Р Е Ш Е Н И
Е № 1132
гр. Пловдив, 09.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на девети март две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 8081 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от Д.Д.Б. против М.Н.К.,
за осъждане на ответника да преустанови неоснователните действия, с които пречи
за упражняване спокойно на правото на собственост, изразяващо се в прекъсване
на тръбата, снабдяваща гаража с идентификатор № ****, построен в имот с
идентификатор № ****, с вода и спиране на водоподаването, като възстанови
фактическото положение от преди тези действия.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
собственик на гаражна клетка № ***с идентификатор № ****, със застроена площ от
21 кв.м., построена в северозападната част на дворното място с идентификатор №
****, находящо се в ****. Твърди, че ответницата е обитател на жилищната
сграда, построена в поземления имот. Посочва, че на 30.06.2013 г. ответницата
прекъснала захранването с вода на гаражите, построени в дъното на дворното
място, като за това била осъдена по н.о.х.д. № 2632/2017 г. на Районен съд
Пловдив, VI наказателен състав. До момента
на подаване на иска, не било възстановено захранването с вода на гаражите.
Поддържа, че действията на ответника, с които пречи на ищеца да упражнява
правото си на собственост се изразяват в прекъсване на тръбата, снабдяваща
гаражите с вода и спиране на водоподаването. Поведението на ответницата
причинявало вреди за ищеца – невъзможност да ползва пълноценно гаража, който е
имал вода и ток от построяването му до момента на прекъсване на водоподаването.
Поради това предявява настоящия иск, моли за неговото уважаване и за присъждане
на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил
писмен отговор от ответника М.Н.К., със становище за неоснователност на
предявения иск. Ответникът оспорва фактическите твърдения на ищеца, като сочи,
че гаражната му клетка не е била водоснабдена от момента на построяването й.
Посочва, че жилищната сграда в имота била построена през 1980 г., а през 1983
г. в двора на кооперацията били построени шест гаражни клетки, включително и
тази на ищеца. Тогава, без разрешение на ответницата и на ВиК, в избата на
жилищната сграда била прокарана отделна тръба, чрез пробиване на стената. Ответницата
посочва, че избата не е обща част, а лична нейна собственост. Поддържа, че
водоснабдяването на гаража е извършено без нужните разрешения и по тази причина
се явява незаконно. Счита, че възстановяването на предходното положение би
представлявало едно противоправно състояние. Моли за отхвърляне на предявения
иск и за присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, а и се установява от нотариален акт за
собственост на гараж, построен от ЖСК върху държавна земя № ***, том ***, рег. № ****, дело № **** г., че Д.Д.Б., е собственик
по наследство на гаражна клетка № *** с площ от 21 кв.м., построена в
северозападната част на дворно място, представляващо УПИ ****, находящо се в
*****, въз основа на отстъпено право на строеж с решение на ИК на ГНС – гр.
Пловдив, № ****, строително разрешение № *** г. и
протокол № **** г. на Общото събрание на ЖСК „Българо-съветска дружба“.
Процесният
гараж е нанесен в КК и КР на гр. П. като сграда с идентификатор № ***.
Видно
от писмо изх. № **** г. от Община Пловдив, Район Централен, за сграда,
представляваща гараж – допълнително застрояване с административен адрес: ****,
не са открити налични строителни книжа.
С
протокол № **** г. на събрание на кооперация „****“ – ****, е взето решение за
разпределение на гаражните клетки, построени въз основа на строително
разрешение № **** г. Клетките са построени на основание одобрен архитектурен
проект.
С
присъда № **** г., постановена по н.о.х.д. № 2632 по описа за 2017 г. на
Районен съд Пловдив, VI наказателен
състав, М.Н.К. е призната за виновна в това, че на *** г., в гр. Пловдив, като
посредствен извършител чрез Д.К.Д., е немаловажен случай, самоволно, не по
установения в закона ред, е осъществила едно оспорвано от другиго – В.Г.В.и
В.Д.В., свое предполагаемо право на прекъсване и прекратяване на водоподаване
към гаражни клетки в дворното място, находящо се ***.
По
делото са ангажирани гласни доказателствени средства, като на всяка страна е
разпитан по един свидетел. От показанията на свидетеля Д. А. Б. се установява,
че жилищната сграда в дворното място, находящо се в ***, е построена през 1980
г., а гаражните клетки – през 1981 г., непосредствено след сградата. Гаражите
били снабдени с ел.инсталация и права и обратна вода. Правата вода излизала от
централния водомер, който се намирал в избеното помещение, собственост на Н. И
Н. А., б. и д. на М.К.. От този централен водомер била изведена тръба, която
била положена на 60-70 см. под бетона. Правата и обратната вода, както и
електричеството, били прекарани през 1981 г. – 1982 г. и не били променяни. За
всеки от гаражите били създадени отделни партиди. Свидетелят пояснява, че
собствениците на избеното помещение – Н. И Н. А. изразили съгласие тръбата за
правата вода за гаражите да преминава от общия водомер в тяхното избено
помещение и да излиза към дворното място, доколкото и те самите имали гаражна
клетка в двора - №***.
Свидетелят
Г.Н.К., брат на ответницата, изяснява, че гаражните клетки били изградени през
1982 г. – 1983 г. Свидетелят няма сведения кога са водоснабдени гаражите; не
знае от баба му и дядо да е искано разрешение за прокарване на вода от общия
водомер към гаражите. Не знае къде е разположен общият водомер в сградата.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че изграждането на захранването на процесния гараж е
правено допълнително, след изграждането на ВиК инсталацията на сградата.
Прекъсната водопроводна тръбна разводка води началото си от долното отверствие
на стоманен-поцинкован тройник в северния край на хоризонталния участък на
водопровода, след общия водомер, разположен на около 1 метър от пода на южната
част на източната стена на избеното помещение на ответника по делото – М.К..
Долното отверствие на тройника е затапено с монтирана на него стоманена тапа, а
от горното му отверстие тръбната разводка продължава към тавана, чрез коляно
към североизточния ъгъл по източната стена на избеното помещение. Прекъсната
тръбна разводка на водопроводното отклонение към гаражите е слизала от долното
отверстие на стоманения поцинкован тройник в северния край на хоризонталния
участък на водопровода на нивото на пода, от там, чрез коляно в южна посока до
югоизточния ъгъл на избеното помещение. До югозападния ъгъл на избеното
помещение е наличен остатък от съществувалия водопровод, захранващ с вода
гаражните клетки. Запазен е тръбен участък около 20-30 см. по южната стена,
който продължава с коляно в северна посока до втори участък с дължина около 40
см. по западната стена на помещението. В края на този участък водопроводът,
чрез коляно в западна посока, пресича западната фасадна стена и излиза на около
50-60 см. от нивото на бетоновата настилка от външната й страна. Целият двор е
с положено бетоново покритие.
Вещото
лице дава заключение, че не се откриват несъответствия местоположението (мястото на изграждане и
преминаване) към настоящия момент на процесния водопровод, сравнен с
изискванията на цитираните норми за недопустимост при проектиране на сградите,
водопроводни инсталации, действащи към момента на изграждането му. ВиК
инсталацията към гаража, най-вероятно е изградена едновременно с построяването
на гаражите, предвид липсата на одобрени проекти по част ВиК за процесния
гараж. Наличието на скрити под мазилката водопроводни участъци в гаражите на
стоманени-поцинковани тръби и фитинги, както и наличието на замолитени под
бетоновата замазка канализационни отклонения от PVC тръби и фасонни части, Ф50мм, потвърждават извода, че
въпросните тръби са полагани преди направата на мазилките и подовите настилки в
гаражните клетки.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с негаторен иск по реда на чл.109 ЗС.
За да се уважи предявен иск с правно
основание чл.109 ЗС, следва да се проявили в обективната действителност
следните материалноправни предпоставки (юридически факти), както следва: 1)да е
налице смутено право на собственост или ограничено вещно право на ищеца;
2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно състояние) на ответника,
за което няма основание и 3)причинна връзка между първите две. Ищецът по
предявения иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от обикновените
(чл.50 ЗС). В някои случаи извършеното от ответника нарушение е такова, че е
ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.
Например, такива са случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е
доказано, че ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот
или поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Затова и пасивно
легитимирани да отговарят по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС са
лицата, чиито действия противоправно накърняват правата на ищците или чиито
бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл решение
№ 27/26.02.2015 г. по гр.д. № 5427/2014 г. на ВКС).
В случая, не е спорно между страните, а
и това се установи от представените по делото писмени доказателства, че ищецът
е собственик на процесния гараж с идентификатор № ****, находящ се в дворното
място на адрес: ***. Както ищецът, така и ответницата са собственици и на
самостоятелни обекти в жилищната сграда в същото дворно място. Установи се по
делото, че общият водомер на тази сграда се намира в избеното помещение на
ответницата – в този смисъл са както свидетелските показания на свидетеля Б.,
така и заключението на вещото лице П., който е извършил оглед в имота, където е
констатирал фактическото положение. Този факт не се оборва от показанията на
свидетеля К., доколкото същият заяви, че не знае къде се намира този водомер,
както и че не е влизал в избата и не помни какво е нейното състояние.
С присъдата по н.о.х.д. № 2632/ 2017 г.
на Районен съд Пловдив, VI нак. състав,
с която ответницата е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.
323, ал.1 НК – самоуправство, по задължителен за гражданския съд начин са
установени обстоятелствата, че ответницата, действаща чрез трето лице, е
прекъснала и прекратила водоподаването към гаражните клетки в дворното място на
**** – така изрично чл.300 ГПК. Така установените факти не биха могли да се
оборват в настоящото дело, а съдът следва да ги съобрази при решаването му.
Наведеният от ответницата довод, че не тя лично, а трето лице фактически е
осъществило прекъсването на водоподаването, е ирелевантно за случая. Това е
така, доколкото за основателността на иска по чл.109 ЗС е от значение не само
дали ответната страна е създала със своите действия противоправното състояние,
но и дали тя го е поддържала. В случая се касае за посредствено извършителство,
при което извършителят на деянието използва друго наказателно неотговорно лице
за конкретния случай, за да осъществи деяние, било защото това лице няма умисъл
да го извърши, или пък защото по принцип не може да носи наказателна
отговорност. Ответницата, макар лично да не е извършила фактическите действия
по прекъсване на водоподаването, третото лице, което ги е реализирало, е
действало по нейно възлагане. Отделно от това, след извършването на деянието,
именно ответницата е тази, която е поддържала противоправното поведение, поради
което тя е активно материално легитимирана да отговаря по предявения иск.
С така извършеното действие ответницата
е създала на ищеца пречки да ползват процесния гараж, по-големи от
обикновените. По делото се установи, че гаражните клетки в парцела са изградени
съгласно разрешение за строеж № ****., по общо съгласие на всички собственици
на самостоятелни обекти в сградата, като с протокол от 10.03.1983 г. след
жребий, гаражните клетки са разпределени между собствениците. Със съгласие на
собствениците на избеното помещение (Н. И Н. А. – д. и б. на ответницата) от
намиращия се в него общ водомер е направено отклонение на ВиК инсталацията,
което да осигури водоснабдяването в гаражните клетки. Наличието на съгласие от
страна на собствениците на избеното помещение се установява от показанията на
свидетеля Б., който е бил в зряла възраст (около 30-годишен) към момента на
изграждането на гаражните клетки и е бил наясно с процедурата по изграждането,
водоснабдяването и разпределението на гаражите. Собствениците на избеното
помещение към 1983 г. – бабата и дядото на ответниците, също са притежавали гаражна
клетка в дворното място, която също е била водоснабдена. Видно от протокола №
**** на тях при тегленото на жребий се е паднала гаражна клетка № ****. В този
смисъл, показанията на свидетеля К., че няма гараж на двора, се оборват от
обсъденото писмено доказателство, като в тази част не се целят от съда. Предвид
изложеното, доколкото се установи, че прекарването на вода до гаражните клетки
в дворното място, от общия водомер в избеното помещение, собственост на
ответницата към момента, е било по общо съгласие на всички собственици, а и
доколкото вещото лице даде заключение, че процесният водопровод отговаря на
изискванията на цитираните норми за недопустимост при проектиране на сградите,
водопроводни инсталации, действащи към момента на изграждането му, то следва,
че ищецът защитава свое право, което не е в противоречие с законови изисквания.
От изложените съображения се налага
извода за основателност на предявения негаторен иск. Ответницата следва да бъде
осъдена да преустанови неоснователните действия, с които пречи на упражняване
спокойно на правото на собственост, изразяващо се в прекъсване на тръбата,
снабдяваща гаража с идентификатор № ****, построен в имот с идентификатор №
****, с вода и спиране на водоподаването, като възстанови фактическото положение
от преди тези действия.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът в
общ размер от 454,30 лв., от които 52,10 лв. за държавна такса, 100 лв. за
депозит за вещо лице и 300 лв. за адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна защита и съдействие № **** г.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН: **********, адрес: ***, по предявения от
Д.Д.Б., ЕГН: **********, адрес: *** иск с правно основание чл.109 ЗС, да преустанови
неоснователните действия, с които пречи на упражняване спокойно на правото на
собственост, изразяващо се в прекъсване на тръбата, снабдяваща гаража с
идентификатор № ****, построен в имот с идентификатор № ****, находящ се в ***,
с вода и спиране на водоподаването, като възстанови
фактическото положение от преди тези действия.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН: ********** на основание чл.78, ал.1 ГПК,
да заплати на Д.Д.Б., ЕГН: ********** сумата от 454,30 лв. (четиристотин петдесет и четири лева и тридесет
стотинки) – съдебно деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ В. КЪРПАЧЕВА
Вярно с
оригинала.
К.К.