ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно
търговско дело № 20235001000137 по описа за 2023 година
Производство по чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. №1017/01.02.2023г. от Н. И. Ч. от ****
и И. П. Ч., действащ чрез своята майка и законен представител Н. И. Ч. от
****, и двамата представлявани от адв. Д. Т. със съдебен адрес: **** против
определение №16 от 12.01.2023г., постановено по търг.д. № 144/2022г. по
описа на Окръжен съд – П., с което е спряно производството по търг.д.
№144/2022г. по описа на Окръжен съд – П. до приключване с влязъл в сила
акт на производството по гр.д. №789/2022г. по описа на РС – П..
Молят съда да отмени обжалваното определение, с което е спряно
производството и делото да се върне на първоинстанционният съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Оплакванията на жалбоподателя се основават на твърдения за
неправилна преценка на съда относно преюдициалността на спора по гр.д.
№789/2022г. по описа на РС – П.. Считат, че установителният иск, заведен
пред РС – П. почива на нови твърдения за извършено престъпление, без те да
са релевирани пред надлежен орган с искане за започване на разследване или
иницииране на наказателно производство. Намират, че липсват доказателства
за извършено престъпление по чл.346 от НК, като такива не са установени и в
проведеното вече разследване за причините за ПТП. Предвид предложеното
1
от ответника извънсъдебно споразумение, считат, че към настоящия момент
спорен е единствено въпроса за размера на дължимото обезщетение и липсата
или не на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. В тази
връзка изразяват становище, че основанието, на което е било спряно
производството, а именно наличие на преюдициален спор по гр.д.
№789/2022г. по описа на РС – П., не е налице.
Ответникът по жалбата ЗД „Б.И.“ АД – ****, редовно уведомен, не
изразява становище по частната жалба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок от легитимирани страни
против акт, който подлежи на обжалване. Касае се за преграждащо
определение по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
С обжалваното определение №16 от 12.01.2023г., постановено по
търг.д. № 144/2022г. по описа на Окръжен съд – П., е спряно производството
по търг.д. №144/2022г. по описа на Окръжен съд – П. до приключване с
влязъл в сила акт на производството по гр.д. №789/2022г. по описа на РС – П..
Съображенията на окръжния съд да спре производството по делото са
свързани с наличието на преюдициален спор, доколкото той има значение за
отговорността на застрахователя – предмет на разглеждане по т.д.
№144/2022г.
Към настоящия момент горните предпоставки все още са налице.
Застрахователят би могъл да се освободи от отговорност, ако успее да
докаже, че пострадалите доброволно са се качили в моторното превозно
средство и са знаели, че владението върху моторното превозно средство е
отнето чрез кражба, грабеж или престъпление по чл. 346 от Наказателния
кодекс. В този смисъл е разпоредбата на чл.493 ал.3 от КЗ. Именно тези
обстоятелства са предмет на установителната претенция, заведена от
застрахователя пред РС – П., по която е образувано гр.д. №789/2022г.
Предвид смъртта на пострадалите при ПТП, наказателно преследване
за търсене на наказателна отговорност не би могло да се реализира. Това
обаче не отнема възможността за установяване дали дадено деяние е
престъпление и кой е извършителят. Естествено следва да е налице интерес от
установителния иск. Той е обусловен в случая от твърдението, че
2
пострадалият при ПТП С. П. Ч. като съучастник и пътник е знаел или е могъл
да знае при проявена дължима грижа, че водачът И. К. е отнел владението
върху автомобила противозаконно, без съгласие на собственика с намерение
да го ползва и така е извършил престъпление по чл.346 ал.1 от НК. Това
обстоятелства би имало значение за възражението на застрахователя за
отпадане на отговорността му съгласно по чл.493 ал.3 от КЗ.
Предвид изложеното в отговора на исковата молба оспорване изцяло
на предявените искове, твърденията за противоправно поведение и на самия
пострадал, възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, както и
това по чл.493 ал.3 от КЗ, не може да се приеме, че с предложеното
извънсъдебно споразумение, каквото не е подписано между страните, е
налице признание на основанието на предявените искове от ответника. Дали
се дължи обезщетение все още е въпрос по същество на спора, разглеждането
на който правилно е спряно към настоящия момент, предвид съществуващата
връзка на преюдициалност между производството по т. д № 144/2022г. по
описа на Окръжен съд – П. и гр.д. №789/2022г. по описа на РС – П..
По изложените съображения настоящата инстанция споделя изводите
на окръжния съд, че са налице предпоставките за спиране на производството.
Налага се общият извод, че обжалваното определение е законосъобразно. Ето
защо частната жалба против него следва да бъде оставена без уважение.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. №1017/01.02.2023г. от
Н. И. Ч. от **** и И. П. Ч., действащ чрез своята майка и законен
представител Н. И. Ч. от ****, и двамата представлявани от адв. Д. Т. със
съдебен адрес: **** против определение №16 от 12.01.2023г., постановено по
търг.д. № 144/2022г. по описа на Окръжен съд – П., с което е спряно
производството по търг.д. №144/2022г. по описа на Окръжен съд – П. до
приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. №789/2022г. по
описа на РС – П., като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
3
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4