№ 52312
гр. София, 28.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110142387 по описа за 2025 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 263470/01.08.2025г. на СРС,
подадена от К. И. К. срещу И. Петрова Щонова.
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 10 март 2026г.
Час: 14:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищцата К. И. К. чрез адв. С. В. – АК-София, е предявила срещу ответницата И.
Петрова Щонова иск с правно основание по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено
спрямо ответницата, че ищцата е собственица на реална част от поземлен имот с площ от 25
кв.м., неправилно включена към притежавания от ответницата поземлен имот с
идентификатор 37914.6848.1833, вместо към притежавания от ищцата поземлен имот с
идентификатор 37914.6848.1834.
Претенцията си ищцата обосновава с обстоятелството, че е собственица на поземлен
имот с идентификатор 37914.6848.1834, находящ се в село Кокаляне /Столична община/, в.з.
„Бяла нИ.“, който имот съобразно актуална скица бил с площ от 683 кв.м., по нотариален акт
с площ от 600 кв.м., а по скица към датата на съставяне на нотариалния акт – 693 кв.м. В
имота била построена и сграда с идентификатор 37914.6848.1834.1. От юг имотът на ищцата
граничел с имот с идентификатор 37914.6848.1833, собственост на ответницата. Имота си
ищцата придобила по дарение от родителите си през 2014г., които от своя страна го били
закупили през 2007г. Имотът бил с номер по предходен план 1834, кад.л. Г-13-6-А по плана
на район Панчарево, пл.район VІІ-86. В нотариалните актове на ищцата било посочено, че
имотът е с площ от 695 кв.м. по графични данни. След извършено геодезическо заснемане се
потвърдило, че площта на имота по документи за собственост е по-голяма от площта,
отразена в кадастралната карта. Това било така, тъй като вярната имотна граница между
двата имота с предишни пл.№ 1834 и 1833 по кадастралния план, предхождащ създаването
на кадастралната карта, съответстваща на документите за собственост, не съответствала на
сега нанесената граница между имотите с идентификатори 37914.6848.1834 и
37914.6848.1833, като реална площ от 25 кв.м. била приобщена към имота на ответницата.
Ищцата инициирала процедура за изменение и коригиране на границата в кадастралната
карта, за което била издадена и заповед на началника на СГКК. За тази промяна бил
уведомен наследодателят на ответницата. Заповедта за изменение обаче била отменена от
административния съд, като било констатирано наличие на спор за материално право и
необходимост от решаването му по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР. По нотариален акт площта на
имота на ответницата била 600 кв.м.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата И. П. Щ. чрез адв. Нейчо Нейчев – АК-
София, е подала Отговор, вх. № 408836/12.12.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск
като неоснователен. Дори и да се приемело, че имота, собственост на ищцата, не отговаря
като площ на описаното в документа ú за собственост, то причината за това не била
непременно евентуалното неправилно включване на площта от 25 кв.м. към имота на
ответницата. Двата имота действително били съседни, като били частично идентични с
имотите с номера 30 и 31 от л. 990 от кадастралния план от 1970г., като площите им били
623, съответно 600 кв.м., т.е. близки до описаните в нотариалните актове. Правело
впечатление, че на скица от 1995г. имотът на ищцата бил отразен с права северозападна
граница към улица /сега с идентификатор 37914.6848.3046/, а иначе там имало чупка. Така
тази улица увеличавала площта си за сметка на имота на ищцата с 23кв.м. Преди да
претендира части от имота на Щонова, К. следвало да установи, че и останалите граници на
имота ú са отразени правилно, както и че части от имота ú извън тези 25 кв.м. не са
неправилно включени в имоти на трети за делото лица или това включване не е предвидено
в проектите за изменение на кадастралните карта и регистри. Дори и да се приемело, че
спорната площ от 25 кв.м. е неправилно включена в имота на Щонова, то същата я била
придобила по давност, тъй като тя, респективно наследодателите ú, владеели имота като
свой без прекъсване от 1993г. насам. Тези 25 кв.м. били включени в имота съобразно
нотариален акт от 1993г., като имотът бил ограден и оградата съвпадала с границата по
актуалната кадастрална карта. По границите били запазени бетонни колове, които стоели
там още преди бащата на Щонова да бъде признат за собственик на имота през 1993г.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по исковете с
правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР е за ищцата. Същата следва при условията на пълно и
главно доказване да установи, че притежава право на собственост върху съответната реална
част от недвижим имот към момента на предявяване на иска (ТР 8/2014-2016-ОСГК, т. 4), че
границите на имота на ответницата са нанесени в нарушение на така установеното право на
собственост и не отговарят на действителните. Извън това в тежест на всяка от страните е да
установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици. Всяка страна следва да докаже своите права на собственост върху имота,
съответно обстоятелствата, които изключват правото на собственост на насрещната страна
върху него (арг. ТР 11/2012-2013-ОСГК).
Не са налице факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на вещо лице по съдебно-техническа експертиза, което,
като се запознае с приложените по делото писмени доказателства, извърши оглед на място
на имота и при необходимост направи съответни справки в съответни държавни и
общински администрации, да отговори на поставените в исковата молба и отговора на
исковата молба въпроси, с изключение на въпрос № 6 от исковата молба, доколкото
същият касае правен извод. НАЗНАЧАВА за вещо лице НАДЕЖДА КИРИЛОВА
ХРИСТОВА, специалност: Геодезия, Пълна проектантска правоспособност-геодезия,
приложна геодезия, вертикално планиране, трасировъчни проекти и планове, планове за
регулация, Правоспособност да извършва дейности по кадастъра. ОПРЕДЕЛЯ депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 1400,00 лева, платими: от ищцата 1000,00
лева, от ответницата – 400,00 лева, в седмодневен срок от съобщението. ДА СЕ УВЕДОМИ
вещото лице за поставената му задача след внасяне на депозита. УКАЗВА на вещото лице да
депозира заключението си най-малко една седмица преди съдебното заседание, като работи
само след внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за изслушване на вещо лице по
поставения от нея въпрос № 6, доколкото касае правни изводи.
УКАЗВА на ищцата, на основание чл. 156, ал. 1 ГПК, в седмодневен срок от
съобщението да посочи фактите, които цели да установи с разпита на поисканите от нея
двама свидетели. При неизпълнение доказателственото искане ще бъде оставено без
уважение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищцата за задължаване на ответницата
да представи нотариален акт и удостоверения за наследници, тъй като същите са
представени към отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата за задължаване на ответницата да
представи скица, доколкото такава скица вече е представена от ищцата – молба, вх. №
322407/03.10.2025г. на СРС.
ДОПУСКА по инициатИ. на ответницата разпит на двама свидетели при режим
на довеждане за установяване на обстоятелствата относно фактическата власт върху спорния
реална част от имот. УКАЗВА на ответницата, че ангажиментът да осигури присъствието
на свидетелите за разпит е неин. При недовеждане на един или няколко свидетели без
наличие на съществени и обективни пречки определението за допускането им до разпит
може да бъде отменено.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
2
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
СЪДЪТ НАМИРА, че не са налице предпоставки за задължаване на страните да
участват в производство по медиация /чл. 140а, ал. 3, т. 5 и т. 7 ГПК/.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните. Заедно с него на ищцовата страна да се връчи и
предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба и удостоверение за
граждански брак № 5/10.02.1974г.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3