Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 386
гр.Бургас 06.12.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен
съд, първо гражданско отделение в открито заседание на единадесети ноември две хиляди и единадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
Секретар З.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 280 по описа за 2011 год. за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е
образувано по редовна и допустима искова молба на Д.Д.Д.,***, чрез адв. К.-***
против „КОРЕКГ СТРОЙ ПАРТНЕРС” ООД с ЕИК **********, седалище и адрес гр. ********, представлявано поотделно от управителите П. И. Ч. и Н. Д. К.
Ищецът в исковата
си молба твърди, че на 08.12.2008 г. е сключил с ответника предварителен
договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот и задължение
за проектиране и строителство. Имотът е подробно описан в договора и исковата
молба. Ответникът се е задължил да проектира и изгради сградата, в която се
намира процесния имот, а задължението на ищеца било да заплати договорената
цена. Ищецът твърди, че в изпълнение на своето задължение е заплатил сумата от
26 820 евро. При сключването на договора на ищецът е било обяснено от
ответника е собственик на поземления имот, върху който ще се строи сградата, че
няма да има проблеми относно издаването на строителните книжа от общината. В
подкрепа на това обяснение на ответника са били показани проекти, по които той
е избрал процесния имот. Нещо повече. Показан му бил изкоп и го уверили, че
сградата ще се построи за 18 месеца на същото място.
Впоследствие се
оказало, че ответникът към момента на сключване на договора не е имал
разрешение за строеж, нито строителна линия и ниво, нито проекти, дори е нямал
и инвестиционни намерения. Оказало се още, че имота е извън регулация, че част
от него е била общинска собственост, че проектите не са били окончателни и
одобрени, а предварителни /идейни/ и че изкопа е бил изкопан без разрешение,
единствено с цел да въведе ищеца в заблуждение за започнало строителство.
По-късно се
оказало, че и други предварителни купувачи са били въведени в заблуждение и са
подписали предварителни договори. Ищецът изпратил на ответника нотариална
покана, че разваля договора и го поканил да му върне заплатените вече
26 820 евро. Месец след поканата ответникът не е върнал посочената
сума.
Ищецът отправя исканията: 1/ да бъде унищожен
предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим
имот и задължение за проектиране и строителство, сключен от страните на
08.12.2008 г. поради измама ; ЕВЕНТУАЛНО, ако се отхвърли този иск 2/ да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 26 820 евро, дадени по
развален предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж върху
недвижим имот и задължение за проектиране и строителство, сключен от страните
на 08.12.2008 г. ; 3/ мораторна лихва в размер на 6 776, 38 лв. за времето от 08.12.2008
г. до 15.02.2011 г. и 4/ законна лихва върху главницата 26 820 евро
от 15.02.2011 г. до окончателното изплащане, както и съдебни разноски.
Правното основание
на исканията са в чл. 27, предл. второ, чл. 29 ЗЗД ; чл. 87, ал.2, вр. чл. 88,
ал.1 ЗЗД
Ответникът
възразява по основателността на исковете.
Изцяло оспорва
фактическата обстановка въведена от ищеца и излага обстоятелства и факти сочещи
на съвсем друго фактическо положение.
Признава факта на
сключването на предварителния договор, съгласно който той се е задължил да
построи сградата с имота на ищеца, а последния да му заплати 32 320 евро.
На същата дата между страните е подписан и друг предварителен договор с предмет
– гараж № 3, находящ се в същата сграда за сумата от 7 070 евро, дължима също
на уговорени вноски. Ответникът твърди,
че е придобил собствеността на поземления имот, върху който ще се строи
сградата няколко месеца преди сключването на предварителните договори, а именно
с нот. акт № 105, д. № 463/10.06.2008 г. на нотариус Огн. Ж.. Този нот. акт е бил представен на ищеца преди
подписването на договорите и в него е било записано, че регулацията не е
приложена на място, обстоятелство което ищецът е знаел. Обяснено му е било още,
че дружеството е встъпило в права по отношение на целия поземлен имот вкл. и в
съсобственост с общината. В тази връзка на ищеца е обяснено и, че следват
законови процедури, за които не се знае с точност кога ще приключат. Поради
това срокът на изпълнение на задълженията на ответника по договора е бил
обвързан с датата на издаване на протокола за строителна линия и ниво, с който
ще се удостовери, че няма пречки от обективен характер за изпълнение на
строителството.
Не отговаря на
действителността и твърдението, че строителството вече е било започнало при
подписване на договора, тъй като в самия договор е посочено, че задължението на
ответника е да проектира и да строи, а проектирането включва и снабдяване със
строителни книжа.
Ответникът твърди,
че не са налице условията за прекратяване на договора, тъй като през цялото
време дружеството е изпълнявало задълженията си по договора и в интерес на
ищеца. По конкретно:
След закупуване на
имота на 10.06.2008 г. ответникът е предприел административни действия
по обособяване на отделен парцел, без съсобственост с общината. На 10.07. 2008
г. е издадена скица, получено е и съгласуване от ЕВН – 06.02.2009 г., от ВиК –
на 17.02.2009 г. и от БТК – на 05.04.2009 г.
На 08.10.2008 г.
е подадена и молбата до общината с искане да се разреши въпроса със
собствеността върху поземления имот. Поради забавата на отговора от страна на
общината ответникът на 09.01.2009 г. и на 27.01.2009 г. е и предложил да
извърши за своя сметка проектиране и строителство на обслужваща улица и
паркинг. Общината се е съгласила на това на 24.02.2009 г. Общината е и
предложила да се обособят два поземлени имота и по този начин да се избегне
съсобствеността върху процесния. Процедурата била тежка и приключила едва на
06.07.2010 г., когато е била издадена и заповед № 1901 на заместник кмета на
общината, с която имотът бил разделен. Едва след тази дата ответникът се
снабдил със скица и виза за проектиране № 100/25.08.2010 г.
Ответникът твърди,
че проектирането е започнало още със закупуването на поземления имот на
10.06.2008 г. Ищецът е бил информирани непрекъснато за всички тези действия на
ответника, поради което е бил наясно точно какво се случва по изпълнението на
договора във всеки един момент. Ответникът останал изненадан от връчването на
нотариалната покана на 04.01.2011 г. и възразил против написаното в нея, като
възраженията му останали без последици.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. К., поддържа иска, пледира за
уважаването му.
Ответникът, чрез управителя и пълномощника адв. Т., оспорват иска,
пледират за отхвърлянето му.
След съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства съдът прие за установено:
Представен е Предварителен договор за покупко-продажба на право на
строеж върху недвижим имот и задължение за проектиране и строителство от
08.12.2008година, сключен между страните по настоящото дело. Не се спори от
страните, че предмет на договора е задължението на ответника да продаде на
ищеца притежаваното от дружеството - продавач право на строеж и право на
собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден
Рудник” в строящата се масивна жилищна сграда, подробно
описан.
Не се спори от страните и че на
същата дата между тях е подписан Предварителен договор за покупко-продажба на
право на строеж върху недвижим имот и задължение за проектиране и строителство,
по силата на който ответникът се задължава да продаде на ищеца правото на
строеж и правото на собственост върху гараж № 3, разположен в сутеренния етаж
на сградата, подробно описана в самия договор – приложен по делото.
Според представения предварителен
договор продавачът се задължава да проектира и изгради в горепосочения
урегулиран поземлен имот – съгласно одобрени ПУП, архитектурни, конструктивни и
други проекти, със свои средства, материали и организация жилищна сграда,
описана чл. 1 от Договора, част от която е самостоятелно обособеният обект,
представляващ предмет на договора. Договорената продажна цена на имота била в
размер на 32 320 евро, като подробно са описани
начините на заплащане на договорената цена. Видно от самия предварителен
договор, което се потвърждава от показанията на св. Димитрова, че първата
вноска по договора в размер на 9 700 евро била заплатена от ищеца при
подписването му, а третата в размер на 16 120 евро била заплатена – установено
и от приложената по делото разписка, на 27.03.2009година.
Не е спорно от страните и по
договореното, че продавачът – ответник се задължавал да построи сградата и да
предаде обекта до степен на завършеност – подробно описана в чл. 6, ал. 1 от
предварителния договор в срок от 18
месеца от датата на издаване на Протокол за строителна линия и ниво за
секцията, в която е продаваният имот.
По делото е представен Нотариален
акт № 105, рег. № 4548, д.№ 463/10.06.2008г. на нотариус Огн. Ж. за
покупко-продажба на недвижим имот, част от който е и процесния имот – обект на
Предварителния договор. От предварителния договор се установи, че посочените
данни, индивидуализиращи недвижимия имот се черпят от Нотариалния акт. Според представения
Нотариален акт ответното дружество е придобило в съсобственост посочените в него
недвижими имоти, но тъй като не е приложена регулация, е встъпил в правата на
праводателите си по отношение на целия имот 53, в това число и в съсобственост с община Бургас по
отношение на УПИ III-53 и УПИ
IV-53, както и в правата за получаване на обезщетение или постигане на други
договорености с община Бургас по отношение на отнеманите от имот 53 части за
общински мероприятия. От приложената по делото справка по лице (лист 18 от
делото) е видно, че тази продажба е вписана в Служба по вписвания – гр. Бургас.
Установи се по делото, както от
събраните свидетелски показания, така и от приложените писмени доказателства в
тяхната съвкупност, че към момента на подписване на Предварителния договор,
както и към датата на последното съдебно заседание за процесния имот не е издадено разрешение за строеж от Общината,
както и до този момент строителството на сградата не е осъществено.
Видно е от приложените скица от
10.07.2008г., предварителния договор с ЕВН България от 24.02.2009г., от
16.03.2009г. съгласувателно писмо с БТК
от 05.03.2009г., че ответникът е предприел административни действия по обособяване
на отделен парцел, за да бъде прекратена съсобствеността му с Община Бургас
върху имота. От приложените по делото молба до Общината от 08.10.2008г. е
видно, че ответникът е предприел и действия по разрешаване на проблема с
наличната съсобственост в имота, като начин за реализиране на инвестиционните
проекти в УПИ III-53 и УПИ IV-53. Видно е и от писмата от
09.01.2009 г. и 24.02.2009г., с които ответникът е обявил, а общината е
приела ответникът да финансира проект и
СМР и да предостави безвъзмездно на общината изпълнението на друг обект.
Последвалите Решение № 1814/24.06.2010г. на Община Бургас, Заповед №
1901/06.07.2010г. на зам.-кмета на Община Бургас, както и издадена и Скица №
9247/21.03.2011г. установяват, че „Корект Строй Партнерс” ООД не се намира вече
в съсобственост с Общината за процесния имот.
Разпитани
по делото са свидетелите Д., Д. и Х. Установи се от показанията на първата
свидетелка – съпруга на ищеца, че тя се е познавала лично с единия от управителите
– Н. К. и дъщеря му. Че преди сключване на предварителния договор на ищеца е
било обяснено, че съществува проблем с Общината относно поземления имот и като
той бъде разрешен, ще се прибегне до сключване на предварителния договор. Това е
станало на 08.12.2008г. със самото подписване на същия, тъй като на ищеца е
била показана скица, което е породило в него интерес от закупуване на мястото.
Установи се и че при това положение, че е била налична скица, ищецът е закупил
освен апартамента и гараж в същата сграда. Установи се, че в имота са започнали
изкопни дейности, които след седмица са спрели, тъй като ответното дружество
имало проблеми с преместването на кабели и тръби от мястото за строеж. Това се
потвърждава и от показанията на св. Д. и св. Х. От показанията на св. Д. се
установи и че са платени две вноски по предварителния договор за сумите от
9 700 евро и 16 120евро. Установи се от нейните показания, така и от
представеното писмено доказателство – писмо рег. № 94-Д-1111/28.10.2010г. на
Община Бургас, че ищецът е получил съобщение, че към поземления имот е имало
издадена единствено една виза за проектиране, кореспондиращо с твърдението на
ищеца, че към момента на подписване на предварителния договор, не е знаел, че за
мястото няма разрешение за строеж. От показанията на св. Д. се установи, че
ответното дружество е закупило въпросния парцел. Че тя има подписан
предварителен договор с ответното дружество в същия парцел, като при подписване
на предварителния договор не й е представен нотариален акт за собственост на
парцела и е уверявана, че дружеството има проект за строителство. От
показанията на св. Хр., което кореспондира с приложените писмени доказателства
в тази насока се установи, че ответното дружество действително е предприело
мерки за прекратяване на съсобствеността върху имота между него и Общината.
При
така установените и безспорни факти се налагат следните правни изводи:
По предявения главен ищецът претендира унищожаване на предварителния договор за
покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот и задължение за
проектиране и строителство, сключен между страните по делото на 08.12.2008г.
поради измама. Искът е конститутивен. Потестативното право да се унищожи
опорочената от измама сделка възниква от следния фактически състав: 1. наличие
на сключен договор; 2. подвеждане
(изпадане в заблуждение) на ищеца от страна по договора; 3. умишлено
предизвикване на заблуждението от другата страна- в случая от ответника;
4.сключване на договор поради заблуждението. Изброените елементи трябва да
съществуват в кумулативно единство. Липсата на един от тях означава, че не е
налице измама и липсва потестативно право, годно да бъде потвърдено от
правораздаващия орган.
По делото не е спорно, че на
08.12.2008година между страните са сключили процесния договор с описаното
съдържание. Установява се от него и от кореспондиращите му свидетелски
показания, че действителната воля на ищеца към момента на сключване на договора
е била да придобие притежаваното от дружеството-ответник право на строеж, респ.
право на собственост върху гореописания
недвижим имот. Гласните доказателства, събрани от показанията на свидетелите Д. и Д. в тази наскока са еднопосочни и
непротиворечиви, същите са в синхрон с твърденията на ищеца, логични и вътрешно
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира с доверие и извлича изводи от
тях за действителното фактическо положение по делото. Макар и св. Д. и на св.
Д. да са
заинтересовани от изхода на спора, съдът счита показанията на същите
за достоверни и кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал. От свидетелските показания се установи и че при сключване на предварителния
договор ищецът действително е приел, че ответникът след получаване на
предвидената сума по договора, се е намирал в готовност да започне
строителството, тъй като на мястото, където е следвало да бъде построена
сградата е имало „изкопан трап”. От тук ищецът се е заблудил, че строежът на
сградата е започнал и 18-месечният срок, предвиден за построяване на сградата е
започнал да тече. Още повече, че в самия договор е упоменато, че сградата –
обект на договора е „строяща се”, което безспорно води до извода, че строителни
работи по имота са започнали. Това кореспондира с твърдението на ищеца, че се е заблудил относно същността на
предмета по договора. Както и че преди подписване на договора на ищеца са били
показвани проекти, по които той е избрал процесния имот. Също така в
предварителния договор е упоменато, че продавачът продава на купувача
„притежаваното от дружеството-продавач” право на строеж, респ. право на собственост върху гореописания недвижим имот.
Установи се и че действителната воля на ищеца при подписване на договора е
била, че сключва договор с предмет покупко-продажба на право на строеж, респ.
право на собственост върху притежаван от ответника недвижим имот. Безспорно е,
че дефинираното в договора „притежаван”, е довело до ищеца заблуждението, че
ответникът е едноличен собственик на парцела. Прие се от свидетелските показния
на св. Д. и Д., от представените по делото писмени доказателства в тази връзка -
писма до Община Бургас (лист 30, 31, 32,
33, 34, 35 от делото), че ищецът не е знаел, че за имота няма издадени
разрешение за строеж, строителна линия и ниво, нито изготвени проекти. Незнанието
му и по отношение на наличието на съсобственост на имота между Общината и
ответника, са го поставили в заблуждение за същността на предмета на сделката.
От друга страна, изпадането в заблуждение е състояние, което се предхожда от
чисто субективен механизъм на формирането му. Не са били без значение и личните
качества, опитността, професионализма и знанията на ищеца, който твърди, че е
бил заблуден. Установи се от доказателствата-свидетелски показания, че ищецът е съзнавал напълно какво е
съдържанието на договора, който сключва, но той е действал под влияние на
невярна представа, отнасяща се до съществен елемент от договора – неговия
предмет.
При тълкуването на договора,
съгласно чл. 20 ЗЗД, следва да се търси действителната обща воля на страните
при сключването му. Действителната вътрешна воля на ищеца е била, че го сключва
с цел да придобие собствеността върху строяща се сграда – собственост на
контрахента му, за която има издадени необходими документи, по определена цена
в 18-месечен срок, започващ от началото на строителството, което за ищеца е било
започнало с подписването на договора. При това положение следва да се приеме,
че състоянието на заблуда е установено по безспорен начин. Установено е
обективното положение на невъзможност да се постигнат преследваните от ищеца
цели – закупуването на притежавания от ответника недвижим имот и започване на
строежа му, притежание на необходимата документация за започване на
строителството. Тяхната причина е
безспорно и категорично сведена до състоянието на заблуда – ако ищецът е бил
наясно с действителното обективно положение, той не би сключил договора.
Заблуждението трябва да е
предизвикано умишлено от другата страна. Дори да се предполага състоянието на
заблуда у ищеца, следва да бъде и установено, че то е резултат от действията на
другата страна, а не е породена от грешка или небрежност. За умисълът за
измамата е извършителят да е съзнавал – да е имал представа, че неверните
сведения за предмета и параметрите на сделката могат да подбудят измамения да
сключи сделката. Дори с простото мълчание относно съществени елементи на
договора би могло да се породи и поддържа измамата. Законодателят в чл. 29 ЗЗД
защитава интересите на измамения, като е без значение мотивът за извършването
на измамата. Съдът намира, че в случая на ищеца са били премълчани съществени
условия по договора и че ако той ги е знаел, не би сключил предварителния
договор. По делото не се установи безспорно, дали на ищеца при подписване на
договора е бил представен цитирания в него Нотариален акт, с който ответника
твърди собствеността си върху процесния имот и за който твърди, че е бил
представен на ищеца преди подписването на договора. В случая обаче фактът дали
на ищеца е бил представен посочения Нотариален акт е без значение, тъй като по
делото се установи от свидетелските показания на св. Д. и Д., че ищецът в
по-късен етап е бил запознат, че имотът е съсобствен. А от приложените писмени
доказателства – писма до Община Бургас – че за имота няма издадено разрешение
за строеж.
При наличието на безспорно
установено изпадане на ищеца в състояние на заблуда следва извода, че същият е
сключил предварителния договор под въздействието на това състояние, респ.
волята му е била формирана единствено от погрешната представа за еднолична
собственост на имота от страна на ответника, за наличие на започнало строителство и на необходимата
документация по него.
При горното съдът намира, че са
налице всички четири предпоставки за уважаване на настоящия иск. Ето защо,
договорът между страните следва да бъде унищожен поради измама от страна на
ответника.
По отношение на втория
предварителен договор от 08.12.2008г. за покупко-продажба на право на строеж
върху недвижим имот и задължение за проектиране и строителство с предмет
продажбата на право на строеж/ право на собственост върху недвижим имот: гараж
№ 3 в сутеренния етаж на процесния имот, съдът намира, че не следва да се
произнася по него. Съдът намира, а и
това се доказва от всички събрани по делото доказателства и становища на
страните, че е сезиран да се произнесе по иск – унищожаване на предварителния
договор от 08.12.2008г. между същите страни и с предмет покупко-продажба на
апартамента. Приема се, че се касае за два отделни договора, което се
установява и в нотариалната покана от 04.01.2011г., с която ищецът разваля
двата договора, тъй като дори и да са сключени на една дата и между съвпадащи
страни, то двата договора са с различен предмет и цена.
На основание чл. 34 от ЗЗД, частично
основателна се явява акцесорната
претенция на ищеца за реституция на даденото от него по унищожения договор, а
именно – получената сума от общо 25 820 евро (50 499.53лв.), от които
9 700евро – първа вноска и 16 120евро – трета вноска по
предварителния договор за покупко-продажба на строеж върху недвижим имот и
задължение за проектиране и строителство, отнасящи се до процесния имот от
08.12.2008г. За тези суми бяха приложени безспорни доказателства за заплащането
им. За сумата от 1000 евро – платена от ищеца при сключване на предварителния
договор за покупко-продажба на строеж върху недвижим имот и задължение за
проектиране и строителство, отнасящ се до гараж № 3, съдът намира, че не следва
тя да се уважи, тъй като унищожаването на този договор не е предмет на
разглеждане по настоящото дело поради гореизложените съображения.
По отношение на акцесорните искове
за лихва, съдът намира, че са
основателни и като такива следва да ги уважи съразмерно уважената част от присъдената
главница от 25 820 евро (50 499.53лв.). Като мораторната лихва за
периода от подписване на Предварителния договор – 08.12.2008г. до депозиране на
исковата молба в съда - 15.02.2011г., изчислена с помощта на ЕПИ “on-line” калкулатори, е в размер на 12 758.16 лв.
Следва да се присъди на ищеца и законната лихва
върху главницата 25 820евро (50 499.53лв.) от датата на
подаване на исковата молба – 15.02.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
На ищеца следва да се присъдят и
направените по делото съдебно-деловодни разноски. По направеното от ответника
възражение за намаляне размера на разноските относно размера на адвокатското
възражение: По делото е приложено адвокатско пълномощно на адв. К. (лист 46 от
делото) за заплатен адвокатски хонорар в размер на 3 500лв. Съдът съгласно
правомощията си по чл. 78, ал. 5 ГПК прецени, че делото не се отличава с правна
и фактическа сложност. Като прецени и направеното възражение, чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, чл. 36 ЗА, счете, че действително размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален до минималния, предвиден в чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 1499.11 лв. (при интерес 26 820 евро(52 455.36лв.)
- 650 лв. (за първите 10 000лв.)
плюс 849.10 лв. (2% върху горницата над 10 000лв.). Предвид частичното
уважаване на иска за търсеното обезщетение в размер на 25 820 евро
(50 499.53лв. – главница), то следва да се присъдят разноски – съразмерно
на него в размер на 3 982.86 лв.
Поради уважаване на главния иск,
то съдът не следва да се произнася по евентуално съединения иск по чл. 87, ал.
2, вр. чл. 88 от ЗЗД.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 27, вр. с чл. 29 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА Предварителен договор
за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот и задължение за
проектиране и строителство от 08.12.2008година, сключен между Д.Д.Д.,*** като
купувач и „КОРЕКТ СТРОЙ ПАРТНЕРС” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес гр. ********,
представлявано поотделно от управителите
П.И.Ч. и Н.Д.К. като продавач с предмет продажба на право на строеж и право на
собственост върху следния недвижим имот, находящ се в гр. *********** в
строящата се масивна жилищна сграда, състояща се от сутеренен, партерен, седем
жилищни и осми терасовиден етаж, която
следва да се изгради върху находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Меден Рудник” ТЕРЕН с
площ от 5 434 кв.м., представляващ поземлен имот № 53, при граници за
поземлен имот № 53, както следва: от северозапад – имот пл. № 52 и имот пл. №
51, от югозапад – имот пл. № 54 и улица, от североизток и от изток – общински
имот, а именно: апартамент № 3 А,
разположен на трети жилищен етаж в сградата, секция „А”, кота на пода +
ОСЪЖДА „КОРЕКТ СТРОЙ ПАРТНЕРС”
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес гр. **********, представлявано
поотделно от управителите П. И. Ч. и Н.
Д. К. да заплати на Д.Д.Д.,***, чрез адв. К.-*** сумата от 25 820 евро (50 499.53лв.)
дадени по унищожения договор, ведно със законна лихва върху сумата от
15.02.2011 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска над тази сума до
претендирания размер от 26 820 евро.
ОСЪЖДА „КОРЕКТ СТРОЙ ПАРТНЕРС”
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес гр. *********, представлявано
поотделно от управителите П. И. Ч. и Н.
Д. К. да заплати на Д.Д.Д.,***, чрез адв. К.-*** сумата от 12 758.16 лв. –
мораторна лихва от 08.02.2008г. до 15.02.2011г, като отхвърля иска над тази
сума до претендирания размер от 13 252, 70 лв.
ОСЪЖДА „КОРЕКТ СТРОЙ ПАРТНЕРС”
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес гр. *********, представлявано
поотделно от управителите П.И.Ч. и Н.Д.К.
да заплати на Д.Д.Д.,***, чрез адв. К.-*** сумата от 3 982.86 лв. –
съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС-Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: