№ 45646
гр. София, 03.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20251110124169 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. П., впоследствие уточнена
с Молба от 12.08.2025 г., срещу М. С..
Съдът, като извърши задължителната проверка по чл. 140 от Гражданския процесуален
кодекс, констатира, че исковата молба, след извършеното уточнение, е редовна. Делото е
подсъдно на Софийски районен съд. Ответникът, М. С., чрез своя пълномощник, е подала
писмен отговор в законоустановения срок.
Възражението на ответника за недопустимост на иска, поради нередовност на исковата
молба, съдът намира за неоснователно. С депозираната уточнителна молба ищецът е
отстранил нередовностите, като е конкретизирал фактическите си твърдения, изяснил е
обстоятелствената част на иска си и е формулирал ясно своя петитум, с което са спазени
императивните изисквания на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. Въпросът относно пасивната
легитимация на ответника, а именно дали същият следва да отговаря в лично качество или
отговорността следва да се носи от Камарата на частните съдебни изпълнители, е въпрос по
съществото на спора, а не по допустимостта на производството.
Ето защо съдът намира, че производството по делото следва да бъде насрочено в открито
съдебно заседание, като на основание чл. 146 от ГПК следва да се изготви проект за доклад
по делото.
Въз основа на изявленията и възраженията на страните, съдържащи се в исковата молба,
уточнителната молба и писмения отговор, съдът приема за установено следното:
Ищецът, Т. Д. П., твърди, че е бил обект на тормоз и дискриминация от страна на
ответника, М. С.. Твърди, че ответникът е извършил тези деяния в личното си качество,
умишлено и с цел да му навреди. Ищецът излага, че като жалбоподател по две преписки в
Камарата на частните съдебни изпълнители, а именно Жалба № Ж-0077/2022 г. и Жалба №
Ж-0143/2023 г., е получил два писмени отговора, подписани от ответника в качеството на
юрисконсулт. Ищецът твърди, че в тези отговори се съдържат неверни, абсурдни и
унизителни твърдения, които съставляват нежелано поведение, накърняващо достойнството
1
му и създаващо враждебна и принизяваща среда. Конкретните действия и бездействия, в
които се изразява твърдяната дискриминация, са: невярното твърдение на ответника, че
запорираният автомобил на ищеца може да се ползва безпрепятствено, въпреки че същият е
с открадната регистрационна табела и не е в движение; невярното твърдение, че действията
на КАТ по евентуална пререгистрация са извън рамките на изпълнителното производство;
невярното твърдение, че ищецът, а не частният съдебен изпълнител, е трябвало да представи
доказателства за стойността на вещта с оглед искането му за продажба; невярното
твърдение, че всички молби на ищеца са били насочени само към вдигане на запора,
игнорирайки другите му предложения; както и отказът, като бездействие, на ответника да
установи обективния факт, че вещта не може да се ползва. Ищецът твърди, че е бил
дискриминиран на основание защитените признаци „обществено положение“, което той
определя като положението си на „жалбоподател“, и „лично положение“, което той свързва
със своята висока гражданска активност и воденето на дела срещу държавни институции,
което било известно на ответника. Ищецът моли съда да установи по отношение на
ответника извършването на тормоз и дискриминация при условията на чл. 71, ал. 1, т. 1 от
ЗЗДискр.
Ответникът, М. С., оспорва изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Във
фактологичен план ответникът твърди, че изложените в исковата молба обстоятелства са
неверни и че ищецът е недоволен от движението на изпълнителните дела, водени срещу
него, и от отговорите по неговите жалби. Твърди, че ищецът действа недобросъвестно и в
изпълнение на отправени по-рано заплахи. Ответникът излага, че е подписала процесните
писма с изх. № 1992/17.05.2022 г. и изх. № 2776/26.07.2023 г. не в лично качество, а в
качеството си на юрисконсулт при Камарата на частните съдебни изпълнители, при
изпълнение на трудовите си задължения. Навежда възражение, че не е автор на изложените
в писмата становища, а същите единствено възпроизвеждат съдържанието на представените
становища от съответните частни съдебни изпълнители, от член на Комисията по правни
въпроси и контрол (КПВК) и от член на Съвета на Камарата на ЧСИ, като окончателното
решение по жалбите е взето от целия Съвет на Камарата на ЧСИ. Посочва, че жалбите на
ищеца са администрирани по реда на чл. 8 от Правилата за работа на Съвета, по стандартна
и неутрална процедура, приложима към всички жалбоподатели, поради което ищецът не е
бил третиран по-неблагоприятно. В правен аспект оспорва наличието на елементите от
фактическия състав на дискриминацията, като твърди, че липсва защитен признак и
причинно-следствена връзка между твърдения признак и твърдяното по-неблагоприятно
третиране. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът намира, че предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.
71, ал. 1, т. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), във връзка с чл. 4, ал. 1
от ЗЗДискр относно твърдяните защитени признаци „лично положение“ и „обществено
положение“, и във връзка с легалната дефиниция за „тормоз“ по § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на ЗЗДискр.
Предмет на доказване в настоящото производство са фактите, обуславящи наличието или
2
липсата на акт на дискриминация или тормоз. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр, в
производството по защита от дискриминация се прилага обърната тежест на доказване.
Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване фактите, от които
може да се направи извод, че е налице дискриминация или тормоз. Това включва
установяването на фактите, на които основава твърденията си, а именно, че съдържанието
на процесните писма е обективно невярно (че автомобилът реално не може да се ползва; че
КАТ изисква съдействие от ЧСИ за пререгистрация; че ищецът е предлагал и други
варианти, освен вдигане на запора) и че тези неверни твърдения са били изпратени нему с
цел или резултат накърняване на достойнството му и създаване на враждебна среда, както и
да установи наличието на причинна връзка между това третиране и твърдените защитени
признаци (лично и обществено положение).
Ответникът следва да докаже, че принципът на равно третиране не е нарушен. Ответникът
носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения, а именно, че не е
действал в лично качество; че съдържанието на писмата отразява обективното становище на
колективния орган (Съвета на КЧСИ), а не нейно лично мнение; че процедурата по
разглеждане на жалбите на ищеца е била стандартната, неутрална и непроменена спрямо
процедурата, прилагана към всички други жалбоподатели (лица-сравнители); и че
твърденията в писмата са били фактически и правно обосновани предвид данните по
преписките.
В тежестта на ищеца е да докаже, че „съдържанието на процесните писма е обективно
невярно“ (както той твърди), а тежестта на ответника е да установи, че „твърденията в
писмата са били фактически и правно обосновани“.
Безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства (чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК)
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните се установяват следните
обстоятелства: фактът, че ищецът Т. Д. П. е подал жалби с вх. № Ж-0077/21.03.2022 г. и вх.
№ Ж-0143/27.06.2023 г. до Камарата на частните съдебни изпълнители; фактът, че
ответникът М. С. работи като юрисконсулт в Камарата на частните съдебни изпълнители; и
фактът, че ответникът е подписал и изпратил до ищеца отговори с изх. № 1992/17.05.2022 г.
и изх. № 2776/26.07.2023 г.
Произнасяне по доказателствата (чл. 140, ал. 3 и чл. 146, ал. 1, т. 6 ГПК)
Съдът намира, че следва да приеме като доказателства по делото всички представени от
страните писмени документи, тъй като същите са относими към предмета на спора и
допустими от закона.
Съдът указва на ищеца, че съгласно чл. 70 от ЗЗДискр, производството по искове по този
закон е безплатно за ищеца и за него не се дължат държавни такси, поради което указанието
за внасяне на такса, дадено с разпореждането за отстраняване на нередовности, се счита за
отменено.
Исканията на ищеца за изискване от Камарата на ЧСИ на справка за жалбите, разглеждани
от ответника - приложена с отговра на ответника, следва да се остави без уважение, а
3
изискване на преписките по изпълнителни дела № 20199210401289 на ЧСИ .... и №
20238440400660 на ЧСИ ....., съдът намира че следва да се оставят без уважение - доколкото
ищецът като страна в производствата по ИД № 660/23 и ИД № 1289/19 - цитираните по -
горе - може да представи по делото каквото сметне за нужно и има пълната свобода да
стори горното, а съдът не събира служебно доказателства, още повече бланкетно поискани,
без да са посочени поименно и без да е уточнена връзката с предмета на спора и точно какво
цели да докаже ищеца с тях, освен това, част от исканите докумнети са представени от
ответника, освен това самите ИД не са предмет на спора.
Ответникът е представил с писмения си отговор като Приложение 5 „Справка извлечени от
Регистър Жалби за 2023 г. относно жалби, разпределени за администриране от юрисконсулт
С.“, като Приложение 1 „Преписка по жалба с вх. № Ж-0077/21.03.2022 г. в цялост“, и като
Приложение 2 „Преписка по жалба с вх. № Ж-0143/27.06.2023 г. в цялост“. Тези документи
изглежда съдържат точно исканата от ищеца информация и съдът ги приема.
Поради изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото:
представените с исковата молба: Писмо от ответника с вх. номер 1992/17.05.22 КЧСИ и
Писмо от ответника с вх. Номер 2776/26.07.23 КЧСИ.
представените с писмения отговор: Преписка по жалба с вх. № Ж-0077/21.03.2022 г. в
цялост, Преписка по жалба с вх. № Ж-0143/27.06.2023 г. в цялост, Писмо от Т. П. с вх. №
4681/18.09.2023 г. , Правила за работа на Съвета на Камара на ЧСИ , Справка извлечени от
Регистър Жалби за 2023 г. , Пълномощно и Договор за правна помощ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на ищеца за изискване на справка
за жалбите, разглеждани от ответника , и за изискване на преписки по изпълнително дело №
20199210401289 на ЧСИ .... и изпълнително дело № 20238440400660 на ЧСИ ....., поради
изложените по-горе съображения в доклада, а именно, че ищецът, като страна по
цитираните изпълнителни производства, има достъп до тях и може сам да представи
относимите документи, а съдът не събира служебно доказателства, които не са
конкретизирани от страната.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 13.02.2026 г. от 11:40 часа, за която
дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение и
доклада по делото.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание по делото следва да изразят окончателното си
становище по доклада и по всички искания, както и че могат да предприемат съответните
процесуални действия съгласно чл. 146, ал. 4 от ГПК.
4
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще
бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да
започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече,
така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива.
Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед запазване на
добрите отношения между тях, както и предвид възможността да бъдат спестени
значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в исковото производство
или пък принудително изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния
процес).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се изпрати и
препис от писмения отговор с приложенията към него, подаден от ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5