Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 06.03.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 7 състав
На двадесет и осми януари година 2020
в открито съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова-Коюмджиева
секретар: Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 788 по
описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./,
във връзка с чл.257, ал.2 от КЗ/отм/.
По изложените в искова молба обстоятелства ищцовото „Л.И.” АД, ЕИК ********, чрез пълномощника
юрк. З., с която против Г.Х.А., ЕГН **********, е предявен регресен иск с
правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ /отм./
и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 49000.70 лева, представляваща стойността
на платено от ищеца застрахователно обезщетение за вреди от ПТП настъпило на
27.08.2010г., причинено виновно от ответника, като водач на л.а. Опел Кадет с рег.№ ********, управляван
след употреба на алкохол, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -18.01.2018г. до изплащането.
Ищецът претендира сторените по делото разноски.
Излагат се твърдения, че на 27.08.2010 г. около 00.30
часа в с. Коняво, област Кюстендил, в посока центъра на селото, Г.Х.А.
управлява л.а. „Опел Кадет“ с рег.№ ********, собственост на С. Г. С., след
употреба на алкохол с 2.02 на хиляда алкохолно съдържание в кръвта установено
по надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 450/31.08.2010 г. и при
движение с несъобразена скорост губи контрол над автомобила и се удря в
железобетонен стълб, при което е
причинил телесни повреди на повече от едно лице - на Л.Е.П.и на Д.К.Ф., пътници
в автомобила.
Поддържа се, че тези обстоятелства са установени безспорно по НОХД №
122/2011г. на Районен съд- Кюстендил със
споразумение на 17.03.2011г., одобрено от съда. Сочи се, че застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач по застрахователна полица №
223090454820 е ищеца.
Сочи, че
след настъпване на ПТП, пострадалият Л.Е.П.е предявил претенцията си
срещу З. “Л.И.“ АД по съдебен ред и е образувано гр. дело № 2847/2012г. на СГС,
ГО, 1-1с-в, за заплащане на 80000 лв. неимуществени
вреди.
С решение по
гр. дело № 2847/2012г. на СГС, ГО, І -1-
състав, иска за неимуществени вреди е
уважен за сумата 36000 лв. обезщетение - за неимуществени вреди със законна
лихва от 27.08.2010 и съдебни разноски. Ищецът твърди, че платил на увреденото
лице Л.Е.П.присъденото обезщетение по изпълнителното производство №404
/2014г. на ЧСИ Р.М.,
като с плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на
увредения срещу причинителя на вредата.
Съобразно
изложеното ищецът моли исковата претенция да бъде уважена.
В
законоустановения едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника Г.Х.А., чрез адв.Д.Б. - процесуален представител назначен по реда
на чл.47, ал.6 ГПК. В отговора се излага становище за неоснователност на
исковите претенции. Наведено е възражение за погасяване по давност както на
претенция както на главницата, така и на законната лихва.
Твърди се,
че ответника не може да бъде отговорен по заявената претенция, тъй като не е
налице законово основание за това, тъй като не са налице предпоставките на
чл.274, ал.1 т.1 от КЗ / отм./ нито на аналогичната разпоредба чл. 433 от КЗ. Ответникът не е собственик на
лекия автомобил, с който е осъществено ПТП и като последица от това същият няма
качество на застрахован. Твърди, че съгласно цитираните разпоредби длъжник по
регресен иск е само застрахования и не е отговорно лицето управлявало превозно
средство, което не е собственик на последното.
Оспорва механизма на
застрахователното събитие, като твърди че принос за същото е имало и
пострадалото лице.
При условията на евентуалност
оспорва дължимостта на заплатената от ищеца сума като присъдена лихва. Твърди,
че ищецът, бидейки ответник по гр. дело №2847/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав е
могъл да избегне нейното заплащане при доброволно заплащане на суми считани от
него за обосновано претендирани.
Оспорва
дължимостта на претендираните разноски заплатени в изпълнителното производство
№404 /2014г. на ЧСИ Р.М..
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител юрк.Костадинов
поддържа предявения иск. Представя списък на разноски по чл.8 ГПК.
В съдебно
заседание ответникът , чрез назначения по реда на чл.47 ГПК особен представител
адв.Б. оспорва основателността на
предявения иск.
По
делото са събрани писмени доказателства
и е назначена САТЕ.
Софийски градски съд, ГО, І- 7 състав, преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол за оглед на местопроизшествие от
27.08.2010г. на РПУ Кюстендил, на 27.08.2010 год., около 00. 30 ч. в
с. Коняво, обл. Кюстендил на ул. „Г. Димитров“
настъпило ПТП с лек автомобил „Опел Кадет“ с per. № *******, управляван
от Г.Х.А., който самокатастрофирал в железобетонен стълб, при което пострадали пътниците Л.Е.П.и
Д.К.Ф..
От влязло в сила
протоколно определение от 17.03.2011г. постановено по НОХД №122 /2011г. по
описа на РС Кюстендил се установява, че
съдът е одобрил по реда на чл.382 от НПК споразумение по силата на което Г.Х.А.
е признат за виновен в това, че на 27.08.2010г. около 00.30 ч. в с.Коняво, обл. Кюстендил,
при управление на л.а.„Опел Кадет“ с рег.№ ******** собственост на С. Г. С., в
пияно състояние, с концентрация на алкохол 2.02 на хиляда, установено по
надлежния ред с протокол за химическа експертиза № 450/31.08.2010 г., по на ул.
„Г. Димитров“ в посока към центъра на селото нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.2 и чл.5, ал.2, т. 3 от ЗДвП, като допуснал
причиняване на средна телесна повреда на повече от едно лице, както следва: на Л.Е.П.с
ЕГН ********** – средна телесна повреда – фрактура на черепната основа, мозъчна
контузия, контузия на бял дроб, фрактура на ключица и на три десни ребра; на Д.К.Ф.
средна телесна повреда – фрактура на черепа, мозъчна контузия, счупване на
костите в областа на лакетната става – престъпление по чл.343, ал.1 предл.1 и
предл.4, буква А, предл.2 във вр.342 ал.1 от НК./л.6-л.8 от делото/
Решаващият съдебен
състав приема тези факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на
представеното по делото споразумение, което съгласно чл.383, ал.1 от НК, има
последиците на влязла в сила присъда и установява по задължителен за
гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние,
вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми, по смисъла на чл.300 ГПК. С оглед на изложеното, по делото е
установено, че водачът на лек автомобил „Опел Кадет“ с рег.№ ******** е
извършил виновно противоправно деяние, в пияно състояние, което е в разрез с
описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.
Безспорно е между
страните, като е видно и от приетия препис на застрахователна полица „ГО“ от
28.12.2009г., че към датата на процесното ПТП по отношение на лек автомобил „Опел
Кадет“ с рег.№ ******** е бил сключен договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилисти“, с полица № 223090454820 с покритие от
01.01.2010г. до 31.12.2010г., страна по който е З. „Л.И.“ АД, в качеството му
на застраховател./л.8 от делото/
От приетото
неоспорено заключение на АТЕ с в.л. инж.К. Г., се установява, че основна
причина за настъпване на процесното ПТП с двата последователни удара, е
високата скорост на движение на автомобила -101 км/ч - над технически
максимално допустима /над критичната за преминаване по кривата на левия завой
без загуба на напречна устойчивост/ и за безопасно спиране при приближаване на
дом № 9 в с.Коняво, обл. Кюстендил на
ул. „Г. Димитров“с напускане на пътното платно вдясно. Обоснован е извод, че състоянието на водача в
алкохолно повлияно с установена концентрация на етилов алкохол в кръвта - 2,02
%о, е допринесло за вредоносния резултат за движение с висока скорост в
конкретните пътни условия, лишавайки го от техническа възможност да спре преди
мястото на първия удар и да направлява автомобила по кривата на завоя. При
двата последователни удара на автомобила и под действие на инерцията от
собствените им маси, телата на пътуващите в него двама пътника, са били
подложени на движения със значителен интензитет в посока на срещаните
препятствия /каменния зид и ел. стълба/, както при ротирането на автомобила.
При тези движения са създадени условия за достигане на телата им до части от
интериора на автомобила, респ. да получат констатираните телесни увреждания.
Не се спори, че след настъпване на ПТП,
пострадалият Л.Е.П.е предявил пряк иск срещу З. “Л.И.“ АД, като по претенцията
с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, за
обезщетение за неимуществени вреди в размер 80 000лв. е образувано гр. дело №
2847/2012г. по описа на СГС, ГО, I-1 състав.
С решение от 04.07.2013г. по гр. дело №
2847/2012г. на СГС, ГО, І -1-
състав, З. “Л.И.“ АД е осъдено на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл.45,
ал. ЗЗД да заплати на Л.Е.П.сумата 36000 лв. обезщетение - за неимуществени
вреди от ПТП станало на 27.08.2010г., ведно със законна лихва от 27.08.2010г. и
съдебни разноски 261лв., а на процесуалния представител адв.Р.Д.е присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАадв. в размер на 1170лв. /л.18-л.24
от делото/
Видно от
приетия в препис изпълнителен лист от 24.02.2014г. издаден по гр. дело № 2847/2012г. на СГС, същия е
издаден на Л.Е.П.за присъденото обезщетение сумата 36000 лв. обезщетение - за
неимуществени вреди от ПТП станало на 27.08.2010г., ведно със законна лихва от
27.08.2010г. срещу З. “Л.И.“ АД./л.13 от
делото/
От приетата Покана за доброволно изпълнение
изх.№ 28498 от 27.09.2013г., се установява, че по издадения по гр. дело № 2847/2012г. на СГС изпълнителен
лист, по молба на взискателя Л.Е.П.е образувано изп.д.№20137900401719 по описа
на ЧСИ Р. М. с рег.№790 срещу З. „Л.И.“ АД, като длъжник. Видно от ПДИ задължението
на З. „Л.И.“ АД, по изп.д.№20137900401719 е в размер на
52 654,60лв., от които 36 000лв.
главница, 11 569, 70 лв. законна лихва за периода 27.08.2010г. -11.10.2013г.,
261лв. присъдени разноски, 890 лв. адвокатски хонорар по изпълнителното дело и
3 933,90 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 11.10.2013г. /л.12 от делото/
Безспорно по делото, че ищецът З.К.„Л.И.“ З., на основание полица № ******
и влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 2847 /2012 г. на СГС, е изплатил по образуваното от на пострадалото
лице Л.Е.П.изп.д.№20137900401719 по описа на ЧСИ Р. М., общо сумата 52 654.00 лв. което е
видно и от неоспореното преводно нареждане от 18.10.2013г./л.14 от делото/
Така установената
фактическа обстановка сочи на следните правни
изводи:
Изложените фактически твърдения и искането за
защита сочат на предявен самостоятелен регресен иск от застрахователя спрямо
прекия причинител на имуществена вреда след суброгиране на застрахователя в
правата на увреденото лице – правно основание чл.274, ал.1, т.1 от КЗ/отм./ вр.
с чл.257 от КЗ/отм./ вр. с чл.45 от ЗЗД.
Искът е
процесуално допустим – налице е активна и пасивна процесална легитимация, с
оглед твърденията наведени в исковата молба.
Искът
е основателен по следните съображения:
При имуществените застраховки разпоредбата на
чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./ предвижда
възможността за застрахователя да встъпи в правата на застрахования след
изплащане на застрахователната сума. Условията за встъпване в правата на
увреденото лице за застрахователя са налице при следните хипотези - освен в
случаите по чл. 227 от КЗ/отм./, застрахователят има право да получи от
застрахования платеното от застрахователя обезщетение, когато застрахованият
при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта
над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотично вещество или
негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от
проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог или не е спрял и не е
взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или
неизправност в моторното превозно средство, която застрашава безопасността на
движението, и пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
По
делото е безспорно установено наличието на сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” при ищцовото дружество по отношение на управлявания от
ответника - автомобил марка „Опел
Кадет“ с рег.№ ********, както и че с този автомобил са причинени
неимуществени вреди на Л.Е.П..
Въз основа на сключения договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
ищцовото дружество е заплатило на увреденото лице присъденото с Решение по
гр.д.2847/2012г. СГС, ГО, I-1 с-в, обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от 27.08.2010г. и съдебни
разноски. Установи се, че ответника управлявайки застрахования автомобил
„Опел Кадет“ с рег.№ ******** „е допуснал ПТП, което наличие на алкохол в кръвта е
установено по надлежен ред. С оглед на
горното следва да се приеме, че е налице фактическия състав на чл.274, ал.1, т.1, предложение първо от
Кодекса на застраховането/отм./ и за ищцовото дружество – застраховател
изплатило застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Гражданска отговорност“,
възниква правото да предяви регресен иск против ответника причинител на
вредата.
Основателността на така
предявения регресен иск предполага съществуването на предходно деликтно
правоотношение с всички елементи от фактическия му състав, за да възникне
валидно задължение на длъжника – в настоящето производство ответника да
възстанови причинените имуществени вреди /чл. 45 ЗЗД/. Регресното право е
самостоятелно и основателността му се обуславя от валидността на предходно
материално правоотношение, по което регресния ищец да е изпълнил чуждо
задължение и да се е суброгирал в правата на кредитора. В случая ответникът е
длъжник по облигационно материално правоотношение – непозволено увреждане –
чл.45 от ЗЗД. Ответникът е осъществил
деяние /действие/, което е противоправно –
събраните доказателства по делото установиха неспазване правилата за движение
по пътищата от тази страна и допуснати нарушения по чл.20, ал.2 и чл.5, ал.2, т. 3 от ЗДвП, за които на застрохования водач е признат за виновен с одобрено по НОХД №122 /2011г. по описа на РС Кюстендил по реда на чл.382 от НПК споразумение, с
което деяние причинил неимуществени вреди на Л.Е.П.с ЕГН ********** – средна
телесна повреда – фрактура на черепната основа, мозъчна контузия, контузия на
бял дроб, фрактура на ключица и на три десни ребра.
Що се отнася до въпроса за вината, презумцията на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД за наличието на субективния елемент не е оборена от ответната страна, в чиято
тежест е опровергаването й, с което е
осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД от страна на ответника.
С оглед изложените мотиви, искът, предявен на
основание чл. 274, ал.1 от КЗ/отм./ е доказан както по основание, така и в
посочения размер.Налице са всички предпоставки за ангажиране на деликтната
отговорност на последния, което от своя страна рефлектира и върху извода за
основателност и на регресния иск на ищеца, встъпил в правата на удовлетворения
кредитор. С факта на плащане на
застрахователно обезщетение, ищцовото дружество е встъпило в правата на увреденото
лице срещу ответника.
Встъпването в тези права се установява от
заплатеното застрахователно обезщетение от ищеца с преводно нареждане от 18.10.2013г.
Върху вземането се дължи и законна лихва от датата
на подаване на иска - 18.01.2018г. до
окончателното изплащане на дължимото.
По
възражението за погасителна давност:
Възражението наведено в отговора за изтекла
погасинелна давност е неснователно. Относно регресната претенция с правно основание
чл.274, ал.1 КЗ /отм./ погасителната давност съгласно нормата на чл.197 от КЗ/отм./ е 5-годишна от плащането. В случая
плащането е осъществено на 18.10.2013г.,
поради което към датата на предявяване на иск -18.01.2018г. петгодишния
давностен срок не е изтекъл.
По разноските:
По
аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените в хода на
делото разноски от 1960 лв. за заплатена държавна такса, 1015 лв.
възнаграждение за особен представител адвокат, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждене, 300лв. депозит САТЕ или общо сума в размер на 3425 лв.
Водим от горното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Г.Х.А.,
ЕГН *********, с адрес ***,
ж.к.****, бл.*********, да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК ********, на основание
чл. 274, ал.1, т.1, от КЗ /отм./ сумата от 49000.70 лева, представляваща стойността на платено от
застрахователно обезщетение за вреди от ПТП настъпило на 27.08.2010г.,
причинено виновно от ответника, като водач на
л.а. „Опел Кадет“ с рег.№ ********, управляван след употреба на
алкохол, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на иска -18.01.2018г. до изплащането.
ОСЪЖДА Г.Х.А., ЕГН *********, да заплати на З. „Л.И.” АД, ЕИК ********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК,
направените пред СГС разноски в общо в размер на 3425 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: