Решение по дело №1316/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 юни 2018 г. (в сила от 1 октомври 2018 г.)
Съдия: Татяна Райчева Макариева
Дело: 20183100501316
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……….…./…………………..2018 г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

      ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

                          СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Макариева

въззивно гражданско дело № 1316 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 02701/19.03.2018 г., подадена от С.В.С., чрез адв. В.Б., в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20178950401600 по описа на ЧСИ Людмил Станев, рег. № 895, срещу Постановление от 21.02.2018 г. по изпълнителното дело.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определените разноски по изпълнението, както и на извършеното разпределение на постъпилата по изпълнителното дело сума. Твърди се неправилното включване на дължимите в полза на ЧСИ такси и разноски в кръга на привилегированите вземания. Отправено е искане за отмяна на обжалваното постановление.

Насрещната страна – взискателят И.А.П. не изразява становище по жалбата.

В мотивите си, по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ излага съображения за неоснователност на жалбата.

При преценка на допустимостта и редовността на депозираната жалба и съобразявайки нормите на ГПК, съдът констатира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Правото на жалбоподателя да обжалва действията на съдебния изпълнител следва пряко от разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като срокът за подаване на жалбата е определен в разпоредбата на 436, ал. 1 от ГПК.

В настоящия случай длъжникът е уведомен за обжалваното постановление, с което са изменени приетите по изпълнителното дело разноски, на 09.03.2018 г. (съобщение на лист 110 по изп. дело). Жалбата е подадена в пощенска служба на 16.03.2018 г. – в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Настоящият състав приема, че жалбата, в частта в която се обажлават приетите в изпълнителното производство разноски е допустима и подлежи на разглеждане.

След преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист № 674, издаден на 14.09.2018 г. по гр. дело № 715/2016 г. по описа на ДРС, съгласно който С.В.С. е осъден да заплати на И.А.П. сумата от 984 лева, представляваща обезщетение за направени разноски от ответника при прекратяване на делото, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

В поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 20.10.2017 г., е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 1216,48 лева, като включва в себе си: 989,00 лв. неолихвяеми вземания и 227,48 лв. такси по ТТР към ЗЧСИ, от които т. 26 в размер на 118,08 лв. с ДДС, дължими към 03.11.2017 г.

По делото са представени доказателства за внесена от длъжника по сметка на ЧСИ сума в размер на 1043,00 лв. на 30.10.2017 г. – в срока за доброволно изпълнение.

С постановление от 06.12.2017 г. ЧСИ е констатирал, че внесената сума не е достатъчна за пълното погасяване на дълга и начислените такси и разноски по изпълнението, поради което е извършил разпределение на същата по реда на чл. 460 от ГПК.

Съгласно дадени указания с Определение № 281/30.01.2018 г., постановено по в. гр. дело № 89/2018 г. по описа на ВОС, за провеждане на производство по реда на чл. 248 от ГПК, ЧСИ е изготвил обжалваното постановление от 21.02.2018 г., с което е изменил постановлението си от 31.10.2017 г. и е извършил ново разпределение на сумата от 1043,00 лв., както следва: 835,21 лв. – представляваща част от дължимата по изпълнителен лист сума към взискателя – обезщетение за направени разноски, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК в общ размер на 984,00 лв.; 102,00 лв. – платени авансово такси от взискателя по ТТР към ЗЧСИ – по т. 1 за образуване на изп. дело 24,00 лв., по т. 5 за връчване на ПДИ 24,00 лв., по т. 9 за налагане на 3 бр. запори върху банкови сметки 54,00 лв.; 100,24 лв. – пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ; 5,55 лв. – пощенски раходи за налагане на 3 б. запори по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ.

Съдът приема, че с обжалваното постановление ЧСИ е приел окончателния размер на дължимите такси и разноски по изпълнението и в тази част същото има характера на постановление за разноските, поради което съставлява годен предмет на обжалване по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

Дължимостта на разноските в изпълнителното производство е уредена от разпоредбата на чл. 79 от ГПК, като същите са за сметка на длъжника. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът им се определят с тарифа – чл. 78, ал. 1 от ЗЧСИ.

Съобразно Сметка № **********/25.09.2017 г. ЧСИ е начислил такси и разноски по изпълнението, както следва: по т. 1 – 20,00 лв.; по т. 5 – 20,00 лв.; по т. 9 – 45,00 лв., като върху посочените суми е начислен дължимият ДДС и формираната сума в размер на 102,00 лв. е заплатена предварително от взискателя, съгласно Сметка № **********/21.09.2017 г.

Начислените такси по тази сметка, съдът приема, че са начислени в съответствие с нормативно определените такива и са дължими във връзка с предприетите действия по изпълнението – образуване на изпълнително дело, връчване на покана за доброволно изпълнение и налагане на запори върху банкови сметки.

По изпълнителното дело се съдържат доказателства (известия за доставяне), с които са били изпратени по пощенска служба до съответните банкови институции съобщенията за наложени запори върху банкови сметки на длъжника, поради което съдът приема за неоснователни възраженията на жалбоподателя за недължимост на извършените разноски за пощенски разходи в размер на 5,55 лв.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че към датата на изготвяне на призовката за доброволно изпълнение, общият размер на дълга, предмет на принудително изпълнение възлиза на 984,00 лева. Дължимата пропорционална такса върху тази сума, определена по реда на т. 26, б. Б от ТТР към ЗЧСИ възлиза на 98,40 лева, като върху същата се дължи ДДС в размер на 19,68 лева. В съответствие с нормативната уредба, размерът на дължимата пропорционална такса възлиза на 118,68 лв.

Начислените от ЧСИ такси и разноски по изпълнението не превишават нормативно определените размери, поради което са основателни възраженията на длъжника в тази насока. Постановлението на ЧСИ от 21.02.2018 г., в частта, в която са приети таксите и разноските по изпълнението е законосъобразно и жалбата срещу същото следва да бъде оставена без уважение.

В жалбата си С.В.С. излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на извършено от ЧСИ разпределение с обжалваното постановление от 21.02.2018 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 462, ал. 1 от ГПК легитимирани да обжалван разпределението са длъжника и всички взискател в изпълнителното производство, като съгласно ал. 2 на същия текст, жалбата следва да бъде подадена в тридневен срок от предявяването на разпределението.

Безспорно жалбоподателят С.В.С. има качеството на длъжник по изпълнителното дело и е легитимирана да обжалва разпределението. Препис от постановлението е връчен на длъжника на 09.03.2018 г. чрез адвокат В.Б., видно от съобщението, приложено на лист 110 от преписката по изпълнителното дело. Тридневният срок за обжалване на постановлението, в което е обективирано разпределение, е изтекъл на 12.03.2018 г. Жалбата е депозирана в пощенска станция на 16.03.2018 г., видно от пощенското клеймо върху плика, съпровождащ жалбата.

От материалите по делото се установява, че жалбата е подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 462, ал. 1 от ГПК, поради което същата е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в тази част.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 02701/19.03.2018 г., подадена от С.В.С., чрез адв. В.Б., срещу Постановление от 21.02.2017 г. на ЧСИ Людмил Станев по изп. дело № 20178950401600, в частта в която са определени дължимите такси и разноски по изпълнението.

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 02701/19.03.2018 г., подадена от С.В.С., чрез адв. В.Б., срещу Постановление от 21.02.2017 г. на ЧСИ Людмил Станев по изп. дело № 20178950401600, в частта в която се обжалва извършеното разпределение на постъпила сума в размер на 1043,00 лева.

 

Решението, в частта в която е оставена без уважение жалбата срещу приетите разноски не подлежи на обжалване, а в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата срещу разпределението, имаща характер на определение, подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.