№ 376
гр. П. 05.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Елена Пашова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Гражданско дело №
20251230100281 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Р. Д.
П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Р.Д.“ № **, вх. *, ет. *, ап. *, действащ чрез
пълномощник адвокат В. П. със служебен адрес гр.С., пл. „Сл.“ № *, ет. *,
офис **-**, обективираща искова претенция срещу В. И. П., ЕГН **********
от с. Др., ул. „Кр.“ № **, да се постанови решение, с което да се допусне до
делба недвижим имот, представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена
площ от 50,72 кв.м., построена в Урегулиран поземлен имот II-91, кв.18 по
плана на с.Ч., община П. при съседи на мястото, съгласно нотариален акт: от
северозапад - улица с о.т.25-27, от североизток - УПИ III-92, от юг - УПИ XIV-
129 и УПИ XI-130 и от запад - УПИ XV иУПИ 1-91, между страните по
делото, при равни квоти за всеки от тях - по 1/2 идеална част.
Ищецът твърди, че с ответницата са съсобственици на следния недвижим
имот, находящ се в с.Ч., община П., област Бл., а именно: ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 50.72 кв.м., построена в Урегулиран поземлен
имот II-91, кв.18 по плана на с.Ч., община П. при съседи на мястото по
доказателствен нотариален акт: от северозапад-улица с о.т.25-27, от
североизток - УПИ III-92, от юг - УПИ XIV[1]129 и УПИ XI-130 и от запад -
1
УПИ XV иУПИ 1-91. Твърди, че са придобили имота по време на брака си, в
режим на семейна имуществена общност, чрез закупуването му от В. К. А. на
05.06.2012 г.
Ищецът сочи, че бракът с ответницата е прекратен по взаимно съгласие с
решение № III-86-328/19.12.2014 по гр.д.№ 34640/2014 по описа на СРС, 86-ти
с-в, влязло в сила на 19.12.2014 г.
Сочи, че с прекратяване на брака между страните семейната имуществена
общност е прекратена и правата на съпрузите върху гореописания недвижим
имот са се трансформирали в обикновена съсобственост при равни квоти - по
1/2 ид.ч. за всеки от бившите съпрузи.
Твърди се, че до момента между страните не е постигнато споразумение за
доброволна делба на имота, с което обосновава правния си интерес от
предявяване на претенцията.
Ищецът прави доказателствени искания, представя писмени доказателства.
Исковата молба е вписана.
В законоустановения срок ответникът депозира писмен отговор, с който
обосновава становище за неоснователност на предявения иск за делба.
Релевира възражение, че по отношение на процесния имот не е налице
съсобственост.
Ответникът не оспорва ищцовите твърдения, че имотът е придобит по
време на брака между страните, както и че бракът им е прекратен на
19.12.2014 г. Твърди се, че имотът е закупен изцяло с лични средства на
ответницата, поради което имотът не е бил в режим на СИО, респ. оспорва, че
след прекратяване на брака между страните, е възникнала обикновена
съсобственост върху имота, при равни квоти в съсобствеността между
бившите съпрузи. Твърди, че Р. П. няма принос за покупката на имота. Твърди,
че последните години от брака между страните били изключително тежки,
като В. П. била тази, която осигурявала всички разходи за домакинството, а
ищецът не е допринасял за семейния бюджет. В случаите, когато все пак
поемал част от разходите, те били незначителни по обем. Ответницата
работила на пълен работен ден, а след работа се налагало да пазарува за дома,
да готви, чисти и да се справя с цялата покъщнина. Сочи, че липсата на
подкрепа, уважение и съдействие от страна на ищеца била и основната
2
причина да се стигне до развод. Ответникът твърди, в случай, че съдът не
възприеме доводите за наличието на трансформация на лично имущество и
липсата на съвместен принос за придобиването на имота, че е изключителен
собственик на имота на основание придобивна давност. Твърди, че от момента
на придобиването на имота до подаване на отговора, единствената, която
посещава имота е тя /ответницата/. Твърди, че след развода ищецът е правил
опити да я търси в посочения имот, тъй като тя не е искала да комуникира с
него. Ответницата не е откликвала на тези негови молби. Нещо повече - тя
изрично му заявила, че този имот е лично нейна собственост, забранила му да
го посещава, както и да я безпокои там. Твърди, че ищецът е запознат с това
обстоятелство, доколкото след този момент - края на 2014 г., той не е имал
никакъв достъп до имота, нито е посещавал същия. Сочи, че ищецът няма
ключове за имота, тъй като патронниците на вратите са сменени
непосредствено след развода. Твърди, че всички разходи по имота се покриват
единствено от нея. Сочи, че е правила и множество подобрения по него, както
и че единствено тя е плащала данъците за имота. С изложеното обосновава
теза за упражнявано постоянно, непрекъснато, явно и спокойно
недобросъвестно владение за период повече от 10 години (от края на 2014 г. до
датата на депозиране на отговора на исковата молба), което е демонстрирано
по категоричен и недвусмислен начин пред Р. П..
Ответницата сочи, че имотът е закупен за сумата от 258 лв. от В. К. А.,
който е нейн дядо. Твърди, че продажната цена по сделката е изключително
ниска поради единствената причина - В. А. имал низходящи с право на
запазена част от бъдещото наследство. Поради това сделката не била
сключена като дарение. В тази връзка релевира възражение, че договорът за
покупко продажба е сключен с дарствено намерение от страна на В. А., поради
което на това самостоятелно основание имотът не е бил в режим на СИО.
Твърди, че възмездният характер на сделката е чисто формален.
С гореизложеното ответникът обосновава искане за отхвърляне на иска за
делба като недоказан и неоснователен. В случай, че не уважи изложената теза,
ответникът прави искане делбата да се допусне при квоти в съсобствеността
както следва: 1/10 идеална част за ищеца и 9/10 идеални части за ответника
поради значителен принос на ответницата за придобиването на имота. Прави
доказателствени искания, представя писмени доказателства.
3
В открито с.з. ищецът се явява лично и с надлежно упълномощен адвокат.
Оспорват въведените с писмения отговор твърдения и възражения за по-голям
принос на ответницата и за лична трансформация на имущество. Твърди, че
възражението за по-голям дял от общото имущество е погасено по давност по
аргумент на чл.31 СК. Твърди, че реалната цена на покупко-продажбата на
процесния имот е значително по-голяма от вписаната в нотарилания акт, а
именно 2 500 лева, заплатени на продавача. Твърди, че платената покупна
цена на имота е предоставена на продавача от ищеца. Сочи, че основните
доходи, с които са се покривали нуждите на семейството на страните са
осигурявани от ищеца, който е бил военнослужещ в БА, получавал е добро
трудово възнаграждение и многократно е участвал в мироопазващи мисии
извън България. Твърди, че основният мотив за участие на ищеца в тези мисии
бил осигуряването на повече парични средства и по-висок стандарт на живот
за семейството му. Твърди, че след развода страните продължили фактическо
брачно съжителство до месец юни 2024 г., като и през този период именно
той бил този, който системно и постоянно осигурявал всички необходими
средства за издръжка на страните. Твърди, че когато бил на мисия, той
предоставял на ответницата банковата си карта, по която получавал заплатата
си, така ответницата изцяло разполагала със средства за издръжка, осигурени
от ищеца.
Ищецът твърди, че съвместният му принос се изразявал и в труд и усилия за
извършване на ремонти, поддръжка и извършване на подобрения в семейното
жилище - собственост на бащата на ответницата, както и в грижи за дъщеря
им М. П.. Релевира твърдения за извънбрачни връзки на ответницата като
причина за развода и за прекратяване на извънбрачната им връзка.
Ищецът оспорва и релевираното от ответницата възражение за придобиване
на имота по давност, както и твърденията, с които е обосновано възражението.
В тази връзка твърди, че от закупуването на имота до фактическата раздяла
между страните през месец юни 2024 г., страните редовно – най-малко веднъж
месечно в периода от настъпването на пролетта до есента, и съвместно са
посещавали процесния имот. При тези посещения ищецът е извършвал
множество действия по ремонти и поддръжка на жилищната сграда в имота.
Сочи, че през 2021 г. с личен труд е извършил подмяна на цялата електрическа
инсталация в жилищната сграда, а през 2022 г. отново с личен труд е изградил
4
в процесния имот барбекю с навес. Ищецът твърди, че лично е закупил цялото
обзавеждане в жилищната сграда, със средства от работната си заплата.
Твърди, че при всяко посещение, но не по-малко от веднъж месечно ищецът е
извършвал коситба на дворното място, за да не се превърне имотът в
недостъпен. Ищецът твърди, че патронниците на вратите са сменени едва
след раздялата между страните през месец юни 2024 г. като дотогава ищецът е
имал необезпокояван достъп до процесния имот и го е посещавал с
ответницата.
Ищецът оспорва и твърденията на ответницата, че единствено последната е
заплащала данъците за имота. Твърди, че той е заплащал своята част от
данъците за процесния имот.
Ищецът оспорва твърденията на ответницата, че волята на продавача по
сделката била да надари ответницата с имота. Сочи, че ответницата не
оспорва факта на заплащане на продажна цена на продавача – нейн дядо, както
е записано в нотарилания акт. С последното обосновава теза за възмездния
характер на сделката, по силата на която е настъпил вещно прехвърлителния
ефект. Прави доказателствени искания, с които да докаже позицията си във
връзка с отговора на исковата молба. По същество на делото пледира за
уважаване на иска като доказан и основателен. Пълномощникът на страната
представя писмена защита. Претендира съдебни разноски.
Ответницата се явява лично в съдебно заседание и с договорен процесуален
представител. Поддържат отговора на исковата молба. Правят
доказателствени искания, сочат доказателства. Оспорват въведените от ищеца
в първото открито с.з. възражения и доводи. По същество на делото
ответникът пледира за отхвърляне на иска като недоказан и неоснователен.
При условията на евентуалност прави искане за допускане на имота до делба
при квоти 1/10 ид.ч. за ищеца и 9/10 ид.ч. за ответника.
По делото са събрани представените от страните писмени доказателства,
назначена е съдебно-техническа експертиза, вещото лице е изслушано в
съдебно заседание, заключението е приобщено към доказателствената
съвкупност по делото, разпитани са свидетелите М. О. /б.р./, Т. К. /б.р./ -по
почин на ищците, Л.Н. /б.р./ и И.Ст. /б.р./ - по почин на ответницата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
5
Не се спори по делото, а събраните писмени доказателства /неоспорени и
необорени/ установиха по несъмнен начин, че считано от 06.11.2005 г.
страните са били в граждански брак, който е прекратен с развод, при
условията на чл.50 – 51 от СК с решение № III -86 – 328/19.12.2014 г. по гр.д.
№ 34640/2014 г. по описа на Районен съд гр.С., влязло в сила на 19.12.2014 г.
Съгласно нотариален акт № 47, том 1, рег. № 2083, дело № 40/2012 г. по
описа на нотариус рег. № 503 на НК, с район на действие района на Районен
съд гр.П. ответницата В. И. П. е закупила от В. К. А., недвижим имот,
представляващ ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50,72 кв.м.,
построена в Урегулиран поземлен имот II-91, кв.18 по плана на с.Ч., община
П. при съседи на урегулирания поземлен имот, съгласно нотариален акт: от
северозапад - улица с о.т.25-27, от североизток - УПИ III-92, от юг - УПИ XIV-
129 и УПИ XI-130 и от запад - УПИ XV и УПИ 1-91, за сумата от 260 лева,
която продавачът е получил предварително, изцяло и в брой от купувача.
Последното обстоятелство не е спорно по делото. По делото не се събраха
доказателства за противното.
Съгласно удостоверение за наследници от 14.06.2022 г., продавачът по
процесната сделка е дядо на ответницата.
В показанията на свидетелите О. и К. се сочи, че са приятели и колеги с
ищеца, и тримата работят в НСО, от дълги години. Свидетелят О. сочи, че
през 2012 г. дал на ищеца сумата от 1 250 лева, необходима на последния, за да
закупят със съпругата му /към момента на сделката/ процесния имот.
Свидетелят сочи, че тогава разбрал, че имотът ще бъде закупен на страните по
делото от дядото на ответницата. Свидетелят сочи още, че заедно със
страните е посещавал имота, след закупуването му, през 2021/2022 година и
лично е възприел как страните по делото са извършили ремонт на къщата –
измазали я, купили мебели, част от които дори били превозени от О..
Свидетелят сочи, че лично е виждал ищецът да коси тревата в имота. Сочи, че
когато бил на гости на страните в имота възприятията му относно поведението
и отношението на Р. и В. П.и към имота било такова на собственици. В
показанията на О. се сочи още, че ищецът монтирал камери в имота, за да
може да следи какво се случва когато не са там.
Свидетелят К. сочи, че е ходил в процесния имот 3 или 4 пъти, като гост на
страните по делото. Сочи, че е помагал на ищеца да коси тревата в имота,
6
както и при изграждането на навес и барбекю в имота през 2021/2022 г.
И двамата свидетели сочат категорично, че не са възприели поведение на
ответницата, с което същата да не допуска ищеца до имота.
В показанията на свидетелката Н. се сочи, че от 1998 г. е в приятелски
отношения с ответницата, познава ищеца от 2005 г. като съпруг на В. П..
Свидетелката сочи, че е била кума на сватбата на страните, както и че е
познавала и дядото на ответницата, който често казвал, че иска да „остави“
пороцесния имот на ответницата. Свидетелката сочи, че ответницата й
споделила, че дядо й искал да й продаде /на П./ процесния имот, както и че
искала /ответницата/ Р. /ищецът/ да й помогне в закупуването на къщата.
Свидетелката сочи, че към онзи момент ответницата работила като касиер и
продавач -консултант в „Т Маркет“, и друга допълнителна работа.
Свидетелката сочи, че знаела за финансови затруднения в семейството на
страните към онзи момент, както и че от ответницата чула, че от началото на
2015 г. ищецът не е посещавал процесния имот, ответницата сменила бравите
и казала на ищеца, че не иска повече той да ходи в имота. От ответницата
свидетелката разбрала, че от 2015 г. ищецът не е посещавал имота, както и че
ремонтът в имота, вкл. изграждането на навес и барбекю са направени от
ответницата, със средства от кредит. В показанията на свидетелката Н. се
сочи, че след развода страните не са живели заедно, както и че докато
страните били в брак „финансите им винаги са били отделни“, „сметките за
домакинството си деляха – половината плащаше той, половината – тя. Деляха
ги…Разходите за детето също деляха на две“, това знаела от ответницата. В
обобщение Н. сочи, че ищецът не полагал усилия за издръжката на
семейството.
Свидетелят Ст. се сочи, че е съсед на процесния недвижим имот, от 2018 г.
Сочи, че от 2018 г. живее в селото целогодишно, както и че не познава хората
от селото. Свидетелят сочи, че от 2018 г. в процесния имот е виждал дядото на
ответницата, самата П., новият й мъж, както и други мъже - „…може да са
работници, може и приятели..“ Свидетелят заявява, че не знае дали къщата е
на В. П., но я е виждал сама да “маха“ клоните“ от оградната мрежа.
Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на свидетелите О. и К., тъй
като същите са последователни, логични, непротиворечиви, отразяват лични и
непосредствени впечатления на всеки от двамата относно отношенията между
7
страните по време на брака, отношенията им след развода, а също и
отношението и поведението на страните във връзка с процесния имот преди и
след развода. Тези показания не се опровергават от останалите доказателства
по делото, в това число и от показанията на свидетелите Н. и Ст., поради което
съдът изцяло ги кредитира с доверие.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелката Н. в частта относно
данните, сочещи волята на продавача по процесната сделка, а именно да
продаде имота на ответницата, за да стане вещта нейна собственост, а не
собственост на преките му наследници по закон /след смъртта му/. В тази част
показанията на Н., макар и сочещи косвено на волята на прехвърлителя
/дядото на ответницата/, съдът кредитира с доверие поради обстоятелството,
че същата воля на прехвърлителя се установява от процесния нотариален акт,
както и от показанията на свидетелите на ищеца. В останалата част
показанията на свидетелката Н., преценени при условията на чл.172 ГПК,
съдът не кредитира с доверие тъй като същите не намират подкрепа в
останалия писмен и гласен доказателствен материал по делото, нито се
основават на лични и непосредствени впечатления на свидетелката. Н. сочи,
че единствено от ответницата знае, че след развода между страните няма
отношения, ищецът не е посещавал процесния имот след 2015 г., че
ответницата е забранила на ищеца да посещава имота, както и че е сменила
бравите, за да няма ищецът достъп до имота. Т.е. в показанията на Н. се
възпроизвеждат твърдения на ответницата, за които твърдения не са събрани
други доказателства в процеса, същевременно по делото са събрани гласни
/показанията на О. и Ст./, които сочат на противното.
Наред с горното съдът установи, че въпреки указаната на ответницата
тежест за установяване на фактите, от които страната черпи благоприятни за
себе си правни последици – закупуване на имота само с лични средства и по-
голям принос, същата не прояви активност и не инициира събирането на
други доказателства освен тези, събрани чрез показанията на свидетелите Н. и
Ст..
Що се отнася до показанията на свидетеля Ст., съдът като съобрази, че
данните в тях са общи и неконкретни с изключение на информацията, че е
виждал в процесния имот дядото на ответницата и последната – да почиства
имота, счита, че тези показания от една страна не опровергават останалите
8
кредитирани от съда доказателства, от друга страна не позволяват –
самостоятелно или в съвкупност с останалите събрани по делото
доказателства да се направи категоричен извод за доказаност на твърденията,
с които ответницата обосновава защитната си позиция по делото.
Събраните като писмени доказателства приходни квитанции за платени от
ищеца данък сгради и такса битови отпадъци за имот в село Ч., за периода
2017.2025 г., съдът кредитира с доверие, тъй като същите не се оспорват от
насрещната страна, същевременно не се опровергават от останалите
доказателства по делото. В тази връзка съдът приема за доказани твърденията
на ищеца, че за периода 2017 г. -2025 г. е заплащал дължимия за процесния
имот данък и такса битови отпадъци.
Съгласно съдебно-техническото заключение, което съдът изцяло кредитира
с доверие, процесният имот представлява жилищна сграда със застроена площ
от 50,72 кв.м., построена в УПИ II – 91, кв.18 съгласно действащия план на
село Ч., община П.. Сградата се намира в урбанизираната територия на село
Ч., с предназначение „жилищно строителство“, пред сградата – на
северозападната /улична/ регулационна линия е изградена паянтова
постройка, изпълнена със стени от тухлена зидария върху бетонов цокъл и
покрита с дървен покрив и керемиди. Пред част от югоизточната фасада е
изпълнен навес от дървена конструкция, подпрян на дървени колони и покрит
с керемиди.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.34 от ЗС.
Релевантните факти са: наличие на съсобственост между страните върху
вещта – предмет на делбата към датата на приключване на устните
състезания. Доказателствената тежест за установяване на посочените факти е
за ищеца.
Въведените от ответника правоизключващи възражения – по чл.23 СК за
пълна трансформация на лично имущество и придобиване на имота по
давност по чл.79, ал.1 ЗС, следва да бъдат установени от същата /ответника/.
Съгласно чл.34 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противна уговорка,
да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако
9
това е несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Предпоставка за възникване на правото на делба, респективно за уважаване
на иска, е установяването на съсобственост, т.е. на юридически факти, по
силата на които повече от едно лице са придобили определена идеална част от
определена вещ.
По делото не се спори, а събраните доказателства установиха по несъмнен
начин, че приложим в имуществените отношения между страните по време на
брака им е законовият режим на общност, както и че през 2012 г. – докато са в
граждански брак, са придобили чрез договор за покупко-продажба процесния
недвижим имот. Видно от нотариалния акт, в който е обективирана сделката,
правото на собственост върху имота е закупено от ответницата П. за сумата от
260 лева, която сума е платена на продавача предварително изцяло и в брой
преди изповядване на сделката.
Съдът намира за недоказани въведените от ответницата възражения за
формално възмезден характер на процесната прехвърлителна сделката,
доколкото по делото се събраха единствено доказателства, сочещи на
предаване на уговорената продажна цена от купувача на продавача,
предварително, изцяло и в брой преди изповядване на договора, в изпълнение
на действителната воля на страните по договора. Т.е. по делото се събраха
категорични доказателства за възмездния характер на сделката, поради което
необосновани са доводите на ответника, че действителната воля на страните е
била дарствена - прехвълителя да дари имота на П..
Имайки предвид събраните по делото доказателства и установената по
несъмнен начин фактическа обстановка съдът намира за недоказани и
твърденията на ответницата, че е участвала в процесната сделка за покупко-
продажба като купувач изцяло със свои лични средства. Въпреки указаната на
страната доказателствена тежест същата не успя да установи при условията на
пълно и главно доказване, че е заплатила цената на процесния имот с изцяло
лични свои средства. Нещо повече, по делото се събраха категорични
доказателства за противното – че част от средствата за закупуване на имота са
дадени от ищеца, който е взел парите на заем от приятел /свидетеля О./, както
и че това участие на ищеца с пари при закупуване на имота е било съобразено
с волята и желанието на ответницата –за което сочи свидетелката Н..
Действително, страна като купувач по сделката е единствено ответницата, но
10
по силата на презумпцията на чл.21, ал.1 СК, която по делото не бе
опровергана, вещно-правните последици от същата сделка са настъпили в
правната сфера и на двете страни –съпрузи към момента на сделката, тъй като
по делото не се събраха доказателства, че ответницата е закупила процесния
имот от дядо си с изцяло лични извънсемейни средства.
Относно релевираното от ответницата възражение за придобиване на имота
в изключителна собственост по давност /респ. на ½ идеална част на ищеца/
поради упражняване на владение по отношение на него повече от 10 години:
Правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност при
условията на чл.79, ал.1 ЗС с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
При дължимото от ответницата пълно и главно доказване по делото
останаха недоказани твърденията й за продължило повече от 10 години
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение.
Събраните по делото доказателства и установената по несъмнен начин
фактическа обстановка по делото установиха по несъмнен начин, че до 2021-
2022 година ищецът и ответницата като собственици на имота са ползвал
същия, полагали са лично грижи за опазване и поддържане на имота с грижата
на добър стопанин, същевременно не се събра и едно дори доказателство в
подкрепа твърденията на ответницата, че след развода между страните през
2014 г. същата не е допускала ищеца до имот, че той не е посещавал имота и
не е участвал в опазването и поддържането на имота след развода им. По
делото липсват каквито и да било доказателства за действия на ответницата от
характер, че по явен и недвусмислен начин същата е отричала владението на
имота от ищеца в периода десет години след развода между страните.
Позоваващият се на придобивна давност съсобственик трябва да докаже при
спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи
своите идеални части от вещта за другите съсобствменици и е започнал да ги
държи за себе си с намерени еда ги свои, като тези действия да са доведени до
знанието /да са манифестирани/ на останалите съсобственици. Завладяването
на частите на останалите, и промяната на намерението трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене. Такива действия на ответницата не се доказаха по
делото. Поради изложеното възражението на ответницата за придобиване на
11
имота по давност като недоказано и неоснователно следва да се остави без
уважение.
Мотивиран от горното съдът намира, че на основание процесния договор за
покупко-продажба страните са придобили процесния имот в СИО, която е
прекратена при постановяване на развода и трансформирана в обикновена
съсобственост между бившите съпрузи при равни квоти в съсобствеността. По
изложените съображения като недоказани и неоснователни следва да се
оставят възраженията и искането на ответницата за отхвърляне на иска за
делба като неоснователен, а при условията на евентуалност имотът да се
допусне до делба между страните при квоти 1/10 идеална част за ищеца и 9/10
идеални части за ответника, същевременно искът за делба се явява доказан и
основателен и като такъв следва да се уважи, като процесният имот се допусне
делба между страните при равни квоти за всеки от съделителите, т.е. по ½
идеална част за всеки.
Относно претендираните разноски: Съгласно последователната практика на
ВКС, решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради
което не се дължи присъждане на разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.34 от Закона за собствеността и
чл.344, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Р. Д. П., ЕГН
********** и В. И. П., ЕГН ********** на следния недвижим имот:
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 50,72 кв.м., построена в
Урегулиран поземлен имот II-91, кв.18 по плана на с.Ч., община П. при съседи
на мястото, съгласно нотариален акт: от северозапад - улица с о.т.25-27, от
североизток - УПИ III-92, от юг - УПИ XIV-129 и УПИ XI-130 и от запад -
УПИ XV иУПИ 1-91, при квоти както следва: 1/2 /една втора/ ид. част за Р. Д.
П., ЕГН ********** ; 1/2 /една втора/ ид. част за В. И. П., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бл. в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12