Р Е
Ш Е Н
И Е
№260053 23.02.2021
г. гр.С.З.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На девети февруари две хиляди двадесет и първа година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА
МИШОВА
Секретар Катерина Маджова
Като разгледа
докладваното от съдията - докладчик МАВРОДИЕВА
въззивно
гражданско дело № 3398 по описа за 2020 година.
Производството е
образувано по въззивна жалба от М.Т.Д., чрез адв. Г. М. против решение от
26.10.2020г., постановено по гр.д. № 230/2020г. по описа на Районен съд – С.З.,
с което претенцията й е отхвърлена.
Въззивницата
обжалва постановеното решение на първоинстанционния съд като незаконосъобразно
и неправилно, противоречащо на материалните норми, постановено при превратно
тълкуване на доказателствата, както и при нарушаване на процесуалните правила.
Излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че в о.с.з. на 16.09.2020г.
направила изменение на иска си, като оттеглила претенцията си за сумата 217.22
лв., а искът да се счита за предявен за сумата 650.37 лв. Счита, че първоинстанционният
съд неправилно определил правната квалификация на иска по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вместо по чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.
Моли съдът да
отмени постановеното първоинстанционно решение и да постанови друго решение по
съществото на спора, като уважи претендирания от нея иск в размер на 650.37 лв.
Претендира разноски за двете инстанции.
Въззиваемата
Д.А.А., чрез пълномощника си адв. С.Ч., оспорва
като неоснователна въззивната жалба. Твърди, че оплакванията в жалбата не
намират опора в събрания по делото доказателствен материал и излага подробни
съображения по отделните оплаквания.
Моли
съдът да остави първоинстанционното решение в сила като правилно, обосновано и
законосъобразно, постановено в съответствие с изискванията на закона.
Претендира разноски пред настоящата инстанция. Прави възражение за прекомерност
на адв. възнаграждение на другата страна, съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
Съдът, като
обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Ищцата
М.Т.Д. твърди в исковата си молба, че срещу нея било образувано изп. дело № 801/2018г.
по описа на ЧСИ К.А., с peг. № ** на Камарата на ЧСИ, с взискател Д.А.А., по
което бил приложен изпълнителен лист № 324/14.06.2018 г. по гр.д. № 135/2018 г.
по описа на PC Ч. и била събрана сумата в размер на 867.59 лв. Твърди, че
обжалвала с частна жалба постановеното Определение в з.з. по висящото гр.д. №
135/2018 г. на ЧРС, с което било разпоредено да се издадат 6 броя изпълнителни
листове, между които и посоченият по - горе изпълнителен лист. С Определение №
781/04.10.2018 г. по в.ч.гр.д. № 1369/2018 г. по описа на ОС С.З., въззивната
инстанция отменила изцяло постановеното в з.з. на 08.05.2018 г. определение по
гр.д. № 135/2018 г. по описа на ЧРС. Въззивният съд приел, че не било налице
правно основание за ответницата в исковото производство по реда на чл. 245, ал.
3, пр. 2 от ГПК за издаване на исканите обратни изпълнителни листове, поради
което отменил атакуваното определение като незаконосъобразно и неправилно,
ведно със законните последици от това. Твърди, че поканила ответницата - Д.А. с
Покана, изпратена чрез „Еконт“ и получена от нея на 05.06.2019 г., да й изплати
обратно преведените от нея суми по изп.д. № 801/2018г. по описа на ЧСИ К.А.,
които били получени от ответницата без основание, но същата не сторила това и
до днес. В с.з. на 01.07.2020г. пълномощникът на ищцата – адв. М. уточнява
претенцията както следва: сумата 300 лв. е адв. хонорар, 270 лв. - начални
такси по изп. дело, 18.30 лв. – ДТ и 62.06 лв. – разноски на ЧСИ или общо
650.37 лв. и 217.22 лв. главница. Счита, че ответницата се обогатила
неоснователно с тази сума, поради което има правен интерес да заведе настоящият
иск, с който претендира да й бъде върната. В съдебно заседание на 16.09.2020г.
прави искане и съдът е допуснал изменение на иска, същият да се счита предявен
за сумата 650.37 лв., като е прекратил производството по делото в останалата
част до първоначално претендираните 867.59 лв.
Моли
съдът да постанови решение, с което да осъди Д.А.А. да заплати на М.Т.Д. сумата
от 650.37 лв., получена без основание по изп. д. № 801/2018г. по описа на ЧСИ К.А.,
с peг. № ** на Камарата на ЧСИ, както и законната лихва върху дължимите суми от
датата на подаване на исковата молба до окончателното им плащане.
Ответникът
Д.А.А. оспорва исковата молба като нередовна, тъй като исковата претенция била
неясна. Сочи, че между ищцата и ответницата имало правен спор с предмет
прогласяване на нищожност на договор за аренда на земеделска земя, на която
земя ищецът бил съсобственик с други лица. С Решение № 20 от 07.04.2016 г.,
постановено по гр. д. № 245/2015 г. по описа на Районен съд Ч., съдът прогласил
на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, нищожността на договор аза аренда на
земеделска земя от 06.12.2013 г. с нотариално заверени подписи от нотариус Л.И.,
рег.№ ** на Нотариалната камара, с район на действие PC Ч., 13, том 11, рег.№
6188, вписан в Службата по вписвания гр. Ч., том 7, № в тома 10, вх. р.№
5736/1012.2013г., като сключен при липса на съгласие. С Допълнително решение от
11.05.2016г., постановено по настоящото производство, съдът допълнил решение 20
от 07.04.2016 г. постановено по гр. д. № 245/2015 г. по описа на Районен съд Ч.,
като осъдил ответницата да заплати на ищците сумата 1755,63 лв., представляваща
обезщетение по чл. 73, ал. 1 от ЗС и отхвърлил иска в останалата му част. Тези
съдебни актове били потвърдени с Решение № 297/21.10.16 г. постановено по в.
гр. д. 1251/16г. на ОС С.З.. С Решение № 11/01.02.18 г. постановено по гр. д. №
1131/17 г. по описа на IV- то г. о. на ВКС, постановените от ОС С.З. и PC Ч.
съдебни актове били обезсилени. Делото било върнато за разглеждане на PC Ч.,
като за решаването на правния спор било образувано гр. д. № 135/18г. по описа
на същия съд. След отмяната на постановените съдебни актове, предвид факта, че
платената на ищцата сума била заплатена без правно основание, ответницата подала
молба по гр. д. № 135/18 г. по описа на PC Ч. за издаване на обратен
изпълнителен лист. Твърди, че същият бил издаден в нейна полза и на основание
този издаден изпълнителен лист подала молба до ЧСИ К.А. за събиране на
дължимата сума. Действително по делото била събрана сумата от 867,59 лв. и
действително след като ОС С.З. отменил разпореждането за издаване на обратен
изпълнителен лист, производството пред ЧСИ било прекратено. Междувременно
производството по гр. д. № 135/18 г. по описа на PC Ч. приключило на 14.01.2019
г. със спогодба по силата, на която процесният договор за аренда бил обявен за
нищожен, като А. се задължила да заплати на ищците обезщетение в общ размер от
3000 лв. Сумата следвало да бъде заплатена по банковата сметка на един от
ищците по това производство - О.Д.. По тези съображения счита, че ако съдът
приеме, че А. дължи на ищцата по настоящото дело някакви суми, то ищцата ще се
обогати неоснователно с нейния размер, тъй като сумата от 217,22 лв. реално
веднъж била получена от нея. Не оспорва, че е получила покана да заплати на
ищцата процесната сума и същата не била заплатена. Моли съда да отхвърли
исковата претенция, като претендира направените съдебни и деловодни разноски.
За
да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел за установено, че по
изпълнително дело № 801/2018 г., образувано по молба на Д.А.А. и изп. лист №
324 от 14.06.2018 г. по гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС- Ч. от М.Т.Д. е
събрана сума в размер на 867.59 лв. Изпълнителното дело е приключило на
основание чл. 433, ал.2 от ГПК на 8.08.2018 г. С покана от 27 май 2019 г.
ищцата Д. е поканила ответницата А. да й заплати сумата в размер на 867.59 лв.
Поканата е получена от ответницата А. на 5.06.2019 г. Ищцата претендира
горепосочената сума като разноски, направени в изпълнителното производство по изпълнително
дело № 801/2018 г. , от които 300 лв. адв. хонорар, 270 лв. начални такси,
18.30 ДТ, 62.06 лв. – разноски на ЧСИ и отделно главница от 217.22 лв.
Съдът
е приел, че съгласно представен протокол от с.з. на 14.01.2019 г. по гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС Ч., в
който е отразена постигната спогодба между страните, сред които и ищцата М.Т.Д.
и ответницата Д. А.А., ответниците Д. А. и Д.Д.са признали задължението за
обезщетение в размер на 3000 лв. общо на всички ищци, с задължение да го заплатят
в двуседмичен срок, чрез ищеца О.Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът
е намерил, от правна страна, че предявеният осъдителен иск е с правно
основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, както и че ищцата е дала повод за
завеждане на изпълнително дело № 801/2018 г., въз основа на изпълнителен лист №
324/18.06.2018 г. по гр. д . № 135/2018 г. по описа на РС Ч.. Според
първоинстанционния съд, от удостоверението на ЧСИ К.А. не става ясно какво
включва събраната сума от 867.59 лв. –
главница, лихви, разноски и разноски за ЧСИ. Съдът е приел, че изпълнителен лист
№ 324/18.06.2018 г. е издаден, след
постановено на 8.05.2018 г. определение по гр. № 135/2018 г. по описа на РС Ч.
за издаване на 6 броя обратни изпълнителни листове в полза на Д. А., преди
окончателното приключване на спора между страните чрез спогодба на 14.01.2019
г. Изпълнителното дело по този лист е прекратено на 08.08.2018 г. от ЧСИ К.А.
на основание чл. 433, ал.2 от ГПК преди постановяване от ОС С.З. определение, с
което е отменено изцяло определение от 08.05.2018г. по гр.д. № 135/2018 г. по
описа на РС гр.- Ч. за издаване на 6 броя обратни изпълнителни листове. Според
районния съд, страните не са положили усилия да установят в хронологичен
порядък споровете помежду им, започнали през 2015 г., касаещи сключени договори
за аренда. Приел е, че страните са се опитвали да уредят отношенията си чрез
някакви прихващания, които не са станали известни на съдебния състав по
конкретни суми за главници, лихви и разноски. Ищецът носи доказателствената
тежест за установяване на фактическия състав на чл. 55 от ЗЗД, а обедняване на ищцата според
съда не е било доказано, тъй като ищцата е станала причина за завеждане на
изпълнителното дело, прекратено поради събиране на цялата сума на 08.08.2018 г.
Според съда при постигане на спогодбата между страните на 14.01.2019 г., същите
следвало да уредят отношенията си и по повод приключилото вече изпълнително
дело. По тези съображения, районният съд е намерил иска за неоснователен и го е
отхвърлил като такъв.
Въззивната
инстанция намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД. Наистина първоинстанционноият съд е посочил неправилна
правна квалификация, но по делото не се налага разместване на доказателствената
тежест между страните и събиране на нови доказателства.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд, а и
не се оспорва от ответника. Изпълнително дело № 801/2018 г. е образувано по молба
на Д.А.А., по изп. лист № 324 от 14.06.2018 г., издаден като обратен ИЛ по
гр.д. № 135/2018 г. по описа на РС Ч.. По изп. дело от ищцата М.Т.Д. е събрана
сума в размер на 867.59 лв., от която на ответницата на Д.А. е изплатена сумата
217.22 лв. – главница. Останалите суми представляват 300 лв. адв. хонорар, 270 лв.
начални такси по изп. дело, 18.30 лв. – ДТ и 62.06 лв. – разноски на ЧСИ или
общо 650.37 лв., съгласно уточнение в с.з. на 01.07.2020г. от пълномощника на
ищцата – адв. М.. В същото съдебно заседание пълномощникът на ответницата адв. Ч.
е предложил спогодба, при която ответникът да заплати на ищеца сумата 650.37 лв.
Съдът намира, че е налице признание на иска до този размер от страна на
ответника. Изпълнително дело № 801/2018г. е приключило на основание чл. 433,
ал.2 от ГПК на 8.08.2018 г. С определение от 04.10.2018г., постановено по ч.
гр.д.№ 1369/2018г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, определението на ЧРС за издаване на обратен
изпълнителен лист на Д.А. против М.Д. е отменено. С покана от 27 май 2019 г.
ищцата Д. е поканила ответницата А. да й заплати исковата сума - 867.59 лв. Поканата е получена от ответницата А.
на 5.06.2019 г. В протокол от с.з. от 14.01.2019 г., по гр.д. № 135/2018 г. по
описа на РС Ч. е отразена постигната спогодба между страните, сред които ищцата
М.Т.Д. и ответницата Д. А.А., съгласно която спогодба ответниците Д. А. и Д.Д.са
признали задължението за обезщетение в размер на 3000 лв. общо на всички ищци, с
задължение да го заплатят в двуседмичен срок, чрез ищеца О.Д.. По тази спогодба
ищцата е получила сумата в размер на 217.22 лв. - главница, събрана по изп. д. № 801/2018г. на
ЧСИ К.А.. По това обстоятелство страните не спорят.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че правното основание на
иска - чл. 55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД включва следните елементи от фактическият състав: даване,
респективно получаване на имуществено благо при липса на
основание, като даването и получаването представляват чисто фактическо
разместване на блага; Основанието /юридическите факти и правоотношението/ към
момента на даването съществува, но в последствие отпада с обратна сила.
В
случая изпълнението по изп. д. № 801/ 2018г. по описа на ЧСИ К.А. е проведено на
годно правно основание – обратен изпълнителен лист, което основание впоследствие отпада, тъй като
с определение на ОС – С.З. от 04.10.2018г., постановено по гр.д. № 1369/2018г.
се отменя изцяло постановеното в з.з. от 08.05.2018г. определение по гр.д. №
135/2018г., на ЧРС, с което е постановено издаване на обратен изпълнителен лист
срещу ищцата.
В случая съдът намира за безспорно установено предаването на
процесната сума от ищеца за заплащане на необходимите държавни такси и разноски
по изп. д. № 801/2018г. по описа на ЧСИ К.А., въз основа на издадения обратен
изпълнителен лист срещу нея. След отмяната на определението за издаване на
обратен изп. лист, основанието за даването, респективно обогатяването на
ответницата отпада и същата дължи съответните разноски по изп. производство и
връщане на сумите, с които ищцата е обедняла. Всички вземания на длъжника,
удостоверени от съдебния изпълнител, за които има данни в изпълнителното дело,
подлежат на връщане, в т.ч. и събраната от съдебния изпълнител окончателна
такса, защото тя е била платена за удовлетворение на взискателя с предизвикания
от него материално незаконосъобразен изпълнителен процес. Съдебният изпълнител
не я дължи обратно, тъй като това е негово законна възнаграждение за свършената
работа по изп. дело. Ето защо тя трябва да се възстанови от взискателя. След
като решението /определението/, по което е проведено предварително изпълнение,
е отменено или обезсилено, на длъжника (в случая на въззивницата) следва да се върнат
всички суми, получени въз основа на изпълнението, както и събраните разноски в
полза на взискателя в рамките на проведеното изпълнително производство. В
противен случай длъжникът би се поставил в по-неблагоприятно положение от това
преди започване на принудителното изпълнение, въпреки че изпълнителният титул
въз основа на който е проведено това изпълнение е отпаднал с обратна сила.
Предвид горното, съдът
намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 3 ЗЗД е
основателен и следва да бъде уважен.
Решението на районния съд в отхвърлителната му част, относно
предявения иск за сумата 650.37 лв., с
правно основание чл. 55, ал.1, предл.3 ЗЗД като неправилно, следва да бъде
отменено. Вместо това този иск следва да се уважи. Произнасянето на съда по
отношение на претенцията за сумата над 650.37 лв. до размера на 867.59 лв., в
която част производството е прекратено е недопустимо, поради което в тази част
решението следва да бъде обезсилено.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, въззиваемият следва да заплати на въззивника
разноските по делото за двете инстанции за държавни такси и възнаграждение за един
адвокат. Направените по делото разноски са общо 825 лв., представляващи ДТ – 50
лв. за първата инстанция и 25 лв. за въззивната и адв. възнаграждение в размер
на 500 лв. за първата инстанция и 250 лв. за втората, съгласно представените
доказателства и списък.
Възражението на пълномощника на въззиваемата страна за прекомерност на
адв. възнаграждение, съдът намира за основателно. Възнаграждението на
пълномощника на ищцата за първата инстанция следва да бъде намалено от 500 лв.
на 300 лв., съобразно предвидения в Наредбата за минималните адв.
възнаграждения минимум, тъй като е прекомерно, съобразно фактическата и правна
сложност на делото. Ето защо, съдът намира, че въззиваемата следва да заплати
на въззивницата разноски в размер на 625 лв., представляващи ДТ – 75 лв. за
двете инстанции и 550 лв. адв. възнаграждение за двете инстанции.
Водим от горните мотиви, Окръжният
съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение от 26.10.2020г., постановено по гр.д. № 230/2020г. по описа на
Районен съд – С.З., в частта му, в която е отхвърлен иска на М.Т.Д. против Д.А.А.
за размера над 650.37 лв. до 867.59 лв., като недопустимо
в тази част.
ОТМЕНЯ решение от 26.10.2020г., постановено по
гр.д. № 230/2020г. по описа на Районен съд – С.З., в частта му, в която е
отхвърлен като неоснователен предявения от М.Т.Д. против Д.А.А. иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД за заплащане на сумата 650.37 лв., получена на
отпаднало основание по изп. д. № 801/2018г. по описа на ЧСИ К.А., заедно със
законната лихва, считано от 12.11.2019г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА
Д.А. ***, ЕГН ********** да заплати на М.Т.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, ***, адв. Г. М., сумата от 650.37 лв. (шестстотин и петдесет лева и 37
стотинки), получена на отпаднало основание по изп. д. № 801/2018г. по
описа на ЧСИ К.А., заедно със законната лихва, считано от 12.11.2019г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Д.А.
***, ЕГН **********, да заплати на М.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, ***, адв. Г. М., на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 625 / шестстотин
двадесет и пет/ лв., представляващи направените разноски за възнаграждение за
един адвокат и платена държавна такса за двете инстанции.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: