Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

17.07.2020г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 19 юни

Тринадесети наказателен състав година 2020

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: Петя Каракопилева

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 554 по описа за 2020 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на ***, с ЕГН: ********** *** против наказателно постановление № 20-0938-000062 от 13.01.2020 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуален представител адв. ******.

         Процесуалният представител на жалбоподателя в хода на съдебните прения моли съда да потвърди наказателното постановление!!!

Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни  изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН- ДОПУСТИМА е!

Разгледана по същество се явява  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление 20-0938-000062 от 13.01.2020 г. е издадено от ***Сектор „ПП“ при ОДМВР - Плевен, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение Серия GA Акт № 152466, от който е видно, че:

На 01.01.2020 г. в 05:35 часа в гр. Плевен, ж.к. „***, до блок ***, с посока на движение към ***, като водач на лек автомобил „***“, с регистрационен № ***, собственост на ***, с ЕГН: ********** извършва следното – управлява гореописаното МПС след употреба на алкохол в кръвта над 0,5 промила на хиляда. Установено по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабричен номер ARDM-0254, който отчете в 05:30 часа на 01.01.2020 – 0,64 промила на хиляда в издишания от водача въздух. Издаден е талон за изследване с номер 0052063 и 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А013018. Водачът заяви, че е пил бира.

Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 ЗАНН.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.

В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.

Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.

Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия. Кои са тези служби се определя от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните ОД НА МВР, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.

В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***и в същия е отразено, че заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен, т.е. той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.

От показанията на актосъставителят и свидетелят по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочената в АУАН-а и НП-то разпоредба.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите ***и ***, които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателят, и събитията около извършване на нарушението.

Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.

В АУАН нарушението е описано конкретно, ясно и последователно, и изяснява в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, която е посочена в акта за установяване на административно нарушение като нарушена, водачът на пътно превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е управлявал посочения по-горе лек автомобил след употреба на алкохол. Това обстоятелство се потвърждава от взетата му проба №А013018 с техническо средство “Дрегер Алкотест 7510”, която чрез измерване на количеството алкохол в издишвания въздух е отчела наличие на алкохол в кръвта на жалбоподателя в размер на 0,64 промила.

В подкрепа на този извод са и показанията на свидетеля ***, които в съдебно заседание заявява, че лично, заедно със своя колега са изпробвали водача за употреба на алкохол и че по време на извършване на проверката същия им е обяснил, че е пил бира. 

Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателят не е изпълнил посоченото в  разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1-во от ЗДвП, задължение да не управлява пътно превозно средство след употреба на алкохол. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно - чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП., съгласно която - наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.;

Безспорно от обективна и субективна страна, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „“***“, движейки се в гр. Плевен, ж.к. „***“ до блок ***, под въздействието на алкохол със стойност 0,64 промила.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението умишлено, в качеството си на водач на МПС е длъжен да знае, че употребата на алкохолни вещества над допустимите норми предвидени в ЗДвП и НК е наказуемо.

Съдът достига до извода, че административно-наказващият орган е съобразил чл.27 от ЗАНН и правилно е индивидуализирал наказанието по чл.174, ал.1, т. 1 от ЗДвП за извършеното нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като законовите граници на наказанието за това нарушение са „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 6 месеца и „глоба” от 500 лв.

В настоящия случай съдът счита, че наказание ориентирано към максимума на паричната „глоба” - в размер на 500 лева и към максимума досежно наказанието „Лишаване от право да управлява МПС” – в размер на 6 месеца, са правилно и законосъобразно индивидуализирани и ще изпълнят целите визирани в чл.12 и чл.27 от ЗАНН. 

Водим от горното и  на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0938-000062 от 13.01.2020 г. на ***Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил на ***, с ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: