№ 2287
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно
наказателно дело № 20241110216922 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на "ТЕХНОТОП" ЕООД, ЕИК: *********, срещу
Наказателно постановление (НП) № 269/02.10.2024 г., издадено от директора
па Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с което на основание чл.
270 от Закона за горите (ЗГ) на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 100. 00 лева за административно нарушение
на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, вр. чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012
г. за контрола и опазването на горските територии.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно,
незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Посочва се, че обжалваното НП не е издадено в предвидената в
закона форма, като се оспорва компетентността на
административнонаказващия орган и се сочи, че НП и АУАН са издадени
извън сроковете по ЗАНН и не съдържат всички законоустановени реквизити.
Изтъква се, че в НП, като дата на извършване на проверка е била посочена
13.05.2024 г., която не съответства на посочената в АУАН. На следващо място
се излагат доводи, че нормата на чл. 203, ал. 1, т. 3 от ЗГ урежда три отделни
фактически състава на нарушения, а от обжалваното НП не става ясно кое от
тях е визирано в НП – задължението за изграждане, за поддържане на система
1
за постоянно видеонаблюдение на съответния обект или пък за предоставяне
на достъп до информацията. По-нататък в жалбата се твърди, че дружеството
„ТЕХНОТОП” ЕООД не е собственик на проверявания обект по чл. 206 от ЗГ,
като собственик на същия е дружеството „МММС - ЗАРКОВ И-СИЕ" СД,
ЕИК *********. В тази връзка се посочва, че дружеството-жалбоподател
имало качеството на наемател на обекта. С оглед на това е обоснован извод, че
неправилно е бил индивидуализиран субектът на нарушението. Накрая се
излагат и доводи за квалифициране на случая като маловажен и прилагане на
чл. 28 от ЗАНН. По изложените съображения се иска отмяната на
обжалваното НП. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява
се от адв. В., която заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Моли за отмяна на НП и присъждане на сторените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, а в
писмена защита моли за потвърждаване на НП и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 22.04.2024 г. свидетелят И. К. и колегата му В.Г. – и двамата на
длъжност „главен специалист горски инспектор“ при РДГ – София,
извършили проверка в обект по чл. 206 от Закона за горите – склад за дървен
материал, находящ се в гр. София, бул. „Никола Мушанов“ № 122,
стопанисван от дружеството "ТЕХНОТОП" ЕООД, ЕИК: *********, в
качеството му на наемател на обекта, като същото притежавало регистрирана
производствена марка Р 01177 за експедиране на дървесина. Собственик на
проверявания обект било дружеството „МММС ЗАРКОВ И СИЕ“ СД, ЕИК
*********.
В хода на проверката било установено, че в проверявания обект имало
изградена система за видеонаблюдение, както е предвидено в нормата на чл.
206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, но било констатирано прекъсване на записа на 20.04.2024
г., от 10:46 до 11:49 часа, като за прекъсването не била уведомена РДГ –
София. Направените в хода на проверката констатации били отразени в
2
Констативен протокол № 014625/22.04.2024 г.
Въз основа на посочените обстоятелства свидетелят И. К. съставил
срещу дружеството-жалбоподател АУАН Серия Р014 № 100557/22.04.2024 г., в
който било прието, че "ТЕХНОТОП" ЕООД, в качеството си на собственик-
ползвател на обект по чл. 206 от ЗГ, в нарушение на чл. 14а, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии,
за времето от 10:46 до 11:49 часа на 20.04.2024 г., не осигурявало непрекъснат
запис на изображенията от системата за постоянно видеонаблюдение.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление, с която на "ТЕХНОТОП" ЕООД, ЕИК: *********,
е наложена имуществена санкция в размер на 100. 00 лева за административно
нарушение на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, вр. чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля И. К., както и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Доказателствените източници по делото са единни и непротиворечиви, поради
което не се налага подробното им аналитично обсъждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна, поради което обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК във вр.
с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни административни
органи съгласно правилото на чл. 274 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, при спазване
на предвидения за това процесуален ред и отговарят по форма и съдържание
3
на изискванията по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
НП констатираното нарушение е изчерпателно описано, като са посочени
всички негови съставомерни признаци, както и датата и мястото на неговото
извършване. Констатираното разминаване в посочването на датата на
извършване на проверката между АУАН и НП не представлява съществено
процесуално нарушение, доколкото разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
предвижда като част от задължителното съдържание на НП датата на
извършване на нарушението, но не и датата на проверката. Спазени са и
сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. С оглед на изложеното съдът
намира, че в случая не са допуснати съществени процесуални нарушения, като
оплакванията на жалбоподателя в обратен смисъл са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ собствениците и
ползвателите на обекти, в които постъпва, преработва се или от които се
експедира дървесина, са длъжни да изградят и да поддържат система за
постоянно видеонаблюдение на обекта включително на работещите горивни
инсталации, използващи биомаса, както и да предоставят достъп до
информацията. Съгласно алинея 2 на същия член условията и редът за
изпълнение на задълженията по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 148, ал.
11. Съгласно чл. 14а, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии обектите по чл. 206 ЗГ се оборудват със
система за постоянно видеонаблюдение, която отговаря на следните
изисквания: 2. да осигурява непрекъснати записи на изображенията, датата и
часа, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява
данните за последните 30 дни.
В случая е установено, че жалбоподател ят "ТЕХНОТОП" ЕООД е
имал качеството на „ползвател“ (предвид приложения по делото договор за
наем) на проверявания обект по чл. 206 от ЗГ – склад за дървен материал,
находящ се в гр. София, бул. „Никола Мушанов“ № 122. Установено е, че в
обекта е имало изградена система за видеонаблюдение, като същевременно е
било констатирано прекъсване на записа на 20.04.2024 г., от 10:46 до 11:49
часа, като за прекъсването не била уведомена РДГ – София.
С посоченото поведение от обективна страна е осъществен състав на
административно нарушение по чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, вр. чл. 14а, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
4
територии, тъй като дружеството-жалбоподател не е осигурило непрекъснати
записи на изображенията, датата и часа, с възможност за последващо
разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 30 дни.
Отговорността за посоченото нарушение е именно на "ТЕХНОТОП" ЕООД,
като ползвател (наемател) на процесния обект, поради което доводите на
жалбоподателя, че не е субект на нарушението не се споделят от съдебни
състав. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и
безвиновна, не следва да се обсъжда субективната страна на нарушението.
Съдът намира обаче, че конкретното неизпълнение на задължението на
юридическото лице, с оглед на незначителността на вредните последици и с
оглед на другите установени смекчаващи обстоятелства, представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
неизпълнение на задължение от съответния вид. За да приеме, че в конкретния
случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, наказващият орган на
обжалваното наказателно постановление се е позовал на „обществените
отношения, които са предмет на уреждане от Закона за горите и закрилата на
горите, като национално богатство“. Разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН обаче е
обща и намира приложение към всички състави на административни
нарушения, освен ако с конкретния нормативен акт е изключено
приложението й (чл. 28 ал. 7 ЗАНН). В конкретния случай разпоредбите на
Закона за горите не изключват приложението на института на маловажността.
Ето защо и за нарушения на посочения нормативен акт разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН поначало е приложима, като във всеки случай следва да се извърши
конкретна преценка на степента на обществена опасност на нарушението. В
настоящия случай смекчаващо отговорността е обстоятелството, че се касае за
първо нарушение. Няма данни и наказващият орган не навежда такива
твърдения дружеството-жалбоподател да е било санкционирано за други
идентични нарушения на ЗГ. Решаващият мотив на съда обаче, за да приеме,
че нарушението разкрива по-ниска степен на обществена опасност,
съпоставено с други нарушения от същия вид, е, че от събраните в съдебното
следствие доказателства се установява, че в проверявания обект - склад за
дървен материал е имало изградена система видеонаблюдение, като е
констатирано прекъсване на записа за времето от 10:46 до 11:49 часа на
20.04.2024 г., т.е. за около един час и три минути. Предвид неголямата
продължителност на посочения времеви интервал, както и обстоятелството, че
5
прекъсването се е случило в почивен ден (събота), за когато няма данни да е
била извършвана дейност от дружеството-жалбоподател (а това не следва да
се предполага), съдът счита, че закриляните от разпоредбите на Закона за
горите и нормативните актове по неговото прилагане обществени отношения,
не са били засегнати в значителна степен, която да обосновава използването
на способите на административното наказване спрямо дружеството-
жалбоподател за конкретното нарушение. Като не е приложил разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, а вместо това е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция, наказващият орган е допуснал неправилно приложение на
материалния закон. Ето защо съдът намери, че на основание чл. 63 ал. 2 т. 2 от
ЗАНН следва да отмени наказателното постановление, като предупреди
дружеството-жалбоподател, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Право на разноски има жалбоподателят, който претендира присъждане
на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Видно от
представения по делото Договор за правна защита и съдействие, дружеството-
жалбоподател е заплатило адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на
адв. М. В.. Същият обаче не е оказал правна помощ на дружеството-
жалбоподател по настоящото дело, доколкото от подадената до съда жалба е
видно, че същата е изготвена от адвокат К. В., надлежно упълномощена от
дружеството-жалбоподател, т.е. не е налице и преупълномощаване от страна
на адв. В., в чиято полза е заплатено адвокатското възнаграждение. Т.е. в
случая не са налице доказателства да е било заплатено адвокатско
възнаграждение на адвоката, който в действителност е предоставил правна
помощ на жалбоподателя във връзка с настоящото дело, поради което и
искането за присъждане на сторените по делото разноски се явява
неоснователно.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 269/02.10.2024 г.,
6
издадено от директора па Регионална дирекция по горите (РДГ) – София, с
което на основание чл. 270 от Закона за горите (ЗГ) на "ТЕХНОТОП" ЕООД,
ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер на 100. 00 лева за
административно нарушение по чл. 206, ал. 1, т. 3 от ЗГ, вр. чл. 14а, ал. 1, т. 2
от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 63 ал. 4 от ЗАНН "ТЕХНОТОП"
ЕООД, ЕИК: *********, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7