по
НОХД № 234 / 2020 година
Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Районна прокуратура - Пловдив против подсъдимия В.К.К., ЕГН **********,***,
за това, че в периода от 26.12.2019 година до 24.01.2020 година в село Градина,
община Първомай, област Пловдив, при условието на продължавано престъпление е
отнел чужди движими вещи – 8 броя чували въглища за огрев на обща стойност
96,00 (деветдесет и шест) лева, от владението на М.И.Г.
***, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, както
следва:
- на неустановена дата в
периода от 26.12.2019 година до 27.12.2019 година в село Градина, община
Първомай, област Пловдив, е отнел чужди движими вещи – 4 броя чували въглища за
огрев на стойност 48,00 (четиридесет и осем) лева, от владението на М.И.Г., без
нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои;
- на неустановена дата в
периода от 27.12.2019 година до 24.01.2020 година в село Градина, община
Първомай, област Пловдив, е отнел чужди движими вещи – 4 броя чували въглища за
огрев на стойност 48,00 (четиридесет и осем) лева, от владението на М.И.Г., без нейно съгласие, с намерението
противозаконно да ги присвои,
престъпление
по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК.
Граждански иск не е предявен
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение и счита, че подсъдимият е извършил
престъплението, предмет на делото, при пряк умисъл с желани и настъпили
обществено опасни последици, установено от събраните по делото доказателства
при фактическата обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
При
определяне на наказанието намира, че следва да се вземат предвид като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало, самопризнанието и оказаното
съдействие на досъдебното производство и сравнително ниската стойност на
отнетото имущество.
Предлага да бъде
наложено наказание по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 54, ал. 1 и във връзка чл. 58а, ал. 1 от НК (намалено с 1/3,
предвид реда, по който се разглежда делото) лишаване
от свобода в размер около минимума на съответно предвиденото в посочения
текст от НК, като не намира пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено
на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок също около минимално
предвидения, а алтернативно – във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК, ако
Съдът счете наличие на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, да се определи наказание пробация.
Моли подсъдимият да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Служебният защитник адвокат
Н.З.И. *** моли при определяне на наказанието Съдът да се съобрази с
направените от подзащитния му самопризнания още в хода на досъдебното
производство, със семейното му състояние, с това, че досега не е осъждан и с ниската
стойност на отнетото от него имущество, като наказанието бъде определено в
размер на минимума.
Подсъдимият В.К.К. се присъединява към адвоката
си, признава изцяло вината си и фактите в обстоятелствената част на
Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК, като се съгласява да не се
събират доказателства за тези факти; при последна дума изразява съжаление за
постъпката си и дава обещание да не повтаря деянието си.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В.К.К. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като българин,
български гражданин, неженен, неосъждан, без образование (грамотен), общ
земеделски работник в село ***, с адрес: ***.
Пострадалата М.И.Г. живее със съпруга си
Г.Н.Г. в къща с двор на улица „***“ № * в село Градина, община Първомай, област
Пловдив. До къщата има изграден навес, под който жената съхранява необходимите
й за огрев през зимата дърва и въглища.
В селото в съседен имот на същата улица живее и подсъдимият В.К.К..
Вечерта на 26 срещу 27 декември 2019 година подсъдимият е в дома си,
студено му е, няма с какво да се стопли и с велосипеда си излиза из селото да
търси нещо за огрев. Минава покрай дома на М.Г., вижда складираните
под навеса въглища и решава да си вземе от тях. Прескача оградата, изнася през
пътната врата 4 чувала с брикети по 40 кг всеки и с помощта на колелото си ги занася
в дома си. Два от чувалите изгаря, а няколко дни по-късно два от тях продава на
съседа си Х.И.Д. за сумата от 20 лева, на когото казва, че стоката си е негова.
Сутринта на 27.12.2019 година пострадалата излиза от къщата си, вижда,
че пътната порта е отворена, отива до навеса, констатира липсата на вещите си и
още същия ден сезира органите на реда.
Дни по-късно В.К. решава, че пак ще се снабди от
въглищата на комшийката си и действа по същия начин – късно вечерта на неустановена
дата (до 24.01.2020 година) отива с велосипеда си до
дом № * на улица „***“, влиза в имота през оградата, изнася нови 4 чувала по 40
кг с брикети, товари ги и ги отнася в дома си. Пак изгаря два от чувалите, а
два от тях продава за 20 лева на съседката си М.Г.А., като й казва, че въглищата
са негови, но е свършил парите и за това продава.
Сутринта на 24.01.2020 година М.Г. установява новата
кражба и отново сигнализира в Полицията.
От
заключението на назначената по делото стоково-оценъчна експертиза се констатира,
че общата стойност на инкриминираните вещи към датата на деянието по средни
цени на вторичния пазар е в размер на 96,00 лева (по
12 лева за чувал).
Горната
фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и категорично установена от
кореспондиращите помежду си, приложени по делото писмени доказателства: справка за съдимост (л. 17 от делото), справки от АИС на
МВР (л. л. 36, л. 39 от досъдебното производство), характеристична
справка (л. 38 от досъдебното производство), протокол
за оглед на местопроизшествие с приложен фотоалбум (л. 15 - л. 26 от
досъдебното производство), Протокол № 579 / 08.08.2019 година за извършена
съдебно-трасологична експертиза (л. 31 - л. 34 от
досъдебното производство), стоково-оценъчна експертиза (л. 40 от
досъдебното производство), от обясненията на подсъдимия,
дадени в качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 32 от
дознанието), от показанията на свидетелите (л. 33 - л. 35 от досъдебното
производство) – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК
и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът
приема за безспорно установени изложените в Обвинителния акт обстоятелства и
счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно заседание изцяло се
подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са обективни и взаимнодопълващи се и въз основа на чието логическо
единство се установява в цялост гореизложената фактическа обстановка.
Експертизата се кредитира
от настоящата инстанция като компетентно изготвена с необходимите професионални
познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстваща на
събрания по делото доказателствен материал.
При обсъждането на
събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата
инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства,
включени в предмета на доказване.
При така установената
безспорна фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна, че с деянието
си подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като в
периода от 26.12.2019 година до 24.01.2020 година в село Градина, община
Първомай, област Пловдив, в условията на продължавано престъпление, отнема
чужди движими вещи: осем чувала с въглища за огрев на обща стойност 96,00 лева
от владението на М.И.Г. ***, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, както следва:
§
на
26/27.12.2019 година – четири чувала с въглища за огрев на обща стойност 48,00
лева;
§
на
неустановена дата между 27.12.2019 година и 24.01.2020 година – четири чувала с
въглища за огрев на обща стойност 48,00 лева,
От
обективна страна
– с действията си подсъдимият реализира обективните признаци от състава на
престъплението кражба, тъй като с присвоително намерение отнема посочените
движими вещи от пострадалата, без нейно съгласие, като прекъсва владението й
върху тях и успява да установи своя фактическа власт.
Особеност в случая е,
че подсъдимият извършва престъплението си с повече от едно деяние (две) през
непродължителен период от време при една и съща обстановка, като следващото от
обективна страна е продължение на предшестващото го, т.е. осъществено при
условията на чл. 26 от НК.
От
субективна страна
– подсъдимият извършва престъплението, за което е ангажирана отговорността му,
с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни последици. Съзнава
обществено опасния характер на стореното от него, предвижда и иска настъпването
на обществено опасните последици, като деянията, включени в състава на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, са извършени и при еднородност
на вината и следващото деяние от субективна страна се явява продължение на
предшестващото го.
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото
наказание, предвид целите по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а
от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Като отегчаващи
отговорността обстоятелства се отчита, че никаква част от нанесената на
пострадалата щета не е възстановена, както и че за осъществяване на престъпните
си намерения подсъдимият използва техническо средство – велосипед, за прекратяване
на съществуващото владение и установяване на фактическата си власт върху
откраднатото (т.е. противозаконното отнемане е извършено при хипотезата на чл.
195, ал. 1, т. 4, предложение 2 от НК, за което не е повдигнато обвинение).
Тези обстоятелства и квалификацията на деянието съгласно Обвинителния акт сочат
на невъзможност престъплението да се определи като маловажен случай,
нито като малозначителен, въпреки изключително ниската стойност на
откраднатото. Тя, обаче, е смекчаващо отговорността обстоятелство, както и чистото
съдебно минало, нелошите характеристични данни и съдействието на подсъдимия с
признаването на вината и подробно описание при предварителното разследване на
механизма на стореното от него за разкриване на обективната истина.
Тези смекчаващи
отговорността обстоятелства, макар никое от тях да е изключително, настоящата
инстанция намира за многобройни, за което и най-лекото съобразно нормата на чл.
39, ал. 1 от НК наказание, тъй като в специалната разпоредба на Наказателния
кодекс не е предвиден минимум, би се оказало несъразмерно тежко, ако се
определи при условията на чл. 54, ал. 1 от НК.
С оглед на горното
Съдът счита, че на В.К.К. за престъплението по чл. 194, ал.
1 във
връзка с чл. 26, ал. 1 от НК следва да се наложи наказание във връзка с чл. 55,
ал. 1, т. 2, буква Б от НК, а именно пробация, и то, единствено с
двете задължителни
мерки по чл. 42а от НК в минимален размер, както следва:
§
задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на
явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично;
§
задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.
Така определеното
наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от
него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята
поправяща и превъзпитаваща роля.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият В.К.К. следва
да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от 60,00 лева за
оценъчна експертиза на досъдебното производство.
По гореизложените
съображения Съдът постанови Присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
