№ 2041
гр. София, 11.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110125121 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
С искова молба ищецът А. К. Т. е предявила установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и
на основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП
против ************ за прогласяване за нищожен на договор за възлагане на
поръчителство от 04.08.2021г. поради заобикаляне на закона, а под
евентуалност - поради противоречие с добрите нрави.
Ищцата твърди, че сключила с ************* договор ************ за
потребителски кредит тип „за теб“, по който е отпуснат заем в размер на
3000.00 лева, който бил уговорен годишен лихвен процент от 36.00%, като
следвало да върне сума в общ размер от 4251.36 лева за срок от 24 месеца.
В изпълнение на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит на
04.08.2021г. ищцата сключила договор за възлагане на поръчителство с
ответника ************, по силата на който се задължила да изплати в полза
на ответника сума в общ размер на 4916.64 лв., платими на вноски от по
204.86 лв.
Счита, че договорът за възлагане на поръчителство е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради това, че със сключването му се
цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително
възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго
правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19,
ал.4 ЗПК. Сочи, че с клаузите за заплащане на допълнителни разходи по
договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
1
във валута определена с ПМС №426/2014г. Заплащането на сумата по
договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от
общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с
договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от
потребителя. Поддържа, че договорът за възлагане на поръчителство е
недействителен и на основание чл. 143, ал. 1 и ал.2, т. 19 от ЗЗП, тъй като е
сключен във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и справедливост и води до неравновесие в правата на
страните, като по този начин е в ущърб на ищцата като потребител - чл.143,
ал.1 от ЗЗП. Договорът не бил формулиран по разбираем начин и не
позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на същия - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Релевира се и довод, че
била налице нееквивалентност на насрещните престации, тъй като
задълженията от 4916.64 лв. надхвърлят значително предоставената сума от
3000 лв. по договора за потребителски кредит, вземането по който е
обезпечен с процесния договор за възлагане на поръчителство, с оглед на
което последният бил нищожен и поради накърняване на добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, което имало за последица
недействителност на целия договор. По изложените съображения моли за
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника. Не се оспорват твърденията на ищеца, че между страните е бил
сключен договор за възлагане на поръчителство с посочените в исковата
молба параметри. По същество се заявява, че предявените искове са
неоснователни. Излагат се съображения, че разпоредбите на ЗЗП не следва да
се прилагат, доколкото процесният договор има характера на обезпечителна
сделка по главния договор, като били приложими разпоредбите на чл. 143 и
сл. от ЗЗД и правилата за договора за услуга. Сочи се, че сключеният от
ищцата договор за кредит тип „за теб“ има характера на рамков договор, по
който могат да се усвояват многократно суми в рамките на кредитния лимит,
като при натрупването на разходи по главница и договорна лихви по
различните усвоявания, разходите за поръчителя могат да нараснат
значително над уговорената в процесния договор възнаграждение, поради
което оспорва да е налице значителна нееквивалентност на насрещните
престации. Моли за отхвърляне на иска.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Приет по делото е договор за потребителски кредит №
************/04.08.2021г., сключен между ************* и ищцата, по
2
силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя
потребителски кредит под формата на кредит *************, а
кредитополучателят го усвоява при предвидените в Договора срок и условия,
в съответствие с Общите условия за ползване на услугите на ***********.
Съгласно чл.1, ал.2 Кредитополучателят се съгласява в петдневен срок от
одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на кредитния лимит по
този Договор да осигури като обезпечение по кредита си поръчителство от
страна на две физически лица, наети на безсрочен трудов договор с
минимално брутно възнаграждение за всеки в размер на 1500лв., одобрено от
Кредитодателя дружество – поръчител или неотменима или безусловна
банкова гаранция от одобрена от ********** банка, съгласно списък с
одобрени от Кредитодателя банки. Общият размер на кредита е 3000лв., ГЛП
е 36%, срок на договора е 24м, ГПР е посочен в размер на 42,55%, като
общата сума по кредита, дължима от кредитополучателя е
4251,36лв.Съгласно чл.3, ал.1 заплащането на кредита се извършвало по
банков път по сметка с посочен IBAN: BG88RZBB********, както и в
търговски обекти на ***********. Към договора има представени два
примерни погасителна плана, като съгласно втория посочен „с включено
възнаграждение за обезпечение“ (л.7, задна страница) е описано, че в случай
на възползване от услуга за възлагане на поръчителство между Клиента и
одобрено от кредитодателя дружество, дължимата сума по усвоения кредит
№ ************ е в размер на 4251,36лв., а възнаграждението за
предоставяно обезпечение, възлиза на 4916,64лв. или общо 9168лв.
Съгласно договор за възлагане на поръчителство от 04.08.2021г. се
установява, че е сключен договор между ************ и кредитополучателя,
по силата на който страните се споразумяват поръчителя да поеме задължение
да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя при
условията и за срока на Договор за потребителски кредит тип „За теб“ №
************/04.08.2021г., между ищеца и кредитодател *************, като
в чл.1, ал.2 от договора е описано, че влиза в сила от момента на
подписването му, но ще породи действие, само ако Кредитополучателят в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по Договора за потребителски кредит не осигури като
обезпечение по кредита си поръчителство от страна на две физически лица,
наети на безсрочен трудов договор с минимални брутно месечно
възнаграждение в размер на 1500лв., одобрено от кредитодателя дружество –
поръчител или неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от
********** банка и не представи съответните доказателства за това.
Съгласно чл.2, ал.1 за оценяването и поемането на задължението за
поръчителстване по кредита кредитополучателят заплащал на поръчителя
възнаграждение в размер, зависещ от размера на кредита, размера на всяка
усвоена сума, срока за изпълнение на задълженията по кредита, редовност на
кредитополучателя при получаване на кредити и други показатели, свързани с
кредитоспособността и лоялността на кредитополучателя, чиито конкретни
3
размери при съответните условия били посочени в Погасителния план,
неразделна част от договора. Възнаграждението по смисъла на договора за
поръчителство представлявало сбор от вноските по погасителния план, като
същото се заплащало на части, а съгласно чл.2, ал.3 – същото се заплащало по
банкова сметка на посредника (с посочен IBAN: BG88RZBB********) или в
брой в търговските обекти на „Посредника“.
Приет по делото е Договор за поръчителство от 09.08.2021г., сключен
между ************* и ************, по силата на който поръчителят
(Кредит Гаранция ЕООД) се задължавал при условията на този договор да
отговаря спрямо Кредитодателя (**********) за задълженията на
Кредитополучателя (ищец) по договора за потребителски кредит (л.19).
С приетия за окончателен доклад по делото е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че на 04.08.2021г. ищцата сключила с
************* договор ************ за потребителски кредит тип „за теб“,
както и че в изпълнение на чл. 1, ал. 2 от договора за потребителски кредит
ищцата сключила с ответника ************ договор за възлагане на
поръчителство от 04.08.2021 г. с твърдените клаузи.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от правна страна следното:
Предявен е предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК,
под евентуалност чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е разпределил в тежест на доказване на ищеца,
че между страните има сключен договор за възлагане на поръчителство от
04.08.2021 г. с ответника ************ с твърдените клаузи (безспорно), в
който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните
пороци.
Преценката относно действителността на договора за поръчителство
следа да се извърши, както с оглед общите правила на ЗЗД, така и особените
норми на ЗПК. Договорната свобода позволява на страните да определят
съдържанието на договора, вкл. е допустимо възмездно поръчителство, като
ограничението е съдържанието да не противоречи на повелителни норми, така
и на добрите нрави. Процесният договор за поръчителство обезпечава
вземания по потребителски договор за кредит, поради което приложими са
специалните правила на ЗПК спрямо закрилата на потребителя, като двата
договора следва да се анализират в тяхната взаимовръзка, т.е. макар да са
самостоятелни, следва да се разглеждат общо с оглед акцесорността на
договора за поръчителство, така и с оглед конкретни обстоятелства, а именно
че възнаграждението на поръчителя е включено в погасителния план на
4
кредитополучателя, така и и се заплаща по негова банкова сметка, така и че
договорът за възлагане на поръчителство пораждал действие само ако в
петдневен срок от одобрено искане за усвояване на всяка сума в рамките на
кредитния лимит по договора за потребителски кредит не бъде осигурено
като обезпечение поръчителство на две физически лица отговарящи на
определени условия; одобрено от кредитодателя дружество – поръчител или
неотменима и безусловна банкова гаранция от одобрена от кредитодателя
банка и не се представят съответните доказателства за това, т.е. действието на
договора за възлагане на поръчителство зависи от преценка на кредитодателя.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита, настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора).
В Договора за потребителски кредит в Приложение № 1 не е посочен ГПР, но
е посочена размер на вноската от 177,14лв. за 24м., от която може да се
приеме, че на годишна база ГПР възлиза под 50%, т.е. формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, а в Приложение (Погасителен план с
включено възнаграждение за обезпечение л.31) не е посочен ГПР, но е
посочен размерът на общата сума на месечната вноска, включваща размера на
вноската по кредита и размера на възнаграждението за поръчителството, от
които може да се приеме, че на годишна база ГПР много над 50%.
Настоящият състав намира, че в ГПР следва да се отразят всички разходи
по кредита, вкл. възнаграждението по договора за поръчителство с оглед §1,
т.1 ДР на ЗПК, съгласно който „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи, вкл. лихви, такси, комисионни, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора. Възнаграждението в полза на поръчителя, което е включено в
погасителния план и предвидено е да се събира от кредитора представлява
разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, а именно
разход за допълнителна услуга, ползването на която е задължително условие
за получаване на кредита, при това при предварително зададени от заявителя
критерии. Следователно налице хипотезата на чл.19, ал.5 ЗПК по отношение
на договора за възлагане на поръчителство, защото цели допълнително
възнаграждение за заемателя в нарушение на чл.19 ЗПК като цели
обезщетяване на кредитора за вреди от възможната фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което е в противоречие с чл.16 ЗПК (така
и Решение № 262394/15.07.2022г. по в.гр.д. № 3657/2021г. по описа на СГС;
Решение № 262768/19.08.2022г. по в.гр.д. № 12314/2020г. по описа на СГС и
др.).
Договорът за възлагане на поръчителство е нищожен и на основание
5
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.143, ал.1, вр. ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП вр. чл.146 ЗЗП,
доколкото месечното възнаграждение за предварително одобрено от
кредитора и юридическо лице – поръчител е уговорено да се дължи само за
ангажимента, без да е обвързано с реално плащане, което налага потребителя
да изпълни своите задължения, дори и ако поръчителят не изпълни своите.
В процесния договор за кредит е предвидена привидно алтернатива за
избор на обезпечение, но същата клауза е неравноправна, защото видно и от
самата формулировка на условията – същите са неизпълними за потребител
на подобен тип финансови услуги, така и изрично зависят от преценката на
кредитодателя с оглед необходимостта от одобрение от страна на последния.
Оттук съдът приема, че договореното възлагане на „възмездно“
поръчителство от избран от кредитодателя при подписване на договора за
потребителски кредит „поръчител“, с допълнително „възнаграждение“ за
поръчителя събирано от кредитодателя, включено към погасителния план на
договора за потребителски кредит, е нищожен договор поради сключването
му в противоречие на императивни правни норми, а именно – цели
заобикаляне на чл.19, ал.4 ЗПК, представлява скрито оскъпяване на кредита,
така и е налице нищожност на договора по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.143,
ал.1, вр. ал.2, т.15 и т.19 ЗЗП вр. чл.146 ЗЗП.
По разноските:
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 197лв. за д.т., които
следва да му бъдат присъдени, така и е бил представляван по чл.38, ал.2
ЗАдв., поради което в полза на адв. М. В. М., ***************, следва да се
присъдят разноски за адв. възнаграждение в минималния по НМРАВ размер
от 575лв. За уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е достатъчно по делото
да е била осъществена правна помощ, която е договорена като безвъзмездна и
страна, в полза на която е била предоставена да има право на разноски по
правилата на чл.78 ГПК.
Мотивиран от изложеното Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. К. Т., ЕГН: **********,
**************, срещу ************, ЕИК: *****************, иск с
правно основание чл.26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.19, ал.4
ЗПК, нищожността на договор за възлагане на поръчителство от 04.08.2021г.,
сключен между страните.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ************, ЕИК:
*****************, да заплати на А. К. Т., ЕГН: **********,
**************, разноски по делото в размер на 197лв.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. вр. чл.78, ал.1 ГПК
************, ЕИК: *****************, да заплати на адв. М. В. М.,
6
***************, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер
на 575лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7