№ 278
гр. Перник, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200032 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, №5301427, издаден от ОД МВР – Перник,
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.3 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ на Б. Г. Г. с ЕГН **********, в качеството
му на законен представител на „****“ ЕООД, ЕИК ****, е наложена глоба в
размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от Б.Г., в която се
излагат възражения, че е издаден в нарушение на закона, при неспазване на
процесуалните правила, че събраните доказателства не установяват
описаното в съдържанието му нарушение, както и че наложеното
административно наказание е неправилно определено. Моли за отмяна на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Я.С. поддържа и допълва доводите в жалбата
и пледира за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски от
жалбоподателя за адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
и доводите на страните, намира за установено следното:
1
На 27.09.2021г., 10.42 часа, в гр. Перник, по път I-6, в посока към град
София, се движело МПС – л.а. „Мерцедес С5004Матик“ с рег. №****. В
района на бензиностанция NPC, км.81+400 на посочения път, с преносима
система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия
трафик, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства в стационарен режим чрез заснемане. Преди мястото, на
което била установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало
поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч.,
съгласно възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП. В 10.42 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият
автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител, работил със
системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към
чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 81 км/ч. /получена
след приспадане на допустимата техническа грешка при изчисляване
скоростта на движение/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ЮЛ – „Уникредит лизинг“
ЕАД – клон Перник, но в свидетелството за регистрация и базата данни на
КАТ като ползвател на превозното средство било вписано друго ЮЛ – „****“
ЕООД, ЕИК ****. Затова, с оглед разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП,
срещу законния представител на ЮЛ – ползвател – управителят Б.Г., бил
издаден електронен фиш серия К №5301427 на ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП му била
наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 17.12.2021 г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, разпечатка с данни от Търговски регистър,
справка за нарушител/водач, разпечатка от показанията на техническото
средство – снимка №11743D0/0410957, протокол за използване на АТСС, рег.
№1158р-9249/28.09.2021г. и снимка за разположението му, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване
2
на преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на
одобрените за използване средства за измерване, с приложение към
удостоверението, писмо, рег. №20-00-38-2/19.06.2019г. на БИМ, протоколи за
първоначална и последваща проверка №№248-ИСИ/11.12.2017г. и 01-С-
ИСИС/05.02.2021г. на отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“
към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-
310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, както и писмо, изх. №11-00-
25/24.01.2022г., ведно с извадка от схема за организация на движението от
Агенция пътна инфраструктура, Областно пътно управление – Перник.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява
неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №11743d0, с каквито съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически
средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или
взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и
заснето процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации.
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетите удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г., протоколите за
първоначална и последваща проверка удостоверяват, че преносимата система
за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1, индивидуализирана и с фабричния номер, е
3
одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология,
вписана е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и
съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на
това съдът приема, че АТСС, с която е установено и заснето нарушението на
датата, визирана в електронния фиш, е била технически изправна и годна да
бъде използвана за установяване на нарушения на скоростния режим по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен
и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно
са посочени релевантните обстоятелства – идентификационен номер на
използваното АТСС, точното място на контрол, посока на движение на
контролираните МПС, въведения в участъка скоростен режим, наличието на
ПЗ В26, режим на измерване, посока на задействане, начален и краен час на
работа с АТСС и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието
му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране
на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. Означените място на използване на техническото средство – гр.
Перник, път I-6, км. 81+400, бензиностанция NPC, времето на работа с него,
установеният скоростен режим, посоката на контролираните МПС дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост от 60 км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Събраните сведения от администрацията, стопанисваща пътя,
обективирани в писмо, изх.11-00-25/24.01.2022г. от А“ПИ“ - ОПУ – Перник и
приложената извадка от схема за организация на движението дават
информация, че към датата на нарушението в района на км.81+400 на път I-6,
попадащ в границите на гр. Перник, за посоката на движение на
жалбоподателя /към гр. София/, е било установено ограничение на скоростта
с ПЗ В26 с цифрово означение 60 км/ч., монтиран на км.81+221 /на 179 метра
преди км. 81+400/. При наличието на поставени пътни знаци, въвеждащи
различна скорост на движение от валидната за населено място, съгласно
възможността в чл.73, ал.2 от ППЗДвП, именно с въведените с тях
ограничения на скоростта водачите следва да съобразяват поведението си при
управление на МПС. Събраните доказателства за скоростния режим не са в
противоречие с приложените по преписката писмени доказателства. От
снимковия материал се установява, че в момента на заснемането,
автомобилът се е намирал на разстояние 87 м. от мястото, на което е била
позиционирана системата за контрол на скоростта, т.е., в обсега на действие
/след началото/ на забраната за движение със скорост по-висока от 60 км/ч.,
въведена с ПЗ В26 на км. 81+221. Следователно, в момента на заснемането
4
водачът на л.а. с рег. №**** се е намирал в участък от пътя, в който
въведеното ограничение на скоростта е било 60 км/ч., както е означено и в
кредитираните протокол за използване на АТСС и снимковия материал от
сваления от системата запис. В този смисъл, квалифицирането на
нарушението и административното наказване са извърши законосъобразно.
Приетата по делото заповед №313з-310/14.02.2020г., издадена от
директор ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС да осъществява
дейност по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата
със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на
ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено с негов подпис.. Същият се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за
изготвения и приложен снимков материал от записа на нарушението, както и
за това, че АТСС е било използвано съгласно нормативните предписания и
при посочените в протокола обстоятелства.
Безспорно е идентифицирано и превозното средство, при управлението на
което е извършено нарушението, както и измерената скорост на движението
му при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №11743D0/0410957, в която са
означени дата и час, точна локация, посока на движение, разрешена скорост
/съответстващи на данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на
заснетото превозно средство, и разстоянието на измерване. Направения запис
на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство
по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден
електронния фиш. На снимковия материал се наблюдава именно автомобила,
визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към СПУКС,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш, поради което възражението на пълномощника,
5
че не е възможно да се идентифицира превозното средство, чиято скорост е
измерена е неоснователно.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно
съответната пътна структура и скоростен режим, измерената скорост на
движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са
обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук
- че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е
извършено законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл.
21, ал.2 от ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на
скоростта, сигнализирана с пътния знак, когато е различна от посочената в
ал.1. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното
средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч. С
ПЗ В 26 в случая е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., и
както се посочи, именно с тази стойност е следвало да съобразяват
поведението си водачите на МПС. В този аспект квалификацията на
нарушението е правилна.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното
административно нарушение като законен представител на ЮЛ, вписано като
ползвател на превозното средство в свидетелството му за регистрация и
базата данни на КАТ - Регистрация. Справка в ТРРФЛНЦ сочи, че „****“
ЕООД се представлява от жалбоподателя Б.Г. Г. – управител на дружеството.
Законът допуска възможността по молба и със съгласието на собственика в
свидетелството за регистрация да се посочи ФЛ или ЮЛ - ползвател на МПС.
Разпоредбата на чл.4, ал.3 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства на МВР предвижда, че
физическо или юридическо лице, което използва превозното средство по
силата на правно основание, различно от правото на собственост, се вписва в
свидетелството за регистрация като ползвател на превозното средство по
искане на собственика. Приетото по делото извлечение от ЦБД – КАТ
установява, че именно такова е конкретното фактическо положение, поради
което законосъобразно именно на управителя на ЮЛ, посочено като
ползвател, е издаден процесния електронен фиш, както е посочено и в
съдържанието му. При тези обстоятелства, съответната структура на МВР не е
имала основание за издаване на ЕФ на законния представител на ЮЛ –
собственик, доколкото още при регистрацията на превозното средство
собственикът е заявил на кого го предоставя като ползвател. Съгласно чл.188,
ал.1, из.1 от ЗДвП субектите на отговорност са определени алтернативно:
6
„Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение“. При това положение,
законосъобразно електронен фиш е издаден на жалбоподателя, тъй като
същият като управител на дружеството - ползвател, вписано в свидетелството
за регистрация на превозното средство, носи отговорност за извършеното
нарушение.
Законът приравнява собственикът и ползвателят по отношение правото
да упражнят възможностите в чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, целящи разкриване
на действителният извършител на нарушението и именно той да понесе
наказание за него, в съответствие с принципа в чл.24, ал.1 от ЗАНН - че
административнонаказателната отговорност е лична. Такова писмено
изявление жалбоподателят не е направил. При това положение за
законосъобразното реализиране на административнонаказателна отговорност
е ирелевантно кое физическо лице фактически е управлявало превозното
средство в момента на установяване на нарушението и отговорността за
извършването му следва да понесе ползвателя /в случая неговият законен
представител/.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на
утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно
установеното в нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е
редовен от процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието,
реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по
отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура,
законосъобразното протичане на която се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания регламентирани в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни
за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката или мястото на доброволното й заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място Б.Г. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС –
преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, поради което
законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28а
от ЗАНН, тъй като отсъстват наведени от страната и установени от съда
обстоятелства, които да мотивират извод, че представлява по-ниска степен на
7
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
същия вид.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата
на чл.182, ал.1 от ЗДвП, вида и размера на която е определена в зависимост
от стойността на превишението на скоростта. В конкретния случай скоростта
е превишена с 21 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост
от 21 до 30 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба от 100
лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на Б.Г. и предвид
законосъобразното му определяне, обжалваният електронен фиш следва да
бъде потвърден. Намаляване на наказанието под законоустановения размер е
недопустимо.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на
направените от страна на жалбоподателя разноски за възнаграждение на
адвокат.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. 2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, №5301427, издаден от ОД
МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1,
т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на Б. Г. Г. с ЕГН **********,
с адрес гр. ****, в качеството му на законен представител на „****“ ЕООД,
ЕИК ****, е наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9