№ 757
гр. Пазарджик, 17.05.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220102170 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
Ищецът Е. Д. С. – уведомен от предходното с. з., не се явява. За него се
явява адв. М. Д. от САК - надлежно упълномощени от преди.
Ответницата Р. Г. С. – уведомена от предходното с. з., се явява лично и
с адв. В. З. от САК – надлежно упълномощена от преди.
За контролиращата страна РП Пазарджик – уведомени по реда на чл. 56,
ал. 2 от ГПК, не изпращат законов или процесуален представител.
За Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пазарджик – уведомени по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпращат законов или процесуален
представител.
Вещото лице Д. А. Т. – редовно призована, се явява лично.
Вещото лице В. К. Д. – редовно призован, се явява лично.
Вещото лице П. М. М. – редовно призован, се явява лично.
Явяват се свидетелите И. Б. и М. Г..
АДВ. Д.: Представям болничен лист по отношение на ищеца с №
Е20221451492 от 05.05.2022 г., от който е видно че ищецът Е.С. е
възпрепятстван да се яви в днешното с. з. и е в болничен за периода от
05.05.2022 г. до 03.06.2022 г., включително. Същият е и със съмнение за
Ковид. Представям също Амбулаторен лист № 002024 от 11.04.2022 г. на
1
колежката адв. Н.Д., от който е видно, че същата е бременна и не може да
присъства за днешното с. з. Не водим детето за изслушване днес. Ищецът
държи да присъства на изслушването на вещите лица, тъй като ще има
въпроси към тях и на това основание не желаем да се дава ход на делото и
същото да се отложи за друга дата и час.
АДВ. З.: Колежката адв. Д. е упълномощена по делата да представлява
ищеца, ето защо моля да се даде ход на делото. Съгласно изричната
разпоредба на ГПК не са налице процесуални основания за отлагане на
делото.
АДВ. Д.: Ние настояваме да се отложи за друга дата.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, т. к. ищцовата страна е упълномощила редовно двама адвокати, от
които единият се явява лично и не са налице основанията на чл. 142, ал. 2 от
ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
ИЗЯВЛЕНИЕ НА Д-Р М.: Госпожо съдия, не съм изготвил АГ
експертиза, тъй като не са предоставени данни от английското разследване.
Моля да бъда уведомен по телефона за следващо насрочване на делото, както
и при постъпване на документите по делото, за да започна работата си. Сега
ще се снабдя и с телефоните на ищцовата и ответната страна, за да се
уговорим за преглед на детето.
АДВ. Д.: По-добре вие ми дайте ваш телефонен номер.
След размяна на контакти вещото лице П.М. напусна съдебната зала.
АДВ. З.: Водим до разпит един свидетел, който моля да ни бъде
допуснат. Също така съгласно указанията дадени ни от предходното с. з
представяме заверен препис от Агенция за легализирани преводи, от който да
е видно, че твърденията посочени в ИМ, че доверителката ми и синът и са
изтрили съдържанието от компютъра си не са верни. Представяме и
електронен дневник на детето от „Школо“, от която извадка може да се видят
оценките по важните предмети като български, математика, химия и т. н.
колко са ниски, да не говорим, че училището е Спортно, където съществува
2
презумпция за по-занижени изисквания. Естествените отлични оценки има
само по маловажните предмети рисуване, музика, физическо и разбира се
английски език, където детето е живяло. Поддържам искането си за издаване
на съдебно удостовеР.е, тъй като в СРС по другото делото ни беше издадено
по-рано удостовеР.е за полицейската преписка, задействали сме процудурата
и на базата на другото дело ще се снабдим с тази полицейска преписка. На
моята доверителка и беше казано, че същата ще й бъде предоставена на нея на
28.06.2022 г. В съда ще депозираме всичко не по-рано от юли месец след
като ги предоставим преди това и за легализиран превод. Моля да допуснете
до изслушване доверителката ми в настоящото с. з., тъй като същата е
възпрепятствана да присъства на всяко с. з., пътува от чужбина за всяко едно
дело. Моля да допуснете изслушване на вещите лица изготвили комплексната
експертиза, касаещо родителския капацитет на майката след получаване на
полицейската преписка, като ви моля просто да позволите днес поради
непосредствено случилата се среща между вещите лица и детето същите да
отговорят само за състоянието на самото дете. Поддържам искането по
отношение на молбата, която заедно с другия адвокат на ищцовата страна сме
депозирали по отношение на детектора.
АДВ. Д.: Аз ви моля да не приемете тъй нареченото доказателство, тъй
като абсолютно не кореспондира с доказателствата по делото, нито е предмет
на обсъждане като доказателство по настоящото дело. Касае се за някакво
устройство, не знаем за какъв компютър става въпрос, в каква връзка се
представя това доказателство и ви моля въобще да не го приемате като
такова, защото то въобще няма реквизитите за документ. Това, че е направен
превод на някакво писмо за някаква пратка за ремонт касаещ 20.01.2020 г.,
както и да не приемате доказателствата от „Школо“-електронен дневник.
Държа, има си друг ред. Липсват реквизити на документа, липсват подписи.
Всеки един човек може да изготви такива доказателства и трети клас дете
може да ги изготви на компютър. Те не съдържат доказателства на документи,
издадени по надлежния ред. Липсва подпис и печат и моля да не ги приемате
като доказателства. По отношение на искането за изслушване на майката
считам, че същата може да се изслуша в следващото с. з., когато ще
присъства и бащата на детето. Всички съотносими доказателства и въпроси
могат да се изяснят от обективна страна само в присъствието на другия
родител, тъй като същият има въпроси и ще се изясняват факти и
3
обстоятелства, за които след това ще се наложи отново преразпит или очни
ставки. Аз съм убедена, че ще има противоречие между тях и затова
едновременното изслушване и на двамата и задаването на въпроси ще бъде
изясняване на обективната истина.
АДВ. З.: Какви въпроси при изслушване на родители, вие бъркате
разпит с изслушване.
АДВ. Д.: Аз пътувам от Поморие, след химиотерапия съм. Явих се днес
тук заради майката, защото ми каза, че иска да се види с детето.
АДВ. З.: Колега прекалявате вече.
АДВ. Д.: Тя ми изпрати смс и оказвам съдействие по всякакъв начин.
Мога да ви покажа съобщението. И сега чувам нападки от другата страна.
Среща не се е установила между тях днес.
АДВ. З.: Колегата говореше едни и същи неща и по делото в С. и
искаше отлагане на делото там със същите аргументи. И в С. й обясних, че
посредством адвокатите, наша работа е да съдействаме на клиентите ни и
доверителката ми да се види с детето си. Отговор от колежката на тази молба
на майката да се види с детето си не е постъпил и сега разбираме, че тя се е
явила за срещата. Истината е, госпожо съдия, че колежката не е подготвена за
това дело и няма процесуална причина да се отложи делото на основание, че
колежката е онкологично болна.
Д-Р Д.: Госпожо съдия, считаме, че нашето изслушване ще е по-добре
да бъде, а и ще ни помогне след като се получи полицейската преписка от
Англия първо да се снабдим с нея, с разпита на свидетелите и изслушването
на майката. Детето сме го чули вече.
АДВ. З.: Тъй като скоро са се срещали с детето искам вещите лица да
отговорят само на един въпрос във връзка с детето: Какво е психо-
емоционалното състояние на детето към момента? Защото сега впечатленията
са им още пресни, затова го задавам сега въпроса.
АДВ. Д.: Какво е това частично изслушване на вещите лица, една част
сега, една утре. Не съм съгласна с това нещо.
АДВ. З.: За да не усложнявам работата на съда, уважаема госпожо
председател, оттеглям искането си. Просто ще помоля вещите лица предвид
тежката специфика на делото, ще ви помоля да запомните добре какво е било
4
състоянието на детето, защото считам, че психо-емоционалното състояние на
детето, за което се твърди, че е било част от най-гнусните обвинения
отправени към майката считам, че състоянието му е изключително
показателно досежно верността на направените от страна на бащата
твърдения.
Д-Р Д.: Състоянието на детето е описано два пъти. Молим да ни се
изпратят преписи от протоколите на посочените от нас електронни адреси:
**********@***.** и **********@***.** от миналото с. з. и настоящото с. з.,
съответно да бъдем уведомени когато се получи полицейската преписка от
Англия. След запознаване с документите ако имаме някаква корекция ще я
докладваме устно, без да искаме отлагане на делото.
СЪДЪТ освобождава вещите лица д-р Д. и д-р Т..
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА
АДВ. З.: На този етап нямаме такава нагласа.
АДВ. Д.: Аз колко пъти съм разговаряла с майката.
СПОГОДБА НЕ СЕ ПОСТИГНА.
Относимо е искането за допускане на един свидетел на ответната страна
при режим на довеждане, поради което, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА един свидетел на ответната страна при режим на довеждане.
ВРЪЧВА на адв. З. съдебно удостовеР.е, издадено на 14.02.2022 г.
СЪДЪТ по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото болничен лист с №
Е20221451492 от 05.05.2022 г., издаден на Е.С. за периода от 05.05.2022 г. до
03.06.2022 г., включително, Амбулаторен лист № 002024 от 11.04.2022 г.,
издаден на адв. Н.Д., заверен препис от електронен дневник „Школо“, препис
на английски език за технически преглед на компютър в легализиран превод
на български език.
АДВ. З.: Да пристъпим към разпит на свидетелите.
5
АДВ. Д.: Ние не водим нашите двама свидетели за днешното с. з.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
И. Т. Б. – на 39 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото
СВ. Б.: Желая да бъда свидетел.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. Б.: Преди работих около 10-11 месеца като социален работник в
Областен екип по приемна грижа. Това беше през 2019 г. В момента работя на
длъжност „работник библиотека“ в читалище Народно читалище „Х. Б.“.
Познавам Е.С. и дъщеря му Б. от магазина за риболовни принадлежности, в
който работих няколко месеца през 2020 г. Запознах се с него в тази връзка в
неговия магазин. Оттам познавам и дъщеря му. Преди да постъпя на работа
при него в магазина работих като социален работник. Аз не разбирам в каква
връзка съм тук. Работих няколко месеца с г-н С., където около месец
правихме ревизия и съответно прекарвахме доста време с него в магазина.
Често с него беше й дъщеря му Б., която по стечение на обстоятелствата
прекарваше доста време с нас. Установих контакт с детето и то се привърза
към мен, аз също към него. Месец след като бяхме започнали да работим
заедно с г-н С. той ми разказа, че има семеен проблем, касаещ детето му.
Говореше за някакви коремни болки, че има. Сподели, че е водил детето на
лекар, който казал, че физически детето е здраво, вероятно на психична
основа нещо се терзае и в тази връзка е провел разговор с детето си и детето
му е споделило, че е изнасилвано от брат си Н.. В последствие г-н С. ми
сподели, че е подал жалба в полицията, мисля, че сезира и отдел „Закрила на
детето“-Пазарджик. Пропуснах да ви кажа, че често докато бях в магазина
идваше моя приятелка - М. А., пиехме кафе и така и тя се запозна с г-н С. и
Б.. Получиха се едни приятни разговори и мисля, че детето в известна степен
се почувства близка и с нея. В последствие Е. ни помоли мен и приятелката
6
ми М. да разговаряме с детето за проблема, който ни сподели, че има и за
нещата, които са се случвали с нея, тъй като той се е опитал да говори с нея,
но тя се е притеснявала и той си мисли, че с нас като жени тя ще говори и ще
имаме по-голям успех. Детето когато е говорило с него е казало, че
предпочита да говори с нас, но в крайна сметка това, което ни каза детето се
оказа, че е известно на г-н С.. Детето не ни каза нищо повече. Детето
твърдеше, че е снимано от майка си с камера по бельо и с нейното знание е
изнасилвано от своя полубрат Н. и от някакъв приятел на майката, който
говорел на руски език. Сподели, че е пипано по дупето, в областта на
крачетата е стискано от мъжете. Детето казваше, че майката е била там, но не
си спомням дали е имала предвид, че е била в жилището. Не ми стана съвсем
ясно. Нямаше много подробности от детето, но от споделеното от детето не
ни стана много ясно какво точно се е случвало. Детето се разстройваше
докато разказваше и ни беше ясно, че с него ще работят полицаи, социални
работници и не бихме искали да влияем на детето. Като цяло това, което съм
наблюдавала като взаимоотношения, г-жа С. не я познавам, г-н С. и детето си
се разбират добре. Той се старае да я възпита добре. Смятам, че имат
изградена емоционална връзка. Аз съм имала наблюдения в някакъв кратък
период от време само за няколко месеца. Не познавам семейните им
отношения в дълбочина. Образованието ми е висше. Бакалавър по етнология
съм и магистратура по приложна психология. Разговорите с детето ми бяха
чисто човешки, не става въпрос за професионални разговори. Не съм
разговаряла с детето като психолог и се преценявам реално, че там където не
съм работила не бива да се пипа. Б. изгледаше съвсем нормално дете, малко
затворено. Харесваше неща, които харесва всяко дете – да пее, да танцува, да
чете книги. Доколкото си спомням г-н С. я водеше на езда. Когато
разговаряхме с детето то се разстройваше. Не знам на какво се дължи това
разстройване дали на чувство на срам или на вина, но всичко това съм го чула
от детето, което го разказах. Може да има и още неща, които в момента да
пропускам, но есенцията беше тази. Детето изглеждаше искрено, когато
говореше тези неща. Чисто емоционално на мен ми въздейства. Оттам насетне
не мисля, че мога да кажа повече. Не съм познавала г-н С. когато работих в
социалния отдел. Първо бях там на длъжност по заместване, по майчинство
беше. Работата там ми влияеше емоционално и не ми влияеше добре и си
потърсих друга работа. При г-н С. отидох на работа, моя приятелка знаеше,
7
че си търся работа и ми спомена за магазина на С.. Около 3-4 месеца работех
в магазина. Напуснах, защото започна пандемията и г-н С. ме съкрати и той
замина за Англия. Работа започнах около средата на януари 2020 г. при г-н
С., мисля че ме съкрати около 01.04.2020 г. Не си спомням дали съм работила
плътно по време на пандемията, имахме отваряния и затваряния, спазвахме
това, което говореха по телевизията. Връзката между нас, че г- н С. да ми
споделя за дъщеря си се изгради, как да ви кажа на какво?! Той така е
възприел, че сме близки, за да ми сподели толкова лични неща. Докато той
ме обучаваше, той ми сподели тези неща. Детето изглеждаше притеснено по
време на разказа си и аз не исках да го притискам с въпроси. С. сподели, че
възнамерява да подаде жалба до полицията, прокуратурата и т. н., но не знам
какво се е случило по-нататък. В последствие г-н С. ми каза, че не е
юрисдикцията тук, тъй като е извършено на територията на друга държава. Г-
н С. това го е обсъдил с нас, да. Аз не мога да кажа дали детето говори
истината или не. Това е, което г-н С. е споделил. Аз дори не знам какъв
свидетел съм.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
М. А. А. – на 35 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. А.: Познавам И. Б., приятелки сме и работехме известно време
заедно в Областен екип по приемна грижа към Община Пазарджик. Познавам
Е.С. и Б. от магазина, в който И. Б. работеше. Магазина ми е по път след
работа и често сме се срещали, съответно отивах до там и я чаках да свърши
работа. Доста често съм се срещала с г-н С. и Б., познавам ги от магазина
като там сме се засичали най-често. Разговорът ни бешеш с г-н С. в един
момент когато бях при И., като г-н С. вече беше наясно, че работя в тази
сфера и сподели за свой личен проблем свързан с детето. В общи линии
представи какво се е случило, като каза, че възнамерява да подаде
необходимите документи по сигнал/жалби пред съответните органи. Аз му
8
разясних, че такъв е реда да си подаде документите в отдел „Закрила на
детето“ и вече специалистите в сферата ще си предприемат действия. Той
сподели, че Б. твърди, че е преживяла насилие от страна на майка си и по-
голям полубрат. Насилието не ми стана съвсем ясно точно за какво е.
Ставаше въпрос, че детето е заснемано по бельо от своята майка, също така,
че е пипано от Н. мисля че се казваше, по-големия й брат. Това, което в
последствие Б. разказа, лично от Б. съм го чула. В един от разговорите ни със
г-н С., когато той сподели, че от ОЗД са му казали, че ще трябва да се
срещнат с Б. и тогава той каза, че си дава сметка колко сериозно е това
обвинение и иска да има по голяма информация за детето. Говорил е с Б., тя
се е разплакала и му е казала, че не й е удобно да говори с него и че
предпочита да разговаря с нас, тъй като ние вече се бяхме опознали. Б.
обичаше да идва, когато разбираше, че аз съм на гости при Ива. Б. разказа, че
в момент преди да започне частно училище в Англия преди да се преместят в
друг град, една вечер майка й е влязла при нея в стаята, съблякла я е по бельо
й я е снимала. Това го е направила още един, два пъти това нещо. Нейният
брат по-голям я е пипал между краката и че самата тя е усещала, че се случва
нещо, което не е нормално. Б. използва думата „изнасилвана“ от нейния по-
голям брат, спомена и друг човек, но не е казала подробности. По време на
този разговор Б. беше доста разстроена, плачеше и аз не съм задавала въпроси
и съм наясно, че мога повече да навредя, ако коментирам. Просто слушах
детето. Аз имам специалност „Социални дейности“. Когато говорих с Б. баща
й не присъстваше. По време на разговора Б. се разстройваше доста често.
Казваше, че й е трудно да намери думи на български, плачеше, но не мога да
кажа, че съм усетила негативно отношение от нейна страна към майка й. Не
съм я чула, колкото и да съм общувала с нея да изказва негативно отношение
към майка й или по-големия й брат. Когато говореше казваше за майка си
казваше „мама“. Б. не говореше бързо, трудно намираше думи на български,
защото до скоро е живяла в Англия. Б. казваше, че е усещала, че се случва
нещо както не трябва. Аз останах с впечатление, че Б. и майка й са се
виждали през март, април 2020 г. Не е споделила дали с майка си е изяснявала
тези неща. Не съм разбрала да е разговаряла и с брат си. Работата ми е
социална работа свързана с приемни семейства. Това, което чух ме втрещи.
Аз го посъветвах г-н С. да пусне сигнал и той ми каза, че вече е пуснал. Не се
наложи да се интересувам от чисто човешка нужда, защото аз съм го виждала
9
да влиза в ДСП. Аз нямам достъп до информация по случая. ДСП си имат
процедура, в която се работи задължително с деца. Той не ни е споделил, че е
отказал такава процедура. Аз след напускането на Ива от магазина нямам
досег до тях. Извън този разговор първото ми впечатление за Б. беше, че е
затворено дете и трудно се отпуска. После се отпусна, беше спокойно дете.
После, случвало се е г-н С. да излезе и тя е оставяла при нас и се отпусна.
Смееше се, да. Моята приятелка работи няколко месеца в магазина. Работи
там до април 2020 г., може би след обявяване на пандемията. От позицията на
социален работник на какво се дължи отпускането на Б.?! За такъв кратък
период децата приемат по различен начин хората, имат си усещане. Аз така
си го обяснявам. Аз отдавам споделянето от страна на г-н С. с нас, тъй като
той научи къде сме работили с И. Б. и се виждахме с Ива често.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СЪДЪТ дава 10 минутна почивка.
Делото продължава в 15,40 часа.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, КАКТО СЛЕДВА:
Н. С. П. – на 52 години, българка, българска гражданка, неомъжена,
неосъждана, без родство със страните по делото
Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Свидетелят обеща да каже истината.
СВ. П.: Познавам се с Р. от 1999 г. Връзката ни стана по служебен път,
аз имам фирма и тя имаше фирма и работехме заедно. Изнасяхме
продукцията от нейната фирма за Франция. Познавах първия й съпруг и
децата и от него. Сприятелихме се с Р., но за съжаление съпругът й почина и
по-късно през 2001 г. тя се омъжи за Е.. Видяла съм Е. на сватбата и след това
още два пъти, след което аз отказвах да се виждам с него. Не знам дали
трябва да ги казвам тези неща, тъй като той е много деспотичен, властен и в
интерес на истината алчен човек. Той се опита да се свърже с мен, да влезе
във връзка с французите и т. н. Но предвид нещата, които се случиха аз
прекъснах връзката там и спряхме да работим, но останахме приятелки с Р..
