Решение по адм. дело №594/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 231, ал. 1, във вр. с чл. 226, ал. 1, т. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Н. И. Ч., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, [улица], чрез адвокат Г. Б. от АК – Перник, срещу Заповед № 8121к-12209 от 23.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи. С обжалвания административен акт, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5, във вр. с чл. 227 от ЗМВР, е прекратено служебното правоотношение на инспектор Н. И. Ч. – главен разследващ полицай в 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към Отдел „Разследване“ при Столична дирекция на Министерството на вътрешните работи (СДВР), с мотиви – поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност.

Жалбоподателят счита оспорената заповед за издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. По същество излага доводи, относно липсата на реално съкращаване на щата на заеманата от жалбоподателя длъжност. Твърди, че

не е налице отказ, по смисъла на закона, да заеме предложената му алтернативно длъжност, както и че не е бил запознат с наличните свободни длъжности. Счита, че оспорената заповед е издадена при превратно упражняване на власт, в нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК и че при издаването й не е спазен редът, установен в Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР и в частност чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредбата. Твърди, че в отдел „Разследване“ при СДВР е имало и други щатни бройки „главен разследващ полицай“, но служителят не е бил информиран, по какви критерии е бил извършен подборът между държавните служители и защо съкращават именно него. Заявява, че преди да се стигне до издаване на процесната заповед, върху него е оказван продължителен натиск сам да напусне, като в разрез със закона е издадена Заповед № 513з-3306 от 26.04.2024 г. от директора на СДВР за преназначаването му на друга длъжност, която към момента е отменена. По изложените доводи моли съда да отмени оспорения административен акт. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, проведено на 20.02.2025 г. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адвокат Г. Б. от АК – Перник. Процесуалният представител поддържа жалбата по изложените в същата доводи, представя в съдебно заседание подробни писмени бележки и претендира присъждане на разноски по приложен списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, проведено на 20.02.2025 година ответникът по жалбата – министърът на вътрешните работи, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт К. Р.. Процесуалният представител оспорва жалбата като неоснователна, пледира процесуална и материална законосъобразност на оспорения административен акт, представя в срок подробни писмени бележки.

Административен съд – Перник, като взе предвид жалбата, писмените доказателства по приложената административна преписка, събраните допълнително писмени и гласни доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи е утвърден щат на СДВР. С т. 1.19.3 на цитираната заповед (л. 63 от Приложение към делото), относимо към предмета на спора, като част структурата на СДВР е утвърден щат на 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“, част от Отдел „Разследване“ на СДВР, с числен състав от 17 държавни служители, от които 1 (една) длъжност „началник на сектор“ (главен разследващ полицай) и 16 (шестнадесет) длъжности „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“.

Със Заповед № 8121К-4010 от 24.02.2021 г. на министъра на вътрешните работи (част от Приложението към делото), Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи е изменена, както следва:

С т. 1, от щата на СДВР, конкретно от отдел „Разследване“, са съкратени общо 4 (четири) щатни бройки, от които: 3 (три) от 02 сектор „Разследване на икономически престъпления“, за длъжност „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“ и 1 (една) от 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“, за длъжност „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“.

С т. 2 на същата заповед в щата на СДВР, в отдел „Разследване“, са включени 4 бройки за държавни служители с висше образование, от които: 2 (две) в 01 Сектор „Разследване на криминални престъпления“, за длъжност „главен разследващ полицай“ и 2 (две) в 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“, за длъжност „главен разследващ полицай“. По силата на това изменение, считано от 24.02.2021 г., 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления, част от Отдел „Разследване“ на СДВР и е с числен състав 18 държавни служители, от които 3 длъжности „главен разследващ полицай“ (една от които за началник на сектор) и 15 длъжности „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“.

По делото не спорно, а се установява и от Удостоверение (л. 84), че именно по времето на цитираното щатно разписания, жалбоподателят Н. И. Ч. заема длъжността „главен разследващ полицай“, със специфично наименование „инспектор“, в 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към Отдел „Разследване“ при СДВР.

Със Заповед № 8121К-2463 от 05.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи (л. 37), Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в частта ѝ по т. 1 отново е изменена, като е извършена нова структурна и щатна промяна, отнасяща се до отдел „Разследване“ на СДВР, а именно:

С т. 1 на цитираната заповед са съкратени, съответно включени в резерва на МВР, 65 щатни бройки, в т.ч. 64 за държавни служители с висше образование и 1 за лице, работещо по трудово правоотношение, а Отдел „Разследване“ в СДВР е закрит.

С т. 2 на цитираната заповед, в щата на СДВР, от резерва на МВР, са включени 60 щатни бройки, от които 59 за държавни служители с висше образование и 1 за лице, работещо по трудово правоотношение и е създаден е Отдел „Разследване“, с три сектора към него: 01 Сектор „Разследване на криминални престъпления“, 02 Сектор „Разследване на икономически престъпления“ и сектор 03 „Разследване на престъпления по транспорта“.

За Сектор 03 „Разследване на престъпления по транспорта“ са предвидени 17 (седемнадесет) щатни бройки, от които 1 (една) – за длъжността „началник на сектор (главен разследващ полицай)“, 2 (две) – за длъжността „главен разследващ полицай“ и 14 (четиринадесет) – за длъжността „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“.

С т. 3 на цитираната заповед, от резерва на МВР, в щата на СДВР са включени 5 щатни бройки за държавни служители, разпределени както следва: в 01, 02 и 03 Районни управления (РУ) на СДВР, сектор „Разследване“, група „Разследване на икономически престъпления“ – по 1 щатна бройка за длъжността „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“ и в 05 РУ на СДВР, сектор „Разследване“, Група „Разследване на криминални престъпления“ – 2 щатни бройки за длъжността „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“.

Така изложените данни се потвърждават и от приложената към делото таблица (л. 40), съдържаща данни за щатната численост на Отдел „Разследване“ при СДВР.

Във връзка с така извършената структурна промяна, отнасяща се до отдел „Разследване“ на СДВР, Н. Ч. подава заявление до директора на СДВР, регистрирано на дата 20.03.2024 г. (л. 78), като заявява, че желае да бъде преназначен на длъжност „главен разследващ полицай“ в 03 сектор „Разследване на транспортни престъпления“ към Отдел „Разследване“ – СДВР. Върху заявлението ръкописно са поставени две резолюции с текст: „Не съм съгласен“, едната датирана на 19.03.2024 г., преди регистриране на самото заявление, а другата от дата 22.03.2024 г., с положени подписи, без данни за авторството им. Извършено е и отбелязване от Н. Ч., без дата, със съдържание: „Запознах се. Съгласен.“

Видно от Протокол рег. № 513р-31108 от 22.03.2024 г., (л. 80), съставен на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР (Наредбата), на Н. Ч. са предложени три вакантни изпълнителски длъжности „младши-старши разследващ полицай“, описани в справка № 513р-30908 от 22.03.2024 г. (л. 79) – по една в Група „Разследване на криминални престъпления“ в 05 и 09 РУ – СДВР и една в Група „Разследване на икономически престъпления“ в 07 РУ – СДВР. Предложението е мотивирано с извършената структурна промяна в щата на СДВР със заповед № 8121К-2463 от 05.03.2024 г., допълнена със заповед № 8121К-2910 от 12.03.2024 г., за изменение на заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. От съдържанието на протокола се установява, че Н. Ч. е уведомен, че при отказ да приеме предложената му длъжност, служебното му правоотношение ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. Видно е още, че след като се запознава с предложението инспектор Н. Ч. вписва срещу положен подпис: „Група „Разследване на икономически престъпления“ 07 РУ – СДВР.“

Със заявление до директора на СДВР, датирано от 23.03.2024 г., (л. 89), без данни по делото за неговото регистриране в документооборота на СДВР, Н. Ч. изрично заявява, че се отказва от направените от него изявления в процедурата, проведена на 22.03.2024 г. и че не желае да бъде преназначен на длъжност „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“ в сектор „Разследване“ на 07 РУ – СДВР, като изрично заявява, че желае да бъде преназначен на заеманата от него до този момент длъжност в структура на СДВР. Излага доводи за упражнена спрямо него принуда, както и за незапознаването му със съдържанието на Заповед № 8121К-2463 от 05.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи за изменение на Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи отнасяща се структурната и щатна промяна в отдел „Разследване“ на СДВР.

