№ **0
гр. гр.Н., 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Йорданка Г. Майска Иванова
при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Иванова Гражданско
дело № **222150100150 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от
„П.Д.” ЕООД, ЕИК *****, гр. Н., ул. „И.В.” № * срещу Т.Ю.С., БУЛСТАТ: **** и
С.А.М., БУЛСТАТ: ***** – двете с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап.
**.
В исковата молба се сочи, че на 25.02.2008г. между страните е бил сключен
Договор за поддръжка и управление на Е.к.E.R.R. № ММС – S- PD/ 124-02.08/
25.02.2008г. Договорът бил сключен от ответниците като собственици на имот –
апартамент № *****, ет. *, в сграда „Е.” , крило „С.”, находяща се в с. Р., с площ
46.92кв.м. Имотът се намирал в УПИ 467, 468 и 480 , в кв. 22 по плана на с. Р.. По
силата на договора Серова и Манзуркина, в качеството им на собственици и
възложители, се задължили по т. I, 2, 3 и 4 да заплащат месечна такса в размер на 1евро
без ДДС, за което ищецът следвало да извършва дейност по техническа поддръжка,
организационно и административно управление на посочения комплекс.Дейностите
били извършвани чрез „Е. Х.“ ООД, гр. С.. Заплащането на таксата следвало да става
до 15 февруари на текущата година. Въпреки, че дружеството регулярно и в цялост
изпълнявало задълженията си по договора, от ответната страна не били правени
дължимите плащания на услугите за 2019г., 2020г. и 2021г..
Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени при
условията на солидарност да заплатят на ищеца сумата в размер на 5236.25лева,
представляваща сбор от : неплатена такса за поддръжка в размер на 1453.60лева за
2019г., ведно с лихва за забава за периода 15.02.2019г. до 10.02.2022г. в размер на
439.35лева; неплатена такса за поддръжка в размер на 1453.60лева за 2020г., ведно с
лихва за забава за периода 15.02.2020г. до 10.02.2022г. в размер на 291.95лева;
неплатена такса за поддръжка в размер на 1453.60лева за 2021г., ведно с лихва за
забава за периода 15.02.2021г. до 10.02.2022г. в размер на 144.16лева, дължими
съгласно Договор за поддръжка и управление на Е.к.E.R.R. № ММС – S- PD/ 124-02.08/
25.02.2008г. Представени са писмени доказателства. Прави се искане за присъждане на
1
разноски.
Ответниците Т.Ю.С. и С.А.М. чрез адв. Т. Пеева, АК гр. Бургас – особен
представител, депозират писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Исковата молба се
счита за допустима, но неоснователна и недоказана. Ответната страна заявява, че не са
представени доказателства, че ответниците са собственици на посочения имот. Ищецът
твърдял, че дейностите по управление и поддръжка били извършвани чрез друго
дружество, но не били посочени доказателства за сключени договор, споразумение или
др. между търговците. Не се сочели и доказателства, че ответниците са запознато с
горното, съгласни са с това и приемат изпълнението на „Е. Х.“ ООД. На трето място се
сочи, че договорът е бил сключен за срок от пет години, който бил изтекъл през ****г.
Клаузата за продължаване срока на договора се оспорва като нищожна, поради нейната
неравноправност. Изложени са съображение по ЗЗП и конкретно за противоречие с чл.
143, ал. 2, т. 9 от ЗЗП. В конкретния случай прекратяването на договора било
поставено в зависимост от волята на лице, които не са страни по договора / решение на
собствениците , притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса/. На последно място
се изтъква, че между ИМ и сумата посочена като дължима на един кв.м. имало разлика
– 1.00евро без ДДС в исковата молба и 1.10евро без ДДС в договора, а наред с това не
бил представен и целия договор. Претендира се за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцовото дружество
поддържа предявения иск. Представя писмени доказателства. Ангажира гласни
доказателствени средства, чрез допускане до разпит на един свидетел при режим на
довеждане, както и изготвяне на съдебно-икономическа експертиза. Изразява
становище по съществото на спора. Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове, както и да присъди направените по делото разноски,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответниците в съдебно заседание поддържа отговора
на исковата молба и представеното в съдебното заседание становище. Изразява
становище по същество. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима-
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като
съобрази становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от
фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При главната претенция доказателствената тежест е върху ищеца, който следва
да докаже наличието на облигационна връзка между него и ответниците по сочения
Договор за поддръжка и управление на К.К. E.R.R. № MMС-S-PD/124-
02.08/25.02.2008г., по който ищецът е престирал, а ответниците не са изпълнили
задължението си за заплащане на уговорената такса, размера на претендираните суми,
начина на формиране на задължението, неизпълнението на задължението от страна на
ответниците и настъпването на изискуемостта, вкл. и относно мораторната лихва. В
негова тежест е да докаже, при направено възражение за наличието на неравноправна
клауза, че оспорените части на договора са индивидуално уговорени с ответниците. В
тежест на ответника е да докаже, че е налице твърдяната нищожност на Договор за
поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ № MMС-S-PD/124-02.08./25.02.2008г., както
и това, че ответниците имат качеството на потребители по смисъла на ЗЗП.
Съобразно горното по делото е представен нотариален акт № 21, том VI, рег. №
*002, дело № 986 от 2008г. на нотариус М. Б., вписана под № *** на НК, с район на
2
действие Районен съд – Н., видно от който ответниците Т.Ю.С. и С.А.М. са придобили
собствеността върху апартамент тип студио № *****, с площ от 46.92 кв.м. при равни
квоти.
Установява се, че на 25.02.2008г. между ответниците Т.Ю.С. и С.А.М., в
качеството си на Възложители и ищеца „П.Д.“ ЕООД, в качеството им на Мениджър, е
сключен Договор за поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ № MMС-S-PD/124-
02.08. С договора ответниците, като собственици на самостоятелен обект,
представляващ Апартамент тип Студио № *****, находящ се на втори етаж в сграда
„Е.“, крило „С.“, УПИ - 467, 468, 480, кв. 22 по плана на с. Р., възложили на ищцовото
дружество срещу възнаграждение да извършва целогодишна техническа поддръжка,
организационно и административно управление на „К.а.к. E.R.R.”, находящ се в кв. 22
по плана на с. Р., общ. Н., обл. Бургас, включващо следните дейности: техническо
поддържане на общите части на сградата, включващо поддържане на ВиК и ел.
инсталациите, климатичните, пожароизвестителната и вентилационните инсталации,
басейните и обслужващите ги съоръжения, находящи се в общите части на сградата и
общодостъпните части в комплекса, доставка на консумативи, поддържане в
изправност на пречиствателните съоръжения и монтираните душове, поддържане на
асансьорите и намиращите се в общодостъпните части спортни съоръжения, детска
площадка, зелените площи в комплекса. С Договора, Мениджъра се е задължил да
извършва и организационно управление, свързано с режима на достъп и вътрешния ред
в сградата, санитарно-хигиенните услуги, занимания за деца, единна рецепция - за
предоставяне на необходимата информация на Възложителя и за оказване на всякакъв
вид помощ на Възложителя с цел безпрепятствено упражняване правото им на
собственост и спокойното им пребиваване в комплекса, както и да организира достъпа
до спортните съоръжения /раздел I, 2, 3 и 4/. От своя страна ответните страни Серова и
Манзуркина са се задължили да заплащат на ищеца възнаграждение в размер на 1.10
евро без ДДС за квадратен метър площ от собствения им недвижим имот, платимо
авансово за текущата година в срок до 15.02. на текущата година /раздел II, т. 1 и т. 2,
б. b./. Договорът бил сключен за срок от 5 години, считано от момента на въвеждане на
Възложителя във владение в закупения от него недвижим имот в процесния комплекс
/раздел V, т. 2/ и автоматично се подновявал на всеки пет години и за същия период от
време, освен при писмено взето решение, не по-късно от 4 месеца преди изтичане на
всеки петгодишен срок, от собствениците, притежаващи повече от ¾ от застроената
площ на комплекса за неподновяването му /раздел IV, т. 9/. Съгласно раздел VII, т. 1 и
т. 2 при разпореждане с правото на собственост, Възложителят се освобождава от
задълженията си по договора само, ако е осигурил подписването на такъв договор
между новия собственик и Мениджъра. В раздел III, т. 18 е предвидено, че
Възложителят упълномощава Мениджъра да прехвърли правата по този договор на
трето лице, което е съответствие с предвиденото в него ще изпълнява задачите във
връзка с поддръжката на комплекса.
С оглед гореизложеното съдът намира за неоснователно възражението на
особения представител на ответниците, че липсват доказателства, че ответните страни
са собственици на самостоятелния обект.
По делото е представено Тристранно споразумение от 18.12.2012г. към Договор
за възлагане на поддръжка и управление на „К.а.к. E.R.R.” № MMC-PD-
EH/22.06.2007г., сключено между „П.Д.“ ЕООД, „Е. Х.“ ООД и „Е. Х. ****“ ЕООД.
Видно от т. Б от споразумението ищцовото дружество „П.Д.“ ЕООД, като страна по
договори за поддръжка и управление на „К.а.к. E.R.R.” с отделни собственици на
апартаменти в комплекса, в качеството им на възложители, е прехвърлило всички свои
права и задължения по договорите на „Е. Х.“ ООД с цитирания Договор за възлагане
на поддръжка и управление на „К.а.к. E.R.R.” № MMC-PD-EH/22.06.2007г., по силата
3
на който „Е. Х.“ ООД е встъпило в правата и задълженията на „П.Д.“ ЕООД по
договорите за поддръжка и управление, сключени с отделните собственици и е приело
да ги упражнява и изпълнява като извършва поддръжката и управлението на
комплекса. От т. В от тристранното споразумение се установява, че на общи събрания
на собствениците в комплекса, проведени на 18.06.2012г., 19.06.2012г. и 20.06.2012г. е
взето решение да бъдат отделени от стопанската дейност на „Е. Х.“ ООД управлението
и поддръжката на комплекса, които да се прехвърлят и възложат на дъщерно на „Е. Х.“
ООД дружество. Така дружествата са се споразумели „Е. Х. ****“ ЕООД да замести
„Е. Х.“ ООД като Мениджър по Договор за възлагане на поддръжка и управление на
„К.а.к. E.R.R.” № MMC-PD-EH/22.06.2007г. и да встъпи в правата и задълженията на
ищеца „П.Д.“ ЕООД по всички договори за управление и поддръжка на „К.а.к. E.R.R.”
с отделните собственици. Във връзка с осъществен апорт в „Е. Х.“ ООД на всички
собствени на „П.Д.“ ЕООД недвижими обекти, земя и съоръжения, служещи за
поддръжка и управление на собствеността в комплекса, „П.Д.“ ЕООД потвърждава
съгласието си „Е. Х.“ ООД, вече в качеството си на инвеститор по смисъла на ЗУЕС, да
преподпише или анексира съществуващите договори за поддръжка и управление,
сключени между ищцовото дружество и отделните собственици и да подписва такива с
нови собственици. Дружествата са постигнали споразумение „Е. Х.“ ООД да сключи
отделен договор с „Е. Х. ****“ ЕООД, по силата на който да възложи на дружеството
поддръжката и управлението на комплекса /чл. 1, 2 и 3 от цитираното споразумение/.
Налага се извод, че с Договор за поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ №
MMС-S-PD/124-02.08./25.02.2008г. между страните са валидно възникнали
облигационни отношения.
При извършена служебна проверка съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК се констатира,
че в определени клаузи от договора е налична неравноправност. Процесният договор
има комплексен характер и в него са включени елементи на договор за поръчка и на
договор за изработка. Безспорно става въпрос за договор, сключен с потребител,
поради което клаузите подлежат на проверка по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно
посочената разпоредба неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е
уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. В чл. 143, ал. 2 от ЗЗП е даден
неизчерпателен списък от възможни неравноправни клаузи, с оглед предвиденото в чл.
143, ал. 2, т. 20 от ЗЗП, че такива са и клаузи с други подобни условия.
С оглед изложеното съдът намира, че клаузата на т. 9 от раздел ІV от Договора,
предвиждаща възможност за прекратяване на договора с изтичане на срока му, но само
с решение на собствениците, притежаващи ¾ от застроената площ в комплекса, е
неравноправна, тъй като тази възможност зависи изцяло от решението на трети лица.
Налице е неравноправност между търговеца и потребителя, тъй като правата и
задълженията на търговеца по договора зависят единствено от неговото поведение,
докато тези на потребителя зависят изцяло от волята на други лица. Съгласно нормата
на чл. 146, ал. 5 от ЗЗП обаче, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен
с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без
тези клаузи, какъвто е настоящият случай. По-конкретно, нищожността на клаузата
води до извода, че Възложителят, може да заяви сам прекратяване на договора - не по-
късно от 4 месеца преди изтичането на петгодишния му срок. По делото няма
твърдения, нито доказателства, че ответните страни са изразили желание за
прекратяване на договора с изтичане на срока, поради което следва да се приеме, че
договорът е продължил действието си съгласно раздел IV, чл. 9.
Във връзка с изпълнението на дейностите по поддръжката и управлението на
4
комплекса и разходите, извършени за това, съдът допусна по делото гласни
доказателства и съдебно-икономическа експертиза.
От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което е
прието от съда, се установява, че през процесния период 2019-2021г. по поддръжката
на комплекса са били извършвани разходи за целогодишна техническа поддръжка на
общите части в сградата в комплекса, на басейните и обслужващите ги съоръжения,
находящи се в общите части на сградата и в комплекса, включващо доставка на
консумативи и препарати, поддържане и изправност на пречиствателните съоръжения
и монтираните душове, на спортните съоръжения и детската площадка, поддръжката
на зелените площи в комплекса, организиране на пропусквателен режим за достъп,
извършване на санитарно-хигиенните услуги в общите части на сградата и
общодостъпните части и съоръжения.
Експерта е уточнил, че разходите за управление на частта, касаеща етажната
собственост на апартаментите, собственост на възложителите по договорите за
поддръжка и управление и общо разпределяемите разходи за материали, услуги,
заплати и осигуровки са били отразявани счетоводно. Вещото лице е констатирало, че
за 2019г. са извършени разходи за поддръжка и управление на комплекса, касаещи
частта на апартаментите, собственост на физически лица в размер на 434997.44 лв. От
тях за разход поддръжка - инструменти, материали за поддръжка и ремонт, наеми,
охрана, поддръжка на асансьори, пожаро-известителна система и фискални устройства,
ремонтни услуги и СОТ, е отнесена сума в размер на 16591.57 лв. От
общоразпределяемите разходи за поддръжка на басейните е отнесена сума в размер на
37244.75 лв., включваща консумативи, материали за ремонт и поддръжка, както и
поддръжка на басейн; за поддържането на спортните площадки е отнесена сума в общ
размер на 5041.31 лв., включваща материали за поддръжка и ремонт, поддръжка на
канало-помпена инсталация, на електросъоръженията, на пожарогасителната и
поливната системи. Общите разходи са на стойност 376119.81 лв., включващи разходи
за вода, електрическа енергия, за материали за ремонт и поддръжка, за дератизация и
дезинсекция, както и разходи за заплати и осигуровки.
Според заключението извършените разходи за 2020г., касаещи частта на
апартаментите, собственост на физически лица, са в размер на 333496.86 лв., от които
за разход поддръжка, включващ вода, електрическа енергия, консумативни материали
и материали за ремонт, адвокатски консултации и нотариални такси, е отнесена сума в
размер на 13094 лв. От общоразпределяемите разходи за поддръжка на басейни,
включваща поддръжка, консумативи, материали за ремонт и поддръжка е отнесена
сума в общ размер на 3840.49 лв., а за спортни площадки - 684.36 лв., от която са
отнесени суми за озеленяване, материали за поддръжка и поддръжка на
електросъоръжения. Общите разходи, включващи материали за ремонт и поддръжка,
охрана, дератация и дезинсекция, разходи за заплати и осигуровки са в общ размер на
159123.49 лв.
Вещото лице е установило, че за 2021г. са извършени разходи за поддръжка и
управление, касаещи частта на апартаментите, собственост на физически лица в размер
на 623256.60 лв. От тях за разход поддръжка, включващ гориво електрическа резачка,
инструменти, краткотрайни материални активи, материали за поддръжка и ремонт,
работно облекло, резервни части, адвокатски хонорар, държавни и административни
такси, куриерски и транспортни услуги, превод и легализация, телефонни разговори, е
отнесена сума в общ размер на 19220.14 лв. Общоразпределяемите разходи са
разпределени на поддръжка за басейн и спортни площадки. За поддръжката на
басейните, включваща консумативи, материали за ремонт и поддръжка, краткотрайни
материални активи и поддръжка е отнесена сума в общ размер на 4833.62 лв. За
5
поддържането на спорните площадки е отнесена сума в общ размер на 11179.49 лв.,
включваща озеленяване, поддръжка на електросъоръжения, на пожарогасителна
система, на системи за дезинфекция и почистване, на ОВК и канало-помпена
инсталация. Общите разходи са в размер на 582447.49 лв., като от тях са отнесени суми
за електрическа енергия, вода, материали за ремонт и поддръжка, охрана, дератизация
и дезинсекция, разходи за заплати и осигуровки.
От експертизата се установява, че отчетените разходи за закупени материали,
извършени услуги, изплатени работни заплати и осигуровки за процесния период са в
общ размер на 1391750.90 лв., от които: 434997.44 лв. за 2019г., 333496.86 лв. за 2020г.
и 623256.60 лв. за 2021г.
Посочените счетоводни констатации се потвърждават от показанията на св.
Сергей Скльомин. В показанията си пред съда св. Скльомин установява, че през
процесния период 2019г.-2021г. е живял в закупено през 2016г. жилище в комплекс
„Е.“. Заявява, че през процесните години в комплекса се извършвала организационна и
техническа поддръжка, охрана, почистване, озеленяване, ремонти, имало осветление и
асансьорите работили, наред с басейните, СПА-центровете и зоните за отдих. При
проблем, той се отнасял към рецепцията, която работила денонощно. Св. Скльомин
установява, че „Е. Х.“ ООД извършвало поддръжката в комплекса и изпълнявало добре
своите функции.
От заключението на съдебно-икономическата експертиза и свидетелските
показания се установява, че ищцовото дружество е осъществявало дейности по
поддръжка на процесния комплекс през 2019г., 2020г. и 2021г., макар и чрез
дружеството „Е. Х.“ ООД. Доколкото с Договор за възлагане на поддръжка и
управление на „Курортно апартаментен комплекс E.R.R.” № MMC-PD-EH от
22.06.2007г. „П.Д.“ ЕООД е прехвърлило правата и задълженията по сключения с
ответните страни Договор за поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ № MMС-S-
PD/124-02.08./25.02.2008г., съдът намира, че ищцовото дружество е изпълнявало
задълженията си по договора чрез третото лице „Е. Х.“ ООД, поради което за
ответниците е възникнало задължението да заплатят задълженията си за процесните
периоди.
Установява се, че площта на собствения на ответните страни имот е 46.92 кв.м.,
с оглед на която договореното между страните месечно възнаграждение в размер на
1.10 евро без ДДС или 1.32 евро с включено 20 % ДДС на квадратен метър възлиза на
сумата в размер на 61.93 евро, като за една календарна година възнаграждението
възлиза в размер на 743.21 евро с включено ДДС. При изчисление на курс на еврото
спрямо лева от 1,95583, дължимото годишно възнаграждение възлиза на сумата от
1453.60 лв. с включено ДДС. В тази връзка неоснователно е възражението на особения
представител на ответните страни, че има разлика в сумата, посочена като дължима на
квадратен метър в исковата молба и в договора. При направените изчисления се
установи, че сумата се претендира съобразно договора.
Налага се извод, че всички елементи от фактическия състав на предявения иск
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са налице и същият следва да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан по размер. Претенциите обаче следва да бъдат уважени за по ½
част, с оглед на това, че Т.Ю.С. и С.А.М. са придобили процесния имот при равни
квоти. Ето защо всяка от тях следва да отговаря разделно в размер на по ½ от
задълженията, или за по 726.80 лв. на година, чиито падежи са настъпили съответно на
15.02.2019г., 15.02.2020г. и 15.02.2021г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че дължимостта на сумите от страна на
ответниците за 2019г., 2020г. и 2021г. в размер на 1453.60 лв. са доказани. Що се
отнася до претендираните лихви върху сумите за периодите 15.02.2019г. - 10.02.2022г.,
6
15.02.2020г. - 10.02.2022г. и 15.02.2021г. - 10.02.2022г., следва да се обърне внимание,
че за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г. не следва да се начислява лихва за забава (арг.
от чл. 6 от действалия за този период Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.,
според който до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от
забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви, като
тук следва да се посочи, че удълженият срок по този закон с пар.12 от ДР към
ЗЗдр.,ДВ, бр.44/13.05.2020г. за периода 14.05.2020 г. - 13.07.2020 г. касае лихви по
кредити). Ето защо исковете за лихва следва да бъдат отхвърлени за периода
13.03.2020г. - 09.04.2020г., както и за датите 15.02.2019г., 15.02.2020г. и 15.02.2021г.,
тъй като ответниците все още не са били изпаднали в забава.
С оглед гореизложеното дължимата лихва за периода 16.02.2019г. - 10.02.2022г.
е в размер на 429.02 лв., за периода 16.02.2020г. - 10.02.2022г. е в размер на 282.24 лв.,
за периода 16.02.2021г. - 10.02.2022г. е в размер на 145.36 лв., до които размери следва
да бъдат уважени и отхвърлени до пълните предявени искове и за датите 15.02.2019г.,
15.02.2020г. и 15.02.2021г., на които длъжниците все още не са били изпаднали в
забава, както и за периода 13.03.2020г. - 08.04.2020г. Акцесорните претенции също
следва да бъдат уважени за по ½ от претендираните суми.
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно
уважената, респ. отхвърлената част от исковете. Видно от представен от списък за
разноски от ищеца се претендира сумата в общ размер на 2129.53 лв., от които: 229.53
лв. - заплатена държавна такса, 600 лв. - заплатен депозит за особен представител, 900
лв. - заплатено адвокатско възнаграждение, 350 лв. - заплатен депозит за съдебно-
икономическа експертиза, 50 лв. - заплатено възнаграждение за преводач. Съразмерно
уважената част от исковете следва да му се присъди сумата от 2121.87 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд-Н.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД Т.Ю.С., БУЛСТАТ: **** и С.А.М.,
БУЛСТАТ: ***** - двете с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, да
заплатят при условията на разделност на „П.Д.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № **, представлявано от К.Т.Т.Х., сумата в
размер на 4 360.80 лв., представляваща сбор от такси за поддръжка за 2019г.,
2020г. и 2021г. (по 1453.60 лв. за всяка от годините), дължими по Договор за
поддръжка и управление на „К.К. E.R.R.“ № MMС-S-PD/124-02.08./25.02.2008г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Т.Ю.С., БУЛСТАТ: **** и С.А.М.,
БУЛСТАТ: ***** - двете с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, да
заплатят при условията на разделност на „П.Д.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № **, представлявано от К.Т.Т.Х., сумата в
размер на 429.02 лв., представляваща лихва върху главницата за 2019г. в размер
на 1453.60 лв., дължима за периода от 16.02.2019г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. -
10.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от 439.35
лв., както и за периодите 15.02.2019г. и от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Т.Ю.С., БУЛСТАТ: **** и С.А.М.,
БУЛСТАТ: ***** - двете с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, да
заплатят при условията на разделност на „П.Д.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № **, представлявано от К.Т.Т.Х., сумата в
размер на 282.24 лв., представляваща лихва върху главницата за 2020г. в размер
7
на 1453.60 лв., дължима за периода от 16.02.2020г. - 12.03.2020г. и 09.04.2020г. -
10.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск до пълния предявен размер от 291.95
лв., както и за периодите 15.02.2020г. и от 13.03.2020г. до 08.04.2020г.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД Т.Ю.С., БУЛСТАТ: **** и С.А.М.,
БУЛСТАТ: ***** - двете с адрес: с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, да
заплатят при условията на разделност на „П.Д.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № **, представлявано от К.Т.Т.Х., сумата в
размер на 145.36 лв., представляваща лихва върху главницата за 2021г. в размер
на 1453.60 лв., дължима за периода от 16.02.2021г.- 10.02.2022г., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за периода 15.02.2021г.
ОСЪЖДА Т.Ю.С., БУЛСТАТ: **** и С.А.М., БУЛСТАТ: ***** - двете с адрес:
с. Р., общ. Н., к.к. „Е.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, да заплатят на „П.Д.“ ЕООД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Г.В.“ № **, представлявано от
К.Т.Т.Х., сумата в размер на 2121.87 лв., представляваща направени в настоящото
производство разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
8