МОТИВИ към присъда от 16.04.2018г. по НОХД № 4619 / 2017г. по описа на Варненския Районен
Съд.
ХХІІІ наказателен състав
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Районна
Прокуратура-Варна обвинителен акт против
Х.Т.К.- ЕГН ********** , за това, че на 19.08.2017г. около 20,30ч. в
гр.Варна, извършил действия с цел да възбуди полово желания без
съвкупление, по отношение на лице
ненавършило 14 годишна възраст – Е.П.Д.,
родена на ***г., като я целувал по устата, по врата, бръкнал с ръка под бельото
й, опипал я и я галил - престъпление по чл.149
ал.1 от НК.
В наказателното производство срещу
подсъдимият в хипотезата на чл.76 и сл.
от НПК в качеството на частен обвинител бе конституирана
пострадалата Е.Д. чрез своята майка и
законен представител А.Т. и чрез
редовно упълномощен повереник-адвокат.
Производството
по делото протече по реда на чл.371 т.1 от НПК, като подсъдимия, неговия
защитник и процесуалният представител на ч.обвинител , изразиха съгласие да не
се провежда разпит на св. Й. Ч. и Т.М.,
и вещите лица д-р Костадинка Крумова и Румяна Г..Съдът прецени, че тези
действия по разследването са извършени при условията и по реда на НПК и одобри
изразеното съгласие, като обяви че съдържанието на разпитите и на експертните
заключения ще се ползват при постановяване на присъдата.
Участващият в производството
представител на ВРП поддържа предявеното против подс. К. обвинение, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт. След анализ на събраните
доказателства прокурорът изразява становище, че извършването на деянието от
страна на подсъдимия е доказано с категоричност, а дадените от него обяснения
не следва да бъдат възприемани, тъй като остават изолирани от останалия
доказателствен материал.Поради това и акцентирайки върху тежестта на
извършеното престъпление и личността на подсъдимия, пледира подс.К. да
бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
средния предвиден в закона размер, което да бъде изтърпяно ефективно.
Процесуалният представител на ч.
обвинител и гр. ищец – адв. Д.М. , на свой ред обсъжда събраните по делото
доказателства и също изразява становище, че авторството на деянието е доказано
по безспорен начин. В заключение се присъединява към становището на прокурора за вида и размера
на наказанието, което да бъде наложено
на подс. К..
Подс. Х.К. участва в производството лично и с
упълномощен процесуален представител. В хода на съдебното следствие той дава
обяснения по предявеното му обвинение като не оспорва, че пострадалата е била в
двора на обитаваната от него постройка, и признава, че я е целунал по бузата,
след като тя го била целунала на тръгване.Той обаче категорично отрича да е извършвал блудствени действия с нея.В последната си дума отново
заявява, че не е направил това, в което го обвиняват.
Процесуалният представител на подс.К. - адв.Д.Г. , безапелационно пледира подсъдимия да бъде
оправдан по предявеното му обвинение.Тя също прави анализ на доказателствата по
делото и изразява становище, че показанията на пострадалата не следва да бъдат
кредитирани, тъй като са били объркани и противоречиви, а по делото не са били
събрани неопровержими доказателства за извършените от подсъдимия
действия.Поради това и счита, че подсъдимия не извършил деянието, в което е
обвинен и пледира да бъде оправдан.
След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност,съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Св.Е.Д. през 2017г. била
навършила 9 години.Тя живеела с майка си –св.А.Т., баба си св.Р.Т. , дядо си А.Т.
и малкото си братче В. в жк.“Вл.Варненчик“ бл.404 , вх.11, ап.153.Бащата на момичето не бил
част от този семеен кръг.В близост до блока имало няколко детски площадки , на
които детето заедно със свои връстници често
играело.Обичайно с нея имало възрастен член на семейството, който я
наглеждал.До вх. 8 на бл.404 се намирала ул.“Янко Мустаков“,
а от другата страна на улицата - м-т „Ментишето“.
През лятото на 2017г. децата от блока, сред които и св.Е.Д., си направили „
база“ в тази гориста местност.В нея децата били сложили масичка, столове,
шкафче , столове и други вещи.
В непосредствена близост до „ базата“
и на около 20-30м. от улицата, имало постройка с дворно място, което
било оградено с ограда.То било собственост на св.М.Н..Той заедно с подс.Х.К., с когото били приятели от
дълги години, направили постройката, която представлявала стая с
антре.Подсъдимият живеел там.В двора имало маса с пейки.Там подс.К. и св.Н.
отглеждали животни, сред които и куче.Когато
децата започнали да правят „ базата“ си, те често ходили при подсъдимия за вода
или да го молят да им услужва с инструменти и други вещи.По този начин подс.К.
се запознал със св.Д., за която знаел, че се казва „Ели“.Свидетелката от своя
страна го наричала „чичо Ицо“.През лятото на 2017г. детето било със свои
приятели в „базата“, но другите деца трябвало да отидат до магазина.Когато те
тръгнали, подс.К. поканил Е. да отиде при него.Тогава той й показал
постройката , в която живеел, казал й че жена му е починала и я попитал дали
може да му помогне за някакъв проблем с „фейсбук“.
Момичето му отговорило, че не разбира от „фейсбук“,
тъй като майка й не й позволявала да се занимава с такива неща.След това си
тръгнала.След тази и други срещи с подс.К., на детето му направило впечатление,
че мъжът има към него по-специално отношение, тъй като се карал на другите
деца, че вдигат много шум, а на нея не.
В
следобедните часове на 19.08.2017г. св.А.Т. се върнала от работа и останала
пред входа на блока, където разговаряла със свои съседки.Същият ден сестрата на
свидетелката- св.С.Т. и тяхната майка св.Р.Т. били излезли с Е. , за да й купят
дрехи за училище.Около 18,30ч. те се върнали в кв.“Вл.Варненчик“, като имали намерение да вечерят.Тъй като детето
било хапнало докато пазарували, то помолило да остане на вън да
играе.Двете жени се съгласили, още повече , че майка й също била пред блока, и
се качили в апартамента, където вечеряли.В това време Е. решила да отиде до „базата“, за да види
дали някой от приятелите й не е там.Без да се обади на никой тя отишла до
базата , но там нямало други деца.На двора пред бараката си обаче бил подс.Х.К.,
който след като видял детето, го извикал да отиде при него. Е. влязла в двора и
седнала на пейка до намиращата се там маса. Тя била облечена с бял потник на
цветя, със сини къси дънкови панталонки с коланче и
под тях носела бельо - бели дамски пликчета.Подсъдимият си бил нарязал домати
за салата и си бил налял ракия.Той предложил на детето да хапне домати и то,
макар , че не било гладно, се съгласило.Тогава подс.К. станал и дал вилица на
Е..След като хапнало малко домати, момичето поискало да си тръгва от
двора.Подсъдимият обаче я увещавал да остане още малко.След известно време,
след като Е. станала още по-настоятелна
в желанието си да си тръгне от там, подс.К. я хванал за ръката и й казал да
отиде с него да й покаже нещо.Така, държейки я за ръката, подсъдимия извел момичето
от двора и отишъл с нея до намиращи се наблизо и до двора, и до „
базата“, и до улицата , храсти.Там той
започнал да я целува по врата и по устата, като тя успяла да се дръпне.После започнал да
я гали с ръка по главата, а след това,
притискайки тялото си в нейното, бръкнал с ръка под панталонките и бельото
на Е. в предната част на тялото й, която
усетила допира на ръката му.Тя се изплашила от неговите действия и му махнала
ръката, но подс.К. бръкнал с нея от задната страна на панталонките й , като я
милвал по дупето.
В
същото време св.Р.Т. и св.С.Т. били излезли
навън и след като не видели св.Д. пред блока, започнали да я
търсят.Двете се разделили, като св.С.Т. обикаляла близките детски площадки, а
св.Р.Т. отишла до последния вход на блока, където внучката й имала приятелка.
Докато вървяла свидетелката викала детето по име.Това било чуто от Е. и подс.К..Детето
му казало , че баба й я търси , че трябва да тръгва и го бутнала.Тогава
подсъдимият я пуснал и й казал да не казва за случилото се на никого и че това
ще бъде тяхната малка тайна.След като св.Р.Т. не намерила детето до входа, тя
погледнала към храсталаците през пътя.Тогава видяла в храстите силует на мъж и Е.,
която тичала към нея.Когато детето стигнало до баба си, на нея й направило
впечатление, че не я е прегръща както правела винаги, когато я види.За това
попитала внучката си какво става и дали този човек, който видяла в храстите, не
й е направил нещо.Тогава Е. й казала „Добре , бабо, ще ти разкажа“,“ той ми
каза да не казвам на никого, защото това ще бъде наша тайна“.След това детето
разказало на св.Р.Т., че мъжът я е целувал по устата, че я е бил притиснал
силно , че е пъхал ръката си в гащичките й и й казал да не казва на
никого.Докато Е. разказвала за случилото се на баба си, те били пристигнали
пред входа, където били св.А.Т. , св.С.Т. и техни съседи.Св.Р.Т. им казала, че
се е случило нещо лошо и детето описало и пред тях действията на подс.К..Св.Р.Т.
се обадила на мъжа си-св.Ал.Т., който бил в дома им, и му казала какво се е
случило.Той веднага слязъл пред входа и се обадил на тел.112.След това св.Т.
заедно с още няколко човека тръгнали към бараката на подс.К..Когато отишли там
той бил на масата в двора.Св.Т. го попитал какво е направил.Подсъдимият отрекъл
да е направил нещо лошо , казал, че не е виновен , заплашил, че ще пусне
кучето, което било в двора и взел една брадва, която също била там.Свидетелят
му казал да остави брадвата и да се разберат какво е направил и дали е направил
нещо въобще.След размяна на реплики подс.К. хвърлил брадвата в посока на
свидетеля и тя паднала в двора.След това подсъдимият обърнал масата на двора,
започнал да чупи вещи и предмети и влязъл навътре в дворното място.В това време
св.Т. отворил малко металната врата на двора, пресегнал се и взел брадвата, за
да не може К. да я използва отново и да застраши живота на присъстващите.
Междувременно ,подсъдимият успял да излезе от двора от задната страна и
избягал.
В това време пред блока били
пристигнали полицейски служители- св. Й. Ч. и св.Т.М.,
пред които Е. разказала какво се е случило.След това двамата свидетели отишли
до бараката на подс.К. , но той вече не бил там.Полицейските служители установили,
че мястото е собственост на св.М.Н., свързали се с него и той
пристигнал.Свидетелят обяснил, че се познава с подс.К. ***.Била направена
проверка на адреса, но подсъдимия не бил установен там.По-късно вечерта, около
01.00ч. на 20.08.2017г. св.Ч. и
св.Михалев решили отново да проверят бараката.Там установили подс.К. и го
задържали.Той им казал, че знае, че го задържат заради детето, но не бил
направил нищо.
В хода на образуваното досъдебно
производство било извършено разпознаване, при което св.Д. категорично
разпознала подс.К. като „ чичо Ицо“, който живеел близо до базата и който я
целувал, прегръщал и опипвал, като си пъхнал ръката под панталонките й.Дрехите,
с които детето било в деня на инцидента били предадени с протокол за доброволно
предаване.
За
изясняване на обективната истина по отношение на пострадалата била назначена и
изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение поддържано от вещото
лице в съдебно заседание, съдът кредитира изцяло като компетентно, обективно и
пълно.От него се установява, че при прегледа на детето не са били установени
данни за осъществен полов контакт или блудствени
действия, които да са оставили следи.В хода на съдебното следствие вещото лице
сочи, че по тялото на пострадалата са били установени ожулвания в областта на двете подбедрици/
под коляното/ и на двата й крака, които могат да бъдат получени при игра, при
падане или при какъвто и да е удар в различни повърхности.Други травматични
увреждания в областта на половите органи и ануса не са били установени.
По отношение на предадените с
протокол за доброволно предаване дрехи на детето, била назначена и изготвена
съдебно-медицинска експертиза на веществени доказателства, чието заключение
поддържано от вещото лице в съдебно заседание, съдът също кредитира като
компетентно, обективно и пълно.От него е видно, че по вътрешната страна на дъното на предоставените
за изследване пликчета се установява кафеникаво зацапване, чиято ориентировъчна
реакция за кръв е положителна.Поради изключително минималното количество на
материала, който е съмнителен за наличие на кръв, той не е бил изследван, а
запазен при необходимост за последващо ДНК изследване. По останалите изследвани
обекти не бил установен биологичен материал.В хода на съдебното следствие
вещото лице изрично пояснява, че положителната реакция за кръв на петното е
просто ориентировъчна и е възможно при допълнително изследване да се установи,
че то не е от кръв.В случая обаче тъй като количеството на материала е било
изключително малко, той не е бил изследван по никакъв друг начин, а
съхранен.Вещото лице е категорично още, че по изследваните дрехи не са били установени други биологични
следи от косми, семенна течност и др.
По
отношение на пострадалото дете в хода на
разследването е била назначена и
изготвена съдебно психиатрична и психологична експертиза.От заключението
й, приобщено по реда на чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК е видно, че момичето е с
добри паметови възможности и интелект , които й дават
възможност да възпроизведе случилото се, въпреки че няма психична зрялост да
дава годни свидетелски показания. Е. е в състояние да се защитава, ако бъде уязвена или физически наранена, като
в ситуация на фрустрация е демонстрирала себезащитно поведение, което е формирано на базата на
тактичност и толерантност към другата страна.Вещите лица са установили, че тя
няма дори елементарни познания за секса , не може да направи разлика в понятията
секс и блудство и няма възможност да борави с половата терминология.След
случилото се тя не е била в състояние на стрес, като към момента на
освидетелстването е била емоционално стабилна и не се е нуждаела от
медикаментозна терапия.
С оглед установеното по делото, че подс.К. е
употребил алкохол, спрямо него също била назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, чието заключение бе приобщено на основание
чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК.От него се установява, че подсъдимият, независимо
от изпитото количество алкохол, е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Подс.Х.Т.К. е роден на ***г***, български
гражданин, с основно образование, разведен, не работи.Спрямо подсъдимия са били
постановени и влезли в сила шест съдебни акта.С присъда по НОХД № 399/1977г. на
Военен съд-Варна той е бил признат за виновен за извършено престъпление по
чл.383 ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 2 години и 5 месеца, което е изтърпял при строг режим.С присъда по НОХД №
2153/1982г. на ВРС на подс.К. е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 6 м. за деяние по чл.251 от НК.Същото по вид и размер наказание е
било наложено на подсъдимия и по НОХД № 1348/1984г. на ВРС за извършено от него
престъпление по чл.131 т.1 вр. чл.130 ал.1 от НК.С присъда по НОХД № 154/1988г.
на ВРС подс.К. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.346
ал.2 б.“а“, б.“б“ вр. чл.20 ал.4 от НК и му е било наложено наказание
„Поправителен труд“ за срок от 1 година при 10 % удръжки.С присъда по НОХД №
677/1989г. подсъдимият е бил признат за виновен за извършено от него
престъпление по чл.152 ал.3 т.2 вр. ал.1 т.2 от НК и му е било наложено
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, което е изтърпял
ефективно.С определение по НОХД № 4342/2006г. на ВРС е било одобрено
споразумение, съобразно което подс.К. е бил признат за виновен за извършено от
него деяние по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.5 от НК и му е било наложено
наказание „Глоба“ в размер на 10лв.С Определение по ЧНД № 7653/2011г. на ВРС,
влязло в сила на 29.03.2012г., подс.К. е бил реабилитиран на основание чл.88
„а“ ал.4 вр. чл.82 от НК по отношение на описаните осъждания, т.е. към момента на извършване на
настоящото деяние той е бил неосъждан.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото-
отчасти от обясненията на подс.К. , дадени в хода на съдебното следствие, от
показанията на св.Е.Д., св.Р.Т., св.А.Т., св.С.Т., св.М.Н., дадени в хода на
съдебното следствие, отчасти от показанията на св.А.Т., дадени в хода на
съдебното следствие, от показанията на св.Й. Ч. и св.Т.М., дадени в хода на
досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото по реда на
чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК, от заключенията на назначените
съдебно-психиатрични и психологична експертизи по отношение на св.Д. и подс.К.,
приобщени на основание чл.371 т.1 вр. чл.282 от НПК, които са доказателствено обосновани от
писмените доказателства по досъдебно производство № 1219 / 2017г. по описа на
ІІІ РУ –Варна – докладна записка и писмо за образуване на досъдебно
производство, протокол за разпознаване, заключения на съдебно-медицинска и
съдебно-биологична експертизи, поддържани от вещите лица в съдебно заседание,
справка за съдимост, характеристична справка и справка за криминалистическите
регистрации на подс.К., справка от ВРП за неприключили производства спрямо
подсъдимия, справка от ОЗ-Варна за изтърпени от него наказания, справка от НАП
за липса на регистрирани трудови договори , веществени доказателства-къси дънкови панталонки с № 28 с бяло коланче, бял потник на
цветя и бели дамски пликчета/ бельо/, и други, както и от служебно изисканата
справка от НИК-МВР-София, чиито съвкупен
анализ не налага различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка,съдът прави
следните правни изводи:
Подс. Х.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл.149 ал.1 от НК, тъй като на
19.08.2017г. около 20,30ч. в гр.Варна, извършил действия с цел да
възбуди полово желания без съвкупление,
по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст – Е.П.Д., родена на ***г., като я целувал по
устата, по врата, бръкнал с ръка под бельото й, опипал я и я галил.
Събраните по делото доказателства са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
относно обстоятелствата, че подс.К. е познавал св.Д., че на 19.08.2017г. детето е било в двора на бараката, обитавана
от подсъдимия, че е яла домати с него, а той е пил и ракия, че след
20,30ч. св..Т. , докато търсела внучката
си, се е намирала в непосредствена близост до гористата местност до ул.»Янко Мустаков» и я е видяла как идва именно от тази местност и е
видяла силует на мъж в храстите, че след това св.Д. е разказала последователно
на баба си , на другите си близки и съседи, и на полицейските служители какво
се е случило с нея, както и че св.Ал.Т. и други хора от квартала са отишли до
бараката на подсъдимия , който е бил в двора, че той е избягал , а в последствие се върнал обратно
и бил задържан от полицейските служители. Поради това съдът кредитира
обясненията на подс. К. и показанията на
всички свидетели по делото в тези им
части и приема за безспорно установено описаното с тях .
Спорните
моменти във фактическата обстановка между обвинението и защитата е дали подс.К.
е извършил действията, описани в обвинителния акт, по отношение на св.Д. , а
именно дали я е целувал по устата, по врата, дали й е бръкнал с ръка под
бельото, дали я е опипал и я е галил, с цел да възбуди полово желание без
съвкупление.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие писмени и
гласни доказателства , съдът установи,
че по отношение на тези факти
единствените преки доказателствени източници са обясненията на подс.К. и
показанията на св.Д..
Подсъдимият категорично отрича да е извършил описаните в обвинителния
акт действия, като заявява, че детето само е дошло при него в двора, че той не
го бил канил, че е искало да яде от направената от него салата от домати и след
като постояло и хапнало, станало да си тръгва.Тогава момичето го целунало за довиждане по бузата, а той се стреснал и
неволно също го целунал по бузата.Подс.К. твърди още,
че Е. е стояла при него само около половин час, че е била права, когато го е
целунала , след което си тръгнала, а той самия не бил напускал очертанията на
двора.
Разпитана в хода на съдебното
следствие в специализирано помещение за изслушване на деца, Е. разказва подробно какво се е случило във
въпросната вечер, а именно че подс.К. я е извикал да отиде при него след като
не намерила приятелчетата си в „базата“, че той е
настоявал да опита нарязаните домати, че тя е искала да си тръгне, а той й е
повтарял да остане и да не си тръгва, като единия път повишил тон, от което тя
се изплашила, че след поредното изразено от нея желание да си тръгне,
подсъдимия я хванал за ръката и й казал да отиде с него, за да й покаже нещо,
че след това я е завел в храсти, които се виждат от улицата, че я е държал през
кръста , че я е целувал по врата и по устата, че е бръкнал с ръка под бельото й
отпред и отзад и я е галил, както и че докато ръката му е била на дупето й , тя
чула, че баба й я вика , махнала му ръката и хукнала към нея.Детето разказва
още, че преди да побегне, подс.К. казал да не казва на никого за това и че то
ще бъде тяхната малка тайна.
При анализа на тези гласни доказателства съдът съобрази, че обясненията
на подс.К. макар и последователни относно някои извършени от него действия, са
нелогични по отношение на релевантните за предмета на спора факти и не се
подкрепят от останалите доказателства по делото.От друга страна съдът съобрази
показанията на св.Е.Д., които намират опора в останалите доказателства по
делото и са логични , последователни и сравнително непротиворечиви по отношение
както на всичко случило се на инкриминираната дата, така и по отношение
на подлежащите на доказване факти, свързани с действията на подсъдимия.Съдът
отчете ниската възраст на детето, което
е на 9 години и съобрази изготвената по отношение на него съдебно- психиатрична
експертиза с психологическо изследване.От него се установява, че Е. е будно и
умно дете, с удовлетворителна самооценка и самочувствие, че няма елементарни
понятия за секса и няма възможност да борави с половата терминология, че не
прави разлика в понятията секс и блудство.Вещите лица сочат, че с оглед
малолетието си тя няма психична зрялост да дава годни свидетелски показания, но
заявеното от нея може да бъде прието при съответна подкрепа от други
свидетелски показания поради добрите й паметови
възможности и интелект, които й дават възможност да възпроизведе случилото се.
В настоящият казус заявеното от Е. по отношение на мястото на извършване на блудствените действия с нея се подкрепя изцяло от
показанията на св.Р.Т..Тя е била тази, която първа е видяла детето след
случилото се и от мястото на което се е намирала-до ул.“Янко Мустаков“ и в близост до гористата местност, е видяла
силуета на мъж в храстите в момента, в който е видяла и внучката си да тича към
нея.Именно тази свидетелка веднага е
констатирала нехарактерно за детето поведение, което за разлика от друг път не
се хвърлило в обятията й за да я прегърне.Комбинацията от това обстоятелство и възприетия от нея силует на мъж, е
провокирало св.Т. да попита внучката си какво се е случило и дали този мъж не й
е направил нищо лошо.Доколкото от психологическото изследване се установява, че
тази свидетелка е авторитет за детето и
видно от показанията й между двете има изградена силна емоционално
връзка, то напълно логично Е. е споделила с нея за инцидента, описвайки
конкретно действията на подс.К..Следва да се отбележи, че детето разказвайки за
случилото се пред св.Т., а в последствие пред другите си близки и пред
полицейските служители, както и в хода на съдебното следствие, описва по почти
идентичен начин извършените от подсъдимия спрямо нея действия, като съдът не установи те да са били преекспонирани,
променяни или разширявани по какъвто и да е начин в хода на неколкократното им споделяне.В този смисъл начина, по който
Е. пресъздава случилото се при разпита си в хода на съдебното следствие и
по-конкретно, разказа й за действията на нейните близки във връзка с търсенето
й около блока и детските площадки и тези при отиването им до бараката на подс.К.
, интерпретиран от нея така, че все едно е присъствала при тези действия, по
никакъв начин не води до извод, че заявеното от нея по отношение на подлежащите
на доказване факти, не следва да бъде кредитирано.Не следва да се пренебрегва обстоятелството,
че тя е на девет години , ученичка в трети клас , т.е в ранна училищна възраст,
с оглед на което и описанието на събития , на които тя сама не е била очевидец,
но такива са били нейните най-близки роднини и очевидно са й били разказани, е
съответно на нейната възраст , заобикаляща среда, речников фонд и начин на
изразяване.В показанията си , дадени в хода на съдебното следствие Е. признава, че макар да носи часовник, не се
ориентира „ много в часове, минути и секунди“ / л.101 гърба/. Това отново е
характерно за нейната възраст и е отразено и в психологическото й изследване .
Поради това съдът намира, че възраженията на адв.Г. , касаещи показанията на
детето, са неоснователни.При анализа на доказателствата съдът съобрази и заявеното
от подс.К. , който твърди, че не е напускал дворното място, респективно че не е
водил детето в храстите.От заявеното от него, а и от показанията на останалите
свидетели се установява, че дворът с намиращите се в него маса , столове и
други, не се вижда от пътя.В този смисъл, след като няма каквито и да било
доказателства, за това че на инкриминираната дата в тази гориста местност се е
намирал друг мъж освен подсъдимия, съдът намира че неговото твърдение, че не е
напускал двора не следва да бъде кредитирано, доколкото то категорично се
опровергава от св.Р.Т., която е видяла силует на мъж в храстите, от които
внучката й се е появила.Поради това и доколкото показанията на св.Р.Т. са
логични, последователни и непротиворечиви, съдът ги кредитира изцяло.
Полицейските служители Й. Ч. и Т.М. на свой ред преразказват това, което лично
са чули лично от Е. при отиването им на мястото, а именно че подс.К. „ е
говорил с нея, след което започнал да я целува и да я опипва по интимните й
части / л.25 от ДП/, че „ си е пъхнал ръката под гащичките й отпред и отзад“ /
л.26 от ДП/, и че това е станало близо до къщата където живеел.Поради това
съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели и възприема заявеното от пострадалата за това,
че подс.К. я е отвел, държейки я за ръка в храсти, които се виждат от пътя и е
извършил спрямо нея описаните блудствени действия,
като достоверно.Поради същите съображения съдът кредитира и заявеното от св.Ал.Т.,
който в последствие е разбрал от съпругата си за случилото се и е отишъл заедно
с други хора да намери мъжа, който е „ обарвал и
целувал“ внучката му. Този свидетел на свой ред лично е възприел поведението на
подс.К., който се е намирал на масата в двора и продължавал да пие ракия и да
хапва салата.В показанията си св.Т. е категоричен, че никой от присъстващите
извън оградата на двора не е имал сопи, така както твърди подсъдимия.Свидетелят
сочи още, че подсъдимият още когато го е видял , е казал, че не е виновен, а в
този момент никой не бил отправил към него каквито и да било обвинения,
доколкото съседите и св.А.Т. , която видно от показанията й е задала въпрос
„Как можа да посегнеш на малко дете“, са
отишли на мястото след св.Т..След това К.
заплашил събраните хора с кучето, което се намирало в двора, а по-късно
взел брадвата, която в последствие хвърлил по св.Т. , обърнал масата в двора ,
започнал да троши и да чупи и след това,
възползвайки се от тъмнината, напуснал двора от задната му
страна.Поведението на подсъдимия след случилото се и бягството му е било
възприето и от полицейските служители, като св.Михалев в показанията си сочи, че след като са
извърши повторна проверка на бараката на К. около 01.00ч. на 20.08.2017г., той
е бил там и им е казал, че знае, че го търсят заради детето, но нищо не бил
направил.Така извършените от подсъдимия действия и възприетата от него
отбранителна позиция още преди някой да го е упрекнал в извършването на каквото
и да е противоправно действие, съпоставени с
явната му увереност, че всички го търсят заради детето, са в пълно
противоречие със заявеното от него, че само е целунал Е. за довиждане между
бузата и устата, в което няма нищо дори морално укоримо. Поради изложеното до тук съдът възприема
обясненията на подс.К. за това, че не е напускал двора и не е извършвал блудствени действия с детето за защитна теза, която не
кореспондира с останалия доказателствен материал.
При анализа на доказателствата по
делото съдът съобрази и показанията на св.А.Т..В хода на съдебното следствие тя
свидетелства за това какво е разбрала от своята майка, като заявява, че е
научила от нея, че лично е възприела как един мъж е „ натискал“ Е. в храстите и
че ги е видяла „ притиснати един до друг“ и когато е извикала детето, „
започнали да вървят на горе“/л.81 гърба и л.82 от с.д/.Това безспорно е в
противоречие с показанията на св.Р.Т., която е категорична , че е видяла само
силует на мъж , респективно мъжка фигура, както и че не е видяла описаните от
дъщеря й действия.Поради това и
доколкото показанията на св.А.Т. в тази им част не се подкрепят от останалите
доказателства по делото, съдът не ги кредитира.В останалата си част показанията
на тази свидетелка са логични, последователни и непротиворечиви и отчитайки
нейната емоционална ангажираност, съдът намира, че наличието на малки
несъответствия за това дали през цялото време е била пред блока и къде точно е
играла дъщеря й, не води до извод, че те не следва да бъдат кредитирани.
Съдът съобрази и показанията на
св.М.Н., който е собственик на дворното място, и е бил извикан на мястото на
инцидента именно в качеството си на такъв по-късно вечерта.Той не е бил
очевидец на случилото се и доколкото показанията му са свързани с личността на
подсъдимия и с описание на вида, в който е заварил бараката, а именно със
счупени прозорци и разхвърляни вещи, за което св.А.Т. също свидетелства, съдът
ги възприема изцяло.
Поради изложеното до тук съдът
прие, че показанията на Е.Д., Р.Т., А.Т., М.Н. , Й. Ч. и Т.М. следва да бъдат
кредитирани изцяло, а тези на св.А.Т. по отношение на разказа на нейната майка
за възприетите от нея обстоятелства-отчасти. Тези гласни доказателства в своята
съвкупност са последователни , взаимно
обвързани и допълващи се, и кореспондират както помежду си, така и с
изготвените по делото експертни заключения.Същевременно, обясненията на подс.К.
относно подлежащите на доказване факти, са нелогични и не се подкрепят от
останалите доказателства по делото.С оглед на това, съдът прие, че подсъдимия е
извършил престъплението по чл.149 ал.1 от НК по отношение на малолетното дете.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено от подс.К. чрез поредица от активни действия .Употребеното
физическо въздействие – целуването по врата и по устата на момичето , както и
бъркането с ръка под бельото му, опипването
и галенето му в областта на половите й органи и дупето, са били извършени за постигане на пряко целеното от подсъдимия възбуждане на полово желание без съвъкупление
със свидетелката, с което вредоносния резултат е реализиран и деянието е
довършено.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът приема, че именно това
са били блудствените действия, извършени от
подсъдимия. В случая съдът съобрази
освен показанията на пострадалата и свидетелите,
и изготвените и приобщени към доказателствата по делото съдебно-медицинска и
съдебно-биологична експертизи. В хода на съдебното следствие в.л. д-р К. сочи,
че при прегледа на детето не е установила травматични увреждания в половата
област и в областта на ануса, като видно от приобщеното заключение е, че
липсата на следи не означава, че с детето не са извършени блудствените
действия, за които то е съобщило, доколкото при тях не са останали следи, които
да бъдат доказани по медицински път.В показанията си Е. разказва, че подс.К. я
е галил с ръка под бельото в областта на половите й органи и по дупето, но не
съобщава за това да е извършвал други действия с нея.В този смисъл, като се
съобрази вида, характера и интензитета на извършените от подсъдимия действия,
то е напълно логично в тези части на тялото на детето да липсват каквито и да
било травматични увреждания.С оглед на това и съдът не възприема възраженията
на адв.Г., за това, че след като дънковите панталонки на детето са били
пристегнати с колан и ако подс.К. е бъркал в тях, то е следвало да има
драскотини и ожулвания и по тялото на Е.,
а самия той да „остави“ кожа от ръцете си по тях.На първо място сред
доказателствата по делото няма такива, които да сочат, че панталонките са били
„ пристегнати“ с колан, макар да са били с такъв.Напротив.От показанията на
детето и на неговите близки се установява, че панталонките са принадлежали на
св.С.Т., която ги е носила когато е била на 15 години.Те са с посочен на тях
номер 28, а Е., видно от заключението на СППЕ е с външен вид, отговарящ на
нейната възраст, а именно на 9 години.В този смисъл и като съобрази показанията
на св.Р.Т., че панталонките са й били големи , а на нея й е харесвало да й „
висят“, съдът намира, че твърденията за „ необходимост“ от наличие на
наранявания по тялото и на детето, и на подсъдимия при извършените от него
действия , са несъстоятелни.Не се споделят и възраженията на адв.Г. за заявеното от детето за това, че е изпитало
болка, когато подсъдимия е бъркал под бельото й.Действително , при разпита си Е.
сочи, че е изпитала „ лека“ болка именно в този момент, но това е напълно
естествено и логично когато се упражнява натиск с ръка по тялото на човек, от
който не е задължително да останат видими проявления.От друга страна липсват
доказателства за това подс.К. да е наранил физически детето на място и по
начин, от който да се получат ожулвания или драскотини, каквито на практика
липсват.В този смисъл съдът възприема изцяло поясненията на в.л.Й. дадени в хода
на съдебното следствие, касаещи установеното по бельото на детето кафеникаво
зацапване, което при изследване е дало единствено ориентировъчна положителна
реакция за кръв.С оглед на изложеното до тук и като съобрази , че заключенията
на експертизите съответстват на показанията на детето за извършените с него
действия,съдът намира, че е налице още едно основание те да бъдат кредитирани.
От субективна страна това престъпление е осъществено от Х.К. с пряк умисъл, като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние, и пряко е целял тяхното реализиране.Прекият
му умисъл за извършване на деянието в пълна степен е обективиран чрез
предприетите от него действия за осъществяване на блудствени
действия , а именно целуване на детето по устата и по врата, бъркане под
бельото му , опипване и галене в областта на половите органи и дупето. При обсъждане на субективната страна на
деянието съдът съобрази събраните по делото доказателства за това, че подс.К. е
познавал Е. още преди случилото се на 19.08.2018г. и че е имал към нея по-добро
отношение в сравнение с това към нейните приятели.В показанията си детето
разказва, че и преди е гостувала на подсъдимия и дори е разглеждала бараката, в
която е живеел, както и че до инцидента не се е страхувала от подс.К..Същевременно
обаче съдът съобрази, че в предходните случаи момичето е било придружавано от
свои приятели, като тогава, когато е разглеждала бараката , част от тях са
отишли да се хранят, а други до магазина .В настоящият случай обаче Е. е била
сама, тъй като в изградената от децата база не е имало никой.Именно това
обстоятелство е дало възможност на подс.К. да извърши описаните блудствени действия, като безспорно е бил наясно с
възрастта на момичето.
При горните констатации , и тъй като прецени
че обвинението против подс. Х.К. е
доказано по несъмнен начин съгласно чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства,
съдът призна подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.
149 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство съдът приема чистото съдебно минало на подс.К., доколкото той е
реабилитиран по съдебен ред за предходните си осъждания.Същевременно като
отегчаващо отговорността му обстоятелство съдът отчита данните за неговата
личност, съдържащи се в приложената по делото характеристична справка.От нея се
установява , че той не е трудово ангажиран и според неговите близки е агресивен по характер и често употребява
алкохол.От това може да се направи извод, че обществената опасност на подс.К. е
завишена.На следващо място съдът съобрази високата степен на обществена
опасност на престъплението, насочено към половата неприкосновеност на малолетно дете, като същевременно отчете
невисоката степен на настъпилите вредни последици за Е., за която вещите лица сочат, че не е била в състояние на стрес след инцидента и за нея преживянато няма емоционална натовареност.
С оглед на изложеното до тук, като съобрази липсата на многобойни
смекчаващи отговорността обстоятелства, и при отчитане на високата степен на
обществена опасност на деянието и всички обстоятелства, свързани с извършване
на престъплението, съдът наложи на подс.
К. за деянието по чл.149 ал.1 от НК наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 2 години, към минималния предвиден в закона размер.
При преценка на начина на
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" - условно или
ефективно, съдът отчете, че не е налице
законова пречка по смисъла на чл.66 ал.1 от НК, тъй като подс. К. към момента
на извършване на деянието е реабилитиран.Въпреки това обаче, съобразявайки
всички данни за личността на подсъдимия, съдът прецени, че за постигане на
целите на наказанието, а именно да се поправи и превъзпита към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и върху
другите членове на обществото , е наложително той да изтърпи наложеното наказание.Поради
това и постанови наказанието от 2 години „Лишаване от свобода“ да бъде
изтърпяно при общ режим.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което по отношение на подс.К. е била наложена
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, както и времето, през което е бил задържан по реда на НПК и
ЗМВР.
В хипотезата на чл.189 ал.3 от НПК
съдът осъди подс. К. да заплати направените по делото разноски в размер на
448,15 лв. в полза на бюджета на ОД на
МВР-Варна, 170, 38лв. в полза на ВРС и
съобразно направеното искане и 500лв. за адвокатско възнаграждение на повереника на пострадалата.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред, грубо
незачитане на половата неприкосновеност на личността и установените в нейна
защита законови положения.
Мотивиран от горното и по изложените
съображения,съдът постанови присъдатата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :