№ 30
гр. Плевен, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500735 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №228/22.02.2023 г. на Пл.РС, постановено по гр. дело №
6520/2022 г. по описа на същия съд, е изменен на основание чл.150 вр. чл.143
ал.2 от СК размера на издръжката, определена по силата на съдебна спогодба
и одобрена от Пл.РС по гр.д. № 6257/2021г. по описа на същия съд, като е
осъден П. И. Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. ***, да заплаща на
непълнолетния В. П. И., ЕГН **********,действащ със съгласието на майка
си Б. В. Б., ежемесечна издръжка в размер на 230,00 лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й заплащане.
Пл.РС е осъдил на осн.чл.78 от ГПК П. И. Н., ЕГН **********, гр.
Плевен, ул. *** да заплати по сметка на Плевенски районен съд държавна
такса в размер на 15,00 лв. и 5,00 лв. в случай на издаване на изпълнителен
лист.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК П. И. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. Плевен, ул. *** да заплати на В. П. И., ЕГН **********, гр. Плевен, ул.
***, разноските по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00
лв.
С решение № 757/25.05.2023 г., постановено по гр. дело № 6520/2022 г.
по описа на Пл.РС по реда на чл.250 от ГПК, е допуснато допълване на
1
Решение № 228/22.02.2023 г., като е отхвърлен предявеният от В. П. И.,
действащ със съгласието на майка си Б. В. Б. чрез адв. И. Ц. от ПлАК против
П. И. Н., ЕГН **********, иск за изменение на издръжката до пълния
претендиран размер от 350,00 лв. месечно.
Срещу постановеното решение от Пл.РС е постъпила въззивна жалба от
В. П. И., действащ със съгласието на майка си Б. В. Б. чрез адв. И. Ц. от
Пл.АК, в която се изразява становище, че първоинстанционното решение е
неправилно и несправедливо. Въззивникът навежда доводи, че потребностите
му са нараснали, вкл. и тези, свързани с физическото му развитие. Същият е
във възрастта на пубертета, което от своя страна е свързано с приемане на
повече храна, а освен това, е ученик в горните класове, което изисква
обезпеченост с пособия за съответното училищно ниво.
На следващо място, въззивникът отбелязва настъпили промени в
обществено-икономическия живот на страна, свързани поскъпване на живота
и инфлация, изразяващи се в чувствително поскъпване на основните
хранителни продукти, като хляб, млечни произведения, яйца, месо, плодове и
зеленчуци, както и повишаване на цените на отопление, електричество, вода,
транспорт.
Въззивникът счита, че издръжката на бащата следва да е над
минималната, тъй като същият получава заплата около 1000,00 лв. месечно,
т.е. над размера на минималната заплата. Счита, че за нормалната му
издръжка са необходими не по-малко от 700,00 лв., част от които следва да се
осигурят от майката, при която живее, съобразно доходите й и грижите за
него и част от тях следва да се осигурят от бащата. Поради тези съображения
размерът на издръжката, която следва да бъде заплащана от неговия баща
следва да бъде в размер на 350,00 лева. Твърди, че неговата майка осигурява
покриването на всички сметки, осигурява му облекло и пособия, частни
уроци по математика, както и осигурява ежедневните грижи, от които той се
нуждае.
Въззивникът възразява срещу твърдението на ответната страна, че
майка му има гараж и апартамент, но живее при сестра си и дава апартамента
под наем.Посочва,че заради определени обстоятелства неговата майка и
сестра й са си разменили ползването на собствените апартаменти, а в гаража
се намира наследствена от починалия им скоро баща кола. Въззивникът
живее с майка си и баба си в едно жилище, като се опитват да правят
икономии от общи разходи.
Моли Окръжния съд да присъди издръжка по справедливост, която да е
достатъчна за задоволяване в по-голяма степен на неговите нужди. Моли да
бъде изменена издръжката, като същата да стане адекватна с икономическите
условия в страната.
Постъпило е и допълнение към въззивната жалба от В. П. И., действащ
със съгласието на майка си Б. В. Б. чрез процесуалния му представител адв. И.
Ц. от Пл.АК, в което се посочва, че въззивната жалба се отнася и за
решението по чл.250 от ГПК №757 от 25.05.2023г. за допълване на
първоначално постановеното решение,с което съдът не се е произнесъл по
2
цялото искане.
Постъпила е и молба-уточнение от В. П. И., действащ със съгласието
на майка си Б. В. Б. чрез процесуалния му представител адв. И. Ц. от ПлАК, в
която се уточнява, че решението за допълване е основанието за подаване на
подаденото допълнение към въззивната жалба, с което моли съда, да се счита,
че въззивната жалба се отнася за същото решение, допълнено от съда, заедно
с неговото допълнение.
В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
въззиваемия П. И. Н..
В съдебно заседание, проведено на 17.01.2024 г., въззивникът В. П. И.,
действащ със съгласието на майка си Б. В. Б., се явява лично. Явява се и
неговата майка Б. В. Б.. Представлява се от процесуалния му представител
адв. И. Ц. от Пл.АК поддържа съображенията, изложени във въззивната
жалба и моли съда, да увеличи издръжката, считано от датата на подаване на
исковата молба.
В съдебно заседание, проведено на 17.01.2024 г., въззиваемият П. И. Н.,
не се явява и не се представлява.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна
Пред Пл.РС е предявен иск от В. П. И. като непълнолетен, действащ
със съгласието на майка си Б. В. Б., чрез адв. И. Ц. от Пл.АК против П. И. Н. с
правно основание чл.143 и чл.150 от СК с искане да бъде изменена
издръжката на детето В. П. И. от 210,00 лв. на 350,00 лв. месечно. В исковата
молба се твърди, че този размер към настоящия момент е крайно
недостатъчен за отглеждането и изхранването на младеж на тази възраст/на
16г. към датата на подаване на ИМ/, като се има предвид поскъпването на
живота и порасналите битови потребности, доходите на майката са ниски, а
освен това тази издръжка не е актуална дори с определения от СК минимален
размер за присъдена издръжка.
В отговора на исковата молба ответникът П. И. Н. е заявил, че от
постигане на спогодбата, с която е определен настоящия размер на
издръжката до момента е изминала една година и два месеца, като не е
настъпило основанието за промяна на издръжката в толкова висок размер от
210,00 лв. на 350,00 лв., тъй като нито е изминал продължителен период от
време от нейното определяне, нито са настъпили промени в икономически и
личен план, които да обуславят претендирания размер.
Не се спори по делото, а и видно от представеното Удостоверение за
3
раждане № 061714/05.10.2006 г. е, че Б. В. Б. и П. И. Н. са родители на
непълнолетния В. П. И..
Не се спори, а и видно от доказателствата по делото, по силата на
сключена съдебна спогодба,одобрена от РС по гр.д. № 6257/2021г. по описа
на същия съд, ответникът П. И. Н. е осъден да заплаща ежемесечна издръжка
на детето В. П. И. в размер на 210,00лв.,считано от 04.10.2021г.,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска,до настъпване на основание
за изменение или прекратяване на издръжката.
Спорен по делото е въпросът досежно обстоятелството, налице ли са
предпоставките за изменение на така определената през 2021г. издръжка
,която бащата следва да заплаща по отношение на непълнолетния си син В. П.
И. .
Настоящият въззивен състав счита за неправилни и незаконосъобразни
изводите на първоинстанционния съд въз основа на събраните по делото
доказателства относно промяна на нуждите на лицето,имащо право на
издръжка и възможностите на ответника да дава издръжка в посочения в ИМ
размер.
В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на издръжката се определя
от два показателя: нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата-
чл.142,ал.2 СК.
В хода на съдебното дирене пред РС са представени удостоверения за
доходите на двамата родители-на майката Б. Б. за периода 11.2021г.-10.2022г.
брутно трудово възнаграждение от 950лв. в началото на периода,а за
09.2022г. и 10.2022г. -в размер на 1006,00лв.,нетно възнаграждение от
780,64лв. Бащата за периода м.06.2022г.-м.11.2022г. е с брутен доход от около
1203,13лв./за последните месеци/,нетно възнаграждение-933,61лв.
Пред въззивната инстанция е прието като писмено доказателство писмо
от ТД на НАП вх.рег. № 317/09.01.2024 г. досежно регистрираните трудови
договори и размера на трудовото възнаграждение на въззиваемия П. И. Н.,
както и справка от местоработата на въззиваемия П. И. Н. – фирма „*** – гр.
Плевен за получения брутен доход за периода 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г.-
1214,40лв./за последните месеци/,нетен доход-942,34лв.Няма данни за
4
промяна в доходите на майката на ищеца и въззивник.
Към настоящия момент непълнолетният В. П. И. е на 17 години, ученик
в 11 клас на *** гр.Плевен и от момента на присъждане на издръжката през
месец ноември 2021 г. до настоящия момент са изминали две години, което
безспорно се свързва с нарастване на възрастта на децата, а оттам и с
увеличаване на разходите по отглеждането им – храна, дрехи, лекарства,
обучение, учебни пособия и др., имайки предвид и пазарните цени на стоките
и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с тяхното
отглеждане, като следва да бъдат отчетени и протеклите инфлационни
процеси през двегодишния период от предходното определяне на издръжката,
което обстоятелство е общоизвестно и не се нуждае от доказване. През този
период от време безспорно непълнолетният В. П. И. е израснал физически,
което обуславя и нарастване на неговите ежедневни битови потребности за
храна и облекло. Освен това същият е във възраст, в която има необходимост
от създаване на по-широки социални контакти, т.е. по-често излизане с
приятели и съученици, посещения на кино, театър, екскурзии и др.
обществени заведения, което пък от своя страна е свързано с необходимостта
от повече парични средства. Пред въззивната инстанция в съдебно заседание
непълнолетният В. П. И. заявява,че му предстои пътуване до Париж, тъй като
е класиран по проект „Еразъм“,както и му предстои абитуриентски бал.
Следователно нуждата на детето от средства за издръжка се е завишила от
предходното нейно определяне. Отделно от това, издръжката на децата
следва да бъде в такъв размер, при който да служи не само за задоволяване на
необходимия минимум от нуждите им, но също и такива занимания, свързани
с техните специфични потребности съобразно възрастта и интересите им.
По делото е установено, че основно грижите за непълнолетния В. П. И.
се полагат от майката, като бащата П. И. Н. е в трудоспособна възраст,няма
задължение за издръжка към други ненавършили пълнолетие лица.Същият не
живее под наем,не е представил доказателства за наличие на други
задължения ,за влошено здравословно състояние и други обстоятелства,които
да рефлектират върху възможността му да дава издръжка в посочения в ИМ
размер.
Според задължителната съдебна практика на ВКС, установена в
Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
5
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглеждат децата. Размерът на издръжката трябва
да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждането им, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. Семейният кодекс регламентира задължението на родителите
да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, т.е. при
определяне на издръжката, приоритет имат интересите на детето, а не
желанието на родителя да бъде задължен в по-малка степен.
Считано от 01.01.2024г. и към датата на постановяване на съдебното
решение минималната работна заплата за страната е в размер на 933,00 лв.,
съгласно ПМС № 193/12.10.2023 г. или минималната издръжка на едно дете
съобразно чл.142,ал.2 СК е в размер на 233,25 лв.
Предвид изложеното окръжният съд намира, че издръжката, която
ответникът и въззиваем П. И. Н. следва да заплаща като баща на
непълнолетния В. П. И., следва да бъде в размер на 350,00 лв., считано от
датата на подаване на ИМ-12.12.2022г. до настъпване на причини и условия
за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
Този размер е съобразен с възрастта и нуждите на детето, предвид
физическото му израстване през изминалия период от време от определяне
размера на издръжката и с оглед необходимостта от повече средства за
задоволяване на социални потребности и нараснали битови и социални
нужди, които имат траен характер, както и е съобразена, както с минималния
размер на издръжката, така и с възможностите на родителя да ги заплаща
,като няма да съставлява особено затруднение за въззиваемия П. И. Н.,
предвид обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и не страда от
сериозни заболявания, които да ограничават възможността му да работи и
6
реализира доходи по трудово правоотношение.
Минималната издръжка по чл. 142, ал. 2 от СК е съизмерима с нуждите
на най–малките деца, поради което не може да се третира като минимален
праг на издръжката на ищеца, който към момента се намира в ученическа
възраст, на 17 години и има допълнителни потребности, свързани с
образование и нужда от социален живот.
С оглед изложеното следва да бъдат отменени решение №
228/22.02.2023 г. и допълнително решение №757/25.05.2023г., постановени
по гр. дело № 6520/2022 г. по описа на Пл.РС, като по съществото на спора
следва да бъде изменен на основание чл.150 вр. чл.143 ал.2 от СК размера на
издръжката, определен по силата на съдебна спогодба,одобрена от Пл.РС по
гр.д. № 6257/2021г. по описа на същия съд, като бъде осъден П. И. Н., ЕГН
**********,гр. Плевен, ул. ***, да заплаща на непълнолетния В. П. И., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си Б. В. Б., ежемесечна
издръжка в размер на 350,00 лв. до настъпване на причини и условия за
нейното изменяване или прекратяване, считано от датата на завеждане на
исковата молба, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от
деня на падежа до окончателното й заплащане.
Следва да бъде осъден П. И. Н., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Пл.ОС държавна такса в размер на 201,60 лв. върху увеличения размер на
издръжката.
С оглед изхода на делото П. И. Н., ЕГН ********** следва да бъде
осъден да заплати на въззивника В. П. И., действащ със съгласието на майка
си Б. В. Б. направените разноски в първоинстанционното производство в
размер на 200,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 500,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК решение №
228/22.02.2023 г. на Пл.РС, постановено по гр. дело № 6520/2022 г. по описа
на същия съд и решение №757/25.05.2023 г., постановено по реда на чл.250 от
ГПК по гр. дело № 6520/2022 г. по описа на Пл.РС, като вместо тях
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.150 вр. чл.143 ал.2 от СК размера на
издръжката от 210,00лв., определен по силата на съдебна спогодба,одобрена
7
от Пл.РС по гр.д. № 6257/2021г. по описа на същия съд, като ОСЪЖДА П. И.
Н., ЕГН **********, гр. Плевен, ул. ***, да заплаща на В. П. И., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си Б. В. Б., ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 350,00 лв. ,считано от датата на подаване на
исковата молба-12.12.2022г. до настъпване на причини и условия за нейното
изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от деня на падежа до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОС-
Плевен държавна такса в размер на 201,60 лв. върху увеличения размер на
издръжката.
ОСЪЖДА П. И. Н., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. П. И., ЕГН
**********, действащ със съгласието на майка си Б. В. Б., ЕГН **********
направените деловодни разноски в първоинстанционното производство в
размер на 200,00 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените
разноски за настоящата инстанция в размер на 500,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8