Определение по дело №235/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 558
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Диана Иванова Асеникова-Лефтерова
Дело: 20202100500235
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

IV-558

 

12.02.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 235 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 122 ГПК.

            Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд (СРС) и Районен съд – Царево (РСЦ), повдигнат с Определение № 18 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 12/2020 г. на Районен съд – Царево.

            Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.10.2018 г. СРС е разпоредил длъжникът Е.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на кредитора „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, сумата от 598, 10 лева, от които 332, 10 лева – главница за използвани услуги за периода 19.10.2015 г. до 08.12.2015 г. по Договор № М2881381 от 14.09.2011 г., и сумата от 266, 00 лева – неустойка за прекратяване по вина на абоната, ведно със законната лихва от 17.10.2018 г. до изплащане на вземането, лихва за забава върху главницата в размер на 96, 55 лева за периода от 14.11.2015 г. до 17.10.2018 г. и 25 лева разноски по делото за заплатена държавна такса.

            С разпореждане от 05.06.2019 г. СРС на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е указал на заявителя в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника.

            Пред СРС е постъпила искова молба с вх. № 2018861 от 18.07.2019 г. от ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, срещу ответника Е.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

            С Определение № 289521 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 41484/2019 г. на СРС е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на РСЦ на основание чл. 119, ал. 3, предл. 2 (в сила от 07.08.2018 г.) във вр. с чл. 113, предл. 2 ГПК. Изложени са съображения, че исковете са предявени срещу потребител на електронни съобщителни услуги с настоящ адрес в с. Лозенец, поради което компетентен да разгледа делото е РСЦ.

            С Определение № 18 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 12/2020 г. РСЦ е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност между СРС и РСЦ. Намерил е, че предявеният установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК не е иск срещу потребител, а е специален установителен иск, който е обусловен от протеклото преди него заповедно производство, поради което компетентен да разгледа спора е районният съд по постоянния адрес на длъжника съобразно правилата на ГПК за подсъдност на делата по заведени заповедни производства.

По делото е приложена справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г., от която е видно, че ответникът Е.Т.Д. има постоянен адрес ***, а настоящ – в ***.

            Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 1 ГПК в редакцията й, действаща към датата на издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК (31.10.2018г.), заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника.

            Съгласно разпоредбите на чл. 113 ГПК вр. чл. 119, ал. 3 ГПК  в редакциите им, действащи към датата на подаване на исковата молба (18.07.2019 г.), исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по постоянния, като за спазването на тази подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото по делото заседание.

Разпоредбите на чл. 411, ал. 1, изр. 1 и на чл. 113 ГПК (съобразно горепосочените им редакции) установяват различни правила за подсъдност на делата, образувани по заявление за издаване на заповед за изпълнение и съответно по искова молба срещу потребител, включително и такава, заведена в изпълнение на дадени от заповедния съд указания. От съдържанието на предявената искова молба може да се направи обоснован извод, че е предявен иск срещу потребител, поради което компетентен да разгледа спора е съдът по настоящия адрес на потребителя съгласно правилото на чл. 113 ГПК. Този извод не се променя от обстоятелството, че исковата молба срещу потребителя е подадена след проведено заповедно производство въз основа на указания на местно компетентния заповеден съд, пред който е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Касае се за различни процесуални действия, за които законът е установил отделни правила за местна подсъдност, които не следва да се смесват. За пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, която гласи, че искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не следва да се тълкува като правило за подсъдност. Целта на тази разпоредба е да предвиди изключение от правилото на чл. 125 ГПК, което гласи, че искът е предявен с постъпването на исковата молба в съда.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че компетентен да разгледа делото е Районен съд – Царево.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОПРЕДЕЛЯ Районен съд – Царево за компетентен да разгледа иска, предявен от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, против Е.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***.

ИЗПРАЩА делото на Районен съд – Царево за продължаване на съдопроизводствените действия.

            Определението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                           2.