Заявлението е резолюирано с „Не съм съгласен“, саморъчно подписано на 27.03.2024 г., без данни за длъжностното лице, негов автор.

Със заявление вх. № 513000-23341/25.03.2024 г. (л. 87 и 88) до директора на СДВР, Н. Ч. отново заявява, основавайки се на Заповед № 8121К-2463 от 05.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи, че желае да бъде преназначен на длъжност „главен разследващ полицай“ в 03 сектор на Отдел „Разследване“ – СДВР. Твърди, че щатът в сектора не е съкратен, нито са съкратени двете щатни бройки за длъжността „главен разследващ полицай“. Върху заявлението е положена саморъчно подписана резолюция „Не съм съгласен“ с дата 27.03.2024 г., без данни за нейното авторство.

В докладна записка рег. № 513р-33354/27.03.2024 г. (л. 85) директорът на СДВР изрично изразява несъгласие инспектор Н. Ч. да заеме длъжността „главен разследващ полицай“ в 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към Отдел „Разследване“ – СДВР. Излага кратки мотиви свързани с характера на работата и заявява, че на инспектор Ч. са предложени длъжности, съответстващи на неговия професионален опит и в рамките на съответния вид длъжност.

На 26.03.2024 г. директорът на СДВР издава Заповед № 513з-3306 (л. 82), с която преназначава инспектор Н. Ч. – главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към Отдел „Разследване“ – СДВР, на изпълнителска длъжност – старши разследващ полицай в група „Разследване на икономически престъпления“ на сектор „Разследване“ към 07 РУ – СДВР. Цитираната заповед е обжалвана от Н. Ч., като същата е отменена с Решение № 1088 от 17.06.2024 г., постановено по адм. дело № 248/2024 г. по описа на Административен съд – Перник, оставено в сила с Решение № 1816 от 24.02.2025 г., постановено по адм. дело № 7865/2024 г. по описа на ВАС на Р. България.

Независимо от факта на неприключилия към онзи момент съдебен спор за законосъобразност на Заповед № 513з-3306 от 26.03.2024 г. за преназначаването на жалбоподателя, от Протокол рег. № 513р-84081 от 19.08.2024 г. (л. 20), се установява, че Н. Ч. е поканен да се запознае със Заповед № 513з-3306 от 26.03.2024 г. на директора на СДВР и да подпише акт за сдаване и встъпване в длъжност. Видно от цитирания протокол е налице отказ от страна на служителя, поради което му е указано, че срещу него ще бъдат предприети действия за прекратяване на служебното му правоотношение.

С докладна записка рег. № 513р-84207 от 19.08.2024 г. (л. 15), директорът на СДВР предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на инспектор Н. Ч.. Предложението е мотивирано със Заповед № 8121К-2463 от 05.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи, допълнена в т. 2 със Заповед № 8121К-2910 от 12.03.2024 г., за изменение на Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. за утвърждаване на длъжностното разписание на СДВР, както и с данните в Протокол № 513р-31108 от 22.03.2024 г. (за предлагане на Н. Ч. на друга длъжност) и в Протокол рег. № 513р-84081 от 19.08.2024 г. (за запознаване и връчване на заповедта за преназначаване на Н. Ч.).

С Предизвестие рег. № 8121р-16993 от 23.08.2024 г. (л. 13), министърът на вътрешните работи уведомява жалбоподателя, че във връзка със Заповед № 8121К-2463 от 05.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи, за изменение на Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. за утвърждаване на длъжностното разписание на СДВР и поради отказа му да приеме друга предложена му длъжност, служебното му правоотношение с МВР ще бъде прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, като при неспазен срок на предизвестието ще му бъде изплатено обезщетение.

Със Заповед № 8121К-12209 от 23.08.2024 г. (л. 12), предмет на настоящия съдебен контрол, министърът на вътрешните работи, на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 и ал. 5, във вр. с чл. 227 от ЗМВР и Докладна записка № 513р-84207/19.08.2024 г., прекратява, считано от датата на връчване на заповедта, служебното правоотношение на инспектор Н. И. Ч. – главен разследващ полицай в 03 сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ към Отдел „Разследване“ при СДВР, с мотиви – поради съкращаване на длъжността и отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Заповедта е връчена на служителя на 12.09.2024 г. (разписка върху акта на л. 12).

По делото се приобщи като доказателство справка за вакантните бройки в СДВР към 23.08.2024 г. (л. 41), от която се установява, че към този момент в 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта “ на Отдел „Разследване“ – СДВР, свободна е една щатна бройка – за ръководната длъжност „началник на сектор (главен разследващ полицай)“, като свободни в други отдели, съответно сектори на СДВР, са общо 8 изпълнителски длъжности със специфично наименование инспектор и старши инспектор.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото се приобщиха гласни доказателства – показанията на свидетеля А. К. М., разследващ полицай в СДВР. Свидетелят заяви пред съда, че след издаването на процесната заповед, на освободената от жалбоподателя длъжността „главен разследващ полицай“ е назначен негов колега, който до този момент е заемал длъжността старши разследващ полицай в същия сектор. Споделя, че към датата на съдебното заседание, в сектора имат началник и двама колеги на длъжността „главен разследващ полицай“, като една от тези длъжности е била заемана от жалбоподателя.

Съдът кредитира така дадените показания, като дадени въз основа на преки впечатления по служба и отнасящи се до фактическото положение в 03 сектор на отдел „Разследване“ – СДВР, след извършените структурни промени.

Във връзка с дадените показания и по указание на съда, по делото се приобщи и Заповед № 513з-10566 от 04.10.2024 г. на директора на СДВР (л. 62), от която се установява, че въз основа на Предложение рег. № 513р-95230 от 18.09.2024 г., служителят на СДВР – А. М. Г., изпълняващ длъжност „старши разследващ полицай“ в 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към Отдел „Разследване“ – СДВР, е преназначен в същата структура на СДВР на длъжност „главен разследващ полицай“. Представи се в тази връзка и акт за встъпване на служителя в длъжност на дата 07.10.2024 г. (л. 63).

Представените по делото други заповеди за изменение на Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, не касаят структурата и числеността на 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления, част от Отдел „Разследване“ на СДВР, поради което са неотносими към предмета на настоящия спор.

Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените в жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 231, ал. 1 от ЗМВР, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Компетентност:

Съгласно чл. 108, изр. първо от ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването. В случая заповедта, с която служебното правоотношение на жалбоподателя е прекратено е издадена от Министъра на вътрешните работи. Съгласно чл. 33, т. 7 от ЗМВР, Министерството на вътрешните работи се ръководи от министър, който управлява човешките ресурси и създава и закрива звена, извън тези, създадени със закона. Според чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР служителите на МВР са държавни служители. В чл. 158 от ЗМВР е предвидено, че министърът на вътрешните работи е орган по назначението на държавните служители в МВР. Следователно, той в качеството си на орган по назначаване, е компетентен да изменя и прекратява служебните правоотношения на държавните служители. Не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.

Форма:

Административният акт за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител в МВР се издава задължително в писмена форма. В специалния закон няма изрична разпоредба относно това, какви трябва да бъдат реквизитите на този индивидуален административен акт, но в чл. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 година за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи се посочва, че заповедта, с която се прекратява служебното правоотношение следва да съдържа: 1. наименованието на органа, който я издава; 2. правните и фактически основания за прекратяване на служебното правоотношение; 3. разпоредителна част, от която се определят правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът за тяхното изпълнение; 4. пред кой орган и в какъв срок заповедта може да се обжалва. Доколкото обаче се касае за индивидуален административен акт, то на общо основание при издаването и следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. В тази връзка съдът следва да посочи, че не констатира при издаването на оспорената заповед да са нарушени изискванията, свързани с формата на акта. Посочени са правното и фактическото основание за нейното издаване. Тъй като фактическите основания за издаване на заповедта могат да бъдат извлечени и от съдържащите се в преписката документи, то неизлагането на повече мотиви в самия акт не съставлява нарушение на изискването за форма и това не е основание да се счита, че административния акт е немотивиран. С оглед на това липсват основания за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.

Административнопроизводствените правила и съобразяването на материалния закон при издаване на оспорената заповед:

Съгласно чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при съкращаване на длъжността. Според ал. 5 на същия член, прекратяване на служебните правоотношения в случаите по ал. 1, т. 5, се допуска само ако служителят откаже да заеме друга предложена му длъжност или ако няма друга длъжност, подходяща за него.

Според ал. 6 на чл. 226 от ЗМВР, редът за прекратяване на служебното правоотношение по ал. 1, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи – Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР, която не съдържа специална процедура относно прекратяването на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, като по отношение предлагането на друга длъжност препраща към Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, издадена на основание чл. 164, ал. 6 от ЗМВР.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., ръководителя на структура на МВР, в щата на която е заеманата длъжност, предприема действия за предлагане на държавния служител на друга длъжност в случаите на съкращаване на длъжността, като според ал. 2 на същия член, когато в структурата няма друга длъжност, ръководителят изисква информация от другите структури на МВР за наличието на такава вакантна (по смисъла на ал. 3 от същия член) длъжност.

За да е налице основанието по чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, следва да са налице в кумулация две предпоставки – действително съкращаване на заеманата от държавния служител длъжност и отказ на служителя да заеме друга, предложена му длъжност от ръководителя на съответната структура на МВР, в чийто щат е заеманата длъжност или липса на друга длъжност, подходяща за служителя. В случая следва да се отбележи, че само наличието на първата предпоставка – действително съкращаване на длъжността, обуславя предприемането на действия, вън от основанията по чл. 164, ал. 2 и 3 от ЗМВР, за предлагане, съответно преназначаване на държавния служител на друга длъжност.

Във връзка с така очертаната законова рамка съдът приема, че от събраните по делото доказателства не се установява наличието на първата предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя в МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР – съкращаване на длъжността „главен разследващ полицай“ в 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“ на Отдел „Разследване“ в МВР.

В ЗМВР липсва легална дефиниция на понятието „съкращаване на длъжност“. По аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, понятието следва да се използва в смисъла на относимата към подобни случаи разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, каквото трайно се възприема и в съдебната практика. Така, за да е налице реално съкращаване на длъжност по смисъла чл. 226, ал. 1. т. 5 от ЗМВР, трябва да се установи или че тази длъжност вече не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация и, кумулативно с това, вече не съществува като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика, включително и под друго наименование или, че ако длъжността фигурира и съществува, то е намален броят на служителите, изпълняващи я, т.е. е налице съкращаване на щатни бройки.

В случая прекратяването на служебното правоотношение на жалбоподателя е обосновано с утвърждаването на изменения в длъжностното разписание на СДВР и конкретно с намаляване броя на служителите, изпълняващи длъжността „главен разследващ полицай“ в 03 Сектор „Разследване на транспортни престъпления“, част от Отдел „Разследвания“ на СДВР.

Въз основа на приетото по делото от фактическа страна, при извършеното сравнение между структурата и щатната численост на СДВР към датата на назначаване на жалбоподателя на процесната длъжност и към момента на издаване на процесната заповед, отнесено към предмета на спора, съдът приема следното:

Към момента на назначаване на жалбоподателя, със Заповед № 513з-2221 от 18.03.2021 г. на директора на СДВР на длъжност „главен разследващ полицай“ в 03 Сектор „Разследване на транспортни и други престъпления“, част от отдел „Разследване“ към СДВР, по силата на т. 1 на Заповед № 8121К-4010 от 24.02.2021 г. за изменение на Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. за утвърждаване на длъжностно разписание на СДВР, Сектор 03 е с числен състав 18 държавни служители, от които 3 длъжности „главен разследващ полицай“ (една от които за началник на сектор) и 15 длъжности „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“.

Към датата на издаване на оспорената заповед, по силата на т. 2 на Заповед № 8121К-2463 от 05.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи, за изменение на Заповед № 8121К-528 от 24.02.2015 г. в частта ѝ по т. 1, Отдел „Разследване“ в СДВР продължава да съществува. Отделът отново е организиран в три сектора. Сектори 01 и 02 са с непроменени наименования спрямо предходното щатно разпределение в СДВР, валидно към датата на назначаване на жалбоподателя през 2021 г. Сектор 03 е с наименование „Разследване на престъпления по транспорта“, което съдът приема за несъществено предвид единствено изключването от предметния му обхват на дейност по разследвана на „други престъпления“. Към този момент Сектор 03 е предвиден с числен състав от 17 щатни бройки, от които 1 е за длъжността „началник на сектор“ (главен разследващ полицай)“, 2 са за длъжността „главен разследващ полицай“ или общо 3 за длъжност „главен разследващ полицай“и 14 са за длъжността „младши разследващ полицай – старши разследващ полицай“.

Следователно, независимо че спрямо длъжностното щатно разписание, действащо през 2021 г., към датата на издаване на оспорената заповед общата щатна численост на Сектор 03 е намалена с една щатна бройка – от 18 на 17, извършеното преструктуриране на отдела не е за сметка на длъжността, заемана и изпълнявана от жалбоподателя. За заемането на длъжността „главен разследващ полицай“ в Сектор 03 на Отдел „Разследвания“ - СДВР, както към 18.03.2021 г. (датата на назначаване на жалбоподателя на процесната длъжност), така към 05.03.2024 г. (датата на издаване на заповедта за изменение на заповедта от 2015 г. за утвърждаване щатната численост на СДВР), а също и към 23.08.2024 г. (датата на издаване на оспорваната заповед), са предвидени три щатни бройки за „главен разследващ полицай“, от които една е за ръководната длъжност „началник на сектор“.

Действително, със заповедта от 2024 г. от щатната численост на Сектор 03 на Отдел „Разследване“ – СДВР, е съкратена една щатна бройка, невъзстановена в сектора при новото разпределение. Същата обаче е за длъжността „младши разследващ – старши разследващ полицай“, която на свой ред е част от съкратените общо 5 щатни бройки от отдела за същата длъжност спрямо предходното щатно разписание (намалението е от 65 на 60), които са съответно преразпределени в структурите на 01, 02, 03 и 05 РУ на СДВР.

От горното следва, че липсва реално съкращаване на предвидените бройки за длъжността „главен разследващ полицай“ в 03 Сектор „Разследване на транспортни престъпления“, Отдел „Разследване“ на СДВР, послужило като основание за издаване на оспорената заповед. Изложеното се доказва и от факта, че със Заповед № 513з-10566 от 04.10.2024 г. на директора на СДВР, след прекратяване на служебното правоотношение на настоящия жалбоподател, на длъжността „главен разследващ полицай“ в 03 Сектор „Разследване на транспортни престъпления“, е назначен друг служител на СДВР, изпълняващ до този момент длъжността „старши разследващ полицай“ в 03 сектор „Разследване на престъпления по транспорта“ към Отдел „Разследване“ – СДВР.

Намаляването на общата щатна численост на отдела и промяната в наименованието на сектора, без това да се отрази съществено върху основната дейност на сектора – разследване на транспортни престъпления, НЕ представлява съкращаване на щата, засягащо броя на служителите, предвидени за заемане на длъжността „главен разследващ полицай“ в Сектор 03 сектор „Разследване на транспортни престъпления“, Отдел „Разследване“ на СДВР.

Липсата на първата кумулативна предпоставка за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя в МВР – съкращаване на длъжността поради намален щат, изключва приложението на чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР, в която е обосновано издаването на процесната заповед. Налице е основанието по чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на оспорената заповед като материално незаконосъобразна.

Горният извод прави безпредметна проверката, дали проведената процедура по предлагане на друга длъжност на жалбоподателя, по реда на Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, е законосъобразна, съответно налице ли е валиден отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност, алтернативно липсва ли друга, подходяща за него длъжност, (в този смисъл Решение № 7294 от 19.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4454/2022 г.)

Въпреки това за обоснованост съдът ще отбележи, че служебното правоотношение на служител в МВР може да бъде правомерно прекратено на основание чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР, освен при действително съкращаване на длъжността/намаляване на щатните бройки, предвидени за заемането ѝ, едновременно с това и при отказ на служителя да заеме, но НЕ всяка предложена, а предложена длъжност с признака по ал. 5 на цитирания текст – подходяща или само в случай на липса на подходяща длъжност.

Оспорената заповед е мотивирана с отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност. Дори хипотетично да се приеме, че щатната бройка за длъжността, заемана от Н. Ч. е съкратена, от доказателствата по делото, преценени в тяхната съвкупност се установява, че във връзка с втората предпоставка за законосъобразното прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР, от една страна не е изпълнена процедурата по предлагане на друга длъжност, а дори да се приеме, че такава е изпълнена – същата е извършена формално. Налице са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.

Нито ЗМВР, нито в Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, вън от изискванията, установени в чл. 7, ал. 2 и ал. 6 от Наредбата, дефинират белезите, съобразно които дадена длъжност да се определи като „подходяща“ за служителя в смисъла на чл. 226. ал. 5 от ЗМВР. Единствено изискване се съдържа в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. – длъжността при възможност да е в същата структура на МВР, а при липса на такава, в другите структури на МВР. Тези изисквания обаче не покриват в достатъчна степен понятието „подходяща“. Такава преценка според трайно установената съдебна практика е винаги дължима, както и следва да бъде обективирана в протокола по чл. 7, ал. 4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. Служебното правоотношение, при наличие на основанието по чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, може да бъде правомерно прекратено НЕ при отказ на служителя да заеме ВСЯКА предложена му, в случая изпълнителска длъжност в същата структура на МВР, респективно в другите структури на МВР, а само при отказ да приеме длъжност с признака по ал. 5 на чл. 226 от ЗМВР – „подходяща“, т.е. съответна на професионалната [жк], неговото здравословно, психологическо, физическо състояние и въобще обективната му способност да я изпълнява, по които признаци се очертават принципните критерии за принадлежността на свободната длъжност към категорията на подходящите. Извършването на преценка за наличието на други, освен вакантни, също и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на последващо прекратяване на служебното правоотношение. (В този смисъл Решение № 10335 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2612/2017 г., 5-членен с-в). Такава преценка по делото не се доказа да е извършена дори по отношение на длъжностите, предложени въз основа на справката от 22.03.2024 г.

На първо място, относимо към производството по издаване на оспорения административен акт, по делото не се представиха доказателства за изпълнена процедура по предлагане на жалбоподателя на друга длъжност, респективно доказателства за липса на друга длъжност, подходяща за него към датата на издаване на оспорената заповед. Представената по делото докладна записка (л. 15), в която се основава оспорената заповед, нито по форма, нито по съдържание, покрива изискванията на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., във вр. с чл. 9 и чл. 11 от Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г.

Представеният по делото протокол от 22.03.2024 г. за предлагане на вакантна длъжност, който е посочен в цитираната докладна записка, е част от производство, приключило с краен административен акт – Заповед № 513з-3306 от 26.03.2024 г. за преназначаване на Н. Ч., отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт. Т.е. фактическото основание, обосновало посочената заповед – отказ на служителя да заеме друга предложена му длъжност не е подкрепено от доказателствата, съставляващи преписката по издаване на оспорения административен акт.

Въпреки това, дори и съдът да се абстрахира от обстоятелството, че представения по делото протокол от 22.03.2024 г. е част от друго административно производство, от доказателствата по делото се установява, че на жалбоподателя са предложени вакантни изпълнителски длъжности – „младши – старши разследващ полицай“, част от структурата на Отдели „Разследване“ към РУ – СДВР. Протоколът е основан в справка от 22.03.2024 г. (л. 80 и л. 79), изготвена близо пет месеца преди издаване на оспорения административен акт. В тази връзка не се представиха по делото доказателства на служителя да са предлагани вакантни и подходящи длъжности в същата структура на МВР към датата на издаване на оспорваната заповед на 23.08.2024 г.

Независимо че в ЗМВР и в Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР, респективно Наредба № 8121з-311 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в МВР, съдържат разписано правило, регламентиращо срок за прекратяване на служебното правоотношение в хипотезата на чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР, подобно на правилото, установено за случаите на преназначаване (чл. 7, ал. 7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г.), съдът намира, че основаването на процесната заповед в данните от протокол от 22.03.2024 г., съставен близо пет месеца преди издаването ѝ, не е съответно на целта на закона и не защитава в максимална степен интересите на държавния служител, чиято длъжност е съкратена или е с намалена численост.

В хипотеза на издаване на заповед за прекратяване на служебните правоотношения поради съкращаване на длъжността, по аргумент на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г., процесуалното действие следва да бъде извършено в разумен срок, какъвто без съмнение не е 5-месечения такъв. В този смисъл предложението, обективирано в протокола от 22.03.2024 г., дори да се приеме за част от настоящото спорно производство, съдът счита същото за негодно да докаже изпълнението на втората нормативно изисквана предпоставка за издаването на заповед по чл. 226, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 5 от ЗМВР.

Изложеното води на извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в опорочаване на процедурата по чл. 226, ал. 5 ЗМВР, препятстващо и съдебната проверка за правилното приложение на материалния закон. Извършването на преценка за наличието на други вакантни и подходящи за служителя длъжности, както и предлагането им, респективно наличието на мотивиран извод за липса на такива длъжности, съставлява абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразността на последващото прекратяване на служебното правоотношение в случай на намаляване на щата. Неизпълнението на това условие квалифицира незаконосъобразността на акта по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК.

Целта на закона:

Издаването на оспорената заповед не е съответно и на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК.

Спазването на изискването на чл. 226, ал. 5 от ЗМВР обуславя именно целта на закона – на служителя да бъдат предложени подходящи, в смисъл на равностойни вакантни длъжности, които да отговарят на неговата квалификация и практически да е възможно да бъдат заети от него.

Основен принцип, въз основа на който следва да се упражняват правомощията на административните органи, установен в чл. 6 от АПК е съразмерността. Административният орган има задължението да упражни правомощията, делегирани му от закона по добросъвестен и разумен начин. Превратният прочит на извършеното преструктуриране на СДВР, отдел „Разследване“, О3 сектор; нестриктното следване на процедурата по предлагане на друга подходяща за жалбоподателя длъжност в структурата на СДВР, респективно в други структури на МВР; преназначаването, след издаване на процесната заповед, на колега на жалбоподателя, на длъжността „главен разследващ полицай“ в 03 сектор на Отдел „Разследване“ – СДВР, който сектор не е, нито закрит, нито с променена дейност и щат за длъжността „главен разследващ полицай“; бланкетните мотиви на директора на СДВР, обосновали несъгласието му Н. Ч. да бъде преназначен на длъжност „главен разследващ полицай“ в 03 сектор на Отдел „Разследване“ – СДВР, длъжност изпълнявана от същия до този момент, водят на извод за издаване на оспорвания административен акт и за провеждане на предхождащата го процедура в нарушение на принципа, установен в чл. 6 от АПК, съответно разкриват цел, различна от законовата. С оглед изложеното са нарушени и принципите, установени в специалната разпоредба на чл. 141 от ЗМВР.

В обобщение следва да се отбележи, че констатираните нарушения на материалния закон, допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствени правила при воденето на процедурата по чл. 226, ал. 5 от ЗМВР и неспазването на принципите по чл. 6 от АПК и чл. 141 от ЗМВР, предпоставят отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразен административен акт.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора следва да се постави на разглеждане претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по представения списък (л. 100), изразяващи се в размера на дължимата държавна такса за образуване на административно дело в размер на 10.00 лв. (разписка на л. 7) и адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 21.09.2024 г. (л. 6) в размер на 800.00 лв.

Във връзка с изложеното, на основание чл. 143, ал. 1, във вр. с § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК, Министерството на вътрешните работи – юридическото лице, в структурата на което е административният орган, ще бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в общ размер на 810.00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 8121к-12209 от 23.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Министерството на вътрешните работи с административен адрес: [населено място], ул. „6-ти септември“ № 29, да заплати на Н. И. Ч., [ЕГН], с адрес: [населено място], община Перник, област Перник, [улица], съдебни разноски по делото в размер на 810.00 лв. (осемстотин и десет лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.