№ 21320
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110136424 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на ЗАД "А Б" АД срещу „Д
О З“ ЕАД, за осъждане на ответника на основание чл. 411 КЗ за сумата от 200
лева, представляваща незаплатена част от регресно вземане за изплатено
обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 0300/23/708/500123 за
нанесени вреди на л. а. „А К РЕГ № ***, причинени от застрахования при
ответника водач на л. а. „О З“ с рег. № ***, ведно със законна лихва върху
сумата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
както и на основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размар на 52,15 лева,
представляваща мораторна лихва за забава за периода от 10.08.2023 г. до
18.06.2025 г.
Ищецът твърди, че на 10.03.2023 г. в гр. София, в ж.к. “Х” пред блок *** е
настъпило произшествие с участието на лек автомобил „А К“ с рег. № ***,
управлявано от Б К П, и лек автомобил “О З” с рег. № *** управляван от
Светослав Димитров. Поддържа, че в паркирано състояние лекият автомобил
„А К“ с рег. № *** е ударено от лекия автомобил “О З” с рег. № *** който е
извършвал маневра за паркиране, поради несъобразяване на дистанцията
между двата леки автомобила. Сочи, че увреденият лек автомобил „А К“ с рег.
№ ***, собственост на “П Л” ЕООД, ЕИК *** и предоставен към датата на
застрахователното събитие по силата на сключен договор за лизинг на
1
лизингополучателя Д Х П, е застрахован в ЗАД „Алианц“ АД с полица № 22-
0300/301/5002219 за Застраховка на сухопътни превозни средства, без релсови
превозни средства - Каско и валидна от 11.07.2022 г. до 10.07.2023 г. във
връзка с която в ищцовото дружество била образувана щета №
0300/23/708/500123, извършен е оглед на увредения автомобил. Поддържа, че
определеното застрахователно обезщетение в размер на 1500,30 лева било
заплатено на доверен сервиз „П И А“ ЕООД, като били сторени и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Процесуалният представител на
страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което
било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач
по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В
исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника
покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество заплатило
частична част от претенцията, поради което непогасеният остатък от
регресното вземане възлиза на сумата в размер на 200 лева. Претендира и
мораторна лихва за забава. Направено е искане сторените от страната съдебни
разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявения иск. С подадения отговор не са оспорени
наведените от ищеца твърдения за датата и място на настъпване на пътния
инцидент, механизма на произшествието, наличието на застрахователно
правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между „ДОЗ ЕАД и водача на “О З” с рег. № ***.
Процесуалният представител на страната поддържа, че с извършване на
извънсъдебно плащане в размер на 974,04 лева регресната претенция е изцяло
погасена, като изрично оспорва претендираната в настоящото производство
разлика да отговаря на стойността на причинените на лек автомобил с марка
„А К“ с рег. № *** повреждания. В контекста на наведеното възражение се
сочи, че претендираната сума не отговаря на действителните стойности на
единица труд към датата на настъпване на събитието, като определеното от
ищеца обезщетение надхвърля средните пазарни стойности на труд и части за
подмяна. Поддържа, че към датата на ПТП увреденият автомобил е на повече
2
от 6 години, поради което няма право на ремонт в официален сервиз,
доколкото същото не е гаранционно. Направено е искане сторените съдебни
разноски в производството да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 КЗ вр.чл.45 ЗЗД.
За да бъде успешно проведен искът по чл.411 КЗ, ищецът следва да
докаже: 1. наличието на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца, като застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – в
случая фактическият състав на чл. 45 ЗЗД т. е. противоправно деяние, което да
е извършено виновни, да са налице вреди (вкл. размерът на същите) и същите
да са в пряка причинно-следствена връзка с деянието, а в тежест на ответника,
в случай че ищецът установи горепосочените факти, е да докаже, че е
заплатил претендираната сума, както и оборване на презумпцията на
виновност на водача.
На 10.03.2023 г. в гр. София, в ж.к. “Х” пред блок 139А водачът на лек
автомобил “О З” с рег. № *** предприел маневра за паркиране без да съобрази
положението на паркирания лек автомобил „А К“ с рег. № ***, в резултат на
което възникнало пътнотранспортно произшествие, за което бил съставен
двустранен констативен протокол от участниците в инцидента, че инцидентът
възникнал по вина на водача на лек автомобил “О З” с рег. № *** който бил
във валидно облигационно правоотношение с ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в резултат на
пътния инцидент бил увреден лек автомобил „А К“ с рег. № ***, който бил
предмет на валидна застраховка „Каско“ при ищцовото дружество; че на
07.07.2023 г. ищецът заплатил сумата в размер на 1500,23 лева
застрахователно обезщетение и направил ликвидационни разноски в размер
на 15 лева, както и че ответникът заплатил на ищеца сумата в размер на 974,04
лева.
Спорен е единствено размера на дължимото застрахователно обезщетение
3
във връзка с реализираното ПТП.
В тази връзка по делото е приетото заключение на вещо лице по
допусната САТЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно и
изчерпателно, същото е прието и неоспорено от страните. Вещото лице е
посочило, че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил „А
К“, е per. № ***, изчислена на база средни пазарни цени, към датата на ПТП е
960,30 лв, а обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при
ПТП са в границите на 15,00 лв. - 25,00 лв. Прието е още, че след справка в
официалния сайт на www.porschebulgaria.bg, може да се направи извод, че „П
И А“ ЕООД е официален представител на марката „Ауди“. Всички ремонтно -
възстановителни операции могат да бъдат извършени в автобояджийски и
тенекеджийски сервизи извън официалния за марката, като стойността
необходима за възстановяване на лек автомобил „А К“, с per. № ***, изчислена
по цени на алтернативни сервизи и доставчици, към датата на ПТП е 858,30
лв. В съдебно заседание вещото лице е посочил, че при изчисляване на средни
пазарни цени се включват, както официални представители, така и
алтернативни доставчици на части и труд. Сочи още, че в средни пазарни цени
е включил само операции, които са в причинно-следствена връзка с механизма
на произшествието.
Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото
по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне
на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав
константна практика на ВКС /решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на
ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и
др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по
методиката къмНаредба № 24/2006 г. на КФН.
Според настоящия съдебен състав, изчислената стойност по средни
пазарни цени е обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части,
боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната
4
марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида
икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата,
изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не
онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя
е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е.
съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя,
материали и труд.
Следователно неоснователно е възражението на ответника, че при
определяне на дължимото обезщетение следва да се определи на база
алтернативни сервизи, като се вземе предвид възрастта на автомобила, лошото
му визуално състояние и наличието на други увреждания по него.
Както е посочено по-горе, съгласно САТЕ стойността на ремонта,
необходим за отстраняване на щетите по лекия автомобил по средни пазарни
цени възлиза на 960,30 лева, като се включат и ликвидационните разходи в
размер на 15 лева – 975,30 лева.
Не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца доброволно сума в
размер на 974,04 лв., тоест неплатеният остатък е в размер на 1,26 лева,
поради което искът следва да бъде уважен за тази сума.
По иска за мораторна лихва:
С оглед частичната основателност на главния иск, основателен се явява и
акцесорния за лихва за забава за претендирания период и за сумата в размер на
0,33 лева, доколкото ответното дружество е поканено да заплати регресното
вземане на ищеца, като на 10.08.2025г. е направил частично плащане.
По отношение на разноските.
При този изход на производството право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е претендирал разноски в общ размер на 780 лева, от които 100
за държавна такса, 200 лева депозит за САТЕ и 480 лева, адвокатско
възнаграждение, от които с оглед частичната основателност на иска следва да
му бъдат присъдени 4,92.
Ответникът е доказал разноски в общ размер на размер на 400 лева, от
които 200 лева за САТЕ и 200 за юрисконсултско възнаграждение, от които с
оглед частичната неоснователност на иска следва да му се присъдят
5
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д О З“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на ЗАД „А Б“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. С № ***, на
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ сумата от 1,26 лева, непогасен остатък от
изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета №
0300/23/708/500123 за нанесени вреди на л. а. „А К РЕГ № ***, причинени от
застрахования при ответника водач на л. а. „О З“ с рег. № ***, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД за сумата в размар
на 0,33 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
10.08.2023 г. до 18.06.2025 г, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница над уважения
размер до пълния претендиран размер от 200 лева, както и иска за мораторна
лихва над уважения размер до пълния претендиран размер от 52,15 лева, като
неоснователни.
ОСЪЖДА ЗАД „Д О З“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на ЗАД „А Б“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. С № ***, сумата
от 4,92 лева – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ЗАД „А Б“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. С № *** да заплати на ЗАД „Д О З“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, сумата от
397,48 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6