Виждали сме се когато се роди тяхното първо детето и оттам започнахме да
поддържаме връзка и да се чуваме само по телефона. Проблемът е, че
10
излизахме и се виждахме само когато излизаше да разхожда първото им дете,
както и после Б.. Кратки ни бяха срещите, тъй като тя през цялото време беше
под страх. Непрекъснато телефонът й трябваше да е покрай нея, защото той
като се обади тя трябваше да отговаря и времето ни беше ограничено. Той я
ограничаваше да се вижда с приятелки. По принцип трябваше да си стои в
къщи да гледа децата. Имали сме случаи на детска площадка сме с Б., Р.
нямаше време да разговаряме, защото вниманието й изцяло беше насочено
към детето - да не падне, да не се удари, да не се нарани, тъй като ако това
стане ще има последствия върху нея. Смятам, че е имало някаква агресия от
този човек върху Р., защото тя се страхуваше от него. Когато говорехме по
телефона Р. ме предупреждаваше от самото начало, че ако той влезе в стаята
тя ще затвори, тъй като се страхуваше да не й направи пак забележка и да
няма скандал. Р. е толкова кротък човек, мила, любезна и възпитана, и винаги
се е държала с детето си много добре. Когато Р. се ожени с Емо тя имаше
жилище в С. на Горублянско шосе, точно на кръстовището. Беше голям имот.
Горе беше жилищната площ, където живееха, а отдолу имаше два магазина.
Всъщност Р. държеше там магазина и продаваше бельо. Ние изнасяхме за
Франция бельо, след което правеше бебешки дрешки, имаше си цех и жени
шивачки. Но, постепенно след като се омъжи за Емо започнаха нещата да
вървят назад. Спря производството, освободи шивачките, последният човек,
който освободи беше продавачката, защото се оказа, че Е. е теглил кредити и
тя трябваше да изплаща неговите кредити. И така тя продаде стока, магазини,
имоти. Нейни имоти продаде, те са й придобити. Тя ми споделяше и аз винаги
съм й казвала, че това нещо трябва да спре, но тя казваше, че в името на
децата не може. Децата тогава бяха малки и беше безсмислено да й говоря, тя
държеше на семейството. През 2014 г. Р. продаде и имоти други, защото
тогава Е. решава, че ще правят бизнес в Англия и поради тази причина я
принуждава да продаде абсолютно всичко, за да инвестират парите в бизнеса
в Англия и заминаха. Заминаха Р., Е., Б., Н. и Д. за Англия без голямото
момче. Оттам поддържахме връзка само по телефон и по Вайбър. В интерес
на истината много труд се хвърли, направиха там магазин и започнаха да
работят до моментът, в който през 2018 г. разбирам от нея, че Е. решава да
разшири бизнеса в България и решава да се върне в България, за да направи и
тук същото, което и там правят. Е. се връща с Д., техния син с Р.. Н. и Георги
са от първия брак. Ние си говорихме тогава с Р., тя беше в голяма треска да
11
търси училище за Б. в Англия, беше трудно защото Б. е чужденка, те си имат
англичаните отношение, но тя въпреки всичко се пребори и намери частно
училище и започна да подготвя Б. самичка. Чувахме се на видео връзки,
виждала съм го това момиченце, имам и снимки нейни. Беше усмихнато,
нямаше никакъв стрес на това, което виждах на екрана. Виждала съм я в
моменти на вечеря, обикновена семейна вечеря и радостта ни беше много
голяма, че я приеха след близо година подготовка. Аз бях горда с Р., че успя.
Указва се, че Б. е било на едно от първите места, защото и отпуснаха
стипендия в пълен размер около 30000 паунда. Това се случва 2019 г. Д.
първоначално е бил при майка си в Англия, но Е. е бил в България през
цялото това време, т. е. Р. е била с Н., Д. и Е. и тя си ги е гледала. През 2019
г. Е. решава да й се обади и да се организират да ходят заедно на море като
подарък на Б., затова че е приета. На море в България. След това идва м.
септември детето трябва да почва училище и всички се връщат в Англия. Б.
започва училище през септември, но да е учила около един месец и нещо, и
изведнъж Р. ми казва „Е. ми казва, че детето има физиологични проблеми“.
Тя каза, че не е забелязала нищо. Б. казвала, че я боляло коремчето. Аз си
помислих, че не са имали финанси да я водят в Англия на доктор и бащата
решава да доведе Б. в България на лекар. Р. се е съгласила да я пусне в
България още повече, че Е. е много категоричен и авторитарен като говори,
така че той се връща през октомври 2019 г., и оттам започва една драма. Р.
звъни да пита ходили ли са на лекар, какво се случва, но той й дава оскъдна
информация. Междувременно й звънят от училището на Р. къде е детето,
искат документ съответно за здравословното й състояние като им е обяснила,
но тя не може да представи такъв. Р. се притеснява, че ще загубят правата си
в училището, което най-вероятно е станало. През м. април детето още е в
България и Р. няма никаква информация и нещо още по-лошо, тя се опитва да
се свърже с Б., но детето не отговаря, пуска й съобщения не й отговаря. Е. й
отговаря оскъдно „Сега играе, сега е с приятелка“ и т. н. и понеже Р. започва
да звъни всеки ден през април 2020 г. този неин съпруг и казва „Ти трябва да
дойдеш в България да поговорим“. Р. се е притеснила и дойде. Какво са си
говорили не мога да кажа със сигурност, дали е имало проблем физиологичен
или психически с Б., дойде да говори, но след разговора се разбират да се
върнат всички заедно в Англия. Връщат се, пак беше м. април 2020 г.,
връщат се, но пореден ужас. Каца самолета в Англия, Е. взима детето,
12
излизат от гейта, взима детето под някакъв предлог и изчезва. Р. звъни, няма
връзка с детето, няма връзка с Е.. Това беше много тежко за нея. Тя плачеше,
но аз не мога да й помогна. Тя продължи да се бори, но няма връзка с детето.
Няма да забравя беше м. май 2020 г., аз разбирам постфактум, че нахлува
английската полиция и арестува нея и Н., син от първия й мъж. Конфискуват
компютри, таблети, флашки и всякакви устройства. Арестуват ги за 24-ри
часа, а синът Д. е извикан за свидетел. Ужасът е бил много голям, защото
разбират, че има обвинения към Р. и Н. за много грозни неща - че тя била
проститутка, че е блудствала с детето, че Р. е участвала в руската мафия, че
имало някакъв човек на име Пол, който бил проводник на руската мафия и се
свързвал с Р.. За тези неща разпитват Д. и Слава богу тогава това момче е
казало, че това са фантазии на баща му и че това било шега. Д. е казал той не
е добре и че има психически проблеми и започва следствие. От полицията са
ги пуснали и Р. ми казва, че следствието ще продължи един месец. Продължи
3 месеца. През това време Р. няма връзка нито с Е., нито с Б., няма връзка.
Липсата на връзка от кацането им в Англия е – април кацат, август приключва
следствието. Детето през това време не ходи на училище и няма връзка с
частно училище. Излиза становище на английската полиция и Слава богу
всичко е отхвърлено и че това не е вярно и всичко е лъжа. През цялото това
време Д. е работил в магазина им в Англия, който вече го няма. Д. й е казал на
Р. тогава, че е имал връзка с баща си и разбрал, че баба му - майката на Е. е на
смъртно легло и тогава Д. е казал да се върнат всички в България да се
сбогуват с баба си. Р. им е разрешила и се връщат Д., Е. и Е. в България.
Продължава неизвестността относно здравословното състояние на Б. и
изобщо къде се намират. Д. се обажда на майка си да й каже, че ще
продължат да работят в магазина. Връща се през септември 2020 г., той се
връща и привидно всичко е нормално и продължава да работи. Н. през това
време се е занимавал с друг бизнес. Той има онлайн магазин за риболовни
принадлежности и е казал на майка си, че тук нещо не е както трябва в
поведението на Д.. Р. била му казала „Виж сега, знаеш баща му как се държи.
Ще си мълчим за момента и да се надяваме, че това е само твой страх и че
всичко е нормално„. Тя не е искала да влиза в конфликт с Е.. През това време
Р. се занимава с онлайн магазин за бебешки дрехи, Н. се занимава с неговия
онлайн магазин, а Д. е бил във физическия магазин. Тя не е ходила да види
какво е в магазина при Д.. В последствие се указва, че Д. и Е. са се уговорили
13
да вземат на лизинг лек автомобил и бус, изпразват сметките на фирмата,
взимат всички финанси, натоварват стоката от магазина, взимат всичко
каквото могат да вземат и се връщат в България. Това Р. и Н. го разбират пост
фактум и оттогава досега продължа борбата за Б.. Няма връзка и контакт. Р.
по някакъв невероятен начин разбра, че Б. е записана в спортно училище и се
е свързала с класната на Б. и всеки ден влиза в електронния дневник и й
вижда оценките. Вижда, че по български и математика са тройки и четворки,
единствените оценки са по музика, по английски и оттам насетне е един
посредствен ученик. Говорейки със самите учители й казват, че това дете
действително е посредствен ученик и че няма желание да се учи, няма
някаква амбиция. Не са забелязали да се упражнява върху нея родителски
контрол, защото нямаше да е такъв резултата в училище. За съжаление Р. не
поддържа контакт с Б.. Р. плаче. Всяко дете има нужда от майка. Майката я
няма, а Б. е момиче. Всичко това го знам от Р.. Е. ви казах в началото, че съм
го виждала 2-3 пъти и не искам да го виждам. Б. съм я виждала, имам и
снимки с нея. През този период, за който досега разговарях аз не съм я
виждала Б.. Б. е в Пазарджик. Не съм правила опити да се срещна с детето,
защото аз живея в С.. Р. не ме е молила да се виждам с Б.. Тя е деликатен
човек, а и аз нямаше да имам възможност, тъй като майка ми беше болна от
рак и времето ми беше ограничено покрай грижите за нея.
Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието
на страните.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ НА ОТВЕТНИЦАТА
Р.С.: Наистина за четвърти път пътувам до България и вече съм в
невъзможност, за което се извинявам на съда. Това, което искам да кажа е, че
когато се запознахме с Е., сега като гледам назад нямам съмнения, че
неговите намеР.я към мен са били меркантилни. Когато се запознахме аз бях
в много добро имотно и финансово положение. Собствени жилища на двете
деца, магазини, складове в С. и съм имала 30 човека персонал. Това всичко го
загубих към днешна дата. Като цяло моето решение да се омъжа за Е. беше
прибързано и необмислено и си платих превисока цена. Той беше запознат, че
аз имам две деца, които деца имат баща и той иска да се вижда с тях.
Първоначалното му мнение беше „Да, да се виждат“ до момента, в който
сложихме подписите си и сключихме граждански брак. Изключително грубо
14
се намеси с бащата на децата ми, проявявал е физическо насилие срещу него.
Не позволяваше в първите месеци да се вижда с децата си, след това аз се
преборих. Бащата на децата ми имаше съседен магазин до моя, но беше
принуден да го държи заключен и се беше принудил да си наеме магазин в
другия край на града, за да не се виждат с Е.. Отношението на Е. спрямо мен -
абсолютен контрол. Живееше в жилището ми, присъедини се към моя бизнес,
без да допринесе с нищо. Аз го направих съдружник и така или иначе градим
семейство и да си гледаме децата го направих това. Започна да ме
контролира, държеше да упражнява контрол върху всички финанси, да ги
прибира. Откъсна ме от приятели, наруши ми вижданията с родителите ми, а
аз ходех преди всяка седмица да ги виждам. Той като характер е неприятен
човек. Хората започнаха да напускат. Аз между другото бях родила вече Д. и
нямах възможност да работя на пълен работен ден и затворихме магазина. Аз
имах чисто нов автомобил - продаде го. Каквато стока имахме - продаде я.
Всичките ми бижута бяха заложени - продаде ги. След като тези неща
свършиха посегна на имотите ми, ипотекира ги и се взеха заеми. Съответно
се затрупахме в заеми, които не можехме да изплащаме, банката ни взе
жилището и стигнахме до идеята да се преместим в Англия. Под негово
давление продадохме всичко и да инвестираме в Англия. Този контрол от
България продължи и в Англия. Е. не говори една дума на английски и така и
не проговори. Изцяло работата падна на мен и на сина ми Н.. Той е много
отговорно дете и много бързо навлезе в работата и бизнеса и успя да създаде
контакти с клиенти. Е. не говори изобщо и де факто през цялото време е
живял на наш гръб. И за всичко друго е било така и за училище на Б. и т. н.
Е. не може да си купи хляб сам. Това насилие, постоянни обвинения в
изневери. Аз дори да отида с чанта до магазина той ме напада и ме обвини, че
съм отишла да се виждам с мъже. Ако един съсед ми каже „Добър ден“ за
него това означава, че аз съм едва ли не преспала с него. Лошото му
отношение започна през 2018 г. когато започна директно да ме обвинява, че
съм проститутка. По повод изнасилването. Това е лъжа, дори и запетайките,
които е написал са лъжа. Това няма как да се случи. Б. ми е единственото
момиче. Аз имам трима сина. Тя е обичана и желана. За нея сме се грижили
много, както в материално отношение, така и във всичко останало. Правила
съм всичко да е щастлива. Детето беше потребено по безогледен начин от
бащата в борбата му срещу мен. Той го е замислял доста дълго време това
15
нещо. Те с Д. си дойдоха тук в България и аз започнах да усещам нещата, че
Е. замисля нещо. Аз многократно съм опитвала да сложа край на този брак.
Дори и адв. З. може да го потвърди, че 4-5 години преди да се случи това
нещо аз си правих консултация с нея за развод. Е. ми каза, че ако подам
молба за развод ще ме смачка, ще ми вземе всичко и в този аспект аз се
страхувах от него и продължавам да се страхувам, защото той е способен и на
насилие. Посягал ми е, аз съм си подавала в 7-мо РУ-С. молба и беше
предупреден за това нещо. Това беше преди да заминем за Англия. Това е
замислено от него като отмъщение използвайки детето. Обвинението срещу
нас е много сериозно, тъй като ние бяхме арестувани. Лично аз смятам, че
той е разчитал, че това тежко обвинение ще доведе до нашето арестуване за
дни или седмици, за да може да заграби всичко от бизнеса и да го докара в
България. Нещата обаче в Англия не се развиват така. Дори и да те арестуват
си има интервю, в което си казваш как стоят нещата, след това полицията си
започва разследване. Ако в процеса на разследване намерят доказателства за
извършено престъпление следва повторен арест и съответните мерки. В
монета, в който те на 14-ти май нахлуха в къщи, само да кажа, че нещата така
са поднесени пред полицията с намесена руска мафия и всички знаем какво е
отношението в Англия към Русия и руската мафия, предполагам, че са го
приели, че имат работа с някакви много опасни престъпници, защото у нас
дойдоха около 25 човека – въоръжени, различни групи, едни започнаха да
обискират мен, започнаха да ме опитват. Сложиха белезници на детето ми,
сложиха и на мен и в момента, в който полицаите започнаха да ми четат за
какво ме арестуват, първоначалната, спонтанната ми реакция беше, че исках
да им кажа, че са луди и това нещо трябваше да им го казах в специално
интервю, в специална стая, в която те наблюдават през екран психолози и т. н.
Разпитаха ни и двамата с Н.. Разследването беше първо за месец, след това
удължено и продължи 3 месеца. Всичко ни беше иззето от къщи като
компютри, устройства, сим карти и всичко беше проверено и заключението
им беше, че такова нещо няма. В момента, в който Е. разбра, че по този начин
нищо няма да постигне доведе Б. насам под предтекст, че майка му умира. С
Д. се върнаха. Е. се крие на хотел аз не знам. Д. играе ролята, че се е прибрал
просто обратно в Англия да си работи и през, което време успяха да източат
фирмата доколкото му позволяват обстоятелствата, така че с Н. да не
разберем нищо, защото щяхме да реагираме. Взели са превозни средства на
16
лизинг, които не изплащат, още един голям заем на тяхна фирма, доколкото
знам от 50 000 паунда, които не изплащат, пари на овърдрафти и т. н. и
буквално ни оставиха на улицата. Единствено благодаР.е на това, че аз си
имах малък страничен бизнес и Ники си имаше малък бизнес ние успяхме да
си стъпим на краката и да имаме с какво да си купим храна и да си платим
наем. За абсолютно всичко, което ви казвам мога да представя извлечение, за
главната сума изтеглени пари на 19.09.2020 г., събота. Изтеглени са пари от
банковата ни сметка, доколкото си спомням сумата е 16 000 паунда, отделно
ние вкъщи имахме около 3000-4000 паунда, които бяха оборотни пари и Д. ги
беше откраднал и тях, плюс всички документи на фирмата, за да нямаме
никакви доказателства и да могат да ни затруднят, плюс всичката стока от
магазина, която беше на стойност 25000-30000 паунда. А преди това, когато
Е. се криеше с детето, той имаше достъп до банковата сметка и теглеше всеки
месец пари от порядъка на 3000-4000 паунда. Отделно получихме два транша
по 10000 паунда за Ковид, които също изтегли. Искам да подчертая, че
цялата инвестиция за бизнеса в Англия произтича от мен. Аз затова още в
началото ви казах, че неговите намеР.я са меркантилни и как се опита да ме
принуди да продам имота, защото имота беше на децата, които тогава нямах
права, а те ми растяха и можеха след време да си влязат във владение и да го
ползват. Б. беше използвана по безогледен начин. За училището на Б., те са
три учебни срока по 4500 паунда всеки, значи 15 000 паунда струва един
родител да си плати, за да може детето му да учи в училището на Б.. Това
беше най-доброто средно образование, което можеше да получи тя и отваря
вратите към най-добрите английски университети. Детето започна да учи
месец и половина, след което беше отведено от баща си. Многократно съм се
опитвала да се свържа с детето от м. октомври 2019 г. Аз съм си я отгледала с
толкова много любов, тя много ми е споделяла. Тези контакти ни спряха под
различни предлози – „сега играе“ и т. н. След това ми каза Е., че е настроена
против мен, което аз изобщо не можех да го приема. Как така в един момент
имаш дете и после нямаш дете?! Сега разбирам, че целта му е била да отдели
детето от мен. Тези госпожици, които днес говориха тук той умишлено
според мен ги е търсил, за да се консултира с тях и да си осигури свидетели.
Аз първоначално нямах телефонен номер на детето. В последствие той беше
принуден от съда, тъй като имам привременни мерки, които не съм
осъществила нито веднъж от декември 2021 г. От социалните не ми
17
съдействат. През февруари идвах и се свързах със Стефка, не си спомням
фамилията й, която е главен социален работник. Исках да ми съдейства и тя
ми отговори, че не било нейна работа. В дните, в които й се обаждам на Б.
телефона и дава непрекъснато заето. В едно съобщение Б. ми беше написала,
в опитите ми след привремените мерки ми беше написала, че съм боклук. Аз
не мога да кажа дали детето го е написало това, но съобщението пристига от
нейния номер. Но тя така или иначе го чете и може да каже „аз не съм
съгласна“. Поведението на детето ми е необяснимо. Аз не твърдя, че съм
перфектната майка, но съм правила за нея всичко възможно.
СТРАНИТЕ /по отделно/: Нямаме други доказателства на този етап.
АДВ. З.: Госпожо съдия, моля да не се насрочва делото до края на месец
юли, тъй като както казах и в началото на с.з. на 28.06.2022 г. доверителката
ми ще получи преписката от Англия. След това ще ни е нужен по-дълъг
период от време да я получа аз, съответно да се извърши и легализиран
превод на български език. През август месец съм в плануван годишен отпуск
и поради тази причина ще ви моля делото да се насрочи за септември месец.
АДВ. Д.: Не възразявам да се насрочи делото през месец септември.
За събиране на доказателства и изслушване на допуснатите по делото
експертизи, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 27.09.2022 г. от 11.30 часа, за която
дата и час ищецът уведомен чрез адв. М. Д., ответницата уведомена лично,
контролиращата страна РП-Пазарджик и Дирекция социално подпомагане –
уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ вещите лица П.М., В.Д. и Д.Т..
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ протоколи на вещите лица Д. и Т. от проведеното
днес и предходно с. з. на посочените от тях електронни адреси:
**********@***.** и **********@***.**
При постъпване на преписката от английската полиция същата да бъде
изпратена незабавно на вещите лица М., Д. и Т..
Протоколът написан в с. з., което приключи в 17.00 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
18
Секретар: _______________________
19