№ 101
гр. Айтос, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20212110100746 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба oт И.К. М., ЕГН
**********, постоянен адрес в *** чрез адв. С.Н. , съдебен апрес: *** срещу „Б." АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.И.Т. - Изпълнителен
директор.
В молбата се твърди, че в периода 08.05.1995 г. - 01.05.2013г. и 24.04.2017 г. -
11.05.2021 г. ищецът e работил пo трудово правоотношение с ответното дружество пo
силата на сключен между страните трудов договор №169/24.04.2017 r. по силата на
посочения тр.договор ищецът заемал длъжност „***", кoд пo НКПД ***, HKИД ***, a
считано от 27.09.2019 r. - длъжност „***", код no НКПД ***, НКИД ***.
За заеманата от ищеца длъжност, със сключения трудов договор е уговорено
брутно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 336,00 лв., включващо основно
трудово възнаграждение от 2 000,00 лв., и допълнително трудово възнаграждение no чл.12,
ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата за придобит трудов
стаж и професионален опит, в размер на 0,8% за всяка година придобит трудов стаж, който
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е 21 г. 7 мес. 10 дни, и се равнява
на 336,00 лв.
Трудовото правоотношение между работодателя и работника било прекратено със
Заповед на работодателя №94/13.05.2021 г. на основание чл.328, ал.2 от КТ, считано от
11.05.2021 г.
B периода от 01.01.2021 г. до прекратяване на трудовото правоотношение между
страните (11.05.2021г.), трудовите възнаграждения, макар и начислявани
1
съобразно закона, били изплащани само частично и с голямо закъснение, като част от тях все
още не са изплатени. Понастоящем дружеството дължи заплащане на сумата от 9 113,31 лв.,
представляващи сбора от начислени, нo неизплатени трудови възнаграждения, както следва:
· Неизплатен остатьк от трудово възнаграждение за м. Януари 2021 r. общо в
размер на 1 812,70 лв., от които работодателят е изплатил чрез банков превод 1087,62 лв. на
25.03.2021 r., видно oт приложеното извлечение от банкова сметка за период 01.01.2021 -
30.06.2021 г. . Неизплатеният остатък е в размер на 725.08 лв., отразен в извлечение от
ведомости за м.Януари 2021 г. като „ безкасово преведена чиста сума°, каквато, въпреки, че
е начислена oт работодателя като остатък за получаване, не е изплатена,
Неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м. Февруари 2021 г., общо в
размер на 1 812,70 лв., от които работодателят е изплатил чрез банков превод 1 087,62 лв. на
06.04.2021 г. Неизплатеният остатък е в размер на 725.08 лв.
Неизплатен остатък от трудово възнаграждение за м. Март 2021 г., общо в размер
на 1 812,70 лв., от които работодателят е изплатил чрез банков превод 1 087,62 лв. на
28.04.2021 r. Неизплатеният остатък е в размер на 725.08 лв. , съгласно извлечение то
ведомост за м. Март 2021 г.
Неизплатено трудово възнаграждение за м. Април 2021 г., общо в размер на
1812.70 лв.. което и до настоящия момент не е изплатено, съгласно извлечение то ведомост
за м. Април 2021 г.
Неизплатено трудово възнаграждение за м. Май 2021 г., за 3 отработени дни в
размер на 319,88 лв., ведно с обезщетение пo чл.220, ал.1 от KT в размер на 2 102,40 лв.,
обезщетение пo чл.224 от KT за неизползван годишен отпуск (27 дни) в размер на 2 703,09
лв., или общо начислени за м. Май 2021 г. трудово възнаграждение и обезщетения - 5 12537
лв.
Въз основа на изложеното ищецът счита,че за него е налице правен интерес и
моли съда да постанови решение, съгласно което на основание чл.128 т.2 KT да бъде
осъдено „Б." АД, EИK ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
А.И.Т. - Изпълнителен директор, да заплати на ищеца И.К. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в ***, сумата от 4 307,82 лв., представляваща сбора от начислени и
неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода периода м. Януари 2021 г. (725,08
лв.), м. Февруари 2021 (725,08 лв.), м. Март 2021г. (725,08 лв.), м. Април 2021 г. (1812,70
лв.), и м. Май 2021 г. (319,88 лв. за 3 отработени дни), както и дължимо обезщетение no
чл.220, ал.1 от KT в нетен размер от 2 102,40 лв., a на основание чл.224 от KT - обезщетение
за неизползван годишен отпуск (27 дни) в нетен размер от 2 703,09 лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й заплащане, ведно със законната лихва за забава в размер на 219,92 лв., за
периода на забава, считано от датата, от която всяко плащане е било изискуемо, до
23.08.2021 г. Ищецът претендира също така да му бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
2
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника по делото.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.Н.. В
първото открито заседание адв.Н. поддържа предявените искове и претендира
постановяване на неприсъствено решение по спора, предвид неявяване на ответника.
Ответното дружество, също редовно призовано за о.с.з. лично чрез управителя, не е
изпратило надлежно упълномощен свой процесуален представител, нито е депозирал др.
писмено становище. Същевременно, при редовно призоваване, по реда на чл. 131 ГПК,
страната не е направила и искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобразявайки исканията и доводите на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Решаването на настоящия правен спор чрез неприсъствено решение, в хипотезата на
чл. 238,ал.1 ГПК - по искане на ищеца, изрично заявено и поддържано в о.с.з., е допустимо и
основателно, съобразно предпоставките на закона и предвид процесуалното бездействие на
ответника, който и не се явил в проведеното съдебно заседание, без да сочи уважителни
причини, нито е изразил процесуално становище за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
Липсата на валидно извършено и обвързващо за съда оспорване на предявените
искове, с подаването на отговор от ответното дружество, в законоустановения срок по ГПК,
субсумира неговото процесуално бездействие, като страна в процеса. Последното се
интерпретира от ищеца, чрез упражнено от неговия пълномощник процесуално искане за
постановяване на неприсъствено решение, което според съда е допустимо и основателно.
Допустимостта на неприсъствено съдебно решение, в конкретния случай, се обосновава
именно от непредставянето на писмен отговор от ответницата в законоустановения срок по
чл. 131 ГПК, след редовно връчване на съдебните книжа, както и неявяването на ответната
страна лично или на нейн упълномощен процесуален представител, в първото по делото
открито съдебно заседание, въпреки редовното призоваване и при липсата на направено
искане, делото да бъде разгледано в нейно отсъствие. С това са осъществени правните
предпоставки за постановяване на такова решение по спора, предвидени в разпоредбата на
чл. 238,ал.1 ГПК.
Едновременно с това налице е и кумулативно изискуемата предпоставка по чл.239 от
ГПК, т.к. на ответника е указано с връчването на исковата молба /в придружаващото я
съобщението са съдържими тези разяснения/, както и изрично в приложеното към него
разпореждане на съда, какви са последиците от непредставяне на писмен отговор в срок и
неявяването в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в
негово отсъствие, обосноваващи правната възможност да бъде постановено неприсъствено
решение по искане на ищеца. От друга страна, в конкретния случай отсъстват и
3
процесуалните пречки, указани в чл. 324, чл.334 и чл.339 ГПК, с оглед правната
квалификация на предявените искове, заявени в условията на обективно, кумулативно
съединяване – стриктно процесуално обсъдени.
Съдът е квалифицирал предявените искове, с правно основание чл.128, ал.2 КТ,
чл.220, ал.1 КТ, чл.224, ал.1 КТ и по чл.86 ЗЗД.
По същество –налице е и последната законова предпоставка за постановяване на
неприсъствено решение, а именно : искът е вероятно основателен с оглед посочените в
Исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В подкрепа на фактическите си твърдения, въведени с исковата молба, ищецът е
представил и съотв. приети са по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника, а
именно: трудов договор №169/24.04.2017 г; трудова книжка; Заповед №94/13.05.2021
г.;извлечение oт банкова сметка за период 01.01.2021 - 30.06.2021 г.; извлечение oт ведомост
за м. Януари и м. Февруари 2021 г.;извлечение oт ведомост за м. Март и м. Април 2021 г;
извлечение от ведомост за м. Май 2021г.; Bx.№21057000/31.05.2021 r. no заявление до
Дирекция „Инспекция пo труда" - гр. Б.; извлечение от ТРРЮЛНЦ . Също така по делото
беше допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, заключението по която не е
оспорено от ответника.
Въз основа на същите, съдът приема, че между страните е възникнало валидно
трудово правоотношение, което е било прекратено едностранно от ответника-работодател,
без да бъдат спазени законовите срокове за предизвестие. Също така на ищеца –работник не
са били изплатени дължимите трудови възнаграждения.
При липса на оспорване и релевирани своевременно, годни правоизключващи или
правопогасяващи възражения от ответника, може да се направи извод за вероятната
основателност на предявения иск. С тези съображения, предвид паричния характер на
вземането, вероятно основателна е и претенцията за лихви. За да направи тези изводи, съдът
съобрази правилата за разпределяне на доказателствената тежест, вменена на ответника и
указана му с доклада по делото, който следва да доказва положителния факт на
изпълнението. Изложените аргументи, дават основание за уважаване на иска – изцяло,
досежно всяко от вземанията, в хипотезата на неприсъствено решение.
Съобразно изхода на спора и цялостното уважаване на иска, разноските направени в
настоящото производство, се дължат от ответника в пълен размер, така както и са били
направени, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, като последния бъде осъден да заплати на ищеа
доказаната сума на разноските- 600 лв. за адвокатско възнаграждение.
На следващо място ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на АРС
ДТ съразмерно на цената на иска- в размер на 364,53лева, както и 180,00 лв. за експертиза.
Водим от изложените съображения и на основание чл.239, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 128, ал.2 КТ „Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.И.Т. - Изпълнителен директор , ДА ЗАПЛАТИ на
И.К. М., ЕГН **********, постоянен адрес в ***, сумата от 4 307,82лв./ четири хиляди
триста и седем лева и 82ст./, представляваща сбора от начислени и неизплатени нетни
трудови възнаграждения за периода м. Януари 2021 г. , м. Февруари 2021 , м. Март 2021г. ,
м. Април 2021 г. до 11-ти Май 2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от последното число на месеца , за който се дължи възнаграждението до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 220, ал.1 КТ „Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.И.Т. - Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.
М., ЕГН **********, постоянен адрес в ***, сумата от 2 102,40 лв./ две хиляди сто и два
лева и 40ст./, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на прекратяване на трудовия договор-
11.05.2021г до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 224, ал.1 КТ „Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.И.Т. - Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.
М., ЕГН **********, постоянен адрес в ***, сумата от 2 703,09 лв./ две хиляди
седемстотин и три лева и 0,9ст./, представляваща обезщетение за 27дни неизползван
платен годишен отпуск (20дни за 2020г и 7дни за 2021г), ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на прекратяване на трудовия договор-11.05.2021г до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал.1 ГПК „Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.И.Т. - Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на И.К.
М., ЕГН **********, постоянен адрес в *** сумата от 600лв. /шестотин лева/ разноски по
делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн.чл. 78, ал.6 ГПК „Б." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от А.И.Т. - Изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на по
сметка на Районен съд-Айтос държавна такса в размер на 364,53лв/ триста шестдесет и
четири лева и 53ст./ и 180,00 лв./сто и осемдесет лева/ за експертиза.
Решението не подлежи на въззивно обжалване.
На основание чл.240, ал.1 от ГПК препис от решението да се връчи на ответника, който
в 1-но месечен срок, от получаването, може да поиска неговата отмяна от ОС-Б., в случай
че е бил лишен от възможността да участва по делото.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5