Решение по КНАХД №247/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН вр.чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Й. Р. Ю. от с. Попово, обл. Бургас против решение № 111/28.02.2025 г., постановено по АНД № 67/2025 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 38-0009565/26.11.2024 г., издадено от началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.177, ал.3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция нарушения на материалния закон. Основните възражения релевирани в жалбата са относно липсата на компетентност на органа издател на АУАН и НП, както и за неправилна квалификация на деянието. Иска се отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – началник Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Русе, в депозирано по делото писмено становище, заявява, че счита жалбата за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно. Иска въззивното решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения съдебен акт, районният съд, въз основа анализ и оценка на приобщените по делото писмени и гласни доказателства е приел от фактическа страна, че на 30.10.2024 г., Д. Д. и М. Н., служители на ОО „Автомобилна администрация“ - Русе на първокласен път I-2, гр. Русе, КПП „Русофили“, спрели за проверка МПС - товарен автомобил (влекач), марка и модел „Волво ФХ“, с рег.№ А 7897 НХ, категория N3, с две оси, с прикачено към него полуремарке марка и модел „ВИЛТОН НВ3“, с рег.№ А 2832 ЕМ, категория О4, с три оси, извършващо обществен превоз на товар - сол, по маршрут гр. Бургас - гр. Русе. ППС било управлявано от касационния жалбоподател Й. Р. Ю.. При запознаване с представената от последния кантарна бележка с № 8631/29.10.2024 г., служителите на ОО АА - Русе констатирали, че теглото на процесната композиция, състояща се от МПС, с две оси, и ППС - полуремарке, с три оси, надвишава с 9460 кг допустимата максимална маса за съответния вид съчленени ППС-та, която съгласно чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а" от Наредба № 11/03.07.2001 за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на Министъра на регионалното развитие и благоустройството е 40 000 кг. Към момента на нарушението касаторът не е разполагал с разрешително по чл. 8, ал. 1 от Наредбата. За констатираното нарушение от Д. Д. - длъжностно лице при ОО „Автомобилна администрация“ на Й. Ю. бил съставен АУАН от 30.10.2024 г., подписан от последния без възражения, а въз основа на него наказващият орган издал и обжалваното пред РС-Русе наказателно постановление.

При така установеното от фактическа страна районният съд, в резултат на извършената проверка за законосъобразност на производството, е приел от правна страна, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание – при съставянето на АУАН и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, вкл., че същите са издадени от компетентни за това органи. Анализирайки приобщените по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, съдът е достигнал до извод, че материалният закон е приложен правилно – описаното в АУАН и НП административно нарушение правилно е квалифицирано по чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. Въззивният съд е формирал извод за това, че процесното нарушение е установено и безспорно доказано, а в АУАН и НП е налице пълно описание на деянието и на обстоятелствата, при които е извършено. В мотивите си съдът е приел, че предвиденото за процесното нарушение наказание е правилно индивидуализирано като е определено в максималния предвиден в закона размер, тъй като претоварването с 9460 кг., представлява над 20% надвишаване на максимално допустимата маса и попада в т.4 от Приложение № 1 "Категория на тежестта на нарушенията от Регламент (ЕС) 2016/403 на Комисията за допълнение на Регламент (ЕС) 1017/2009 на ЕП и на Съвета и за изменение на приложение III към Директива 2006/22/ЕО, поради което може да се квалифицира като възможно най-тежкото нарушение. При индивидуализацията на наказанието съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, въззивният съд е отчел и липсата на смекчаващи вината обстоятелства, размера на трудовото възнаграждение на жалбоподателя, както и факта, че настоящото административно нарушение не е първо такова по ЗДвП за водача. Съдът е изложил и съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. На тези основания районният съд потвърдил оспореното пред него НП.

Решението е правилно.

В мотивите на съдебно решение съдът е дал мотивиран отговор на всички наведени от страна на жалбоподателя възражения. Касационната инстанция споделя тези мотиви, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН намира, че не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях. РС - Русе e изяснил фактическата обстановка след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съставомерността на деянието на водача на ППС е установена по безспорен начин, съобразно доказателствата по делото. Не са налице и съществени процесуални нарушения, които биха довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Касационната инстанция не възприема изложените от касатора доводи, за неправилна квалификация на деянието по ЗДвП, вместо по чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от същия закон. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че при извършване на нарушението по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП се засягат или увреждат обществените отношения, които осигуряват живота и здравето на участниците в движението по пътищата, улесняването на тяхното придвижване, опазване на имуществото им и околната среда от замърсяване от ППС, докато обект на нарушението по чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП са обществените отношения, свързани с ползването, поддържането и финансирането на пътищата в Република България. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление № 2/08.10.2025 г. на ВАС, постановено по т. д. № 5/2023 г., което е задължително за съдебните органи съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. От изложеното в тях следва, че водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС, когато не е собственик на същото или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза, а извършва единствено фактическите действия по неговото осъществяване въз основа на задълженията си по трудов договор, сключен с някое от тези лица, следва да отговаря само по чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и не носи отговорност по чл. 53, ал.1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Когато водачът на извънгабаритното и/или тежко ППС е и собственик на същото или извършва превоза в качеството си на лицензиран превозвач, при допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП следва да понесе административнонаказателна отговорност на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП. По делото не е спорно, че касаторът е работник по трудово правоотношение, няма наведени твърдения и представени доказателства, че той е собственик на ППС или извършва превоза в качеството на лицензиран превозвач, поради което не са налице материалните предпоставки за приложението на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗП за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ ЗП. Следователно, АНО правилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на водача Й. Ю. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от същия закон.

Несъстоятелни са и оплакванията, изложени в касационната жалба, относно липсата на компетентност на актосъставителя и на издателя на НП. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в редакцията актуална към датата на установяване на процесното административно нарушение, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) контролира спазването на правилата за извършване на обществен превоз и превоз за собствена сметка на пътници и товари, както и всички документи, свързани с извършването на превоза. Нормата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че актовете, с които се установяват нарушенията по същия закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в него, т.е. и от длъжностните лица към ИААА. В тази връзка, настоящият състав на съда не споделя доводите наведени в касационната жалба, че с разпоредбата на чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, законодателят е въвел изключение от предвидената в чл. 166 от същия закон законова компетентност. Разглежданите разпоредби следва да бъдат анализирани и прилагани съвместно. В тях е предвиден комплексен контрол на нарушенията свързани с надвишаването на общата маса или осовото натоварване на МПС, нормативно възложен, както на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“, така и на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. Целта на ЗДвП, съгласно чл. 1, ал. 2 от закона, е опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяване от моторните превозни средства. Именно поради тази висша цел, всеки от контролните органи, предвидени в него, има задължение, при установено нарушение, като това, за което е издадено НП, предмет на проверка пред въззивния съд, да предприеме съответните действия за налагането на административно наказание на нарушителя. Горният извод се подкрепя и от направените с ДВ бр. 64 от 2025 г. (в сила от 07.09.2025 г.) в ЗДвП изменения, включително и на разгледаните по-горе разпоредби, с които законодателят е внесъл по-голяма яснота относно законовата компетентност на всяка от предвидените в него служби за контрол, вкл. и за съставянето на АУАН и НП за нарушения от вида на процесното – виж. чл. 167а, ал. 1, т. 3 и ал.2 ,т. 8 ЗДвП изм. ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, в редакцията, актуална към датата на издаване на процесното НП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност. Разпоредбата е обща и урежда издаването на НП за всички нарушения регламентирани в ЗДвП, с изключение на тези, за които е предвидено налагане на административно наказание, чрез издаването на фиш.

От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че органът, съставил АУАН, и органът, издал НП, са компетентни, първият ex lege (по силата на правната норма), вторият, предвид нарочното му упълномощаване от министъра на транспорта и съобщенията за издаване на НП за установени нарушения по ЗДвП с приложената по делото на РРС Заповед № РД-08-107 от 29.02.2024 г. Направените от районния съд изводи в този смисъл напълно се споделят от настоящата инстанция.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че предвид направените с ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., изменения в ЗДвП, новата редакция на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП предвижда фиксиран размер на административното наказание за нарушение от вида на процесното – „глоба“ в размер на 3 000 лева. Към момента на извършване на нарушението, разпоредбата, в редакцията преди изменението с ДВ бр.64/2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е предвиждала наказание от 500 лв. до 3 000 лв.

Не са налице основания за изменение на наложената санкция с оглед установеното от органа.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 111 от 28.02.2025 г., постановено по АНД № 67/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.