№ 2494
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:М. ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20211110173781 по описа за 2021 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявило по реда на чл. 422
от ГПК кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове, както
следва:
Срещу В. Й. Г.:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 704,33 лв. – представляваща 1/2 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода от 01.05.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 119,28 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 704,33 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г.
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 11,31 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода
01.01.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,48 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 11,31 лв.
в размер на законната лихва за периода 03.03.2018г. – 08.02.2021 г.
Срещу Е. В. Г.:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 704,33 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода от 01.05.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 119,28 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 704,33 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г.
1
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 11,31 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода
01.01.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното
изплащане.
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 2,48 лв., представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 11,31 лв.
в размер на законната лихва за периода 03.03.2018г. – 08.02.2021 г.
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432,
вх. Г, ап. 93, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния
период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на
доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В срока за подаване на писмен отговор, такъв е постъпил само от ответника В. Й. Г.,
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да притежава качеството „клиент
на топлинна енергия“ относно процесния имот, т.е. твърди се, че между него и ищеца не е
налице облигационно отношение. Оспорва се идентичността между имота, посочен в
приложения към исковата молба нотариален акт, и имотът, посочен в обстоятелствената
част на иска. Оспорва публикуването на Общите условия на ищеца в ежедневник и на
интернет страницата му, извършените измервания за потребена топлинна енергия,
основанието и размера на изготвените от ищеца прогнозни и изравнителни сметки,
настъпването на изискуемостта за плащане на процесните задължения. Поддържа, че от
представения от ищеца нотариален акт се установява, че е прехвърлил собствената си
идеална част, но нотариалният акт не установява правото му на собственост върху
процесния имот, с оглед на което отрича да е собственик на същия. Сочи, че ищецът не е
изложил факти относно начина на формиране на претендираната сума за главница, както и
относно други обстоятелства, изложени в отговора, при които е извършвано измерването и
отчитането на потребената топлинна енергия. Твърди, че липсват доказателства за
извършено измерване в края на отчетния период, доколкото ищецът не е представил
изравнителни сметки. Посочва, че липсват доказателства за настъпила изискуемост на
вземанията, за което излага съображения в отговора, както и че към исковата молба не са
приложени Общите условия. Счита, че видно от представените съобщения към фактури, за
периода 01.05.2018 г. – 31.07.2019 г., задължения не са налице, а за периода 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., има сума за възстановяване на ответника в размер на 56,35 лв. Въвежда
възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и "Топлофикация
София" АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да имат качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Съгласно § 1, чл. 42 от ЗЕ (отм.), потребител на топлинна енергия е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018 г. по
тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК - Собствениците, респективно бившите съпрузи като
2
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
Видно от приложения като доказателство договор от 16.05.1991 г. за продажба на
държавен недвижим имот, правото на собственост върху процесния имот е придобито от В.
Й. Г.. Представена е и молба декларация от В. Й. Г. за откриване на партида за процесния
имот, в която молба е посочено, че семейството му се състои от трима членове.
От приложено решение № 44 от 04.03.2003 г. по гр.д. №3751/2001 г. по описа на
СРС, 90 състав, се установява, че В. Й. Г. /ответник по настоящото дело/ и Стефка
Николаева Г.а са сключили брак на 24.09.1989 г., като съгласно посоченото решение /влязло
в сила на 12.06.2003 г./, бракът помежду им е бил прекратен. В диспозитива е посочено, че
семейното жилище /процесният имот/ - съпружеска имуществена общност е било
предоставено за ползване на жената. Тоест, имотът придобит по времето на брака на
16.05.1991 г. е станал СИО, която е била прекратена при равни части съгласно законовата
презумпция на чл. 28 СК с цитираното решение.
От гореизложеното, следва изводът, че В. Й. Г. е бил собственик на ½ идеална част от
имота, която е прехвърлил на Е. В. Г., по силата на нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 198, том IV, рег. № 35563, дело
№ 743 от 2008 г. Следователно ответникът В. Й. Г. не се явява собственик на имота за
процесния период, съответно не притежава качеството потребител на топлинна енергия, а
легитимиран да отговаря за процесните задължения е само Е. В. Г. – собственик на ½
идеална част от имота.
Предвид така установеното, съдът намира, че не е необходимо да обсъжда
възраженията на ответника В. Й. Г. във връзка с процесните задължения.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014 г. в сила от 2016 г., приложими
след 01.07.2016 г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл. 106а ал. 2 от ЗЕЕЕ – отм. / т. е. договорът за продажба се счита за
сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил
предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е
изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при
общи условия – /чл. 16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна
енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между ищеца и ответника Е. В. Г. са възникнали действителни
договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като
съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от
КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
3
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл. 31, т. 2 от ОУ от 2016 г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена,
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2
за топлоснабдяването, съответно § 1, т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за
топлоснабдяването) е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение,
регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и Наредба № 16334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона,
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Заключението по СТЕ установява, че за процесния период ищецът е изпълнил
задължението си да доставя топлоенергия до абонатната станция, като въз основа на
показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и количеството
доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на помещенията, респ.
доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация,
която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща
вода. Сградната инсталация, според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§ 1, т. 4 от ДР на Наредба № 2 за топлоснабдяването, съответно § 1,
т. 3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост. А щом е
така, то следва да се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези
инсталации в подходящо за експлоатация състояния.
Вещото лице по СТЕ изяснява, че дружеството за дялово разпределение е извършвало
дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването,
действащи през релевантния период. Изяснява, че справките на третото лице помагач
съдържат данни за общия разход на топлинна енергия от абонатната станция и разходите за
процесния имот, като тези изчисления са извършвани съобразно изискванията на
действащите към този момент нормативни актове.
Още повече съгласно цитираните ОУ купувачът, т. е потребителят, има право на
възражения срещу изготвените фактури и отразените в същите стойности на потребената
топлинна енергия. По делото няма данни, ответникът Е. В. Г. като потребител да е възразил
срещу отчетените от фирмата за дялово разпределение количества потребена топлинна
енергия, респ. да е възразил срещу отразените във фактурите стойности.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по
4
ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило
самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г., потребената топлинна енергия е в общ размер на 1408,67 лв., а за дялово
разпределение е в общ размер на 22,63 лв. за периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2019 г., по
отношение на лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия, сумата е изчислена в
размер на 249,88 лв., а относно лихвата за забава върху главницата за услуга „дялово
разпределение“, същата е в размер на 5,32 лв.
С исковата молба, от ответника Е. В. Г., се претендира сумата от 704,33 лв. -
представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект, находящ се в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за
периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до
окончателното изплащане, както и сумата от 11,31 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода
01.01.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното
изплащане. Тъй като по отношение на легитимирания ответник, Е. Г. се претендират
задължения за ½ част от имота /на каквато той е собственик/, следва че исковете за главници
подлежат изцяло на уважаване.
Възражението, заявено в заповедното производство, че ответникът Е. Г. не живее в
имота е ирелевантно, доколкото легитимирани да отговарят за задължения относно доставка
на топлинна енергия, са лицата, които са собственици, титуляри на ограничено вещно право
или такива, които се намират в облигационни отношения с дружеството ищец. Както се
установи по делото, ответникът Е. Г. е собственик на ½ част от процесния имот, поради
което е легитимиран да отговаря за задълженията си към ищеца.
Относно иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер
на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Претендираната в настоящото производство лихва е за период след 01.07.2016 г., т. е.
приложими са ОУ на дружеството от 2016 г., в който случай падежът настъпва в 45- дневен
срок от изтичане на периода, за който се дължи – това е и момента, в който потребителят
изпада в забава за изпълнение на паричното си задължение.
Основателността на претендираната главница, обуславя и основателността на
акцесорното вземане за мораторната лихва, дължима за времето на забавата.
С исковата молба, от ответника Е. В. Г., се претендира сумата от 119,28 лв. –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 704,33 лв. в
размер на законната лихва за периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г., както и сумата от 2,48 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за дялово
разпределение от 11,31 лв. в размер на законната лихва за периода 03.03.2018г. – 08.02.2021
г. Тъй като по отношение на легитимирания ответник, Е. Г. се претендират задължения за ½
част от имота /на каквато той е собственик/, следва че исковете за главници подлежат изцяло
на уважаване, предвид обстоятелството, че съгласно заключението на вещото лице, сумите
са в по-висок размер от претендираните.
Относно разноските:
Предявен размер: 1 674,82 лв., Уважена част: 837,41 лв.; Отхвърлена част – 837,41 лв.
Разноски на ищеца: ДТ в исково и заповедно производство – 400 лв.; Депозити за
експертизи – 550 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково и заповедно производство
определено в минимални размери общо 150 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда
или общо 1100 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед уважения размер на исковете, се дължат
разноски само от ответника Е. Г. в размер на 550 лв.
5
Разноски на ответника В. Г.: 400 лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед отхвърления размер на исковете по отношение на В.
Й. Г., се дължат разноски от ищеца в размер на 400 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Е. В. Г. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. "Младост 4", бл. 432, вх. Г, ап. 93, дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.04.2021 г. по ч. гр. д.
№ 12275/2021 г. по описа на СРС, ІІ г. о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 704,33 лв. - представляваща 1/2 от стойността
на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се
в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода от 01.05.2017г. – 30.04.2019г.,
ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното ѝ изплащане.
-на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 119,28 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 704,33 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г.
-на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 11,31 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода
01.01.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното
изплащане.
-на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2,48 лв., представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 11,31 лв. в размер на
законната лихва за периода 03.03.2018г. – 08.02.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
"Ястребец" № 23 Б, установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, че В. Й. Г., ЕГН:
63029246682, с адрес: гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, дължи на
"ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от от 17.04.2021 г. по ч. гр. д. №
12275/2021 г. по описа на СРС, ІІ г. о., 57- ми състав, както следва:
6
- с основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 704,33 лв. - представляваща 1/2 от
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода от 01.05.2017г. –
30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното изплащане, като
НЕОСОНОВАТЕЛЕН.
-с основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 119,28 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 704,33 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2018г. – 08.02.2021г., като НЕОСОНОВАТЕЛЕН.
-с основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 11,31 лв. – представляващо 1/2 от
възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се
намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, за периода
01.01.2018г. – 30.04.2019г., ведно със законната лихва от 01.03.2021г. до окончателното
изплащане, като НЕОСОНОВАТЕЛЕН.
-с основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2,48 лв., представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата за дялово разпределение от 11,31 лв. в размер на
законната лихва за периода 03.03.2018г. – 08.02.2021 г., като НЕОСОНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е. В. Г. , ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. "Младост 4", бл. 432,
вх. Г, ап. 93, ДА ЗАПЛАТИ на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 550 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. "Ястребец" № 23 Б, ДА ЗАПЛАТИ
на В. Й. Г., ЕГН: 63029246682, с адрес: гр. София, ж.к „Младост 4“, бл. 432, вх. Г, ап. 93, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
„Топлофикация София“ ЕАД - „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД с ЕИК:*********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7