Решение по дело №16/2025 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на С. М. Г. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24 – 0953 - 000283 от 22.10.2024г. на ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна, издадена при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят твърди, че е управлявал четириколесно МПС без регистрационни табели, но не и под въздействието на алкохол.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед или да се измени, като се намали срока на наложеното наказание.

Ответникът ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, не се представлява и не взема становище по жалбата.

От данните по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира същата за допустима, тъй като е подадена в законовия срок и от надлежна страна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Видно от обстоятелствата, описани в Акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA, № 1417250, съставен от Б. В. Б. на длъжност младши автоконтрольор при ОДМВР Видин, сектор Пътна полиция Видин, на 22.10.2024г. в 19,15 часа в [населено място] по ул.“Безименна“ в ж.к. „Бонония“ срещу магазин „Фреш“, жалбоподателят е управлявал четириколесно МПС (АТВ) оранжево на цвят без регистрационна табела, с посочен номер на рама. Изпробван с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARNA-0124 с проба № 02345 в 19,18ч., същият отчел 1,63 промила в издишания от водача въздух. Връчен бил талон за изследване № 280427. Видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен в МБАЛ „Св.Петка“ АД [населено място], Г. е излъчвал мирис на алкохол и сам е заявил, че е употребил 100г водка.

Тези фактически констатации са потвърдени и от приложената по делото докладна записка с рег. № 953р – 7352/23.10.2024г. относно извършена проверка по преписка (л.14), Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 0953 – 000283/ 22.10.2024г. на ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин (л.11), извадка от проба № 02345 в 19,18ч., извършена с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARNA-0124 (л.16), талон за изследване № 280427 (л.17), предавателно-приемателен протокол от 22.10.2024г. (л.19), справка за нарушител / водач (л.23-24).

От страна на жалбоподателя не е направено възражение при проверката.

При така изложената фактическа обстановка и на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, ВПД Началник група, сектор ПП при ОД на МВР Видин, е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка, с която временно му е отнето свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Горната фактическа обстановка се доказва от представените писмени доказателства, а гласни такива не са ангажирани, нито от страна на жалбоподателя, нито от страна на административния орган.

С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Такъв безспорно е ВПД Началник група, сектор ПП при ОД на МВР Видин, тъй като ПАМ е наложена от него.

По смисъла на чл.171, т.1 от ЗДвП, ПАМ се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите. В хипотезата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП може да се наложи ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС” до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, на водач, за който се установи, че отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за употреба на алкохол – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Волеизявлението за налагане на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и се издава по реда на гл.V, Раздел ІІ – ри от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по-горе правно основание - чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение по чл.5, ал.3 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП актът се ползва с доказателствена сила до доказване на противното. След като съществува надлежно съставен АУАН, компетентният орган не може да подлага този факт на съмнение. Той има правомощието да наложи или не ПАМ по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП. В конкретния случай Началник група в сектор ПП е преценил, че целта на закона ще бъде изпълнена с налагането на мярката, която обаче негова преценка не подлежи на съдебен контрол.

Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, относно резултата при изпробване на водача с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARNA-0124 с проба № 02345 в 19,18ч., отчел 1,63 промила в издишания въздух, представляват изискуемите по закона фактически обстоятелства за издаване на заповедта. В този смисъл АУАН е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.59, т.4, пр.1 от АПК. Същите не са оборени от жалбоподателя по надлежния ред. Чак в жалбата той твърди, че не е употребил алкохол, но същевременно не ангажира доказателства в подкрепа на това си твърдение. От друга страна видно от Протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, съставен в МБАЛ „Св.Петка“ АД [населено място] (л.18), Г. е излъчвал мирис на алкохол и сам е заявил, че е употребил 100г водка.

Обжалваната заповед е издадена в писмена форма, като в нея са изброени нарушените от жалбоподателя разпоредби, в качеството му на водач на МПС.

При издаване на заповедта за налагане на ПАМ са спазени разпоредбите, както на материалния, така и на процесуалния закон. Според разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, се налага ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

В процесния случай е безспорно установено, че жалбоподателят при извършената му проверка, като водач на МПС, е употребил алкохол и то с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, като резултата от проверката е надлежно установен с техническо средство за употреба на алкохол. Установява се, че са налице предпоставките за налагане на описаната по – горе принудителна административна мярка.

Твърдението в жалбата за липса на алкохол е защитна теза, която обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства. От друга страна това възражение е и недоказано, тъй като не са ангажирани никакви доказателства. В този смисъл и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Жалбоподателят не е опровергал констатациите в акта с допустимите процесуални способи в хода на административното и съдебното производство, поради което и съдът кредитира събраните от наказващия орган доказателства, които налагат извода, че е налице фактическия състав на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП за налагане на процесната ограничителна мярка.

Нарушението на административнопроцесуалните правила е съществено тогава, когато е повлияло или би могло да повлияе върху крайния извод на административния орган. В случая безспорно е установено нарушението на специалния закон, фактическите констатации на органа не са оборени от жалбоподателя, като последният е реализирал правото си на защита срещу приложената му ПАМ, поради което и не може да се приеме, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения.

В заповедта, която се обжалва по настоящото дело е посочено, че се постановява временно отнемане до 18 месеца. Съгласно закона мярката има действие до 18 месеца, независимо дали в този срок ще бъде решен въпросът с отговорността или не.

При законовата регламентация на чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест.

В тази насока неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е употребил алкохол, след като това е установено с техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARNA-0124 с проба № 02345.

Принудителната административна мярка неправилно се смесва от жалбоподателя като правен институт с „административнонаказателната отговорност“. И административното наказание и принудителната административна мярка са вид държавна принуда. Но докато административнонаказателната отговорност е реализация на санкцията на правната норма, принудителната административна мярка представлява приложение на нейната диспозиция. ПАМ не е вид наказание и не се реализира чрез издаване на наказателни постановления от административнонаказващите органи. Тя се налага с индивидуален административен акт от административен орган и има определени нормативно заложени цели – да преустанови нарушението, да въздейства превантивно или да възстанови последиците от същото. Мярката по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се „Прилага“, а не се „Налага“ без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден и друг процесуален ред.

Административната принуда, наложена с оспорената заповед е предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил принудителната мярка. При тази законова уредба административният орган е действал при условията на обвързана компетентност и е нямал право на преценка дали да издаде или не атакувания индивидуален административен акт. При наличието на законовите предпоставки за налагане на принудителната административна мярка, административният орган е длъжен да я приложи. В този смисъл, направеното в жалбата алтернативно искане за намаляване на наложеното наказание е неотносимо към мярката.

На следващо място, оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност, заложен в чл.6,ал.1 от АПК, според който административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда, като не е ограничила правата на жалбоподателя в по – голяма степен от необходимото. С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в синхрон с чл.6, ал.5 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че така наложената принудителна административна мярка по чл.171, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5,ал.3 от ЗДвП си поставя и постига законоустановените цели на административната принуда.

Принудителната административна мярка е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения за определен срок – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Определения със заповедта срок е в рамките на законоустановения, в съответствие с чл.6, ал.2 от АПК, поради което и възражението в тази насока също се явява неоснователно.

Въпросът за съответствието на ПАМ с целта на закона е въпрос на оперативна самостоятелност като тази преценка е на административния орган и не подлежи на съдебен контрол.

Оказва се, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването и, като съответства и на целта на закон, поради което тя е правилна и законосъобразна.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. М. Г. от [населено място], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24 – 0953 - 000283 от 22.10.2024г. на ВПД Началник група, сектор „ПП“, към ОД на МВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, като неоснователна.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.