с имена Л.Ф. с цел провеждане на наказателно
преследване.
ВЗЕМА по отношение на исканото
лице Я.Д. мярка
за неотклонение „задържане под стража” до фактическото му предаване на молещата
държава.
Решението е окончателно.
Заверен препис от решението да се
изпрати в срок до 24 часа на министъра на правосъдието за уведомяване на
молещата държава и на ВКП за издаване на постановление за изпълнение на
екстрадицията.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.