№ 1361
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20241110207362 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. П. Р., ЕГН: **********, срещу Наказателно
постановление (НП) № 23-4332-019683 от 05.09.2023 г., издадено от
началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на
вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) са му наложени административни
наказания „глоба” в размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 12 месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се оспорват фактите в НП и се твърди, че е завил рязко,
управлявайки автомобила с рег. № СВ 8585 КТ, но това се наложило поради
рязко спиране на друг автомобил, движещ се пред него, който не бил
идентифициран от полицейските служители. По тези съображения е
направено искане за отмяна на обжалваното НП и за присъждане в полза на
страната на разноски за адвокатско възнаграждение.
В последното открито съдебно заседание, жалбоподателят и неговият
пълномощник не се явяват и не изразяват становище по същество.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява.
1
Депозирани са писмени бележки, в които е изразено становище за
неоснователност на жалбата по изложени съображения на страната, направено
е искане за потвърждаване на атакуваното НП и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа
страна, следното:
На 15.08.2023 г. полицейските служители Н. П. и Г. П. обхождали района
на централна градска част, като около 22:50 часа се намирали в района на
храм-паметник „Александър Невски“, на ул. „Г. С. Раковски“, при което
забелязали, че пред храм-паметника водачът на лек автомобил, марка „БМВ“,
модел „320“, с рег. № СВ 8585 КТ извършва рязка маневра и преднамерено
изважда автомобила извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на
сцепление на гумите, като автомобилът се завъртял три-четири пъти
последователно при широката част пред храма. Поради това двамата
полицейски служители се насочили по ул. „Оборище“ към храм-паметник
„Александър Невски“, при което водачът на автомобила ги видял и тръгнал да
се оттегля от ул. „Оборище“ към ул. „Г. С. Раковски“, при което криволичел
със задната част на колата, извършвал резки маневри, с които преднамерено
поднасял автомобила. Полицейските служители го последвали и предприели
спиране, при което установили водача като В. П. Р., ЕГН: ********** и било
поискано съдействие от ОПП СДВР. От ОПП СДВР били изпратени и
пристигнали на място полицейските служители Радослав Войнов, Цветомир
Рачев и Георги Христов, които установили водача и по данни на свидетелите
Г. П. и Н. П., мл. автоконтрольор Радослав И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия ГА № 1028525, с който е прието,
че е осъществен състав на нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП, изразяващо се
в това, че водачът на горепосочения лек автомобил В. П. Р., използва пътищата
отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Екземпляр от АУАН е
връчен на място на В. П. Р. с указания относно възможността да подаде
писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното понастоящем
НП № 23-4332-019683 от 05.09.2023 г., издадено от началник сектор в Отдел
2
пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР),
с което на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
НП е връчено на 02.05.2024 г., от която дата е и жалбата, по повод на
която е образувано настоящото съдебно производство.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гласни доказателствени средства: показания на свидетелите: Радослав
Войнов, Н. П. и Г. П. и обяснения на жалбоподателя.
Съдът приема за достоверни свидетелските показания на полицейските
служители, които са разпитани по делото, тъй като те не съдържат съществени
вътрешни противоречия или неясноти и в този смисъл не се опровергават на
собствено основание, нито пък се разколебават от други достоверни
доказателства по делото.
Обясненията на жалбоподателя съдът приема за недостоверни гласни
доказателствени средства, тъй като заявените обстоятелства не само, че не се
подкрепят от доказателства по делото, но и се разколебават от
доказателствата, събрани с приобщаването на другите гласни доказателствени
средства.
Писмени доказателства: АУАН, справка-картон на водача и копия на
заповеди.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът приема за установена
въз основа показанията на свидетелите Н. П., Г. П. и Радослав Войнов, както
и от приобщените към доказателствената съвкупност писмени доказателства
по делото по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда. В основата на фактическите изводи
стоят показанията на свидетелите Н. П. и Г. П., които са очевидци и са
възприели непосредствено процесните факти. Показанията на тези двама
свидетели дават възможност да се установи движението на автомобила,
поведението му на пътя и действията на водача. Свидетелите са единодушни
за това, че жалбоподателят е извършвал резки маневри и е извеждал
3
умишлено автомобила от контрол, като задната му част се завъртала около
предната, а когато автомобилът тръгнал в посока по ул. „Оборище“, не се е
движел в права линия, а задницата криоволичела, при което водачът
извършвал резки маневри, с които преднамерено поднасял автомобила. Тези
действия на жалбоподателя били наблюдавани непосредствено от свидетелите
– полицейски служители, които свидетелстват за това, че тези действия са
осъществени неколкократно, около 3-4 пъти последователно и то на широката
част пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Свидетелят П. ясно сочи,
че действията на жалбоподателя са били умишлени и неколкократни (3-4 пъти
последователно), което опровергава твърдението на жалбоподателя и на
свидетеля за това, че се наложило да спре рязко поради внезапна маневра на
друг автомобил. От показанията на очевидците П. и П. се установява без
съмнение, че става въпрос за умишлени действия, предприети от страна на
жалбоподателя по извеждане на автомобила от контрол, чрез рязко
презавиване, което е довело до загуба на сцепление на гумите. От показанията
на свидетеля П. се установява, че от първоначалния момент, в който са
възприели, че с автомобила се осъществяват описаните действия, до момента
в който са го спрели за проверка и са установили водача, те не са изпускали от
поглед този автомобил. Следва да се отбележи и това, че от показанията на
посочените свидетели се установява, че автомобилът на жалбоподателя се е
завъртал в кръг пред храм-паметника, но се установява и това, че се е движил
криволичейки, отново поради преднамерени действия на водача. От
показанията на свидетелите става ясно, че мястото на извършване на
описаните действия на водача, съвпада с посоченото в НП и в АУАН. Не се
потвърждава от никакви доказателства по делото твърдението на
жалбоподателя, обективирано в жалбата за това, че пред него се е движил друг
автомобил, тъкмо обратно – това негово твърдение се опровергава от
показанията на свидетелите-очевидци, които са възприели лично и
непосредствено действията на водача на автомобила, които той е реализирал в
широката част пред храм-паметник „Св. Александър Невски“. Установява се
без съмнение, че в случая не става въпрос за инцидентна загуба на контрол
поради външни за водача на автомобила фактори, а за преднамерено,
умишлено изваждане на автомобила от контрол, чрез резки маневри и
презавиване, довеждайки до загуба на сцепление на гумите.
Ето защо съдът приема, че именно умишлените действия на
4
жалбоподателя са причина за загуба на контрол над автомобила. От
показанията на свидетеля Радослав И. се установява единствено, че именно
той е съставил процесния АУАН, като конкретни обстоятелства по случая
свидетелят не си спомня, тъй като не е бил пряк очевидец, но потвърждава
възприетата при пристигане на място фактическа обстановка.
Не се споделя като основателно заявеното от обвиняемия, че се
наложило да предприеме рязка маневра поради движещ се пред него друг лек
автомобил, тъй като липсват други доказателствени източници, които да
изясняват подобни обстоятелства, вкл. не се доказва по делото, че пред
автомобила на жалбодателя в процесния момент имало друг автомобил.
Освен това, дори пред жалбоподателя да се е движил друг автомобил, който е
извършват резки маневри, тип „дрифтиране“, това обстоятелство не
предопределя необходимост водачът на лек автомобил с рег. № СВ 8585 КТ да
извършва същото, като се има предвид че става въпрос за улица в централна
градска част, където скоростта на движение е ограничена.
При установената фактическа обстановка, съдът приема, че от
правна страна се установява следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, спазена е формата за съставяне на АУАН
и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
АУАН и НП са издадени от компетентен административен орган - със заповед
№ 8121з-1632 от 2021 г. на министъра на вътрешните работи началникът на
сектор в ОПП - СДВР е оправомощен да издава НП, а със заповед № 513з-
1802 от 01.03.2019 г. младшите автоконтрольори - да съставят АУАН за
нарушение по ЗДвП.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни
признаци. Правната квалификация отговаря на описанието на деянието.
Нормата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП забранява на водача на моторно превозно
средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от същия
5
закон предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева за водач, който ползва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В случая жалбоподателят не е използвал пътя по неговото предназначение за
превоз, тъй като управлявайки автомобила, той не само се е придвижвал от
едно място до друго, но умишлено е изваждал автомобила от контрол, като е
извършвал резки рисковани маневри, чрез презавиване, довеждайки до загуба
на сцепление на гумите. Всичко това се е случило именно на описаните в
АУАН и в НП време и място, като действията на водача са непосредствени и
лично възприети от свидетелите П. и П..
С описаните във фактическата част и установени чрез доказателствата
действия на жалбоподателя, в качеството му на водач на посочения лек
автомобил, от обективна страна на 15.08.2023 г. той е нарушил забраната
на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Ето защо НП следва изцяло да се потвърди.
От субективна страна жалбоподателят е действал при пряк умисъл, тъй
като е съзнавал, че извършва горепосочените действия по път, който не е бил
предназначен за това, а по път отворен за обществено ползване, чието
предназначение е било за превоз на хора и товари и е целял именно
извършването на тези действия.
По вида и размера на наказанията:
Съгласно чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушения като конкретното,
законът предвижда наказания лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лева. Тези наказания са
предвидени кумулативно и във фиксиран размер, поради намаляването им не
е възможно. Ето защо наложените спрямо жалбоподателя наказания са
определени законосъобразно.
По изложените съображения съдът приема, че обжалваното НП следва
да се потвърди.
По разноските:
При извод за неоснователност на жалбата, въззивникът няма право на
разноски и такива не следва да му се присъждат. Въззиваемата страна има
право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което предвид
6
единствено изготвеното писмено становище от страната и с оглед ниската
фактическа и правна сложност на казуса, следва да се присъди в размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр. чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, а именно в минимален размер от
80 лева. Ето защо на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на въззиваемата
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, за заплащането
на което следва да се осъди въззивникът.
По тези мотиви, съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление (НП) № 23-4332-
019683 от 05.09.2023 г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция
към Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на В. П.
Р., ЕГН: **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в
размер на 3000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН В. П. Р., ЕГН: **********, да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 80,00
/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7