Определение по дело №809/2019 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№       1235                                                         2.07.2019 г.                                        Град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав

На втори юли през две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА

          ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА

                                                                                                      2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Белева

въззивно гражданско дело №809 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

С решение №133 от 17.01.2019г. по гр.д.№3539/18г. на РС- Бургас са отхвърлени исковете на ”Агенция за събиране на вземания” АД с ЕИК ********* против С.М.П. ***, за установяване вземанията на ищеца против ответника за следните суми: 437,99 лева – непогасена главница по договор за потребителски кредит № *********/07.10.2015г., сключен с “Провидент файненшъл България“ ООД, 86,39 лева договорна лихва за периода от 03.06.2016г. до 2.12.2016г., 18,24 лева- такса за оценка досие; 346,59 лв.- такса „Кредит у дома“, 23,84 лева- мораторна лихва за периода от 19.05.2017г. до 29.11.2017г., както и законната лихва върху главницата, за периода от 30.11.2017г. до окончателното изплащане, за които суми по ч.гр.д.№9028/17г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх.№7443/18.02.19г. по описа на РС-Бургас, подадена чрез куриерска фирма на 15.02.2019г. от ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, представлявано от юрисконсулт Албена Благоева, с която решението е обжалвано изцяло. Жалбоподателят счита, че решението е недопустимо и нищожно, алтернативно- неправилно и незаконосъобразно. Районният съд допуснал съществено процесуално нарушение като не съобразил направеното искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по реда на чл.238 ГПК, въпреки изричното искане на ищеца за това. След като ответникът не подал отговор, не се явил в съдебно заседание въпреки редовното призоваване и не поискал с молба разглеждането на делото в негово отсъствие, съдът следвало да приеме, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение и следвало да се произнесе по това искане, или с определение по чл.329, ал.3 ГПК да го отхвърли, ако прецени, че не са налице тези предпоставки. Вместо това районният съд пристъпил към решаването на спора по чл.422 ГПК по същество, като е приел, че процесния договор е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, без да има оспорване от страна на ответника за това обстоятелство. Това съществено процесуално нарушение е оказало влияние на развитието на съдебното производство, като крайният му резултат е ограничаването на процесуалните права на ищеца. Развити са подробни съображения, за това какви са били различните правни възможности ако съдът бе спазил изискванията на закона относно поредността на процедурата. Като е постановил решение по съществото на спора, според въззивника съдът е постановил недопустим съдебен акт, като е цитирана съдебна практика в тази насока. При условията на евентуалност счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не може да основе решението си на обстоятелство, което ответникът не е въвел като възражение срещу иска в отговора на исковата молба. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на изложеното становище. Моли решението да бъде обезсилено като недопустимо и нищожно, а делото се върне на БРС за произнасяне по искането на ищеца по чл.238 ГПК от нов състав на районния съд. Евентуално, ако не се приеме, че решението е недопустимо, моли да бъде постановено решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и въззивната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Претендира разноски за настоящото производство- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Въззиваемият, редовно уведомен за жалбата на основание чл.41, ал.2 от ГПК, не е представил отговор.

На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК.

Мотивиран от горните съображения и на основание чл.267 от ГПК,  Бургаският окръжен съд                                                                                           

О П Р Е Д Е Л И :

 

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба, както и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.

Препис от определението да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                           

                                                        

                                                           

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                

                                                                                      

                                                                       

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                  

                                                            

                                                                     2.