№ 3621
гр. София, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20221110171343 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 и 45 ЗЗД.
Ищецът ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП АД моли съда да
осъди ответника СТОЛИЧНАТА ОБЩИНА да му плати на осн. чл.410, ал.1,
т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД - 377,89 лв., претендирана като обезщетение за
претърпените на 20.12.2021 г. в гр.София имуществени вреди от собственика
на л.а. с рег. №СВ4893СВ, от попадане в необозначена и необезопасена дупка
на общинския път, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на
застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица
№5С1068812115/18.1.2021г., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба – 30.12.2022 г., до изплащане на сумата и на осн. чл.78, ал.1
ГПК – направените по делото разноски.
Ответникът, с отговора на исковата молба, оспорва исковете по
основание и размер. Моли да се отхвърлят.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
От приетите по делото протокол за ПТП и САТЕ и от показанията на
свидетеля Т. Д. П. се установява, че на 20.12.2021 г. управлява л.а. с рег.
1
№СВ4893СВ по общински път в гр.София и претърпява ПТП и повреди по
автомобила поради наличието на необезопасени и необозначена дупка на
пътното платно на общинския път, която не е могъл да избегне.
Безспорно е по делото, че мястото на ПТП представлява общински път
От приетата по делото полица е видно, че към датата на произшествието
между собственика на посочения автомобил и ищеца действа договор за
застраховка, по силата на който последният се задължава срещу
застрахователна премия да носи риска от повреждане на автомобила при ПТП
От приетата по делото ССчЕ е видно, че ищецът е обезщетил собственика
по реда на чл.405, ал.1 КЗ с плащане на обезщетение, което се равнява на
възнаграждението по чл.258, вр. чл.266, ал.1 ЗЗД за ремонта на автомобила.
От САТЕ се установява, че повредите по автомобила от техническа
гледна точка са в причинно-следствена връзка с произшествието и че
платената от ищеца цена за поправяне на повредите съответства на средните
пазарни цеди към датата на произшествието.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД.
С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът на осн. чл.410,
ал.1, т.2 КЗ встъпва в правата на удовлетворения кредитор срещу
причинителя на вредата. В случая на осн. чл.31 от Закона за пътищата ищецът
носи задължението да поддържа общинския път, следователно на него е
възложена работата по повод неизпълнението на която са настъпили вредите
за собственика на посочения автомобил и на осн. чл.45, вр. чл.49 от ЗЗД
именно ответникът следва да понесе деликтната отговорност.
Искът е основателен. Ищецът доказа фактите в негова доказателствена
тежест - договора за застраховка, застрахователното събитие, настъпилите
повреди по автомобила, причинната връзка между повредите и наличието на
дупка на общинския път, средната пазарна цена за отстраняване на повредите
по автомобила към датата на произшествието.
Ответникът не доказа възраженията си или да е платил обезщетението по
чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
Неоснователно е възраженията на ответника ищецът да не е доказал
2
изпълнението на изискването по чл.344 КЗ за сключването на
застрахователния договор в писмена форма поради неподписването му от
ответника. Съгласно съдебната практика – т.2А от решение №1/07.03.2019 г.
по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС липса на съгласие по смисъла на
чл.26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния
договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в
хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и
правните последици на този вид недействителност няма да настъпят.
Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като
несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния
договор за застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите,
установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за
неговото сключване, но съобразно характерът на този договор на абсолютна
търговска сделка и разпоредбата на чл.343, ал. 2 КЗ (според която за
застрахователните договори се прилагат общите правила на Търговския закон
и ЗЗД) дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо
общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ. А именно, че писмената форма се смята
за спазена, ако изявлението е записано технически по начин, който дава
възможност да бъде възпроизведено.
Изложеното сочи, че искът следва да се уважи изцяло за сумата от
377,89 лв.
Относно разноските по делото. Основателността на исковете сочи, че на
осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът е задължен да плати на ищеца и направените
от него разноски по представения списък по чл.80 ГПК, съразмерно на
уважената част от иска – изцяло.
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответинкът
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с ЕИК *********, гр. София, ул. "Московска" № 33 е
задължен да плати на ищеца ЗАД БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП
АД с ЕИК ********* и адрес в гр.София, пл.Позитано 5, следните суми:
на осн. чл.410, ал.1, т.2 от КЗ , вр. чл.49 от ЗЗД - 377,89 лв.,
3
претендирана като обезщетение за претърпените на 20.12.2021 г. в гр.София
имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №СВ4893СВ, от попадане в
необозначена и необезопасена дупка на общинския път, в чиито права е
встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за
застраховка – полица №5С1068812115/18.1.2021г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 30.12.2022 г., до изплащане на сумата;
- на осн. чл.78, ал.1 ГПК - 1350,00 лв. – обезщетение за направените по
делото разноски, съразмерно на уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд пред
СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните по
реда на Глава двадесета от ГПК.
Преписи от същото да се връчи на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4