№ 676
гр. Бургас, 04.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАЯ Н. СТЕФАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно
наказателно дело № 20252120201603 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано
по повод жалбата на „К.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в **** представлявано от управителя В.Д.К. против наказателно
постановление №817157-F799199 от 06.03.2025г издадено от зам.директора
на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по чл.5 ал.4 т.2 КСО, във връзка с
чл. 2 ал.2 и чл.4, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006
г.), на основание чл.355 ал.1 КСО, на дружеството е наложена „имуществена
санкция” в размер на 500 лева.
В жалбата се моли за отмяна на НП. Навеждат се доводи за съществени
нарушения на процесуалния закон като непосочване на дата и място на
нарушението, като и неспазване на срока по чл.34 ал.1 ЗАНН, както и
непосочване на поименно за кои лица не е подадена декларация образец. 6 Не
се претендират разноски.
Дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, представител не се явява
в осз. Изпраща преупълномощен процесуален представител, който да
1
поддържа жалбата с изложените в нея оплаквания. Не се сочат нови
доказателства.
В хода на открито съдебно заседание бяха разпитани в качеството на
свидетели актосъставителя и свидетеля по акта.
Наказващият орган, чрез процесуалния си представител-юрисконсулт,
намира жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което
да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно.
Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимирано да
обжалва лице, подадена е в преклузивния срок по чл. 59 ал.2 от ЗАНН, пред
материално и териториално компетентен съд и срещу годен за съдебно
обжалване по този ред акт, а разгледана по същество е и основателна.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „К.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в **** представлявано от управителя В.Д.К. е данъчно задължено
лице, има качеството „осигурител” към м.МАЙ на 2024г.
На 26.08.2024г дружеството подало в ТД на НАП-гр.Бургас декларация
образец №6 по смисъла на чл. 2 ал.2 от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в сила от 1.01.2006
г.), съдържаща данни за общия размер на дължимите осигурителни вноски,
вноските за фонд ”Гарантирани вземания на работниците и служителите”
(ГВРС) за всички лица, подлежащи на осигуряване, и общия размер на
дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения,
отнасящи се работещите по трудов договор в „К.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя В.Д.К.
за периода м.МАЙ 2024г. В декларацията като дата на начисляване и
изплащане на трудовите възнаграждения на работещите била посочена датата
31.05.2024г. Декларацията била изпратена по интернет с КЕП и е била
надлежно приета под вх. № 02000243384416 от 26.08.2024г., а е следвало да
бъде подадена до 25.06.2024г
При обработването на данните служителите по приходите
констатирали, че декларацията е подадена след изтичане на нормативно
определения срок-25.06.2024г и са налице данни за извършено
административно нарушение. До дружеството Била изпратена покана за
явяване в ТД на НАП и съставяне на акт. При тези обстоятелства на
25.11.2024г А. Л. на длъжност инспектор по приходите в ТД на НАП-
2
гр.Бургас, в присъствие на управителя на дружеството-жалбоподател,
съставила срещу „К.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
**** представлявано от управителя В.Д.К. акт за установяване на
административно нарушение № F799216 (лист 7 и 8 от делото), за това, че
дружеството не е подало в срок декларация образец №6 за м.МАЙ 2024г.,
което е следвало да се извърши най-късно до 25.06.2024г., с изрично
посочване, че срокът за подаване на такава декларация е последния работен
ден на календарния месец, през който са били дължими, и че въпросната
декларация е подадена и приета на 26.08.2024г. Нарушението било
квалифицирано по чл.5 ал.4 т. 2 от КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.4, ал.3 т.1
от Наредба № Н-8/ 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН срещу акта постъпили писмени възражения (лист 9-15 от
делото).
В тях управителят на дружеството излага съображения относно
неспазването на срока за подаване на декларация образец 6, а именно
влошените бизнес отношения с негов партньор и последиците от това.
Прилага и водена кореспонденция с лице, което е било счетоводител на
фирмата, както и кореспонденция с наблюдаващия прокурор.
Като взел предвид акта, възраженията по него и приложените писмени
доказателства, като и другите писмени доказателства
административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно
постановление на 17.03.2025г (лист 5 и 6 от делото), при пълна идентичност
във фактическото описание и правната квалификация на нарушението, с
приложение на санкционната разпоредба на чл. 355 ал.1 от КСО, с която на
дружеството било наложена наказание имуществена санкция в размер на 500
лева.
Описаната фактическа обстановка, по която няма спор между страните,
съдът извлече от събраните в производството писмени и гласни доказателства,
съдържащи се в административнонаказателната преписка и допълнително
събраните в съдебното производство.
При изложената фактология съдът прие, че описаното в акта и
наказателното постановление административно нарушение действително е
било осъществено от дружеството-жалбоподател и за този факт не се спори.
Бидейки „осигурител” по отношение на работещите по трудов договор
лица, дружеството-жалбоподател е следвало да подаде декларация образец №
6 за м. МАЙ 2024г. в сроковете, предвидени в чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в
сила от 1.01.2006 г.). Съгласно действащата към датата на изпълнение на това
задължение редакция на разпоредбата на чл.3, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/
3
29.12.2005 г. на МФ, крайният срок за подаване на декларация образец №6 за
процесния период е датата 25.06.2024г., с оглед посочената в подадената от
дружеството декларация дата на начисляване на заплатите-31.05.2024г.
Няма спор, че дружеството-жалбоподател е надлежно регистрирано в ТД
на НАП-гр.Бургас като данъчен субект, включително като осигурител. В
информационната система на НАП несъмнено се съдържат данни за
подадените от субектите справки образец 1 и образец 6, както и за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори за всеки регистриран
осигурител, включително за жалбоподателя „К.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя В.Д.К..
Ето защо не може да има спор, че с подаването на декларация образец №6 за
м.май 2024г., на 26.08.2024г нарушителят „К.“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя В.Д.К.
е били известен като нарушител на приходната администрация, а с оглед
последния възможен срок за законосъобразно подаване на декларация образец
№6-25.06.2024г, за приходната администрация е било едновременно
обективно възможно, и правно задължително да контролира нейното
своевременно подаване, респективно да санкционира неподаването й в срока.
Срокът по чл.34 ал.1 изречение второ предл. 1 от ЗАНН за установяване на
нарушението и нарушителя е започнал да тече от деня, следващ изтичането на
последния ден от срока за подаване на декларацията, т.е. от 25.06.2024г и към
26.08.2024г (дата на подаване на декларация образец 6 с КЕП в ТД на НАП от
дружеството) не е бил изтекъл срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН. Актът е бил
съставен на 25.11 2024г , след изтичането на срока по чл.34 ал.1 -3 месечен от
откриване на нарушителя. По несъмнен начин се доказа извършеното от
дружеството нарушение на чл.5 ал.4 т.2 от КСО вр. чл.2 ал.2 ,чл.4 ал.3 т.1 от
Наредба №Н-18/29.12.2005 г на МФ. Нарушението е извършено в условията
на безвиновна отговорност характерна за нарушителите ЮЛ.
Въпреки това БРС намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като не са
спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.
Действително, деянието формално осъществява признаците на
посоченото в акта и в наказателното постановление административно
нарушение. Вярно е и че значимостта на охраняваните обществени
отношения, обезпечаващи осигурителната/данъчната дисциплина на
задължените лица е завишена и за съставомерността на деянието е без
значение дали са настъпили вреди последици или не. В конкретния случай
обаче, съдът не може да не отчете, че не са възникнали никакви вредни
последици за фиска. До съставяне на АУАН се е стигнало не поради
активността на АНО, а поради това, че добросъвестно и след като е
констатирал пропуска си жалбоподателят е изпратил подписана с КЕП
4
декларация образец 6. Видно от представените доказателства жалбоподателят
е коректен платец, като досега винаги срочно и качествено е изпълнявал
задълженията си, както и е платил дължимите осигурителни вноски и то
преди съставяне на АУАН и издаване на НП, а самата декларация е била
подадена един месец след крайния срок. Същевременно няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради
което и съдът приема, че това е първа противоправна проява. На база на тези
факти, съдът счита, че административното наказание в този конкретен случай
се явява неоправдано и самоцелно, като същото не би способствало за
постигане на законово определените цели.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл.
63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството
по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски
на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна
препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи
произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е
направила искане за присъждането им. В конкретния случай, процесуалният
представител на жалбоподателя не е направил искане за присъждане на
съдебни разноски и съдът не слездва да се прознася.
Така мотивиран, Бургаският районен съд, V-ти наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №817157-F799199 от 06.03.2025г
издадено от зам.директора на ТД на НАП-Бургас, с което за нарушение по
чл.5 ал.4 т.2 КСО, във връзка с чл. 2 ал.2 и чл.4, ал.3 т.1 от Наредба № Н-8/
29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица (обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2006 г., в
сила от 1.01.2006 г.), на основание чл.355 ал.1 КСО, на „К.“ ЕООД с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в **** представлявано от управителя
В.Д.К. е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
5
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6