РЕШЕНИЕ
№ 630
гр. гр. Хасково, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640103023 по описа за 2022 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД,
както и осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.9 от
ЗПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД от „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК
*********, /правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК:
*********/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 6 представлявано от изпълнителните директори Р. Д. и
Т. Ч. против Р. Б. Ф., ЕГН: **********. За претендираните суми по
установителните искове е издадена заповед № 458 от 05.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1042 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът посочва, че въз основа на подадено от него заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК, срещу ответницата било образувано ч.гр.д. № 1042/2022г. по описа на
РС-Хасково, по което била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
На 24.10.2022г. на ищеца било връчено съобщение с дадени от съда указания
за възможността да предяви установителен иск срещу длъжника за вземането
си по посочената заповед за изпълнение, поради което в законоустановения
срок и на основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, предявявал настоящия
иск за установяване на вземането срещу ответницата по издадената заповед за
1
изпълнение в размер на сумата от 1866.74 лв., дължима по договор за кредит
№ М0000002538/30.09.2020г., както следва: 721.26 лв. - представляващи 13
броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.01.2021г.
до 20.01.2022г.; 1051.29 лв. - представляващи 13 броя незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.01.2021 г. до
20.01.2022 г. и 94.19 лв. - лихва за забава за периода на просрочието от
21.01.2021 г. до 27.01.2022 г.
Ищецът заявява, че наред с установителния иск, при условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване предявява и осъдителен
иск срещу ответницата за 1 952.63 лева, която сума представлявала изискуема
и неплатена главница по същия договор за кредит с №
М0000002538/30.09.2020г., както и осъдителен за иск за сумата от 549.66
лева, представляваща 10 броя вноски по договорната възнаградителна лихва;
които към настоящия момент били падежирали, но не и към момента на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Това били месечните вноски с
падеж съответно на 20.02.2022 г; 20.03.2022г.; 20.04.2022г; 20.05.2022г.;
20.06.2022г.; 20.07.2022 г.; 20.08.2022 г.; 20.09.2022 г.; 20.10.2022 г. и
20.11.2022 г.
Според ищеца съединяването на осъдителния иск с установителния
такъв било допустимо по арг. от т.11б от TP № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело
№ 4/2013 г. ВКС, ОСГТК, в случай, че съединеният иск подлежи на
съвместно разглеждане с иска по чл. 415, вр. чл. 422 ГПК. В настощия случай,
доколкото дори основанието за претендираните суми с установителния и
осъдителния иск било едно и също - договорът за кредит, и предвид това, че
осъдителният иск не подлежал на разглеждане в особено производство, то
съединяването се явявало процесуално допустимо.
Посочва се в исковата молба, че ищцовото дружество било небанкова
финансова институция, вписана в търговския регистър на Република
България под ЕИК: *********, като основният му предмет на търговска
дейност бил предоставянето на краткосрочни потребителски заеми
посредством използването на търговска мрежа.
В тази връзка на 30.09.2020г. ответницата кандидатствала при него за
целеви потребителски кредит и в резултат на това между ищцовото дружество
в качеството на кредитор и ответницата в качеството на потребител, бил
сключен Индивидуален договор за Потребителски кредит под №
М0000002538/30.09.2020г. Въз основа на сключения договор за кредит, на
ответницата бил отпуснат паричен кредит в размер на 2800 лв., която сума
съгласно чл. 7, б. „б“ от договора, била преведена от кредитора по посочената
от нея банкова сметка, сългасно чл. 8 от договора, в подкрепа на което се
представяло платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф.
№024VBRA202751146.
Съгласно чл. 11.4 от договора за кредит общият размер на
задължението, което ответницата като потребител се задължила да върне за
2
срока на договора, била в размер на 4876.56 лв., при лихвен процент на
кредита: 41% /чл. 9 от договора/ и ГПР на кредита: 49.71% (чл. 10 от
договора), от която обща сума, по пера на връщане подлежали: сума в размер
на 2800 лв. - размер на предоставения кредит и сума в размер на 2076.56 лева
- договорена възнаградителна лихва.
Съгласно чл. 11.б от договора, потребителят се задължавал да върне
получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна
лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план.
Потребителският кредит бил предоставен за 36 месеца, съгласно чл. 6 от
договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна
вноска, съгласно погасителния план по чл. 11.5. от договора бил 20.09.2023г.
Страните били уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на
дължима погасителна вноска, потребителят щял да дължи на кредитора
законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на
просрочието.
Посочва се още от ищеца, че към датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК кредитът бил в просрочие, като не били заплатени вноски по
главницата и по договорна лихва по погасителния план от № 4 до № 16 вкл.,
чиито падеж и начин на формиране е посочен в табличен вид в исковата
молба. Така, към датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК в съда,
неизплатеното задължение на ответницата към ищеца по договор №
М0000002538/30.09.2020г., предмет на настоящия установителен иск,
възлизало на сумата в общ размер 1866.74 лв., както следва: 721.26 лв. -
представляващи 13 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за
периода от 20.01.2021 г. до 20.01.2022 г.; 1051.29 лв. - представляващи 13
броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за
периода 20.01.2021 г. до 20.01.2022 г.; и 94.19 лв. - лихва за забава за периода
на просрочието от 21.01.2021 г. до 27.01.2022 г.
За посоченото вземане ищецът имал интерес от предявяване на
настоящия установителен иск, доколкото предмет на делото било
установяване парично вземане, за което имало издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 1042/2022г. по описа на Районен съд Хасково.
Наред с него, ищецът имал правен интерес да предяви срещу
ответницата и осъдителни искове за изискуемата и неплатена главница в
размер на 1 952.63 лева, както и осъдителен за иск за сумата от 549.66 лева -
представляващи 10 броя вноски по договорната възнаградителна лихва,
дължими за периода от 20.02.2022 г до 20.11.2022 г. вкл., които към
настоящия момент били падежирали, но към момента на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК падежът им не бил настъпил.
Сочи се още, че към датата на подаване на настоящата искова молба
били падежирали и не били заплатени и вноските по главницата и по
договорната лихва от № 17 до № 26 вкл., с падежи от 20.02.2022 г.; 20.04.2022
г; 20.05.2022 г.; 20.06.2022 г.;.20.07.2022 г.; 20.08.2022 г; 20.09.2022 г. и
3
20.11.2022 г. вкл, чиито начин на формиране, са посочени отново в табличен
вид в исковата молба.
Така, след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по погасителния
план били падежирали посочените по-горе месечни всноски по главницата и
по договорната лихва, които също не били заплатени от ответницата, като
дължими били следните суми: сумата от 813.84 лв. - представляваща 10 броя
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.02.2022 г. до
20.11.2022 г. и сумата от 549.66 лева - представляваща 10 броя незаплатени
вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.02.2022г.
до 20.11.2022 г. Върху главницата по посочените вноски ищецът заявява, че
не претендирал лихва за забава на основание чл. 19.2 от процесния договор.
Ищецът заявява, че поради допуснатото просрочие по кредита и на
основание чл. 19.3, т.1 от процесния договор, към настоящата искова молба
прилагал и Уведомление от кредитора „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД до
длъжника - ответник Р. Б. Ф., с което прави изрично изявление за предсрочна
изискуемост на оставащата главница по кредита в размер на сумата от 1
138.79 лева, представляваща вноски по погасителния план от № 27 до № 36
вкл. с падежи от 20.12.2022 г. до 20.09.2023г. включително.
Така, с настоящата искова молба той предявавал и осъдителен иск за
изисуемата и неплатена главница по кредита в размер на 1 952.63 лева,
представляваща: 10 бр. падежирали и неплатени вноски по главницата в
размер на 813.84 лв. с № от 17 до № 26 вкл, дължими за периода от 20.02.2022
г. до 20.11.2022 г. и предсрочно изискуема главница в размер на 1 138.79,
както и осъдителен иск за сумата в размер на 549.66 лева, представляваща
падежирали и неплатени 9 броя вноски по договорната възнаградителна
лихва, дължими за периода 20.02.2022 г. до 20.11.2022 г.
Ответницата не била изпълнила задълженията си към кредитора по
процесния договор с № М0000002538/30.09.2020 г. до датата на подаването на
заявлението по чл. 410 ГПК, както и към момента на подаване на исковата
молба, което обуславяло правния интерес на кредитора - ищец в настоящото
производство, да предяви установителни искове за сумите, за които била
издадена заповед за изпълнение, както и да обяви в настоящото производство
предсрочна изискуемост на оставащата неплатена главница по кредита и да
предяви осъдителни искове за цялата главница и за вноските по договорната
лихва, които били падежирали след образуване на заповедното дело до
обявяването на предсрочната изискуемост, предвид постановките на т. 11б от
TP № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, приемащи за
допустимо първоначалното обективно кумулативно съединяване на
установителния иск по чл. 422 ГПК с друг иск на ищеца на основание чл. 210
ГПК.
С тези мотиви се иска от съда да постанови решение, с което: да бъде
признато по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена Заповед № 458/05.05.2022 г. за изпълнение на
4
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.№1042/2022г. на РС-Хасково,
произтичащи от Договор за кредит № М0000002538/30.09.2020г. в общ
размер на 1866.74 лв., както следва: 721.26 лв. - представляващи 13 броя
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.01.2021 г. до
20.01.2022г., 1051.29 лв. - представляващи 13 броя незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.01.2021 г. до
20.01.2022 г., 94.19 лв. - лихва за забава за периода на просрочието от
21.01.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата по
кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410
ГПК – 07.04.20222г. до окончателното погасяване на задължението; както и
да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца следните суми: сумата в
размер на 1 952.63 лева - дължима главница по договор за кредит №
М0000002538/30.09.2020 г, от която: 813.84 лв. - представляваща 10 броя
незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.02.2022 г. до
20.11.2022г. и 1 138.79 лева - предсрочно изискуема главница; както и сумата
в размер на 549.66 лева - представляваща 10 броя незаплатени вноски по
договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.02.2022г. до
20.11.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата по кредита,
дължима от датата на предявяване на осъдителния иск с настоящата искова
молба до окончателното погасяване на задължението.
Претендират се и направените в заповедното и в настоящото
производство съдебни разноски.
С молба с вх. рег. № 9681/26.07.2023 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа предявените искове и е направил искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
5
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 1822,39 лева, включващи
разноски за заповедното производство (ч. гр. д. № 1042 по описа за 2022 г. на
Районен съд Хасково) от 37,34 лева за държавна такса и 360,00 лева за
адвокатско възнаграждение, както и за настоящото производство от 240,77
лева за държавна такса, 300,00 лева за възнаграждение на вещо лице и
адвокатско възнаграждение от 884,28 лева. съобразно ангажираните
доказателства за реалното им извършване и представения списък по чл.80
ГПК.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Р. Б. Ф., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр.************** и настоящ адрес:
гр.**************, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК
*********, /правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК:
*********/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков
Казанджията“ № 4, ет. 6 представлявано от изпълнителните директори Р. Д. и
Т. Ч., следните суми: сумата в размер на 721,26 лева - главница по договор за
потребителски кредит № М0000002538, сключен на 30.09.2020 г., между
„Мъни плюс мениджмънт" ЕООД, град София и Р. Б. Ф. за периода
20.01.2021 г. - 20.01.2022 г.; сумата в размер на 1051,29 лева, представляваща
договорна /възнаградителна/ лиха за периода 20.01.2021 г. - 20.01.2022 г.;
сумата в размер на 94,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от
21.01.2021 г. до 27.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда - 07.04.2022 г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 458 от
05.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1042 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА Р. Б. Ф., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.************** и настоящ адрес: гр.**************, ДА ЗАПЛАТИ на
„Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, /правоприемник на „Мъни
Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК: *********/, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6
представлявано от изпълнителните директори Р. Д. и Т. Ч., следните суми:
сумата в размер на 1 952,63 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № М0000002538, сключен на 30.09.2020 г., между
„Мъни плюс мениджмънт" ЕООД, град София и Р. Б. Ф., от които: 813,84 лева
за периода от 20.02.2022 г. до 20.11.2022г. и 1 138,79 лева - предсрочно
6
изискуема главница; сумата в размер на 549,66 лева, представляваща
договорна /възнаградителна/ лихва за периода 20.02.2022г. -20.11.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 24.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р. Б. Ф., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.************** и настоящ адрес: гр.**************, да заплати на „Мъни
Плюс Мениджмънт“ ЕАД, ЕИК *********, /правоприемник на „Мъни Плюс
Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК: *********/, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6 представлявано от
изпълнителните директори Р. Д. и Т. Ч., направените в заповедното и в
настоящото производство разноски в размер общо на 1822,39 лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен /п/ не се
съд – Хасково:чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
7