Определение по дело №2307/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 403
Дата: 27 февруари 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20195300502307
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    403

 

Гр.Пловдив, 27.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 22.01.2020 г. в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                          Иван Анастасов                                                                                             

като разгледа гр.д.№2307/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

         Производство по реда на чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В.И.И., ЕГН: ********** ***. чрез адв.Т.Д. – АК-**** против решение №265 от 16.07.2019 г. по гр.д.N469/2019 г. на ПРС, 2 гр.с., с което са изменени на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, определените мерки с Решение №575/15.10.2018 г. по гр. д. №2343/2018 г. по описа на РС Казанлък  , в частта относно режима на лични отношения и издръжка на малолетното дете П. В. И., ЕГН: **********, като е определен режим на лични отношения на бащата В.И. И., ЕГН: ********** с детето П. В. И., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бащата да го взима от майката С.В.М., ЕГН: ********** на адреса ѝ в гр. **** и да го връща при нея при свършване на времето за осъществяване на лични контакти, 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката, осъден е да заплаща на детето си П. В. И., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител С. В. М., месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата; осъден е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на общо 86.40 лв. Изложени са съображения за неправилност и незакосъобразност на решението и моли вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за изменение на определените мерки за лични отношения на бащата с детето.

 Въззиваемата С. В. М. – счита жалбата за неоснователна.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предявените искове са с пр.осн.чл. 127,ал.2 СК във вр.59, ал.9 от СК и чл.143 СК.

         Във въззивната жалба са направени оплаквания, че решението на РС е неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата; че ПРС е допуснал процесуално нарушение като страните не са изслушани от съда; социалният доклад по делото бил изготвен изцяло по данни на майката, събеседване не било проведено с бащата; не било обсъдено обстоятелството, доказано по делото, че между бащата и детето съществува силна емоционална връзка, която трябва да бъде запазена; не е обсъдено обстоятелстото, че бащата и детето живеят в различни населени места, което налагало осигуряване на възможност за по-голяма продължителност на общуване; не е отчетено, че бащата е съгласен да взема детето от детската ясла не в петък сутрин в 10 ч., а в 17 ч.; не било доказано нито едно изменено обстоятелство след влизане в сила на решението на КРС, което да налага изменение на режима на лични отношения; РС не е изложил мотиви защо не е постановил режим на лични отношения на бащата с детето по време на коледните празници, новогодишните празници, Великденските празници и рожденните дни на детето.

         С отговора на ВЖ са изложени съображения, че решението на РС е правилно, т.к. контактите на бащата са съобразени изцяло с трайната съдебна практика и интересите на детето; че обучението в детската градина макар и незадължително, е важно за изграждането на детето, поради което не следва да бъде взимано в петък.

         От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения във въззивната жалба и отговора се установява следното:       

Видно от приложените по делото доказателства, режимът на лични отношения на бащата с детето е променян два пъти след първоначално определения такъв с решение №227/25.5.2017 г. по гр.д.№841/2017 г. на Казанлъшкия РС, като последно с обжалваното решение от 15.10.2018 г. по гр. д № 2343/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд е било утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, с което се определя режим на лични контакти между детето П. В. И. и бащата В. И. И., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя. Когато месецът има пети петък, събота и неделя, първият от месеците с пети петък, събота и неделя детето да бъде при майката, а втория петък, събота и неделя – детето да бъде при бащата с преспиване от 10.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като бащата го взима от настоящия адрес на майката: гр. **** и го връща пак там; всяка нечетна година да прекарва с преспиване коледните празници с майката, а новогодишните с бащата; всяка четна година да прекарва великденските празници, съобразно църковния календар при майката, считано от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден с преспиване; всяка нечетна година при бащата, считано за същия период; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; на рождения ден през четните години детето да бъде с бащата, а на нечетните с майката.

С обжалваното решение РС е изменил режима на лични отношения като е определил следният режим на лични отношения на бащата В. И.И., ЕГН: ********** с детето П. В. И., ЕГН: **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бащата да го взима от майката С. В. М., ЕГН: ********** на адреса ѝ в гр. **** и да го връща при нея при свършване на времето за осъществяване на лични контакти, 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката.

От изложеното по-горе е видно, че РС не е произнесъл по отношение на личните отношения на родителя с детето  през време на официалните празници и личните празници на детето, съгласно чл.59, ал.3 СК – дали се изменят или запазват или отменят, още повече, че с решение от 15.10.2018 г. по гр. д № 2343/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд такъв режим е бил определен.

 Тъй като първостепенният съд не есе е произнесъл по цялото искане, ПОС намира, че на основание чл.250 ГПК делото следва да се върне на КРС за допълване на решението си в тази част, а настоящето производство - да се прекрати. След допълването, делото следва да се върне на ПОС за произнасяне по жалбата.

         Водим от горното съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

         Отменя определението, с което е даден ход по същество и делото обявено за решаване.

Връща делото на Карловския районен съд, 2 гр.с. по гр.д.№469/19 г. за допълване на решението си, съгласно, изложените мотиви в настоящето определение.

Прекратява производството по в.гр.д.№2307/2019 г. на ПОС, 14 гр.с.

         Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: