Разпореждане по дело №525/2020 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 694
Дата: 21 септември 2020 г.
Съдия: Кристиан Божидаров Петров
Дело: 20201700500525
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
Регистрационния номер ще бъде генериран след
Град Перник
предаване за подпис на акта
Трети граждански
Окръжен съд – Перник
състав
На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20201700500525 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба от Г. Г. против Решение № 707 от 2.06.2020 г. по гр. д.
№ 7835/2019 г. на РС – П., с което по предявените от „Теленор България“ ЕАД срещу Г. Г.
искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 64, 95 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
дата 28.01.2015 г., дължими за периода от месец 08/2016 г. до месец 12/2016 г. и
допълнителна сума в размер на 13. 59 лв. за придобиване собствеността върху лизинговата
вещ, както и се осъжда ответницата да заплати на ищеца направените разноски в исковото и
заповедното производство.
В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на решението. Оспорват се изводите и приетото от
РС, че фактът на плащане на повечето лизингови вноски подкрепя обстоятелството, че
лизингодателя е предал вещта на лизингополучателя и е изправна страна по договора, като
по делото нямало данни да са плащани претендираните лиз. вноски, както и да е бил върнат
тел. апарат. Неправилно РС е приел, че като един отрицателен факт, който не подлежи на
доказване а на оборване от ответната страна, което не е било сторено в настоящето
производство, като посочения иск следва да бъде уважен като доказан по основание, тъй
като съдът не е взел предвид оспорването на основанието и размера на исковите претенции,
направено с отговора на исковата молба, вкл. и представените от ищеца дококазателства,
вкл. и облигационното отношение между страните, но съдът въобще не е взел предвид тези
възражения и оспорвания. Твърдението на ищеца за неплатени 5 лиз. вноски само по себе си
не обръща док. тежест у ответника и на това основание той именно да доказва, че е
изплатил дължимите вноски. Неправилно РС обръща тежестта на док. у ответника,
независимо че са оспорени всички твърдения и факти в исковата молба, вкл. и
представените фактури. Плащането на повечето вноски не е индиция и не доказва, че
1
ответникът следва и трябва да плаща и тези претендирани 5 лиз. вноски. В разрез
принципите за състезателност и при липса на безспорни доказателства – заверени писмени
документи и СИЕ, РС сам е изчислил размера на претенцията, без да се съобрази с
направените възражения и оспорвания. Иска се отмяна на решението и решаване на спора
по същество от въззивната инстанция с отхвърляне на исковете ведно с произтичащите от
това последици и присъждане на направените разноски и пред двете съдебни инстанции. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер
на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 21.10.2020 г. от 09,55
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3