№ 435
гр. Варна, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500042 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на „Стройпроект-
Инвест“ ЕООД – Варна чрез адвокат Н. С. срещу решение № 3408 от 09.11.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 11044 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесети
състав, в частта, с която въззивното дружество е осъдено да заплати на М. Х. А. сумата от
20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се болки, страдания, последица от настъпила на 28.04.2020 г. трудова злополука, ведно със
законната лихва от датата на възникване на злополуката /28.04.2020 г./ до окончателното
погасяване на задължението, на основание член 200, алинея 1 от КТ; на адвокат М. И. Х.
сумата от 1 130 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в производството пред
първата инстанция, на основание член 38, алинея 1 от ЗА във връзка с член 78, алинея 1 от
ГПК; както и в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 800
лева, представляваща държавна такса по предявените искове, на основание член 78, алинея
6 във връзка с алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, като се моли същото да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което
исковете да бъдат отхвърлени. Сочи се, че въззивникът няма предприятие, представляващо
голям подземен гараж, както и, че с ищеца не е сключван никога трудов договор и той не е
работил в предприятието. Постановлението за съществуване на трудово правоотношение
между страните е издадено, без да е извършена цялостна проверка на всички факти и
обстоятелства. Няма никакви доказателства, че трудовата злополука е настъпила в
предприятието на дружеството по време на възложена от въззивника работа, за да се приеме,
че са налице предпоставки за приемане на злополуката за трудова. Навеждат се доводи за
допусната груба небрежност от страна на ищеца по смисъла на член 201, алинея 2 от КТ.
1
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба.
Сочи, че в хода на първоинстанционното производство е установено по безспорен и
категоричен начин, че между страните е налице валидно трудово правоотношение, както и
трудова злополука. Твърди, че не е налице съпричиняване. Присъденото обезщетение за
неимуществени вреди е съобразено с трайната съдебна практика. Иска се потвърждаване на
решението.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от ГПК,
отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК. В жалбата не са
обективирани искания за събиране на доказателства. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2023 година
от 9,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78,
алинея 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3