Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260488
02.11.2022 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, IV граждански състав, в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЯН ВЪТОВ
при участието на секретаря Таня Ангелова,
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9197 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С искова молба вх. № **** от **** г. са предявени са
субективно съедини осъдителни искове на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от А. А. - изпълнителен директор, чрез процесуалния
му представител М. Ш., адрес: гр. С., ул. „Я.” *** против Т.В.Д., ЕГН **********
и Д.В.Д., ЕГН********** за осъждането на всеки един от двамата ответници да
заплати на ищеца суми от по 1202,13 лв. главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015г. - м.04.2018г.; 189,51 лв.-
мораторна лихва за забава от 14.09.2016г. до 03.05.2019г., както и сума за
дялово разпределение за периода м.03.2018г. - до м.04.2018г. в общ размер на
1,32лв. - главница и 0,14 лв. - лихва за забава от 30.04.2018г. до 03.05.2019
г., за имот аб. №***, с адрес: гр. С., ж.к.„С. Т.” бл.***, вх. *, ет. *, ап.**.
Твърди се, че ответниците са
съсобственици при равни квоти на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С.,
като дължат суми доставена топлинна енергия и дялово разпределение, както и
лихви за забава, като се иска тяхното осъждане да заплатят процесните
вземания.
В срока за отговор на исковата
молба ответниците Т.В.Д., представляван от адв. К.И.Б., и Д.В.Д., представляван
от адв. Н.И.И., са възразили за частична недопустимост на предявените искове,
тъй като между страните е налице влязла сила заповед за изпълнение за част от
процесните суми. Възразили са и за неоснователност на исковата претенция с
подробно развити съображения, с които се отрича възникналата между страните
облигационна връзка, доставката на съответното количество топлинна енергия и за
изтекла погасителна давност.
С влязло в сила определение № **** от *** г.
производство по делото частично е прекратено, като понастоящем процесът е висящ
за следните суми: от по 400 лева – главница за доставена топлинна енергия; сума
за дялово разпределение за периода м.03.2018г. - до м.04.2018г. в общ размер на
1,32лв. - главница и 0,14 лв. - лихва за забава от 30.04.2018г. до 03.05.2019
г., дължими за имот аб.№ ****, с адрес: гр. С., ж.к.„С. Т.” бл.*** *, вх. *,
ет. *, ап.**.
Съдът, като съобрази наведените
от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата претенция за допустима, но
неоснователна, по следните съображения:
Предявени са кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.150 от ЗЕ вр.
чл.183 и сл. ЗЗД вр. чл.79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за вземания за
главница и мораторна лихва по договори за продажба и дялово разпределение на
топлинна енергия.
Установява се, че за част от
процесните вземания по депозираната исковата молба между страните в налице
влязла в сила заповед за изпълнение, а именно заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от *** г. по ч.гр.д. № *** г. на С.
р. с. Длъжниците в заповедното производство, ответници в настоящия процес,
са депозирали частични възражения, с които са оспорили част от вземанията, а
друга са признали. Заявителят е предявил установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, като е образувано исково производство по гр.д. № ***** г. на СРС, което е
прекратено с влязло в сила определение № *** от **** г. С настоящата искова
молба са предявени осъдителни искове за същите вземания, като процесът е приет
за допустим единствено за сумите по невлязлата в сила заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на С. р. с., поради което и делото,
след изпращането му по подсъдност на
РС-Пловдив, е прекратено частично.
Анализът на развилите се между
страните процесуални отношения сочи на слените правни изводи. Ответниците са
признали част от процесните вземания в развито се между страните заповедно
производство. Когато длъжник в заповедното производство признае частично едно
вземане за продажба на топлинна енергия, то той имплицитно признава
правопораждащите вземането юридически факти, като оспорва размера - или защото
счита, че размерът не съответства на количеството доставена топлинна енергия,
или пък защото твърди, че част от вземането е погасена по давност. В случая
ответниците сочат и двете възражения, като в този аспект съдът намира, че в
настоящия съдебен процес не може да бъде пререшен въпросът дали ответниците
имат качеството на потребители на топлинна енергия. След като са признали част
от главница за същия исков период, при положение че между страните е налице
влязла в сила заповед за изпълнение, то
не е допустимо да бъде преразгледан въпросът дали между страните е налице облигационно
правоотношение за продажба на топлинна енергия. Влязлата в сила заповед за
изпълнение има преклудиращо действие и сходни на силата на пресъдено нещо
правни последици.
Ето защо в настоящия съдебен
процес възраженията на ответниците могат да бъдат сведени само до това дали
доставеното количество топлинна енергия съответства на призната и част от
вземането за продажна цена, както и дали непризнатата част от вземането е
погасена с изтичането на давност.
По делото е допусната и приета
съдебно-съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Д., от която категорично се
установя, че процесните вземания са погасени по давност. Вземанията за цена на
доставена топлинна енергия са периодични и се погасяват с изтичането на
тригодишна давност, която тече за отделните месечни плащания. В заповедното
производство по ч.гр.д. № **** г. на С. р. с., образувано по заявление от ****
г., длъжниците, които са ответници в
настоящия съдебен процес, са възразили срещу част от вземането за главница
претендирана за периода от м.05.2015г. - м.04.2018г. - обосновано може да се допусне като погасена
по давност; съдът е дал указания за предявяване на иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
като исковата молба по този иск е върната. С връщането на исковата молба,
кредиторът е загубил изгоните правни последици от прекъсването на давността със
заявлението от **** г. Макар да
издадената ч.гр.д. № *** г. на С. р. с. заповед за изпълнение да е била влязла
в сила отчасти, заявителят е предявил нов осъдителен иск за същите вземания с
искова молба № *** от *** г.. С
предявяването на осъдителния иск е прекъсната давността за вземанията по
невлязлата в сила заповед за изпълнение. След изискване на справки и прилагане
водените между страните производства, делото частично прекратено при извод за
недопустимост на процеса поради отвод за пресъдено нещо. За основателността на
иска от значение е единствено съпоставката дали претендираната сума е в
по-нисък размер от сумата, която би била погасена по давност за в периода
от м.05.2015г. - м.04.2018г. Както вече
бе изтъкнато давността прекъсната на 28.05.2020 г., т.е. всички дължими суми за
периода от м.май 2015 г. до м.март 2017 г., с оглед разпоредбите на ЗМДВИП, са
погасени по давност. Погасената по давност сума е с размер по-голям от исковата
претенция. Ето защо предявените искове подлежат на отхвърляне в цялост.
Така мотивиран, РС-Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените субективно
съедини осъдителни искове на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от А. А. - изпълнителен директор, адрес: гр. С., ул. „Я.” ***
против Т.В.Д., ЕГН ********** и Д.В.Д., ЕГН********** за осъждането на
ответниците - всеки от тях, да заплати на ищеца сумите от по 400 (четиристотин ) лева – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за имот аб. №***, с
адрес: гр. С., ж.к.„С. Т.” бл.****, вх. *, ет. *, ап.**., за исковия период от
м.05.2015г. - м.04.2018г., съответно на частта от този период, предмет на
подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № *** г. на С. р., както и за сумите за дялово разпределение за периода
м.03.2018г. - до м.04.2018г. от по 1,32 (един лев и 32 ср. ) лева - главница и по
0,14 лв. - лихва за забава от 30.04.2018 г. до 03.05.2019 г.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-Пловдив.
СЪДИЯ: /п./ Д. Вътов
Вярно с оригинала!
Т.А.