МОТИВИ ПО ПРИСЪДА ПО НОХД № 2291/2020г., по описа на Русенския Районен съд, четвърти
наказателен състав
Русенската Районна
прокуратура е обвинила подсъдимия К.Н.Т. в това, че на 07.09.2019г. в гр.Русе, като непълнолетен, но след като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си по хулигански подбуди причинил на С.А.З. средна
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето, временно опасно за живота,
резултат от счупване на черепа, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка, сътресение на мозъка, кръвоизливи по лигавицата на лявото око,
охлузвания в лявата слепоочна област на главата, колекция от кръв в областта
около лявото око - престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр. чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3
от НК.
Производството по делото е по общия ред.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на
подсъдимия.
По делото е допуснат за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от пострадалия С.А.З. против
подсъдимия за сумата от 10 000лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, ведно с лихвата от датата на деликта до окончателното й изплащане. Отделно от това
пострадалият е конституиран и като частен обвинител.
Подсъдимият Т. дава обяснения в съдебно заседание, като основната
му защитна теза се гради върху това, че е ударил пострадалия, защото последният
е направил опит да го нападне. Защитата от своя страна претендира за средна
телесна повреда по непредпазливост и алтернативно за деяние, извършено при
условията на неизбежна отбрана.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият К.Н.Т. е български гражданин, с основно
образование, ученик в ПГИУ “Елиас Канети“
гр.Русе, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
През нощта на 6
срещу 7.09.2019г. свидетелите С.З., Д.Д. и Д.Е. били
в дискотека „Озон“ в гр.Русе където употребили алкохол. В ранните часове на
07.09.2019г., около 04,30 ч. св.З. и св.Е. тръгнали да се прибират, като
вървели по централната улица „Александровска“ на
гр.Русе, тъй като щели да пренощуват в дома на последния. Св.Д. си тръгнал
около половин час след тях, като също вървял по ул.“Александровска“.
Първите двама докато вървели по ул. „Александровска“ забелязали св.
Ц.К., когото познавали,
да стои на
прозореца на апартамента си и се спрели да
поговорят с него. Междувременно до св. К. на прозореца
застанал св.В.М., който по това време бил
на гости в апартамента на свидетеля, заедно с подс. К.Т. и св.
Т.А. и консумирали алкохол. Под въздействието на
консумирания алкохол, св. С.З. и св.В.М. влезли в пререкания помежду си, като
същевременно си отправяли ругатни и вулгарни изрази, както и взаимни покани за уреждане
на спора чрез физическа саморазправа. В.М. излязъл
на улицата, придружен от подс. К.Т., св.
Т.А. и св. Ц.К., където го
чакали пострадалият С.З., св. Д.Е. и присъединилия се към тях
в
този момент св.Д.Д.. В.М. предложил всички да се
придвижат до малка уличка, разположена
срещу механа „Странджата“ в гр.
Русе, която била слабо
осветена и намиращите се в близост сгради
не разполагали с монтирани камери за постоянно видеонаблюдение.
Като
стигнали там към тях се присъединили свидителите В.М.
и Д.Х., които били в близост до мястото и били привлечи от виковете на
спорещите. Св.В.М. и св. С.З. застанали един срещу друг в началото
на улицата и продължили пререканията си като същевременно
М. вдигнал юмруци пред лицето си,
демонстрирайки готовност да нанася удари. В това време обвиняемият К.Т. взел решение да удари пострадалия. В изпълнение
на това свое
решение подс. К.Т., който бил
встрани спрямо пострадалия С.З.,
му нанесъл силен юмручен удар в областта на лявото око, при което пострадалият изгубил съзнание и паднал на земята на лявата си страна, което
довело до множество увреждания в областта на главата, вкл. и счупване на черепа. При падането си пострадалият З. получил
и кръвонасядане на дясната си длан, тъй като се
опитал да се подпре на нея, като защитна реакция. Подс. К.Т. се уплашил от
състоянието на пострадалия и веднага си тръгнал,
заедно с част от присъствалите на случилото се
свидетели. При изпадналия в безсъзнание
пострадал останали свидетелите Д.Е., Д.Д., Ц.К.
и В.М., които се опитали да му
окажат първа помощ и да го
свестят. За случилото се нито един от
свидетелите не подал сигнал на
ЕЕН 112, а пострадалият С.З., който
на няколко пъти идвал в съзнание
и отново изпадал в безсъзнание, бил пренесен до дома
на св. Д.Е. с такси.
В късните сутрешни
часове на 07.09.2019г.
пострадалият се събудил и се
оплакал от силни болки в областта
на главата. Св.Е. се уплашил за
състоянието му и се свързал с майката на пострадалия, която незабавно дошла в
жилището му. Двамата незабавно го откарали за преглед
в ЦСМП при УМБАЛ „Канев“
АД, като в резултат на извършените изследвания било установено, че той е със счупен
череп и кръвоизлив в мозъка, което наложило
неговото незабавно хоспитализиране в отделението по неврохирургия на УМБАЛ „Канев“ АД. Същевременно за установеното от тях медицинските работници от ЦСМП при УМБАЛ „Канев“ АД сигнализирали органите на МВР, при което
след извършена проверка било образувано
досъдебно наказателно производство и започнало предварително разследване по случая.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от чието заключение се установило, че в следствие на нанесените му
от обвиняемия удари, последвалото падане на терена и изпадането
му в безсъзнателно състояние пострадалият С.А.З. е получил средна телесна повреда по смисъла
на чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, изразяваща се в счупване на черепа,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка, сътресение на мозъка, кръвоизливи
под лигавицата на лявото око,
охлузвания в лявата слепоочна област на главата, колекции
от кръв в областта около лявото око, довели
до разстройство на здравето, временно
опасно за живота.
При разследването била назначена и изготвена техническа експертиза, от чието заключение се изяснило, че
приобщените по делото оптични дискове съдържат записи от процесната
дата с действията на обвиняемия, пострадалия и всички лица, присъствали на случилото се,
преди и след инцидента.
Тази фактическа обстановка съдът
намира за установена от следните доказателствени материали: веществени
доказателства – 2бр. магнитни
носители, съдържащи записи от камери
за постоянно видеонаблюдение (по делото); доказателства от гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите С.Ц.С., Д.Е.Е., Д.Е.Д.,
Ц.М.К., С.А.З., Т.Л.К., Т.В.А., В.Б.М. и В.Р.М.; заключенията
на изготвените технически и съдебномедицинска експертизи; доказателства
от писмени доказателствени средства – докладна записка, медицинска документация, сведение характеристика, справка за съдимост,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, биографична
справка.
Така с деянието си подсъдимият К.Н.Т. е осъществил от обективна
страна състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 129, ал. 2 вр. с ал.1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като на 07.09.2019 г, в гр. Русе, като
непълнолетен, но след като разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи
постъпките си, по хулигански подбуди
причинил на С.А.З. *** средна телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота, вследствие на счупване на
черепа, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, сътресение на мозъка, кръвоизливи
под лигавицата на лявото око,
охлузвания в лявата слепоочна област на главата, колекции
от кръв в областта около лявото око.
От обективна
страна изпълнителното деяние на престъплението било извършено от обвиняемия
чрез действие. То се изразило в нанасяне на удар с юмрук в главата на
пострадалото лице, вследствие на което същият е паднал на земята от собствен
ръст и е получил телесни увреждания, подробно описани в заключението на
изготвената съдебномедицинска експертиза. Полученото от постр.
С.З. счупване на черепа и кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка по своя характер представлява
„средна телесна повреда” по смисъла
на чл.129, ал.2 НК, в частност разстройство на здравето, временно
опасно за живота и това телесно увреждане се намира в пряка причинно-следствена
връзка с нанесения му от подс. Т. удар. С извършените
действия подс. К.Т. грубо нарушил обществения ред и
демонстрирал явно неуважение към обществото, чрез упражняване на непровокирано
от пострадалия физическо насилие, обосноваващо хулиганските мотиви на деянието,
което е извършено на публично място и в присъствието на други лица, което дава
основание деянието да бъде квалифицирано, като престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.129, ал.2, вр.
ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК.
Защитата и подсъдимият не оспорват авторството на престъплението от
страна на последния, т.е. не отричат нанасянето на удара, който е обусловил причинноследствения процес и основната им теза е, че всъщност
деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана и алтернативно, че същото
е непредпазливо. Подсъдимият сам заявява в разпита си , че: „Посегнах към него,
при което го ударих не знам къде, не знам с шамар или юмрук, просто беше при
самозащита…..“, обясненията му на л.111 от пр. за с.з. от 20.05.2021г.
Възраженията на защитата и подсъдимия
са неоснователни и като такива следва да
бъдат оставени без уважение.
На първо място следва да се посочи,
че по делото има две групи гласни доказателствени
средства, възпроизвеждащи доказателства, които са различни, до степен взаимно
изключващи се относно главния факт на доказване – кой е причинил увреждането на
пострадалия и в частност това подсъдимият ли е.
Първата група се състои от
показанията на пострадалия и свидетелите Д.Д. и Д.Е..
Втората група обхваща доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Ц.К., Т.А., В.М., Д.Х. и В. Х.. Към тази група гласни доказателствени
средства следва да се причислят и
обясненията на подсъдимия. Третата група гласни доказателствени
средства се съдържат в показанията на свидетелите С.С.
и Т.К., които са единствените, които не
са присъствали на конфликта.
Съдът кредитира първата група
свидетелски показания, защото същите са логични, последователни и подкрепят в
максимална степен заключението на СМЕ. В тях се съдържат известни противоречия,
които обаче по никакъв начин не могат да повлияят на крайния извод за
авторството на деянието от страна на подс.Т.,
включително и за мотивите за извършването му. Тези разминавания са несъществени
и следва да се отдадат на динамиката на ситуацията, а също и на употребата на
алкохол, която обаче е била налична и по отношение на втората група свидетели,
въпреки пълното отричане, респ. минимизирането му. При преценката по основния
въпрос по делото – има ли деяние от страна на подс.Т.,
в какво се изразява то и съответно какъв причинно-следствен процес е обусловило
то, не може да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че част от втората група
свидетели, които са изцяло пристрастни и в максимална степен се стремят да
разграничат подсъдимия от деянието му възпроизвеждат факта, че пострадалият е
паднал на земята именно в резултат на удряне/блъскане, причинено от подсъдимия.
В тази втора група свидетели една част от тях откровено лъжесвидетелства, като Д.Х.
и В.М., а друга, като Ц.К.,Т.А. и В.М., макар
и съвсем неохотно и обтекаемо по същество възпроизвеждат факта, че пострадалият
е съборен на земята в резултат на действия на подсъдимия, опитвайки се в
максимална степен да облекчат положението на подсъдимия, приписвайки му
всъщност защитни действия.
От показанията на пострадалия не
могат да се направят изводи досежно главния факт на
доказване относно това кой му е причинил телесното увреждане. Сам пострадалият
заявява, че докато е бил лице в лице със св.В.М. е усетил силен удар отзад в
главата и тогава е загубил съзнание и равновесие и е паднал на земята.
Същественото в показанията му в случая е обстоятелството, че по този начин се
изключва възможността ударът, който го е съборил на земята да е нанесен от св.М.,
въпреки твърдения, че и св.М. му е нанесъл
„1-2“ удара, защото това се опровергава от СМЕ. Въпреки, че св.З. твърди
за „1-2 удара“, св.Е. също за „два удара странично с юмрук в челюстта, в
дясната страна“ при напълно идентични възприятия и от страна на св.Д.: “К. се
намеси и удари два пъти С. в главата с юмрук“ съдът приема, че е имало
един-единствен удар с юмрук в лявото око. Това се установява категорично и
безспорно от заключението на СМЕ и от допълнителните разяснения на вещото лице,
което изрично заявява в с.з., че „няма обективни находки за други травми в
областта на главата, т.е. налице е един единствен удар в лявото око, който е довел
до падане от собствен ръст, в резултат на което се е счупил черепа“, л.57 от
пр. за с.з. от 25.02.2021г. Това противоречие в показанията на тези двама
свидетели със заключението на СМЕ следва да се отдаде на това, че и двамата са
били употребили алкохол, ситуацията е била много динамична и в тъмната част на
денонощието, имало е група от хора, които са се движили и очевидно дори и те в
първия момент не са разбрали какъв точно е механизмът на падането на земята от
техния приятел. Показателно в това отношение е, че дори в техните показания има
разминаване не в броя на ударите , а в местата в главата на пострадалия, където
са нанесени. Централният въпрос по
настоящото производство съдът намира, че е изяснен по безспорен и несъмнен
начин – в резултат на удар, нанесен от присъстващите, от който св.З. е паднал
на земята и си е счупил черепа и това е именно подсъдимият. От тази гл.точка
дори и съвсем хипотетично да се приеме, че ударите са били два, а не един, което
е било обективно невъзможно да се установи чрез СМЕ, това не води по никакъв
начин до промяна на извода за авторството на деянието и би се явил въпрос при
решаване на въпроса за вида умисъл и индивидуализацията на наказанието. Както
бе посочено това не се опровергава и от част от втората група свидетели,
като Ц.К., Т.А. и В.М.. В своите
показания св.К. заявява :“ ….Крис удари С., не видях къде, стана много бързо,
аз докато погледна и той вече падна….удари го в горната част на тялото…“,
показанията му на л.55 от пр. за с.з. от 25.02.2021г., като единственото колебание при него е дали ударът
е бил с шамар или юмрук, което както бе посочено, видно от заключението на СМЕ,
съдът приема, че е било с юмрук с оглед кръвоизлива в очната ябълка. Напълно
идентични са възприятията на св.Т.А., който въпреки твърденията си, че е бил
много пиян, е възприел идентично поведение от подсъдимия: “Последва удар от К.
по лицето на С., с шамар и момчето падна“, л.56 от същия пр. за с.з. , което следва
да се отдаде на стремеж за омаловажаване на поведението на подсъдимия доколкото
очевидно ударът с шамар, вместо с юмрук е по-малко укорителен, поне според
представите му. От своя страна св.В.М. единствено твърди, че подсъдимият е
блъснал с ръце в областта на гърдите пострадалия, като изрично посочва и че
„друг никой не е удрял С. преди К. да го блъсне“, показанията му на л.109,
гърба от пр. за с.з. от 20.05.2021г. Общото между показанията на тези трима
свидетели, които са пристрастни в пълна степен и солидарни с тезата на
подсъдимия за самозащита е, че именно подс.Т. е съборил на земята пострадалия след удар в тялото
му, в резултат на което той си е счупил черепа.
Показанията на св.Д.Х. и св.В.М., че не са видели абсолютно нищо съдът
не кредитира изобщо и намира, че двамата лъжесвидетелстват с цел в максимална
степен да разграничат подсъдимия от деянието му. Очевидно е, че същите са били на мястото в непосредствена
близост както до пострадалия, така също и до подсъдимия и твърдението, че дори не са видели последния
да пада или лежи на земята по никакъв начин не може да се приеме за вярно.
Възраженията, които прави защитата
са, че се касае за деяние при неизбежна отбрана и алтернативно за непредпазливо
деяние. Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени
без уважение.
Няма
спор по делото по въпроса, че пострадалият е бил употребил значително
количество алкохол и в този смисъл е бил във видимо пияно състояние, нещо което
се е възприемало и много добре от подсъдимия. Същият
е нанесъл изненадващ удар в областта на лявото око
на св.З., в резултат на което
той рязко е загубил равновесие и е паднал на
земята. Към момента на удара цялото
внимание на пострадалия е било заето с пререканието със св.М. и в този смисъл нанесеният му удар е бил напълно неочакван
за него. От всички гореизброени обстоятелства и предвид социалния и житейския опит на подсъдимия,
въпреки непълнолетието му към момента на деянието, се налага категоричния извод, че интелектуалната му страна на умисъла е обхващала представите, че при подобен
удар в главата пострадалият неизбежно е щял да загуби равновесие и да падне на
земята, т.е. предвиждал е настъпването на съставомерните
последици и е имал съзнание за общественоопасния
характер на деянието си. За съставомерността
на престъплението не е необходимо у дееца да има ясни представи каква точно
средна телесна повреда ще получи пострадалия, същественото е, че той се е
отнасял безразлично към настъпилия резултат. Именно
това следва да се разбира под „допускал” по см. чл.11
ал.2 от НК – деецът да се е съгласил, примирил и изобщо да се отнася с
безразличие към настъпване на съставомерните
последици. Освен това загубата на равновесие и падането на пострадалия
на земята са в резултат на силен и целенасочен удар в главата му, а не в
резултат на неволно движение на подсъдимия, като напр.загуба на равновесие, залитане, спъване и др. подобни. Механизмът на получаване на процесната средна телесна
повреда категорично е посочен, като единствено възможен от СМЕ, т.е. налице е
счупване на черепа вляво в резултат на падане от собствен ръст на земята.
От
субективна страна деянието е извършено при условията на евентуален умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че със силен,
внезапен и изненадващ удар в главата пострадалият ще
загуби равновесие и ще падне на земята, но се е отнесъл
безразлично към настъпването на този общественоопасен резултат. Съзнавал е общественоопасния
характер на деянието и е допускал настъпването на общественоопаснте последици, но е бил
съгласен с тях.
Деянието е извършено по хулигански подбуди, защото подсъдимият е съзнавал, че посяга върху телесната
неприкосновеност на пострадалия на обществено място, в присъствието и на други лица, демонстрирайки
неоправдана ярост и агресия към пострадалия,
като същевременно е съзнавал и искал да наруши и обществения
ред по груб
и непристоен начин, както и да изрази
с публичността на конкретно насоченото си агресивно поведение
и явното си неуважение към човешката личност и обществото.
В случая не са налице предпоставките
и на института на неизбежната отбрана по чл.12 ал.1 от НК. По делото няма никакви
доказателства, че пострадалият е предприел каквото и да е нападение срещу
подсъдимия, още по-малко непосредствено или противоправно
и то с такава интензивност, че да не му остави избор за друго поведение освен
реализираното. Дори от разпита на подсъдимия се установява, че той е нанесъл
удар на пострадалия, защото се е уплашил, тъй като му казал неприятни неща,
които го притеснили, а преди това е посягал на св.М.. Дори и да се приеме
съвсем хипотетично, че по отношение на подсъдимия св.М. е „другиго“ по см. на
чл.12 ал.1 от НК и от страна на пострадалия е имало някаква форма на физическа
интервенция, то същата се изразила в еднократно блъскане по гърдите, като сам
св.М. уточнява, че двамата с пострадалия не са се удряли с юмруци, като по
никакъв начин не може да бъде подминат и факта, че и пострадалият е бил блъснат
по същия начин. Използваната от подс.Т. форма на
защита – силен и неочакван удар в областта на окото е била напълно
непропорционална и прекомерна на създалата се ситуация, доколкото пострадалият
е бил видимо пиян и само от това е било
нарушено равновесието му, което е било осъзнавано от всички присъстващи, вкл. и
от подсъдимия. За да се реализира защитно деяние, отговарящо на всички критерии
по чл.12 ал.1 от НК следва да е налице пряко и непосредствено нападение, а не
някаква хипотетична заплаха, още повече вербална; още повече в случая основният
конфликт , вкл. и словесен се е развивал между пострадалия и св.М., а не между
първия и подсъдимия. В този смисъл се налага извода, че от страна на
пострадалия не е имало нападение срещу подсъдимия (нито
срещу св.М.), което да е създало опасност от такова
естество, че последният да няма никакъв друг избор за поведение и да реагира
незабавно освен по този начин. Дори и да е имало нецензурни реплики от
пострадалия към подсъдимите, същите не могат да придобият характеристиките дори
на застрашаващо, а още по-малко увреждащо деяние. Доколкото съдът приема, че
срещу подсъдимия няма нападение от обективна страна, няма и превишаване на
пределите на неизбежна отбрана; както бе посочено деянието е извършено по
хулигански подбуди. По тези причини съдът намира, че деянието на подс.Т. не следва да се преквалифицира по чл.132 ал.2 или
чл.133 от НК, а още по-малко да се приложи чл.12 ал.1 от НК.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че
подсъдимият Т. следва да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението в което е обвинен и да му се наложи наказание.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита липсата на минали осъждания на подсъдимия,
изразеното съжаление и частичното признание на вината. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчита изключително тежката степен на телесно увреждане на
пострадалия в рамките на средна телесна повреда. Предвид областта от тялото,
където е причинено увреждането вещото лице намира, че към настоящия момент не е
възможно да се прогнозира с пълна степен на увереност дали за вбъдеще ще има влошаване или пълно подобряване на
здравословното състояние на пострадалия.
Дори и да е имало размяна на обидни реплики и думи (вкл.и еднократен физически
сблъсък) между пострадалия и св.В.М., това по никакъв начин не е дало право на подс.Т. да удря първия и
по този брутален начин, още повече, че св. З. е бил във видимо нетрезво
състояние, което е било възприето от подсъдимия и е било ясно, че силен юмручен
удар в главата му ще доведе до неконтролируемо падане на земята, както и се е
случило. Отегчаващо отговорността обстоятелство, което съдът констатира е и
липсата на съчувствие от страна на нападателя към увредения, което е намерило
израз в това, че веднага е избягал от местопроизшествието. Въз основа на
изложеното съдът определи наказание на основание чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.129 ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 вр.чл.36 и чл.60 от НК при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
ориентирано към средния размер за
извършеното от подсъдимия престъпление –
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като така
определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от три години на
основание чл.69 ал.1 от НК. Като цяло това
наказание е насочено към постигане на визираните в чл.36 ал.1 и чл.60 от НК цели и в пълна степен би оказало
превъзпитателно въздействие на подсъдимия,т.е. за поправянето му не е
необходима социална изолация в пенитенциарно
заведение.
По предявения
граждански иск от св.С.З. от 10 000 лв. против подсъдимия, представляващ
обезщетение за неимуществени вреди: непозволеното увреждане е сложен юридически
факт, елементи от който са деяние, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка и вина, съединени от правната норма на чл.45 от ЗЗД.
Необходимо е да са осъществени всички тези елементи от фактическия състав, за
да е налице непозволено увреждане. С оглед изложеното е налице противоправно деяние от страна на подс.Т.
- извършено е престъпление по чл.131 т.12 вр.чл.129
ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК и то виновно - при евентуален
умисъл. Налице е и вреда - неимуществени вреди, изразяващи се в разстройство на
здравето, временно опасно за живота - счупване на черепа, кръвоизлив под
твърдата мозъчна обвивка, сътресение на мозъка кръвоизливи под лигавицата на
лявото око, охлузвания в лявата слепоочна област на главата, колекции от кръв в областта на
лявото око, като получените увреждания се намират в пряка и причинно-следствена
връзка с действията на подсъдимия. Поради това, съдът намира, че гражданският
иск е доказан по своето основание. Предвид гореизложеното, безспорно със своето
виновно поведение подсъдимият Т. е причинил на гражданския ищец неимуществени
вреди, които следва да репарира. Гражданският ищец е търпял болки и страдания
както при получаването на телесните увреждания, така и по-късно в периода на
възстановяване, включително е получил хипертония и усложнения на сърцето, които
не е имал до него момент. Касае се за много тежко увреждане в областта на
главата, наличие на ограничения, които с голяма вероятност ще съпътстват живота
на пострадалия, който е млад човек. Показателно в това отношение е това, че
пострадалият е прекъснал обучението си по стоматология в гр.Букурещ. Дори и да
е имало непристойно поведение по централната улица на гр.Русе от пострадалия
преди инцидента и обидни думи към подсъдимия, което не е доказано по безспорен
начин, това не е от естество да повлияе размера на гражданския иск, тъй като
основно конфликтът е бил между него и св.М.. Предвид правилата на деликтната отговорност и справедливостта и като взе предвид
изложените по-горе обстоятелства, характера и вида на телесните увреждания, болничното
лечение, претърпените болки и страдания, настъпилата промяна в начина на живот
на пострадалия и неяснотата относно перспективата за пълно възстановяване съдът
оценява неимуществените му вреди в размер на 10 000 лева, т.е.гражданският иск следва
да се уважи до пълния си размер, като
основателен и доказан. Тази сума подсъдимият Т.
следва да заплати на пострадалия, ведно със законната лихва от датата на деликта – 07.09.2019г. Подсъдимият следва да заплати и
сумата от 400 лв. в полза на РРС за държавна такса върху
уважената част от гражданския иск. Съдът не присъжда разноски на гражданския
ищец и частния обвинител за възнаграждение на повереника
му, защото видно и от изявлението на последния в съдебно заседание такива не са
направени.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия: