№ 723
гр. София , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20201000504207 по описа за 2020 година
С решение № 903663 от 20.08.2020 г., по гр.д. № 17/19 г., ОС
Благоевград, отхвърля като неоснователен предявения от „Перун – 91“ ООД
иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на Община Разлог да заплати сумата от 108 528
лв., обезщетение за ползване без основание за периода от 23.09.2008 г. до
14.03.2018 г. на четвърти етаж в административна сграда, находяща се в гр.
Разлог, пл. Преображение, в парцел І от кв. 50, по плана на гр. Разлог, целият
с площ от 180 кв.м., кадастрален номер 61813.759.39.1.4.
Срещу решението е депозирана жалба от „Перун – 91“ ООД. Поддържа
твърденията си, че за исковия период ответната община е упражнявала
фактическа власт върху спорния четвърти етаж и това не е било оспорено с
отговора на исковата молба. Намира, че съдът е подвел ищеца, тъй като с
отхвърлянето на негово искане за разпит по реда на чл. 176, ал. 2 ГПК,
дружеството е счело, че фактът на владението е доказан с приложените
писмени доказателства. Счита, че в други производства, където е разглеждан
спор за собственост по отношение на процесния имот, иницииран от Община
Разлог, последната е признала извънсъдебно, че владее обекта. Това
признание на неизгоден за ответника в настоящия процес факт е следвало да
1
бъде взето предвид от съда. Моли решението да се отмени и искът да се
уважи.
Ответникът Община Разлог не взема становище по жалбата в писмен
отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Ищецът „Перун – 91“ ООД твърди, че по гр.д. № 1343/2007 г., РС
Разлог, претендирал от ТД на НАП да предаде владението върху четвърти
етаж в административна сграда, находяща се в гр. Разлог, пл. Преображение,
в парцел І от кв. 50, по плана на гр. Разлог, целият с площ от 180 кв.м.,
кадастрален номер 61813.759.39.1.4. При осъществен въвод на 28.04.2014 г. от
ЧСИ, Община Разлог заявила, че въз основа на писмени доказателства е
собственик на имота и след спиране на изпълнението, Общината предявила в
указан й срок срещу „Перун – 91“ ООД иск за установяване на собственост –
гр.д. № 1021/2014 г. Искът бил отхвърлен с решение, влязло в сила на
5.01.2018 г., а на 14.03.2018 г. ищецът „Перун – 91“ ООД бил въведен във
владение на имота. Твърди, че за периода от 23.09.2008 г. до 14.03.2018 г.
общината е владяла имота без основание и се е обогатила с това за сметка на
ищеца. Претендира за посочения период да получи обезщетение, равняващо
се на сумата от 108 528 лв. (формирана от месечен наем в размер на 952 лв.),
ведно със законната лихва от датата на исковата молба.
Ответникът Община Разлог сочи, че обектът не е индивидуализиран, а
претенцията не е посочена съответно с точни стойности за всеки месец от
исковия период. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска,
тъй като въводът е осъществяван срещу НАП. Прави възражение за изтекла
погасителна давност.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
2
обстановка:
Няма спор, че с окончателно Решение № 38 от 30.05.2013 г. по гр.д. №
673/21 г., ВКС, ТД на НАП е осъдена да предаде на „Перун – 91“ ООД
владението върху спорния четвърти етаж на административна сграда,
находяща се в гр. Разлог, пл. Преображение, с площ от 180 кв.м. Безспорно се
установява още, че на 28.04.2014 г. по образуваното изп.д. № 145/14 г., ЧСИ
Ц. е пристъпил към въвод по искане на взискателя „Перун – 91“ ООД, но тъй
като в имота е намерен пълномощник на Община Разлог (заявяващ
собственически права върху етажа), изпълнението е спряно и на Общината е
дадена възможност да защити правата си. Предявеният иск от Община Разлог
срещу „Перун-91“ ООД е отхвърлен с решение на ОС Благоевград по гр.д. №
742/16 г., което не е допуснато до касация с определение на ВКС № 5 от
5.01.2018 г. по гр.д. № 1655/17г. Не се спори, че на 14.03.2018 г. е осъществен
въвод, като дружеството е въведено във владение на четвъртия етаж след
доброволно предаване на имота от НАП – София – протокол на л. 40 от
настоящото дело.
Пред настоящата инстанция са събрани гласни доказателства.
Св. П. К. Б., разказва, че в периода от 2008 г. до 2014 г. посещавал
спорния четвърти етаж, в качеството му на данъкоплатец и служител на
икономическа полиция, като там се помещавал отдел „Местни данъци и
такси“, сега Дирекция „Приходи“. На входа на 7-етажната сграда имало
указателни табели, че на ет. ІV се намира отдел „Местни данъци и такси“,
като на самия етаж, преди да се влезне на него, на входа му, също имало
табела с такъв надпис върху порталната врата, която го отделя от стълбището.
След 2014 г. той продължил да посещава етажа като данъкоплатец. Там
винаги се помещавал касата, в дъното на коридора, с две гишета, а по другите
стаи имало табели на началник отдел и инспектори. Нямало нищо, което да
сочи, че там се намират други дружества, всичко е било само на общината.
Свидетелят подчертава, че в същата сграда, на 6-тия етаж от 2008 г. до 2018 г.
се помещавала НАП, за което също имало съответни табели. Преди около 4-5
г. общината се преместила на друг адрес в Разлог.
Св. Г. И. К., служител на община Разлог, Директор на дирекция
„Приходи“, сочи, че познава сградата от 1991 г., като поддържа, че на 4-ти и
3
6-ти етаж бил настанени счетоводството на „Данъчна служба Разлог“ и
„Местни данъци и такси“, тъй като тогава те били към Главно данъчно
управление. Сочи, че до 2005 г. целият 4-ти етаж бил зает от „Данъчна служба
Разлог“. Изтъква, че от 2005 г. Местни данъци и такси били преструктурирани
към общините, и четири от данъчните служители ги преназначили към
Община Разлог. След това този 4-ти етаж си останал на данъчната служба.
Според показанията след 2005 г. служителите на общината (4 бр.) и на НАП
(15-20 души) били на етажа до 2014 г. След 2014 г. от община Разлог нищо не
останало на 4-тия етаж. Според този свидетел имало указателна табела, че на
спорния етаж 4 е „Данъчна служба Разлог“, която обаче не била към Община
Разлог, освен това табелата не била поставена от тях, а си имало управител на
сграда. Сочи, че след 2014 . не му е известно друг да ползва имота освен
НАП, а после посочва и НОИ (ходел на етажа тъй като там била служителката
за здравните осигуровки и тази, при която се подавали данъчните
декларации). Изтъква се още, че през 2015 г. Т. Д. – законен представител на
„Перун-91“, направил на етажа ремонт – сменил дограма, направил мазилки.
Св. Е. И. В. познава сградата, сочи, че през 2014 г. от 4-тия етаж се
изнесли „Местни данъци и такси“. Пояснява, че след преустройството на
НАП, 4-ма служители от „Местни данъци и такси“ са ползвали една стая на
етажа (от общо осем), останалите стаи се ползвали от НАП, но не знае дали са
били с договор. Свидетелката потвърждава, че Т. Д. правил ремонт на етажа
през 2014-2015 г., както и че имало каса, в дъното на коридора, където се
плащали данъци. Разказва, че за сградата имало сдружение на етажните
собственици, като Т. Д. се явявал като собственик на 4 етаж.
Св. Ц. В. Г., сочи, че в периода 2008 – 2018 г. бил ходил на 4-тия етаж
веднъж годишно, където се намирали „Местни данъци и такси“ и там той
плаща данъци за свой собствен автомобил, негово притежание от 16 годишна
възраст. Не знае на място да е имало други служби. Потвърждава, че на входа
и на самия 4 етаж имало табела за Местни данъци и такси.
При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Ищцовото дружество се домогва да установи, че за исковия период от
23.09.2008 г. до 14.03.2018 г. ответната община е ползвала процесния
4
четвърти етаж от административна сграда в гр. Разлог, за която няма спор по
съдебен път е признато правото на собственост на „Перун – 91“ ООД, като по
този начин неоснователно се е обогатила за сметка на истинския собственик.
Съгласно запазилото действието си Постановление № 1 от 28.05.1979 г.
на Пленум на ВС, когато не са налице елементите на някой от трите
фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на
едно лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с
иска по чл. 59 ЗЗД (т. 1 от соченото ППВС). По своя характер искът е
субсидиарен, като съгласно т. 8 и т. 10 от цитираното ППВС и приложното му
поле е само, когато неоснователно обеднелия въобще не може да се защити
нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск. Общият фактически
състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните
основни елементи: 1. обогатяване на един правен субект за чужда сметка, 2.
обедняването на друг субект, 3. липса на правно основание за това
обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и обедняването (която
обаче не следва да е причинно следствена, тъй като не е необходимо
обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването – на
обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група
факти) и 5. липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.
Когато се твърди, че собственикът е лишен от ползване на собствената
му вещ необходимо е да се установи, че той неоснователно се е обеднил за
сметка на неоснователното обогатяване на ползващото лице, като тази
отговорността на ответника се изразява в спестен пазарен наем, който би се
получил за процесния имот.
За да бъде основателен конкретния предявен иск на първо място следва
да се разреши основния спор между страните, а именно – ползван ли е от
Община Разлог в исковия период спорния четвърти етаж. При анализ на
събраните в настоящото производство доказателства, въззивният съд приема,
че не се установява по пътя на пълното и главно доказване ответната община
да е ползвала целия четвъртият етаж за целия релевантен период.
Последният се определя от възражението за изтекла давност (която в случая е
общата давност от пет години) и налага обсъждане на времето от 28.01.2014 г.
5
до 28.01.2019 г . (пет години преди датата на исковата молба).
Според събраните показания се формира извод, че след реформа в
данъчните структури от 1.01.2006 г. спорният етаж е бил ползван съвместно
от служителите на Националната агенция за приходи и служители на
общинската структура „Местни данъци и такси“. Това е било така към 2014
г., с оглед данните, че на 28.04.2014 г. при въвод от ЧСИ в имота е направено
възражение за самостоятелни права от името на заварената там община, от
една страна, а от друга страна - с оглед свидетелските показания. Според
свидетелите К. и В. след реформата от числения състав на данъчните
служители, от тях са отделение 4 човека, които са били прехвърлени към
„Местни данъци и такси“ (общинска структура), като тези лица са се
помещавали в една от стаите. Това не налага извода, че останалата част от
етажа се е ползвал от общината. Обратно – налага се извод, че НАП е
продължил да използва помещенията на четвъртия етаж и именно Агенцията
е предала имота на дружеството на 14.3.2018 г. Съдът кредитира посочените
показания – същите са достоверни, дадени от лица, които имат преки
впечатления поради ежедневното им присъствие за голяма част от исковия
период в сградата и поради естеството на работата им, налагащо общуване с
данъчните служби. Тези гласни доказателства не се опровергават и от
сведенията изнесени от другата група свидетели - Б. и Г.. Последните освен
това имат спорадични впечатления за исковия период (след 2014 г.), поради
което достоверността на показанията им е по-ниска. Горният извод (че
имотът е ползван в по-голямата си част от НАП, а не от общинската
администрация) не може да се обори от данните, че на входа на сградата е
имало указателни табели за местни данъци и такси – това не налага
възприемане на твърдението, че целият четвърти етаж се е ползвал от
общината. Наличието на табела е указание за гражданите, че могат да намерят
служители на общината на посоченото място, но не означава, че сочената
общинска администрация заема целия етаж. Вярно е още, че от показанията
се установява, че на 4-тия етаж е имало каса (в която са заплащани местни
данъци), но няма данни, дали същата е обслужвала само постъпления към
общинския бюджет или и други задължения към фиска. Показанията на св. Б.,
че на стаите били поставени табелки за началник отдел и инспектори също не
дават достатъчно данни, въз основа на които да се изгради извод чии
6
представители са били въпросните служители – общински или на данъчните
служби.
Следва да се подчертае, че показанията на св. К. се възприемат от съда
като достоверни, особено с оглед факта, че свидетелят, като служител на
Данъчната служба има преки впечатления, вкл. поради упражняваната от него
ежедневна дейност в сградата. Такова са и показанията на св. В., която е
трето, незаинтересовано от спора лице, с непосредствени възприятия.
Показанията на св. Б., не могат да опровергаят горния извод – от една страна
фактът, че НАП е имал офис на 6-тия етаж, не изключва ползването и на 4-тия
от Агенцията, а от друга – след 2014 г. последният свидетел е посещавал
етажа нерегулярно, само като данъкоплатец.
С оглед посоченото по-горе, по дело се установява, че само една стая от
общо осем на 4-тия етаж е била ползвана от служители на общината, като
това ползване е установено от началото на исковия период – 28.01.2014 г. до
м. септември 2014 г. Крайната датата се установява от показанията на св. К.
(л. 56), които кореспондират с такава информация, изнесена от св. В. (л. 56),
както и данните, че Т. Д. (няма спор, че същият е управител на „Перун – 91“
ООД) е извършвал ремонт на спорния етажа след 2014 г. Очевидно, след като
етажът е бил достъпен за извършване на ремонтни дейности от ищцовата
страна, на него не се е намирал представител на общината, който да
препятства тези действия. С оглед казаното и на основание чл. 162 ГПК и по
данни от приетата по делото ССЕ, съдът приема, че дължимото в полза на
дружеството обезщетение за ползването на една от стаите на четвъртия етаж
от служители на общината, възлиза на сумата от 812,71 лв., дължима за
исковия период от 28.01.2014 г. до 31.08.2014 г. За остатъка от сумата и за
исковия период извън посочения, искът се явява неоснователен и решението
следва да се потвърди.
При този изход на спора на жалбоподателя се следват разноски в размер
на 58,75 лв. за платени държавни такси и за ССЕ, както и 900 лв. за
адвокатски хонорар на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 9 Наредба № 1 от 2004
г.
Воден от горните мотиви съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 903663 от 20.08.2020 г., по гр.д. № 17/19 г., ОС
Благоевград, в частта, в която се отхвърля като неоснователен предявения
от „Перун – 91“ ООД иск по чл. 59 ЗЗД за осъждане на Община Разлог да
заплати сумата от 812, 71 лв. за периода от 28.01.2014 г. до 31.08.2014 г., като
обезщетение за ползване без основание на една стая от четвърти етаж в
административна сграда, находяща се в гр. Разлог, пл. Преображение, в
парцел І от кв. 50, по плана на гр. Разлог, целият с площ от 180 кв.м.,
кадастрален номер 61813.759.39.1.4., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 59 ЗЗД Община Разлог да заплати на
„Перун – 91“ ООД, ЕИК *********, сумата от 812, 71 лв. като обезщетение за
ползване без основание на една стая от четвърти етаж в административна
сграда, находяща се в гр. Разлог, пл. Преображение, в парцел І от кв. 50, по
плана на гр. Разлог, целият с площ от 180 кв.м., кадастрален номер
61813.759.39.1.4., за периода от 28.01.2014 г. до 31.08.2014 г., ведно със
законната лихва от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Община Разлог да заплати на „Перун – 91“ ООД разноски в
размер на 58,75 лв. за платени държавни такси и за ССЕ, както 900 лв. за
адвокатски хонорар на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 9 Наредба № 1 от 2004
г.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8