Определение по дело №203/2017 на Районен съд - Панагюрище

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

          Номер                  Година                                              Град                                   

В ИМЕТО НА НАРОДА

на                                                                          Година                                      

в закрито заседание в следния състав:

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

като разгледа докладваното от                                                                                   

                                        гр.д.№                   по описа за                        год.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 78, ал.3, във връзка с чл.248 от ГПК.

Предявен е иск по смисъла на чл. 439, ал.1 от ГПК.

В исковата си молба Е.Е.Х.,***, със съдебен адрес:*** - чрез адвокат Т.В. от Пазарджишка адвокатска колегия, срещу «А.з.с.н.в. ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от Н.Т.С. и М.Д.Д., сочи, че ответното дружество е образувало срещу ищцата изпълнително дело № 131/2015 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, с рег. № 881 и район на действие Окръжен съд Смолян, въз основа на изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.д. № 1158/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, за сумата от 1 231,89 лв., която сума представлява сбор от главница в размер на 560,83 лв., договорна лихва за периода 11.05.2009 г. до 25.01.2010 г. в размер на 348,17 лв., мораторна лихва за периода от 12.08.2010 г. до 01.12.2014 г., в размер на 422,89 лв. и ведно със законната лихва върху главницата от 560,83 лв., считано от 01.12.2014 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищцата твърди, че не е депозирала възражение по реда на чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1158/2014 г. по описа на Ройонен съд- Смолян. Твърди обаче, че поради настъпване на погасителната давност, не дължи заплащането на претендираната сума, тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно, а единственият процесуален ред за защита правата на ищцата Х. е настоящото гражданско дело.

В предявената искова молба се сочи, че принудителното изпълнение е насочено срещу длъжника, явяващ се ищец по настоящото гражданско дело, въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл. 410 от ГПК, поради което изпълняемото право не е установено със силата на присъдено нещо и ищцата може да го оспорва с всички възражения, които би могла да противопостави на осъдителния иск на дружеството-ответник по настоящото гражданско дело.

Е.Х. твърди, че спрямо нея е изтекла погасителната давност по смисъла на чл. 110 от ЗЗД след образуване на ч.гр.д. № 1158/2014 г. по описа на Районен съд Смолян и издаването на изпълнителния лист. Според ищцата, съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено на 26.06.2015 г. от Общо събрание на гражданската и търговска колегии на ВКС, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността, а същата се прекъсва едва с предявяването на иск за установяване на вземането, който има обратно действие в случай, че е спазен срокът по чл. 415 от ГПК, но ако искът не е предявен, то давността не се счита за прекъсната. Ищцата твърди, че такъв иск не е предявен, поради което и давността не е прекъсната с образуването на Ч.гр.д. № 1158/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян и издаването на изпълнителен лист за претендираните суми по описаното дело. Е.Х. твърди, че константна е съдебната практика, според която при образувано или висящо изпълнително дело, давността продължава да тече. Тя е продължила да тече и след образуване на изп.дело № 131/2015 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, понеже не са изпълнителни  действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Според ищцата, по изпълнително дело № 131/2015 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, първото действие по принудително изпълнение, годно да прекъсне давността, е наложен запор на банкови сметки от 16.11.2016 г., като към момента на налагане на запора  върху банкови сметки, вече е настъпила погасителна давност по вземането на основание чл. 110 от ЗЗД. Ищцата сочи, че 5-годишната давност по процесния договор за заем е изтекла на 25.01.2015 г, т.е. след образуване на Ч.гр.д. № 1158/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян и влизане в сила на заповедта за изпълнение, както и след издаване на изпълнителния лист.  Е.Е.Х. твърди, че задълженията й се явяват недължими по изп.дело № 131/2015 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски, като погасени по давност.

Ищцата Е.Е.Х. моли съда да постанови решение, с което  на основание чл. 439, във връзка с чл. 124 от ГПК, да приеме за установено по отношение на «А.з.с.н.в. ЕАД, че ищцата не дължи сумата от 1 231,89 лв. по изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.дело № 1158/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, която сума представлява задължение по изпълнително дело № 131 от 2015 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян, поради погасяване на задължението по давност,  на основание чл. 110 от ЗЗД.

Моли да бъде изискано и приложено по делото ч.гр.дело № 1158/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян.

Моли да бъде изискан и приложен по делото заверен препис от изпълнително дело № 131/2015 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян.

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

Представя следните писмени доказателства в копие: Искане/договор за заем „Креди хоум“ № 1051-125622 от 08.05.2009 г.; Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.12.2014 г. по ч.гр.дело № 1158/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян; Покана за доброволно изпълнение изх. № 2142 от 16.02.2015 г. на ЧСИ № 881 – Петко Мачкърски; Изпълнителен лист от 09.01.2015 г.; Уведомително писмо изх. № 275145 от 16.11.2015 г. на Банка „ДСК“ ЕАД; Удостоверение за настоящ адрес с изх. № 294/16.11.2016 г. на Община Панагюрище.

          В законоустановения срок „А.з.с.н.в.“ ЕАД представят писмен отговор на исковата молба, в който сочат, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес от страна на ищцата. Дружеството-ответник сочат, че искът е неоснователен и недоказан, и молят същият да бъде отхвърлен, тъй като заповедното производство е образувано в Районен съд– Смолян на 01.12.2014 г., а изпълнителният лист е издаден на 09.01.2015 г. по Ч.гр.д. № 1158 от 2015 г. Според ответното дружество, несъстоятелно е твърдението на ищцата, че давността на вземането е изтекла след образуването на заповедното производство, поради това, че не е предявен иск за установяване на вземането. Ответниците твърдят, че след като по ч.гр.дело № 1158 от 2015 г. на Районен съд – Смолян не се установява подадено възражение от страна на Х. срещу издадената заповед за изпълнение, няма как да се развие производство по чл. 422 от ГПК. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС са изброени изчерпателно принудителните действия, които прекъсват давността по изпълнителното дело, а именно: налагане на възбрана или запор; присъединяване на кредитор; възлагане на вземане за събиране или вместо плащане; извършване на опис и оценка на вещ; назначаване на пазач и др. Изпълнителното дело, според ответниците, е образувано на 11.02.2015 г., като на 12.10.2015 г. дружеството-ответник са поискали налагане на запори на ищцата в четири банки – „ДСК“ЕАД, „ОББ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и „АССЕТ БАНК“ ЕАД, като същите са наложени на 16.11.2015 г., а не както твърди ищцата – на 16.11.2016 г., с което давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Ответниците твърдят, че е несъстоятелно възражението на ищцата, че е изтекла петгодишна погасителна давност на 21.01.2015 г. Според ответното дружество, видно от заявлението за издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 410 от ГПК, същото е постъпило в регистратурата на Районен съд – Смолян на 01.12.2014 г., т.е. преди 25.01.2015 г. Ответното дружество твърдят още, че няма как да изтече 5-годишната давност на 25.01.2015 г., т.е. след образуване на ч.гр.д. № 131/2014 г. по описа на Районен съд  - Смолян и влизане в сила на заповедта за изпълнение, както и след издаване на изпълнителния лист на 09.01.2015 г. Сочат също, че от издаването на изпълнителния лист започва да тече нова 5-годишна давност, като ако в този период взискателят не предприеме действия по принудителното събиране на вземането си, има възможност Е.Х. да подаде настоящия иск.

Според ответниците, последното изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено на 05.01.2017 г. и се изразява в налагане на възбрана върху имот на Х., с което отново е прекъсната давността.

„А.з.с.н.в.“ЕАД сочат, че задълженията на Е.Е.Х. не са погасени по давност, поради което молят да бъде отхвърлен иска, като неоснователен и недоказан.

Не възразяват да се приеме искането/договор за заем и приложените заедно с него писмени доказателства.

Молят да бъде изискано и приложено ч.гр.д. № 1158/2014 г. по описа на Ройонен съд – Смолян, както и заверен препис от изпълнително дело № 131/2015 г. по описа на ЧСИ № 881- Петко Мачкърски.

Прилагат следните писмени доказателства в копие: Молба вх. № 02019 от 11.02.2015 г. по изпълнително дело № 20158810400131; Молба вх. № 13977 от 12.10.2015 г.; Валиден застрахователен сертификат от 11.05.2009 г.; Покана за доброволно изпълнение изх. № 2142 от 16.02.2015 г.;  Разписка от 13.03.2015 г. за връчване на ПДИ на Е.Е.Х.; Молба вх. № 21079 от 05.12.2016 г. по изпълнително дело № 20158810400131; Искане за вписване на възбрана изх. № 5/3.01.2017 г. по изпълнително дело № 20158810400131.

По делото е постановено Решение № 156/29.12.2017г., с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от Е.Е.Х.,***, срещу «А.з.с.н.в. ЕАД, иск за установяване, че Е.Е.Х. не дължи на «А.з.с.н.в. ЕАД, заплащането на сума в общ размер на 1 231,89 лв. по изпълнителен лист, издаден по Ч.гр.дело № 1158/2014 г. по описа на Районен съд – Смолян, която сума представлява задължение по изпълнително дело № 131 от 2015 г. по описа на ЧСИ Петко Мачкърски № 881, с район на действие Окръжен съд – Смолян.

На 15.01.2018г. ответното дружество- „А.з.с.н.в.“ ЕАД са предявили молба по смисъла на чл. 248, ал.1 от ГПК -за допълване на Решение № 156/29.12.2017г. постановено по настоящото гражданско дело, в частта за разноските, в размер на 300,00 лв., които са претендирани от ответното дружество с писмения отговор на исковата молба.

В законоустановения срок ищцата Е.Е.Х., чрез процесуалния си представител адвокат Т.В. от ПзАК, сочи, че молбата по смисъла на чл. 248 от ГПК, предявена от дружеството- ответник следва да бъде оставена без уважение, тъй като разноските не са поискани своевременно, а и не е представен  списък на разноските, по смисъла на чл. 80 от ГПК. Моли Районен съд Панагюрище да вземе предвид и факта, че в открито съдебно заседание, проведено на 19.10.2017г., е направено възражение за прекомерност на разноските, както и че разноските на ответното дружество следва да бъдат съобразени с разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК във връзка с чл. 37  от ЗПП. Сочат, че при дела с определен материален интерес, възнаграждението възлиза на сумата от 100,00 до 300,00 лева. Считат, че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 100,00 лв., каквато е и съдебната практика.

След като се запозна с материалите по делото, съдът констатира, че в писмения отговор на исковата молба процесуалния представител на дружеството ответник – юрконсулт В.Т., е претендирала разноски в настоящото производство в размер на 300,00 лв. Съдът установи, че делото е внесено и разгледано в едно открито съдебно заседание, при което в заседанието не са се явили представляващите ответното дружество „А.з.с.н.в.“ ЕАД, нито процесуалния им представител, а е депозирана писмена молба.

Съдът счита, че предявената молба, с оглед изхода на настоящото гражданско дело, е основателна и следва да бъде уважена до размера от 100,00 лв., като на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде отхвърлено като неоснователно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за размера над 100,00 лв. до пълно претендирания размер от 300,00 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8, във връзка с чл. 248 от ГПК, Панагюрският районен съд,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСЪЖДА Е.Е.Х., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:*** - чрез адвокат Т.В. от Пазарджишка адвокатска колегия, да заплати на «А.з.с.н.в. ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представляван от Н.Т.С. и М.Д.Д., сумата от 100,00 лв. (сто лева), представляващи сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото гражданско дело.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователно, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за размера над 100,00 лв.(сто лева) до пълно претендирания размер от 300,00 лв.(триста лева).

  Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в едноседмичен срок от датата на получаване на препис от същото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: